Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2021
Отказ за възобновяване на наказателно дело срещу задочно осъдено лице
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Осъден задочно на лишаване от свобода иска възобновяване на наказателното производство, с аргумент че не е знаел за съдебното дело и не се е укривал. Съдът отхвърля искането, тъй като лицето е било уведомено за обвинението на досъдебната фаза, посочило е адреси, на които не е било открито, а неговият адвокат го е информирал по телефона за съдебното заседание. Върховният съд приема, че подсъдимият доброволно е избрал да не присъства на процеса.
Какво приема съдът
Дело не се възобновява по искане на задочно осъден, ако той е знаел за повдигнатото обвинение и надлежните органи са положили всички усилия да го призоват, но лицето доброволно е демонстрирало нежелание да участва в съдебния процес.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
възобновяване на делозадочно осъжданеевропейска заповед за арестпризоваваненеизбежна отбрана
Текстът на акта
Ключови фрази Телесна повреда, причинена в състояние на силно раздразнение и превишаване пределите на неизбежната отбрана * задочно осъден Р Е Ш Е Н И Е № 60158 гр. София, 08.11.2021г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Димитрина Ангелова в присъствието на секретаря Ил. Рангелова и прокурора от ВКП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 650 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от защитника на осъдения Т. Н. А. за възобновяване на НОХД № 1649/2018г. по описа на Районен съд – Хасково, и отмяна на присъда № 71 от 29.10.2019г., с която е признат за виновен в осъществено престъпление по чл.132, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален „общ“ режим. В молбата се твърди, че А. не е знаел за воденото срещу него съдебно производство, не се е укривал, уведомил е органите на досъдебното производство, че ще пребивава в Кралство Белгия, и е научил за присъдата едва след получаване на европейската заповед за арест. Иска се ново разглеждане на делото, за да бъде реализирано правото му на защита в пълен обем. В съдебно заседание защитникът поддържа искането. Изтъква, че на Т. А. не е бил връчен обвинителен акт, че избраният от него адвокат е бил упълномощен да го представлява само на досъдебното производство, че няма доказателства за умишленото му укриване. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Твърди, че осъденият е знаел за обвинението, и при привличането му като обвиняем е посочил два адреса – в България и чужбина, но не е намерен на нито един от тях и се е наложило да бъде обявен за общодържавно издирване. Осъденият А. моли за възобновяване на делото или за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото и доводите на страните, намери следното: Постановената присъда на Районния съд в гр. Хасково не е обжалвана или протестирана и е влязла в законна сила на 13.11.2019г. По повод издадена на 02.03.2020г. европейска заповед за арест на прокурор при Районна прокуратура – гр. Хасково, на 10.09.2021г. А. е предаден на Република България от Белгийските власти за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Осъденият е приведен в затвора в гр. Стара Загора на 15.09.2021г. Молбата за възобновяване е подадена на 17.06.2021г. Шестмесечният срок по чл.423, ал.1 от НПК в случаите, когато осъденият е бил задържан от компетентните власти на чужда държава, тече от момента, в който лицето реално е могло да упражни правото си да поиска преразглеждане на делото и да участва в производството пред ВКС, т.е. от датата, на която осъденият е постъпил в някое от местата за лишаване от свобода за изпълнение на наложеното му наказание. В конкретния случай осъденият е ангажирал адвокат, който е предявил претенцията му по-рано, следователно искането за възобновяване е подадено в срок, от легитимирано лице, поради което е допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. Процесуалната възможност за повторно разглеждане на делото с участие на задочно осъдения е поставена в зависимост от визираните в чл.423, ал.1 от НПК предпоставки, изключващи недобросъвестно поведение от негова страна. Когато органите, осъществяващи функцията по ръководство и решаване в наказателното производство не са допуснали нарушения и са проявили дължимата процесуална активност, за да установят местонахождението на лицето, да го призоват и да го уведомят за характера и естеството на обвинението срещу него, или да му връчат обвинителен акт, да го уведомят за датата на съдебното заседание и за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, а обвиняемият /съответно подсъдимият/ се е укрил, след предявяване на обвинението, препятствайки процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК, или след нейното изпълнение, не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, делото не се възобновява. В конкретния случай от приложените материали от досъдебното производство е видно, че на А. е повдигнато обвинение с постановление от 30.08.18г. и надлежно му е предоставена възможност да даде обяснения в присъствието на упълномощен от него защитник – адв. В. Г.. В протокола за разпит е съобщил адрес за призоваване в България – с. Воденци, общ.Стамболово, както и е уведомил разследващия орган, че пребивава в Белгия на адрес в гр. Антверпен. След образуване на съдебното производство на 28.11.2018г. са направени неуспешни опити за призоваване на Т. А. от двата съобщени от него адреса, както и от адрес в гр. Харманли, фигуриращ в Регистъра на населението като постоянен адрес. Изискани са справки за евентуалното му задържане, след което е обявен за издирване. Конкретно, от адреса в Кралство Белгия, съобщението се е върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена. Адв. В. Г. е представлявал Т. А. и е уведомил съда, че се е свързал двукратно с подзащитния си по телефона, уведомил го е за датата на съдебното заседание, но подсъдимият е заявил, че не може да присъства, тъй като ще изгуби работата си в Белгия. В съдебно заседание на 14.05.2019г. е направена преценка, че процесуалните възможности за установяване на местонахождението на А. и призоваването му са изчерпани, и е даден ход на делото в негово отсъствие, с участието на адв. Г.. Пълномощното на последния, независимо че е изготвено в досъдебна фаза, е до приключване на делото. От изложеното е видно, че осъденият е бил надлежно известен за наказателното преследване срещу него, след което е напуснал страната. Не е положил усилия да получи пратката от адреса в чужбина, който сам е посочил. Доброволно е избрал да не участва лично в производството по делото, поради което молбата за възобновяване не следва да бъде уважена. Водим от горното, и на основание чл.425 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя без уважение молбата на Т. Н. А. за възобновяване на НОХД № 1649/2018г. на Районен съд – Хасково. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.