Лишаване от родителски права при трайно неполагане на грижи и забавена издръжка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№781

гр. София, 23.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 08.12.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Борис Д. Илиев гр. д. №2371 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. Ш. Читак, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Ж. Х., против Решение №159 от 04.03.2025г. по в. гр. д. №1038/2024г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е било отменено Решение №113/14.05.2024 г., постановено по гр. д. №769/2021г. по описа на Районен съд- Айтос и е отхвърлен предявения от А. Ш. Читак, ЕГН [ЕГН], срещу А. Е. Я., ЕГН [ЕГН], иск по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за лишаване на последния от родителски права по отношение на детето А. А. Я., ЕГН [ЕГН]. В касационната жалба срещу така постановеното решение касаторката излага доводи за неправилност на същото. Твърди, че съдът не е обсъдил в решението обстоятелството, че в продължение на четири години- от 2013г., когато ответникът напуснал нея и детето, до края на 2017г., когато тя предявила иска за заплащане на издръжка, той не е давал такава на детето и няма никакъв принос за отглеждането му. Впоследствие за събиране на присъдената на детето издръжка били образувани изпълнителни дела срещу ответника, по които били наложени запори и възбрани на негово имущество, и издръжката била заплащана в резултат на така извършените изпълнителни действия. Не било обсъдено и обстоятелството, че в периода 2017г.-2024г. касаторката направила разходи за лечение на детето в Турция в размер на 350000 лв., както и обстоятелствата, свързани с наличието на първата предпоставка на чл.132, ал.1, т.2 от СК- трайното неполагане на грижи от бащата спрямо детето. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея А. Е. Я., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. А. С., с който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

С определение №4815 от 23.10.2025г. по настоящото гр. д. №2371/2025г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за извършване на проверка за съответствието на въззивното решение с формираната практика на ВКС / /Решение №162 от 12.03.2024г. по гр.дело №1041/2023г. на IV г.о.; Решение № 58 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 2931 /2018г. на ВКС IV г.о./ по въпроса налице ли са предпоставките на чл.132, ал.1, т.2 от СК, ако родителят трайно не осъществява контакт с детето си и не му е плащал издръжката в първите години след раждането му, а е започнал да я плаща след като е бил осъден за това?

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване настоящият състав на съда споделя цитираната практика на ВКС, в която обобщено се приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от СК детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. На това право съответства съгласно чл.125, ал.1 от СК задължението на родителя да се грижи за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и имуществени интереси. Израз на горните права и отговорности е и задължението на всеки родител да осигурява условия на живот, необходими за развитие на детето, което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие деца (чл. 143 СК). Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно основание за прекратяване.

Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му е противоправно поведение на родителя, което представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения и е основание за лишаване от родителски права съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Грижата по смисъла на разпоредбата е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина, не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие, и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг. Родителят е този, който трябва да проявява настойчивост и да участва в грижите за детето, включително и в неговата издръжка, което е негово законово задължение и морална отговорност. Ако намира препятствия в изпълнение на отговорностите си, следва да изисква съдействие от компетентните органи, но не и да не изпълнява своите законови задължения, като по този начин поставя в риск детето. В производството за лишаване от родителски права съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права.

По касационната жалба:

С обжалваното решение, за да отхвърли предявения иск за лишаване на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК на ответника А. Е. Я. от родителски права по отношение на детето А. А. Я., роден през 2012г., въззивният съд е приел, че не са налице кумулативните предпоставки на разпоредбата- родителят- ответник без основателна причина трайно да не полага грижи за детето си и да не му дава издръжка. Приел е, че в случая е налице първата предпоставка, а именно- трайно неполагане от ответника без основателна причина на грижи за детето, но не е налице втората предпоставка, тъй като по делото няма спор между страните, че ответникът заплаща по образуваните срещу него изпълнителни дела определената му по съдебен ред издръжка на детето- първоначално в размер на 150 лв. месечно, определена със съдебна спогодба, сключена по гр.д. 950/2017г. по описа на Районен съд- Айтос, впоследствие увеличена на 320 лв. месечно с Решение №155/07.09.2023 г., постановено по гр. д. №341/2023г. по описа на РС- Айтос. Изложил е съображения, че присъдената издръжка от 320 лв. е съобразена с доходите на бащата, тъй като видно от представените от него трудов договор №963/14.08.2024 г. и уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ същият получава основно трудово възнаграждение от 935 лв. Посочил е, че детето предвид здравословното си състояние се нуждае от скъпоструващо лечение в чужбина, но това обстоятелство би могло да бъде разглеждано като основание за изменение на размера на издръжката, но не и да доведе до извод за пълно и трайно неизпълнение на задължението на бащата да осигурява финансов принос за отглеждането на детето.

Правилно с оглед събраните по делото доказателства и установените посредством тях факти въззивният съд е приел, че ответникът А. Я. без основателна причина трайно не полага грижи за сина си А.. По делото няма спор, че през 2013г., около една година след раждането на детето, ответникът и майката на детето са преустановили съвместното си съжителство, като считано от тогава ответникът е имал личен контакт с детето само един път през 2018г. при среща при психолог по повод изготвяне на съдебно- психологична експертиза на детето. По делото не се установява наличие на основателни причини той да не изпълнява родителските си задължения. Действително през 2018г. същият е предявил иск за определяне на режим на лични отношения с детето и такъв му е бил определен с влязло в сила през 2020г. съдебно решение, но въпреки това той не се е възползвал ефективно от така предоставената му възможност за срещи и общуване с детето. Обстоятелството, че в този период ответникът е живял и работил в чужбина, не е основание да не полага никакви грижи за развитието и здравословното състояние на детето. Даже и да се приеме, че майката е създавала пречки за осъществяване на личните му контакти с детето, за което по делото не са били събрани убедителни доказателства /св. К. А. твърди две негови посещения на адреса на майката през 2022г. и 2023г., т.е. след завеждане на настоящото дело, без тя да е била предупредена предварително за това, и без данни дали са били на датите за лични контакти с детето, определени в съдебното решение/, то в такъв случай ответникът е могъл да сезира съответните органи за поведението й и да поиска съдействие от тях за осъществяване на правото си на лични отношения с детето, което обаче той не твърди да е сторил. Предвид горното по делото се установява наличието на първата предпоставка на чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаване на ответника от родителски права, а именно- трайното неполагане на грижи за детето.

Неправилно въззивният съд е приел, че по делото не се установява втората предпоставка- недаване на издръжка. От фактическа страна по делото няма спор, а и за това са налице писмени доказателства, че през 2017г. майката А. Читак е предявила от името на детето иск за издръжка срещу ответника, като такава е била определена първоначално в размер на 150 лв. месечно със съдебна спогодба, сключена по гр.д. 950/2017г. по описа на Районен съд- Айтос, а впоследствие е увеличена на 320 лв. месечно с Решение №155/07.09.2023 г., постановено по гр. д. №341/2023г. по описа на РС- Айтос. От представените от ответника писмени доказателства е видно, а и по това няма спор между страните, че той заплаща чрез съдебен изпълнител така присъдената считано от предявявяне на иска през 2017г. в негова тежест издръжка. От страна на ответника обаче не са били ангажирани доказателства същият да е имал някакъв финансов принос за отглеждането на детето и да му е заплащал издръжка за периода от 2013г., когато е напуснал съвместно обитаваното с майката и детето домакинство, до предявяване на иска за издръжка през 2017г. Неизпълнението за такъв продължителен период от време на задължението на ответника за даване на издръжка на ненавършилото му пълнолетие дете е основание да се приеме наличието и на втората предпоставка на чл.132, ал.1, т.2 от СК.

Предвид горното настоящият състав на съда намира за основателни доводите в касационната жалба за неправилност на решението. Същото следва да бъде отменено, като доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да се реши но същество от касационната инстанция като се уважи предявения иск за лишаване на ответника А. Я. от родителски права по отношение на детето А. А. Я..

Съгласно чл.134, т.2 от СК следва да бъдат определени мерки за лични отношения между бащата и детето. Предвид възрастта и здравословното състояние на детето /то страда от генерализирано разстройство на здравето- детски аутизъм/ и липсата на контакт между него и бащата за продължителен период от време, поради което връзката помежду им тепърва ще се изгражда, следва да бъдат определени и подходящи защитни мерки съгласно чл.59, ал.8 от СК. Първоначално на бащата следва да се предостави възможност да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 до 13.00 часа, като първите десет срещи следва да се проведат в присъствие на социален работник или психолог, а първите двадесет срещи- и в присъствие на майката или бабата по майчина линия в дома на майката в [населено място], [улица], като психологът се избере по взаимно съгласие на родителите, а ако такова съгласие не се постигне, психологът да се избере от социалния работник от ДСП- [населено място], ангажиран със случая, а разноските за психолога се поемат от бащата. Предаването и връщането на детето А. А. Я. след първите двадесет срещи следва да става по местоживеенето на майката А. Ш. Читак.

При този изход на спора в полза на касаторката следва да се присъдят направените по делото разноски за въззивната и касационната инстанция в размер на 2930лв. съгласно представения списък.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о., Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №159 от 04.03.2025г. по в. гр. д. №1038/2024г. по описа на Окръжен съд- Бургас, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ЛИШАВА на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК А. Е. Я., ЕГН [ЕГН], от родителски права по отношение на детето А. А. Я., ЕГН [ЕГН].

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето А. А. Я., ЕГН [ЕГН], с бащата А. Е. Я., ЕГН [ЕГН], както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 до 13.00 часа, като първите десет срещи следва да се проведат в присъствие на социален работник или психолог, а първите двадесет срещи- и в присъствие на майката или бабата по майчина линия в дома на майката в [населено място], [улица], като психологът се избере по взаимно съгласие на родителите, а ако такова съгласие не се постигне, психологът да се избере от социалния работник от ДСП- [населено място], ангажиран със случая, а разноските за психолога се поемат от бащата.

Предаването и връщането на детето А. А. Я. след първите двадесет срещи следва да става по местоживеенето на майката А. Ш. Читак.

ОСЪЖДА А. Е. Я., ЕГН [ЕГН], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Ш. Читак, ЕГН [ЕГН], сумата от 2930 лв.- разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението на основание чл. 136 от СК да се изпрати на общината по постоянния адрес на бащата А. Е. Я., ЕГН [ЕГН], и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето А. А. Я., ЕГН [ЕГН].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.