Отхвърляне на иск за премахване на незаконна постройка на имотната граница

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
София, 31.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гълъбина Генчева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4850 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Т. К. С., Д. С. С. и С. С. С. против решение № 260028/14.06.2022г., постановено по гр.д. № 266/2020г. по описа на Окръжен съд– Кюстендил, с което след отмяна на решение № 793/31.12.2019 г., постановено от РС – Дупница по гр. д. № 1669/2019г. са осъдени Т. К. С., Д. С. С. и С. С. С. на основание чл. 109 от ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Р. А. Я. и Л. А. Я. да упражняват правата си върху поземлен имот с пл. № ...., с площ от 490 кв. м., за който имот, заедно с поземлен имот с пл. № ....., е отреден УПИ VIII-....., .... и УПИ IX-...., .... в кв. 48 по плана на [населено място], общ. К. като премахнат изградената в УПИ VІІ-...., ..... едноетажна мacивна сграда с плосък покрив-тераса, с изграден върху нея парапет от бетонови тухли с височина от около 0. 90 м., разположена до имотната и регулационна граница със собствения на ищците имот.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В съдебно заседание касаторите не се явяват. Представят писмено становище, в което излагат съображения за неправилност на въззивното решение. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците по касационната жалба Р. А. Я. и Л. А. Я., чрез адв. Конедарев, с подадения отговор на жалбата и в представено по делото писмено становище, изразяват становище за неоснователност на същата. Претендират присъждане на направените разноски в касационното производство.

С определение № 2188 от 14.07.2023 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по правния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните.

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:

Според трайната практика на ВКС / т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 44 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2019 г., II г. о; решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.; решение № 15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о./, която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС, задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото доводи и възражения на страните в рамките на спъра, въведен с въззивната жалба.

По съществото на жалбата :

Въззивният съд е приел за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с пл. № ...., с площ от 490 кв. м, за който имот, заедно с поземлен имот с пл. №.... са отредени УПИ VIII-...., .... и УПИ IX-...., .... в кв. .... по плана на [населено място]. Ответниците са собственици на 1/2 ид.ч. от съседния УПИ VІІ-....., ....., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 85 кв. м.; едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 35 кв. м. и едноетажна масивна сграда със застроена площ от 63 кв. м. Тези сгради са допълнени в действащия кадастрален и регулационен план на [населено място] и за тях не са налични строителни книжа.

Въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че на регулационната линия с УПИ .... и УПИ .... е разположена процесната едноетажна масивна сграда на ответниците, която е с плосък покрив-тераса с изграден върху нея парапет от бетонни тухли с височина около 0.93 м. Същата е изградена върху каменните основи на второстепенна постройка, заварена към 1963 г., когато е одобрен действащият КРП на [населено място] и в него е нанесена паянтова плевня, висока около 6 м. Понастоящем височината е намалена от 6. 00 м. на 3, 63 м., а южната ограждаща каменна стена с дебелина 45 см, дължина 1078 см. и височина 220 см. е изцяло вградена в обема на видоизменената едноетажна масивна сграда със застроена площ 63 кв. м.

При така приетото за установено въззивният съд е направил извод, че ищците са доказали и двете предпоставки, необходими за уважаване на предявения иск по чл. 109 ЗС за събаряне на процесната постройка, изградена на вътрешната имотна граница между имотите на страните от наследодателя на ответниците. Построяването на процесните постройки до каменната ограда обозначаваща имотната граница между имотите и плътно долепена до оградата представлява неоснователно действие, тъй като строежът на постройката е незаконен /без издадено строително разрешение/ и представлява нетърпим строеж. По смисъла на пар. 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г., търпими са строежите, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон /ЗУТ/. В случая процесната постройка е построена на мястото на съществуваща плевня, като липсват категорични данни това е станало в периода 1984-1986 г., както твърдят ответниците. Дори да се приеме, че е построена към момента, сочен от ответниците, то същата не е била допустима съгласно действащите към момента на изграждането й или към настоящия момент разпоредби. Изграждането на постройките е било в нарушение както на действащите към горепосочения момент норми, така и към сега действащите. Съгласно чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 от 1977 г., отменена през 1995 г. второстепенни постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласието на собственика на съседния парцел.В имота на ищците няма изградена стопанска сграда на калкан към сградата на ответниците, а също и няма дадено от ищците или техните праводатели съгласие.

Съдът е приел, че постройката пречи на ищците за пълноценното упражняване на правото им на собственост, защото е незаконно изградена, без съгласието им и при липса на необходимото отстояние от вътрешната имотна граница.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, въззивното решение, като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Изводът на въззивния съд, че построяването на процесната постройка е неоснователно действие, пречещо на ищците за пълноценното упражняване на правото им на собственост е направен без да е извършен пълен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, касаещи изграждането на процесната сграда и без да са обсъдени доводите на ответниците, че на мястото на процесната постройка е съществувала паянтова постройка, че спорната постройка е с по- малка височина от тази на съществувалата преди това плевня, която е била висока 6 метра, че положението е такова от повече от 30 години и ищците не са възразявали срещу него.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

Правилен е изводът на въззивния съд, че се касае за незаконен строеж, извършен без строителни книжа и без да е допустим съобразно разпоредбите на ЗУТ /чл.42, ал.2 ЗУТ/, както и с оглед действащата правна уредба/чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 от 1977 г./ към твърдения от ответниците момент на извършване на строителството- 1984г.-1986г.

Наличието на незаконен строеж не е достатъчно за уважаване на негаторния иск за премахването му, ако не е доказано, че този строеж създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело / т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК/. Именно такава конкретна преценка, основана на анализ на всички събрани по делото доказателства, не е направена от въззивния съд и изводът му, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС за уважаване на иска, е неправилен.

Липсата на изискуемото се от регулационната линия отстояние само по себе си в конкретния случай не може да се счете за достатъчно, за да се приеме наличието на пречки за използването на имота на ищците, по-големи от обикновените, защото на регулационната линия има изградена плътна ограда с височина от 2,15 м., а заедно с покривната конструкция, поставена на същата тази ограда, височината й е около 2,50 м. Според разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗУТ, изр. 2 от ЗУТ е допустимо изграждането на постройки на допълващото застрояване на вътрешната граница на УПИ, ако калканните им стени покриват плътни огради. Установено е, че спорната постройка е по- висока от плътната ограда и предвид на това надвишаване на височината на оградата, следва да се прецени дали то засенчва имота на ищците. В тази връзка по делото е назначена съдебно – техническа експертиза от заключението на която се установява, че по- значителното засенчване на имота на ищците се дължи на плътната ограда и постройка на самите ищци поради югоизточното им местоположение, за разлика от местоположението на спорната постройка, която е в западна посока спрямо имота на ищците. Сянка от процесната сграда попада в имота на ищците от края на м. февруари до месец август. Засенчването трае не повече от един час на ден в късните часове на следобеда. През есента сянката попада върху постройки на ищците /лятна кухня и навес/, като постройката от юг няма прозорци, а на южната фасада са долепени навеси за съхранение на отоплителни материали, предвид на което и експертът е направил извод, че засенчването на постройката през месец ноември не оказва неблагоприятно влияние върху хигиенните и здравни условия за обитаването й.

При тези констатации на вещото лице извод, че по причина на незаконния строеж на ответниците за ищците се създават неудобства за ползване на имота им по- големи от обикновените, не може да бъде направен. Касае се за незначително засенчване имота на ищците /по- малко от час в късните следобедни часове/, дължащо се от частта от сградата, надвишаваща плътната ограда, което не може да обоснове извод за създаване на пречки за ползване на имота им по- големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС. Същественото засенчване на имота на ищците е в резултат не от наличието на процесната постройка, а на плътната ограда, изградена на регулационната линия.

Предвид установено, че спорната постройка е ситуирана на място, където се е намирала плевня /без да е налице пълно съответствие на застроената площ/, която плевня според данните от плана от 1963г. е била с височина от 6м., то настоящият състав намира, че в случая е приложимо и разрешението, дадено в решение № 122 от 6.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6600/2013 г., I г. о.- касае се за трайно установено фактическо състояние /наличие на строеж на едно и също място, като височината на спорната сграда е по- малка от тази на съществувалата на мястото плевня/, което състояние е търпяно от собствениците на съседния имот в продължителен период от време, като към настоящия момент не се установява промяна в това фактическо състояние, обосноваваща наличие на основание за премахването на сградата по реда на чл. 109 ЗС.

Във връзка с изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че решението е незаконосъобразно и следва да се отмени на основание чл. 281, т.3 ГПК и спорът да се реши по същество от ВКС като искът се отхвърли.

На основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски по делото за първоинстанционното, въззивното и за касационното производство в общ размер на 856 лева.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260028/14.06.2022г., постановено по гр.д. № 266/2020г. по описа на Окръжен съд– Кюстендил и вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. Я. и Л. А. Я. иск с правно основание чл. 109 ЗС против Т. К. С., Д. С. С. и С. С. С. за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правата си върху поземлен имот с пл. № ...., с площ от 490 кв. м., за който имот, заедно с поземлен имот с пл. № ...., е отреден УПИ VIII-...., .... и УПИ IX-...., .... в кв. 48 по плана на [населено място], общ. К. като премахнат изградената в УПИ VІІ-....., .... едноетажна мacивна сграда с плосък покрив-тераса, с изграден върху нея парапет от бетонови тухли с височина от около 0. 90 м., разположена до регулационна граница със собствения на ищците недвижим имот.

ОСЪЖДА Р. А. Я. и Л. А. Я. да заплатят на Т. К. С., Д. С. С. и С. С. С. на основание чл. 78 ГПК сумата от 856 лв. /осемстотин петдесет и шест лева/, представляващи разноски за трите съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: