Оправдаване при шофиране след наркотици, открити само в урината

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * наркотични вещества * несъставомерно деяние * установяване на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 529

гр. София, 29 октомври 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Росица Славова изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 757/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при ОП – Пловдив срещу присъда от 18.06.2024г. по внохд №809/24г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

С новата присъда на въззивната инстанция подсъдимият Н. П. Х. е признат за невиновен и оправдан по обвинението, за което е бил признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд – да е извършил на 13.01.2022 г. престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК.

В касационния протест се заявява наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В допълнението към касационния протест се развиват подробни съображения по съпоставянето на престъпните състави на чл.343б, ал.1 и чл. 343б, ал. 3 от НК в контекста на изискванията на Наредба № 1/2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Поставя се акцент на различието, състоящо се в изискването наличието на алкохола да е установено в кръвта на водача (чл. 343б, ал. 1 от НК), докато при наличието на наркотичното вещество (чл. 343б, ал. 3 от НК) такова изискване не е налице - достатъчно единствено то да е установено по надлежния ред. Обобщено, след тълкуване и на разпоредбата на чл. 23, ал.1 от Наредбата, се поддържа теза, че Наредбата не следва да се прилага при изследване на въпроса за обективната съставомерност на деянието. Сочат се и пороци при оценъчната дейност на съда по заключението на съдебно-химическата и химикотоксикологичната експертиза.

Прави се искане за отмяна на новата присъда на окръжния съд и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът при Върховна прокуратура не поддържа касационния протест.

Подсъдимият и неговият защитник молят за оставяне в сила на постановената оправдателна присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационният протест е неоснователен.

За да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да пристъпи към пълното оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, въззивният съд е приел за недоказано по несъмнен и безспорен начин деецът да е управлявал МПС след като е употребил наркотични вещества.

Отричайки доказаността на този елемент от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, окръжният съд е счел, че не са установени всички признаци от обективната страна на посоченото престъпление и (без да коментира субективната страна на престъплението) е оправдал подсъдимия. При това, съдът съвсем не се е ограничил до обсъждане единствено на разпоредбите на Наредба № 1/17г. за надлежното установяване на наркотични вещества и аналози в кръвта на водача (изискване, въведено с ЗИДНК, ДВ бр. 67/23г.), а е изпълнил задължението си да анализира и съпостави съдържащите се по делото доказателствени материали, за да изясни обстоятелството дали водачът е шофирал след употреба на наркотични вещества. Оценъчната му дейност напълно отразява възприетото в съдебната практика (до изменението в материално - правната норма на чл. 343б, ал. 3 от НК) схващане, че елементът „употреба на наркотични вещества“, е допустимо да бъде установяван чрез всички допустими от НПК доказателствени средства, т.е. за съчетаното използване за нуждите на доказването на различни способи на доказване, включително и при описаните в Наредба № 1/2017г. практики за изследване и отразяването им в съответните писмени документи. Затова напълно вярно съдът е подходил преди всичко към гласните доказателствени средства и с основание е приел, че всъщност липсват каквито и да е такива в подкрепа на обвинителната теза. Впрочем, в касационния протест не се съдържа какъвто и да е упрек към оценъчната дейност на въззивния съд по отношение на гласните доказателствени източници, а единствено съображения по неприложимостта на нормите на Наредба № 1/17г. към обективните признаци на състава по чл. 343б, ал. 3 от НК. Развитата аргументация не може да се сподели, тъй като почива на неправилно разбиране на закона. Редът за установяване на наркотични вещества или техни аналози, установен в Наредба № 1/2017г. е възможен и допустим инструмент за осигуряване на доказателства при обвинение по чл.343б, ал. 3 от НК, осъществено преди изменението на материално - правната норма по чл. 343б, ал. 3 от НК (ДВ бр.67/23г.), а след изменението й – единствения законоустановен начин за изясняване на елемента „употреба на наркотични вещества и/или техни аналози“. Следователно, и в двете хипотези на действие на закона по време, приложението на Наредба № 1/2017г. е извън съмнение, поради което възражението на прокурора е неоснователно.

На последно място, напълно вярно, окръжният съд е преценил, че събраните писмени доказателства и заключението на съдебно - химическата и химико -токсикологична експертиза като резултат от осъществените процедури в регламентирана в Наредба № 1/2017 г. в случаите на чл. 3 и чл.3а от Наредбата , също не обуславят несъмнена доказаност на признака „употреба на наркотично вещество“, тъй като такова вещество не е установено в кръвта на водача, а единствено в неговата урина.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози „се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“. Видно е, че с или без проба урина, е налице нормативно установен стандарт за достоверност на резултата от изследването на кръвната проба. Защо и поради какви научни – химически, токсикологични и медицински - причини е възприето това положение, е извън рамките на настоящето обсъждане. Същественото е, че тълкуването на нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата еднозначно указва, че за нуждите на доказването на криминализираната в чл. 343б, ал. 3 от НК „употреба“ на наркотични вещества се установява чрез резултата от изследването на кръвната проба на дееца. Това означава, че при конкуренция на резултатите от изследването на кръвната проба и на пробата от урина, с решаващо значение за това дали деецът е употребил наркотично вещество или не, е изследването на пробата от кръвта му, какъвто и е настоящия случай.

С оглед изтъкнатото несподеляеми са възраженията на прокурора, изготвил касационния протест, че в подзаконов нормативен акт е въведен доказателствен стандарт за установяване на елемент от обективната страна на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК - употребата на наркотично вещество от водача, който е в отклонение с принципните постановки по част ІІ от НПК. Не се касае за доказателствен способ, изведен в подзаконов нормативен акт, а за „надлежен ред“ и то по смисъла на чл. 343б, ал.1 от НК и по чл. 343б, ал. 3 от НК (в актуалната редакция), като изискване за установяване на концентрацията на алкохол, така и употребата на наркотични вещества и/или техни аналози – извън съмнение това е редът по Наредба № 1/2017 година.

В обобщение следва да се посочи, че подсъдимият е оправдан не единствено, защото при изследването на кръвната му проба в нея не е открито наличието наркотично вещество, а тъй като единствена индикация за основателност на обвинението е фактът, че наркотични вещества са открити само при изследването в пробата му от урина. Това, както правилно е отбелязал въззивния съд, не е достатъчно да се счете, че по несъмнен, безспорен и категоричен начин, е установен признака от обективна страна „употреба на наркотични вещества“ и като последица – подсъдимият законосъобразно е оправдан поради обективна нессътавомерност на деянието, за което е бил предаден на съд и осъден от първия съд.

Предвид изложеното и като констатира неоснователност на наведените в касационния протест доводи и на осн. чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 50/18.06.2024г. на Пловдивски окръжен съд, постановена по ВНОХД № 809/2024 г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: