Признаване на британско съдебно решение за родителски права в България

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50074

гр. София 17.07.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 3227 по описа за 2022 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. Й., чрез процесуален представител адв.Б., срещу въззивно решение № 679 от 10.05.2022г., постановено по в.гр.д.№342/2022г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на разпореждане от 01.06.20121г. по гр.д. № 2844/2021г., е отхвърлена молбата по чл.622 ГПК и чл.623 ГПК, във връзка с Регламент /ЕО/ №2201/2003г., на К. В. Й. за признаване и допусане на изпълнението на заповед от 13.03.2020г. за уреждане на взаимоотношения с дете, издадена от съдия в Обединеното Кралство по дело FD19P00632.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 50158 от 23.03.2023г. на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, по въпроса: „С разпоредбата на чл.23 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. /отм./ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, относима към основанията за непризнаване на решения за родителска отговорност, предвидена ли е хипотеза за неприемане на чуждестранното решение поради предходен влязъл в сила съдебен акт между страните, постановен в държавата –членка, където се иска признаването?“.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки. Претендират се разноски за всички инстанции.
Ответникът по касационната жалба М. Й., чрез процесуален представител адв. Д., в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
За да отхвърли молбата по чл.622 ГПК и чл.623 ГПК, във връзка с Регламент /ЕО/ №2201/2003г., на К. В. Й. за признаване и допускане на изпълнението на Заповед от 13.03.2020г. за уреждане на взаимоотношения с дете, на Върховния съд на Обединеното Кралство по дело FD19P00632, въззивният съд е приел, че в случая е налице принципна пречка исканията по чл. 622 ГПК и чл. 623 ГПК във връзка с Регламент 2201 от 2003г. да бъдат уважени: „Процесната съдебна заповед от 13.03.20г. на практика преразглежда /преурежда/ наново и изцяло всички правоотношения - касаещи родителските права и личните отношения с детето /които правоотношения вече са били регламентирани с влязъл в сила съдебен акт: решение на ПРС от 12.04.17г. по г.д. № 8666 от 13г./. Такъв правен ефект /дерогиране на влязъл в сила съдебен акт/ е недопустим. В тази насока са и правилата на чл. 22 и чл. 23 от Регламент 2201 от 03г. /които не допускат вече финализиран по съдебен ред правен спор да бъде преразглеждан по същество/. В същата насока е и основното възражение на жалбоподателката /което се явява – основателно/. Посоченият порок на процесната заповед съставлява принципна /достатъчна/ пречка - актът на чуждестранния съд да не бъде признат и допуснат до изпълнение /при условията на чл. 622 от ГПК и чл. 623 от ГПК връзка с Регламент 2201 от 03г./.“.
Въззивният съд е посочил:“ В допълнение: Уважаването на процесната молба би довело до лишаване на М. Й. от всякаква правна и фактическа защита: ако процесната заповед бъде реално изпълнена /ако детето бъде преместено в Англия/ за майката /въпреки, че е титуляр на родителските права – съгласно горното решение на ПРС/ ще отпадне възможността да има физически контакт с детето /такава възможност ще остане само за бащата, чиито права са били пълноценно защитени във всеки един момент - по силата на самото решение на ПРС; в това число и по смисъла на чл. 528 от ГПК/. Такива правни последици обаче /лишаване на майката от защита/ вече са постановени - с решението на САС от 29.06.21г. /което е влязло в сила и не може да бъде ревизирано/. Този /покъсно постановен/ съдебен акт на практика „поглъща“ /дублира/ правния ефект на процесната чуждестранна заповед и поставя /към момента/ под въпрос - наличието на правен интерес за ищеца да поддържа процесното искане. Независимо от това – настоящият съдебен състав постановява /за да бъде разрешен пълноценно процесния правен спор/ решение по същество.“.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно по въпроса: „С разпоредбата на чл.23 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. /отм./ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, относима към основанията за непризнаване на решения за родителска отговорност, предвидена ли е хипотеза за неприемане на чуждестранното решение поради предходен влязъл в сила съдебен акт между страните, постановен в държавата –членка, където се иска признаването?“, доколкото посочените основания за непризнаване в чл.23 б.“д“ и „е“ възникват при противоречие на решението с по-късно постановено решение. По-рано постановено решение, както е в настоящия случай, е основание за непризнаване на решение, постановено по искове за развод, раздяла на съпрузи и унищожаване на брак, съгласно чл.22 б.“в“ от Регламента.
Производството е по реда на чл.622и чл.623 ГПК, във вр. чл.21, т.3 и чл.28 и сл. от Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност /отм./, в съответствие с чл.67, т.2, б.“б“ от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност е отменен и от 1 август 2022 г. се прилага новият Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца. Отмененият Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. намира приложение и настоящото производство, съгласно преходната разпоредба на чл.100, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г.
В настоящия случай са налице формалните предпоставки за признаване на процесния чуждестранен съдебен акт /Заповед от 13.03.2020г. за уреждане на взаимоотношения с дете, на Върховния съд на Обединеното Кралство в частите – относно родителската отговорност /детето К. К. Й. ще живее с бащата К. Й., в юрисдикцията на Англия и Уелс до по-нататъшно нареждане/ и контактите на дете с другия родител /майката М. Й./, както и за допускане на нейното изпълнение /сведва да бъде обявена за изпълняема/ на територията на Република България, в съответствие с изискванията на чл.28 и чл.29 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета/ тъй като в самата заповед е отразено, че е предвидено същата да влезе в законна сила съгласно членове 21 и 28 от Регламента, а от представеното Удостоверение по чл.39 от Регламент /ЕО/ на Съвета №2201/2003 се установява, че процесната заповед е връчена на страната, срещу която се иска изпълнение – майката М. Й., като връчването е осъществено на 07.05.2020г. Признаването е поискано от заинтересована страна – бащата К. Й./, който е представил заверено копие от съдебния акт и удостоверение, издадено от компетентния съд, постановил акта по образец: Приложение ІІ към Регламента /за родителската отговорност/. В този смисъл доводите на ответницата по касация, че по делото не е представен изискуемия се относим образец към Регламента, е неоснователно.
Настоящият касационен състав намира с оглед редовността на представените с исковата молба документи, че не са налице отрицателните материални предпоставки на членове 23 и 24 от Регламента и няма основание за отхвърляне на молбата за екзекватура. Чуждестранният съдебен акт, чието признаване и допускане на изпълнението му се иска, не е в очевидно противоречие с обществения ред в Република България, където се иска екзекватурата му, не е допуснато нарушаване на процесуалните правила, което да е накърнило правата на страните; не е налице противоречие с последващо решение по дело за родителската отговорност. Неоснователни са доводите на ответницата по касация, че е допуснато нарушение – неизслушване на детето. Такова нарушение е пречка за признаване на чуждестранния съдебен акт – чл.23, б.“б“ от Регламента /ако то е било постановено, с изключение на неотложните случаи, без детето да получи възможност да бъде изслушано, в нарушение на основните принципи на гражданския процес в държавата-членка, където се иска признаване/, но в случая такова нарушение не е допуснато, тъй като детето К. е родено през 2011г. и т.к. не е било навършило 10-годишна възраст не е било задължително изслужването му в съдебното производство, съгласно чл.59, ал.6 от Семейния кодекс, вр. чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето. Даване възможност за изслушване на детето е предвидена, предвид директната им изпълняемост, за особен вид решения, за които Регламентът предвижда специален ред за признаване и изпълнение – решенията за връщане на дете и за право на лични отношения. В случая не се иска екзекватура на такъв чуждестранен съдебен акт, а както е видно от приложения към исковата молба чуждестранен съдебен акт и удостоверение към него: съдебен акт по дело за родителска отговорност и приложение по чл.39 от Регламента - Приложение ІІ /изискуемо за решения по дела за родителска отговорност/.

Неоснователни са доводите на ответницата по касация, че за ищеца липсва правен интерес от признаването на чуждестранния съдебен акт поради това,че и той и детето не се намират на територията на Република България. Решение, постановено според правилата на Регламента, в една държава-членка, когато се отнася до родителската отговорност, е необходимо признаване по съдебен ред, за да се допусне изпълнението им. По българското право общата разпоредба се съдържа в чл.622 ГПК. Признаване може да иска всяка заинтересована страна, която представя заверено копие от решението и удостоверението, издадено от компетентния съд, постановил съдебния акт по образец – Приложение ІІ към Регламента /за родителската отговорност/, както е процедирано и в настоящия случай - заинтересованата страна е поискала признаването на чуждестранния съдебен акт по реда на чл.623 от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна, в случая Софийски градски съд. Неоснователни са доводите на ответницата по касация, че се касае до чуждестранен съдебен акт по Хагската конвенция от 1980г. Видно от съдържанието на чуждестранния съдебен акт, е била издадена заповед и по този ред, но тя не е предмет на производството по екзекватура, а екзекватура се иска на чуждестранен съдебен акт за родителска отговорност, което е видно от неговото съдържание и от удостоверението, издадено от компетентния съд, постановил решението по образец: Приложение ІІ към Регламента /за родителска отговорност/. Ако се касаеше до чуждестранен съдебен акт по Хагската конвенция от 25 октомври 1980г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, то това би било видно както от съдържанието на чуждестранния съдебен акт, така и от удостоверението, издадено от компетентния съд, постановил решението, което в такъв случай не би било по приложения в случая образец Приложение ІІ към Регламента /за родителска отговорност/. С оглед изложеното, неправилни са и изводите на въззивния съд, че: решението на САС от 29.06.21г. /посоченото решение е постановено в производство по молба на МП по чл.12, ал.1, вр. с чл.3 от Хагската конвенция от 25 октомври 1980г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца/, „/по-късно постановен/ съдебен акт на практика „поглъща“ /дублира/ правния ефект на процесната чуждестранна заповед“.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени изцяло и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, молбата следва да се уважи .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 679 от 10.05.2022г., постановено по в.гр.д.№342/2022г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА Заповед за уреждане на взаимоотношения с дете /Child Arrangements Order/, издадена на 13.03.2020г. от съдия Франсис в Семейно отделение на Върховния съд на Обединеното кралство , съгласно секция 8 от английския Закон за децата от 1989г. по дело FD19P00632, както следва: І. Заповед, уреждаща с кого ще живее детето /детето К. К. Й., ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] , с постоянен адрес [населено място], [улица], ет..., ап..., понастоящем живущ в Бирмингам, Англия, в юрисдикцията на Англия и Уелс до по-нататъшно нареждане/ и ІІ. Заповед за контакт /1. Детето ще прекарва такова време с майката, М. Й., каквото може да бъде договорено между страните при условие, че няма никакъв контакт извън юрисдикцията на Англия и Уелс, докато настоящата заповед не бъде регистрирана в съответния български семеен съд; 2. Майката е свободна да осъществява контакт по телефона или по скайп, когато детето желае да разговаря с нея; 3. Страните трябва да си сътрудничат при регистрирането на копие от тази заповед и на заповедта, издадена съгласно Закона за отвличането на деца и попечителството от 1985г. в съответния български семеен съд, веднага щом това е възможно. Майката отговаря за подаване на съответната молба за регистрация към българския съд; 4.Майката следва да организира превод на двете заповеди, като разходите за това следва да бъдат покрити от нейния сартификат за публично финансиране; 5. До по-нататъшно нареждане, всички по-нататъшни молби следва да се отнасят към компетенцията на г-н съдия Франсис, ако е възможно/.
ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ, като обявява изпълняемост на територията на Република България, на процесната Заповед за уреждане на взаимоотношения с дете /Child Arrangements Order /, издадена на 13.03.2020г. от съдия Франсис в Семейно отделение на Върховния съд на Обединеното кралство, съгласно секция 8 от английския Закон за децата от 1989г. по дело FD19P00632, както следва: І. Заповед, уреждаща с кого ще живее детето /описана по-горе в диспозитива/ и ІІ. Заповед за контакт описана по-горе в диспозитива/, против ответницата М. Й., ЕГН 82031184650, с постоянен адрес [населено място],[жк], вх..., ет..., ап.., и живуща в [населено място], [улица], ап...
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: