Придобиване на имот по давност при прекратен брак и липса на СИО

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

София, 14.03.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 2122 / 2021 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 60354 от 15.10.2021 г.. по касационна жалба, подадена от А. С. Т. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 11912 от 07.08.2020 г. по гр.д.№ 75/2020 г. на Софийски апелативен съд

С обжалваното решение е отменено решение № 337 от 17.01.2017 г. по гр. дело № 17248/2012 г. на Софийския градски съд по предявеният като евентуален иск , с което е признато за установено по отношение на ответника Б. Б. С., че А. С. Т. е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ет. 5 състоящ се от стая с ниша за спалня, кухня, баня-тоалетна, входно антре и балкон, с обща застроена площ от 42 кв. м, заедно с прилежащите му избено помещение № 8, с площ от 3.80 кв. м и таванско помещение № 3, с площ от 5.70 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, от търговския обект в партера на същата и от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ ....., парцел ....., отреден за имот пл. № ...., кв. ....по плана на София, местност „Ц.“, одобрен през 1992 г. на основание придобивна давност, и вместо това този иск е отхвърлен, като е прието, че за периода от 15.01.1997 г. до 27.12.2012 г. тя не е придобила по давност в изключителна собственост процесния апартамент. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която е отхвърлен основният установителен иск за собственост от същата касаторка против същия ответник по отношение на същия апартамент, но основан на придобивна давност, текла в периода от 22.05.1980 г. до 24.01.1994 г.

Така като резултат е отхвърлен иска за установяване, че ищцата е изключителен собственик на описания апартамент и е признато, че е собственик само на 1/2 ид.ч. на основание придобивна давност и прекратена съпружеска имуществена общност /СИО/ за периода по евентуалния иск

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – правилата за придобивната давност относно съвладението и владението от съпрузи и присъединяване на владението, и за нарушение на процесуалните правила, отнасящи се до обсъждане на доказателствата и обосноваване на изводите.

Ответникът оспорва касационната жалба тъй като доказателствата по делото не установяват период от 10 години, в който бабата на касаторката и баща й общо да са владели десет години, че договора да замяна не е произвел никакво действие, че владението е могло да започне най-рано от приемане на касаторката за членкооператор – 0.05.1997 г., но не е могла да придобие имота като индивидуален собственик, тъй като между съпрузи давност не тече. По същество допълва, че не е доказано и дали сградата е построена до степен груб строеж и дали е въведена в експлоатация, че ищцата е приета за член кооператор по време на брака и не е водила иск в едногодишен срок, за да изключи правата на ответника за придобиване от ЖСК, съгл. Постановление № 3 от 12.11.1983 г. и ПП-8-80.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса, уточнен съобразно фактите по делото както следва:: Може ли да бъде придобит по давност недвижим имот от двама съпрузи по време на брака в режим на СИО в случаите когато по отношение на единия съпруг не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен срок и не е налице съвладение към момента на изтичане на срока.? По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване поради противоречие с разясненията по т.2 от ПП-8-80 г. и с т.2 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС относно елементите на придобивната давност и момента на придобиване на недвижим имот на това основание и хипотезите при които възниква СИО на това придобино основание.

Съгласно приетото в т.2 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, позоваването на придобивна давност не е елемент от фактическия състав на това оригинерно придобивно основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т.е. собствеността се придобива от владелеца с изтичане на срока. Съгласно разясненията в т.2 от ПП-8-80 г., което не е обявено за изгубило силата си и е действаща задължителна съдебна практика, възможни са три хипотези. Когато придобивната давност е започнала да тече и е изтекла по време на брака, следва извода, че двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт и придобиват имота по давност. Същото разрешение е дадено и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижимия имот още от преди сключване на брака, а придобивната давност изтича през време на брака. В този случай придобиват и двамата съпрузи защото от значение за възникване на съпружеска имуществена общност /СИО/ е момента на придобиване на имота. Без значение е основанието, на което е започнало владението – предварителен договор или наследяване. Третата хипотеза е когато един от съпрузите е завладял наследствен имот и го владее като свой собствен, защото е изменил основанието на владението си спрямо сънаследниците си, щом придоибвната давност изтече по време на брака, имуществена общност става частта, която е извън частта му по наследство, а наследствената му част е индивидуална собственост. Във всички тези случай същественото е, че придобивната давност изтича по време на брака, а това е релевантния момент за придобиване на имот в режим на СИО. Съгласно чл. 21 СК съпружеска общност стават вещите, придобити по време на брака възмездно или чрез владение от съпрузите. Тъй като придобивната давност включва два елемента – владение и период от време – срок, през който владението се реализира, когато срокът на придобивната давност – десет годишен при обикновено владение или пет години при добросъвестно владение изтече след прекратяване на брака, имота не става съпружеска имуществена общност, защото придобиването не е по време на брака, а след прекратяването му.

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

Касаторката е предявила положителни установителни искове по отношение на бившия си съпруг, заявени като основен и евентуален: да се признае за установено, че тя е изключителен собственик на описания процесен апартамент, построен от ЖСК „Летоструи“, по отношение на който не е издаван акт, образец 16, но е безспорно, че реално се ползва от около 1980 г. С молба от 19.10.2015 г. е направено поредното уточнение на периодите на владение, като по главния иск е заявена придобивна давност в периода 22.05.1980 г. – 24.01.1994 г., а по евентуалния – от 15.01.1997 г. до 27.12.2012 г. – датата на предявяване на иска.

Страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 12.05.1985г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 08.05.2003 г.

По делото е установено, че бабата на ищцата В. А. И. е сключила неформален писмен договор за замяна с И. З., с който първата се е задължила да прехвърли на втората апартамент в [населено място],[жк], а в замяна З. - да преотстъпи членство в ЖСК „Литоструи“ за процесния апартамент № 4, находящ се в София, на ул. „С. „ № .... По делото има данни – домовите книги за двата имота/, че фактически всяка от двете „заменителки“ е заживяла в апартамента, който следва да придобие, но в нотариална форма договор не е сключен. В. И. умира на 03.08.1988 г. и в апартамента се заселва синът й С. Т., но той умира на 05.04.1990 г. На 22.10.1993 г. между две дъщери на С. Т. – ищцата А. и сестра й В. се сключва спогодба, по силата на която А. Т. получава в дял апартамента в[жк], който е бил предмет на предварителния договор за замяна от 1980 г., а сестра й получава друг имот. Спогодбата е без уговорки за парично уравнение на дяловете. До 1994 г. процесният апартамента е ползван общо от двете сестри. От 24.01.1994 г. в имота живеят страните по делото като съпрузи до развода с влязло в сила решение на 08.05.2003 г., според идентичните им твърдения.

На 15.01.1997 г. е сключен нов предварителен договор между единствения наследник на И. З. – И. З. /член кооператор към този момент за процесния апартамент/ и ищцата, представлявана от съпруга си /сега ответник/, който действа по силата на дадено от нея пълномощно от нейно име. Уговорено е да се замени апартамента в[жк]с членственото правоотношение в ЖСК за процесния апартамент. Тези уговорки са оформени по отделно, като ищцата е продала апартамента в Борово чрез ответника, като неин пълномощник с н.а. .... г., а ЖСК е освободила З. по негова молба и е приела ищцата по нейна молба с решение от 14.04.1997 г. на процесния апартамент. З. е уредил сметките си с ЖСК. Окончателният разделителен протокол на ЖСК е от 03.03.2000 г. и в него процесния апартамент е разпределен на ищцата. Не е издаден нот. акт по чл. 32, ал.2 ЗЖСК, защото сградата не е окончателно приета с акт обр. 16, но реално сградата се ползва за живеене от преди 1994 г., според твърденията на страните и установеното от свидетелите. Документите по оформяне членството на ищцата в ЖСК са оформяни с участието на ответника, като неин пълномощник по силата на изрично пълномощно в този смисъл. С н.а. № .... г. на нотариус Е. Е. ищцата е призната за собственик по давност на процесния апартамент.

СГС, като първа инстанция е отхвърлил главният иск за признаване на изключителна собственост на основание придобивна давност за първия период от 22.05.1980 г. до 24.01.1994 г. поради това, че в този период ищцата не е владяла през целия период и не е владяла единствено тя. Евентуалният иск е уважен, като е прието, че ищцата е владяла считано десет години преди предявяване на иска само за себе си и владението след развода не е прекъснато от ответника, а до издаване на констативния нот. акт – 2001 г. не е изтекъл период от десет години, в който двамата съпрузи да са владели.

Апелативният съд при второ въззивно разглеждане на делото е приел, че решението по основния иск е правилно, защото не е имало съвладение на двамата съпрузи в този период, а и защото след смъртта на сестра й, А. Т. е владяла жилището заедно със сестра си и не е отблъснала нейното владение. По отношение на евентуалния иск, въззивният съд е приел, че е уважен неправилно, тъй като от началото на периода по този иск 15.01.1997 г. и двамата съпрузи са били във владение на апартамента, а по между им давност не тече, поради което ищцата не би могла да отблъсне владението на съпруга си. Съдът се е позовал на ПП-8-80 г., но е приел, че щом придобивната давност е изтекла по време на брака то имота е станал съпружеска общност независимо дали и двамата съпрузи са владели през целия период от време. В мотивите, съдът е приел, че придобиването по давност не става автоматично след владение и изтичане на определения в закона десет годишен срок, а трябва и позоваване, но се е позовал на т.3 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, според който, ако не се е позовал владеещият до смъртта си, то се наследява владението като фактическото състояние и наследникът има право да се позове на придобивната давност, изтекла за наследодателя му..

Изводът на въззивния съд, че придобивната давност е изтекла по време на брака и имота е станал СИО противоречи на закона, на задължителната съдебна практика по приложението му, и е необоснован, защото не кореспондира на събраните доказателства. Предвид отговора на поставеният въпрос, когато срокът на владението за придобивна давност изтече след прекратяване на брака, имотът не става СИО, защото придобиването не е по време на брака. В случая идентичните твърдения на страните са, че са се нанесли през януари 1994 г. Към 2001 г. не е изтекъл десетгодишният период от време, в който и двамата съпрузи са завладели имота, поради което изводите на нотариуса при издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка от 2001 г. са неправилни. Доказателствената сила на този нот. акт е опровергана. Ако съпрузите са се нанесли в апартамента през януари 1994 г., в какъвто смисъл имат идентични становища. то до влизане в сила на решението за развод - 08.05.2003 г. също не е изтекъл изискуемият от закона 10 годишен срок, поради което апартамента не е станал съпружеска имуществена общност. Затова ответникът не е придобил право на собственост върху апартамента на основание придобивна давност и прекратена СИО. В апартамента и след развода е останала да живее касатоката. Разводът не е прекъснал придобивната давност за нея и тя е придобила имота по давност. Към датата на предявяване на иска – 2012 г., продължавайки владението, установено още от 1994 г. тя се легитимира като негов собственик на това основание. Тъй като ответникът не е придобил право на собственост, не е било необходимо тя да завладяла негова част и да му противопоставя промяна на намерението за своене.

Неоснователно е позоваването на нормата на чл. 115, ал.1 б. „в“ ГПК. В случая двамата съпрузи са завладели заедно при условията на съвладение апартамента, но са го владели заедно по-малко от изискуемият се от закона срок на обикновено владение - десет години. Владението им е обикновено, защото е установено на основание предвартелен договор. Цитираната норма препятства възможността единия съпруг да придобие имот на другия съпруг, защото между съпрузи давност не тече. Тя е неприложима за общо владение на двамата съпрузи на една вещ, която към момента на упражняване на владението не е на нито един от тях. До придобиването му по давност, апартамента е бил собственост на непрекратената ЖСК.

Неоснователен е и доводът, че не е доказано сградата да е покрита до степен „груб строеж“, за да може да бъде обект на владение. Както се посочи по-горе, още от преди 1994 г. сградата се ползва от кооператорите, включително и от майката и брата на ищцата за живеене, а след това и от страните по спора.

Неоснователно е позоваването на Постановление № 3 от 12.11.1983 г. на ВС относно приложението на чл. 15 ЗЖСК. Този текст е неприложим първо защото не са налице и двете хипотези, посочени в ал.1 от него, а и защото придобивното основание, на което се позовава ищцата е оригинерно - придобивна давност, а не придобиване чрез членство в ЖСК. Същото се отнася и за т.1 от ПП-8-80. В случая Б. С. не е бил приет за член кооператор и за него, а не за ищцата е съществувала възможност да предяви иск по чл. 15, ал.1 ЗСК, с който да иска да му се присъди част от жилищноспестовния влог. Такъв иск обаче не е предявен от него, а и към момента на приемане на ищцата за членкооператор дължимите вноски за процесното жилище са били платени от предишния членкооператор според подадената от него декларация.

По изложените съображения, въззивното решение следва да се потвърди по първоначалният иск, защото не се доказва в първия период само ищцата да е владяла процесния апартамент. По евентуалният иск, решението на въззивният съд е постановено в противоречие с чл. 79 ЗС и т.2 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС и чл. 21 СК, като не е съобразено от кой момент се придобива правото на собственост на основание придоибвна давност и чл. 21 СК относно релевантния момент за възникване на СИО. Затова по евентуалният иск решението следва да се отмени. Поради това, че не се налага извършване на нови процесуални действия, спорът следва да се разреши от настоящата инстанция, като по изложените по-горе съображения се признае за установено, че ищцата е изключителен собственик на процесния апартамент на основание придобивна давност, текла в периода от 15.01.1997 г. до 27.12.2012 г.

По частната жалба:

С въззивното решение Б. Б. С. е осъден да плати на А. Т. деловодни разноски пред въззивна инстанция в размер на 3160,35 лв. и за първото производство пред ВКС по гр.д.№ 1204/2019 г. – още 3175.35 лв. С. е поискал изменение на решението в частта за разноските, като бъде намален адвокатския хонорар, изплатен от А. Търговска пред въззивна инстанция, каквото искане е депозирал в срок.

С определение № 10009 от 15.03.2021 г., постановено на основание чл. 248 ГПК, съдът е посочил, че от уговорения и изплатен адвокатски хонорар в размер на 6000 лв. за производството пред въззивна инстанция е присъдил 3160,35 лв. предвид изхода от спора – частично са уважени и двете въззивни жалби. Отказал е да намали присъдения хонорар предвид фактическата и правна сложност на делото и факта, че делото е разгледано от въззивна инстанция два пъти след отмяна на първото въззивно решение, с което е обезсилено решението на СГС.

Против определението по чл. 248 ГПК е подадена частна жалба от Б. С., по която е образувано ч. гр.д.№ 2121/2021 г. на ВКС, І гр.о., което е присъединено към настоящото поради това, че изходът от спора по частната жалба, касаещ разноските пред въззивната инстанция, е последица от изхода на производството по обжалване на въззивното решение.

За да се произнесе по частната жалба, съдът съобразява следното: Минималният размер на адвокатския хонорар по Наредбата за минималните размери на адвокатските хонорари е 2454 лв. при цена на иска 64137 лв /данъчната оценка на процесния апартамент./, съгласно чл.7, ал.2 т.4. Съдът приема, че следва да намали уговорените хонорари на пълномощника на касаторката до размер по 2500 лв. за въззивна и касационна инстанция. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото в тези инстанции и с факта, че при второто въззивно и касационното разглеждане на делото се изхожда от същия доказателствен материал. Така за въззивно разглеждане на делото уговореният хонорар за двата иска е 6000 лв. и платена държавна такса 350 лв. Като се съобрази, че първия иск е неоснователен и се уважава предявеният като евентуален иск за втория период на придобивната давност и предвид приемането за основателно възражение за прекомерност на хонорара до размер 2500 лв., дължимите разноски за въззивна инстанция са в размер на 2630 лв., а за първото касационно разглеждане на делото – 2675 лв., /включващи намален адвокатски хонорар до 2500 лв. и половината от платената държавна такса – 175 лв./

За настоящото производство, предвид това, че касационната жалба е основателна за втория иск и неоснователна за първия, при уговорения адвокатски хонорар от 4000 лв., дължимите разноски от ответника по касация на основание чл. 78, ал.1 ГПК са 2000 лв. адвокатски хонорар и половината от платената държавна такса в размер на 175 лв., т.е. общо 2175 лв. Съобразно неосноватеността на касационната жалба по първия иск и основателността на частната жалба по присъединеното ч. гр.д.№ 2121/2021 г. на ВКС, ответникът по касация, съгл. чл. 78, ал.3 ГПК също има право на разноски в размер на 600 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 11912 от 07.08.2020 г. по гр.д.№ 75/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 337 от 17.01.2017 г. по гр. дело № 17248/2012 г. на Софийския градски съд и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б. Б. С. ЕГН-[ЕГН], че А. С. Т. ЕГН-[ЕГН] е собственик на апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ет. 5 състоящ се от стая с ниша за спалня, кухня, баня-тоалетна, входно антре и балкон, с обща застроена площ от 42 кв. м, заедно с прилежащите му избено помещение № 8, с площ от 3.80 кв. м и таванско помещение № 3, с площ от 5.70 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, от търговския обект в партера на същата и от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ ...., парцел ...., отреден за имот пл. № ...., кв. ....по плана на София, местност „Ц.“, одобрен през 1992 г. на основание придобивна давност, изтекла в периода от 15.01.1997 г. до 27.12.2012 г.

ПОТВЪРЖДАВА въззивние решение № 11912 от 07.08.2020 г. по гр.д.№ 75/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 337 от 17.01.2017 г. по гр. дело № 17248/2012 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлен основният установителен иск за собственост, предявен от А. С. Т. ЕГН-[ЕГН] да се признае за установено по отношение на Б. Б. С. ЕГН-[ЕГН], че тя е собственик на същия апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ет. 5 състоящ се от стая с ниша за спалня, кухня, баня-тоалетна, входно антре и балкон, с обща застроена площ от 42 кв. м, заедно с прилежащите му избено помещение № 8, с площ от 3.80 кв. м и таванско помещение № 3, с площ от 5.70 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, от търговския обект в партера на същата и от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ ...., парцел ..., отреден за имот пл. № ...., кв. ....по плана на София, местност „Ц.“, одобрен през 1992 г. на основание придобивна давност , изтекла в периода от 22.05.1980 г. до 24.01.1994 г. както и в частта за разноските, които А. С. Т. е осъдена да плати на Б. Б. С.

ОТМЕНЯ определение № 10009 от 15.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 75/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Б. Б. С. ЕГН-[ЕГН] на основание чл. 248 ГПК и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ въззивние решение № 11912 от 07.08.2020 г. по гр.д.№ 75/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която Б. Б. С. ЕГН-[ЕГН] е осъден да плати на А. С. Т. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за въззивна инстанция за разликата над 2630 лв. до 3160 лв. за въззивна инстанция и за разликата над 2675 лв. до 3175 лв. за производството пред ВКС по гр.д.№ 1209/2019 г. на ІІ гр.о.

ОСЪЖДА Б. Б. С. ЕГН-[ЕГН] да плати на А. С. Т. ЕГН-[ЕГН], съобразно уважената част от касационната жалба, деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 2175 лв.

ОСЪЖДА А. С. Т. ЕГН-[ЕГН] да плати на Б. Б. С. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за настоящото производство, съобразно отхвърлената част от касационната жалба и производството по ч. гр.д.№ 2121/2021 г. в размер на 600 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: