Определяне на справедливо обезщетение от Гаранционен фонд при тежки телесни увреждания

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
София, 25.07. 2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2286 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Й. Н., представляван от адв. Г. Х., срещу решение № 128 от 11.06.2024г. по т.д. № 87/2024г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 483 от 22.12.2023г. по гр.д. № 492/2021г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени при настъпило на 20.05.2017г. ПТП, за разликата над 180 000 лева до 300 000 лева.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните правила и утвърдената съдебна практика. Сочи, че в нарушение на чл.195 вр. чл.154 ГПК и въпреки наличието на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК въззивният съд не е допуснал поисканата съдебнопсихологична експертиза, която е допустимо, относимо и необходимо доказателствено средство за установяване на търпените от касатора неимуществени вреди. Поддържа, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил всички релевантни обстоятелства, относими към възприетите в съдебната практика критерии за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД, като е присъдил занижено по размер спрямо действително претърпените вреди обезщетение. Твърди, че при определяне на този размер въззивният съд е посочил, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Сочи, че макар първоинстанционният съд да не е приел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и жалби от ответника и третото лице-помагач да не са депозирани, въззивният съд в действителност приема, че ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието, което е недопустимо. В тази връзка намира, че въззивният съд неправилно и в противоречие с материалния закон е смесил института на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД и института на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице по чл.51, ал.2 ЗЗД, като е обединил критериите на двете правни норми и така е определил справедливо според него обезщетение, въпреки че в решението изрично приема, че няма съпричиняване на вредоносния резултат, т.е. е въвел съпричиняването като един от критериите, имащи значение за определяне на справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Поради това моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Ответникът Гаранционен фонд, представляван от юрисконсулт К. Я., представя отговор след предвидения в чл.287, ал.1 ГПК срок, с който оспорва касационната жалба и излага съображения за нейната неоснователност.

Третото лице-помагач Н. О. Н. не представя отговор на касационната жалба.

С определение № 2567 от 25.08.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и дали наличието или не на принос на пострадалия за настъпване на ПТП следва да се отчита сред критериите по чл.52 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, сезиран с въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 180 000 лева до 300 000 лева, е взел предвид приетото от първата инстанция /с оглед липсата на обжалване на решението й в осъдителната част/, че е налице виновно нарушаване на правилата за движение от водача на колесния трактор - въпреки че e действал правилно и съгласно изискванията за безопасност на движението, той се е движел в тесен участък от пътя, без да изпълни задълженията си по чл. 10 от Наредба № 11/03.07.2001г. Посочил е, че първоинстанционният съд е счел възражението за съпричиняване от страна на пострадалия за неоснователно, тъй като не е установено по несъмнен начин той да е допринесъл с поведението си за настъпилия вредоносен резултат - движел се е възможно най-вдясно на платното за движение, намалил е скоростта, когато е възприел движещия се срещу него трактор, и не е бил в състояние да напусне пътното платно вдясно по посоката си на движение поради гъстата растителност в този участък от пътя, както и наличието на дупка в участъка на инцидента. Взел е предвид, че е отречено да е налице случайно събитие, защото процесният трактор не е бил обезопасен предвид поставения допълнително подравнител, съприкосновението с който именно е предизвикало ПТП.

Въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди - показанията на свидетеля И. Н., негова майка, която свидетелства, че за 7 дни синът й претърпял 5-6 операции, докато успеят да зашият раните, а болките му били ужасни; след престоя в болницата бил на легло, правела му превръзки, на моменти раната прокървявала, необходимо било пълното му обслужване, тъй като не можел да отиде до тоалетна с две патерици; ръцете му се втвърдили, мишниците го болели от патериците, но само с тях можел да се придвижва; през лятото раната се влошила и през м.септември последвало постъпване в болница за реампутация - отново операция, болки и системи; поставената протеза била тежка, пострадалият замятал целия си крак, ако имал коляно щял по-лесно да се придвижва; получил усложнение – коксартроза и всеки месец трябвало да ходи на преглед в кабинета в хирургията, за да му се издава болничен, а не можел да шофира; през цялото това време синът ѝ бил с болки, изпаднал в депресия, не искал да разговаря с никого, напълно се отчаял; загубил си работата, опитал два пъти на друга работа, все пак бил на бюро, на компютър, но напускал, защото не можел да се справи; изпитвал угризения, че е в тежест на близките си, не можел да помага на родителите си; преди инцидента бил млад човек, който много обичал да спортува колоездене, участвал в обиколката на България с колела, а сега не можел да върви, придвижвал се само по равно, ако няма плочки, ръбчета или някакъв праг. Обсъдил е и показанията на свидетелите В. Я. и М. Р., на които пострадалият се обадил веднага след настъпване на инцидента и които описват обстановката на мястото на произшествието.

Въззивният съд е посочил, че при определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди първоинстанционният съд е отчел всички факти и обстоятелства, установяващи претърпените от ищеца болки и страдания - вида на увреждането, довело до ампутацията на долен ляв крайник на ниво долна половина на бедрото, частично изкълчване на дясна акромиоклавикуларна става и левостранна коксартроза с намален обем на движенията в лява тазобедрена става, интензивните болки и страдания при настъпване на увреждането и през време на провеждане на оперативните лечения, продължаващите такива и през останалата част от възстановителния период, а някои от тях като фантомните болки и за цял живот, намаления обем на движение въпреки поставената протеза, дългият период на възстановяване, неблагоприятната прогноза - невъзможност за пълно възстановяване, психологическите неудобства от преживяното и необходимостта от ежедневно обгрижване, което ще продължи през целия живот на ищеца, както и младата му възраст. Намерил е, че първата инстанция правилно е определила размера на обезщетението съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД предвид установените обективни факти и общото ниво на икономическо състояние в страната към датата на събитието - 20.05.2017г., който адекватно репарира действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, без да води до неговото неоснователно обогатяване за сметка на ответника Гаранционен фонд. Изтъкнал е, че към момента на произшествието ищецът е бил на 39 г., живеел е с родителите си в къща в [населено място]. Приел е за установено, че при настъпилото ПТП е получил следните увреждания: тежко открито многофрагментно счупване на лява голямопищялна кост и лява бедрена кост с размачкване на меките тъкани, наложило ампутация на левия долен крайник на ниво долна трета на бедрото; разкъсно - контузна рана на лява подбедрица; охлузване на дясна лакътна става; охлузване на предкитково- фалангеалната става на първи пръст на лявата ръка; охлузвания в дясна хълбочна област; охлузвания на дясна подбедрица; посткръвозагубна анемия, наложила кръвопреливане; контрактура на лява тазобедрена става; гангрена на дясно бедро в областта на ампутационния чукан, наложила некректомии и реампутация. Взел е предвид установените от вещото лице при извършен личен преглед и рентгеново изследване данни за наличие на получено от пострадалия увреждане - частично изкълчване на дясна акромиоклавикуларна става, което също е възможно да е получено при процесното ПТП. Съобразил е трайните последици за здравословното състояние на ищеца, изразяващи се в ампутацията на долен ляв крайник на ниво долна половина на бедрото; частично изкълчване на дясна акромиоклавикуларна става; левостранна коксартроза с намален обем на движенията в лява тазобедрена става. Намерил е за установено, че при посочените увреждания болките са били най-силни непосредствено след получаването им и са продължили със значителен интензитет до изпадане в безсъзнание или прилагане на анестезия, като болки със значителен интензитет е имало и в периодите след оперативните интервенции, които могли да се повлияят в различна степен от медикаментозното лечение. Взел е предвид, че са налице настъпили усложнения в състоянието на пострадалия по време и след възстановителният период - в резултат от неправилното натоварване на лявата тазобедрена става поради неправилната походка, свързана с ампутацията на ляв долен крайник, ищецът е развил левостранна коксартроза; за период от около 8 месеца е имал болки в ампутационния чукан, а в процеса на адаптация към протезата болките били със значителен интензитет; наблюдавани са и т.нар. „фантомни болки“- болки или неприятни усещания с различен характер в липсващата част на крайника, по-силни през първите месеци след ампутацията и продължавали различен период от време, дори и за цял живот. Взел е предвид, че на пострадалия са проведени общо 6 оперативни интервенции, като ампутацията на левия долен крайник била извършена по спешност при първата интервенция, а възстановяването на оперативните рани и оформянето на ампутационен чукан, подходящ за протезиране, продължило около 8 месеца - през м. януари 2018г. крайникът е бил протезиран, след което били необходими още около 6 месеца за адаптация към протезата. Посочил е, че протезата е възстановила възможността за самостоятелно ходене, но не може да се използва при тоалет или специфични ежедневни дейности, а и поради конструктивно несъвършенство на протезата пострадалият губел равновесие и падал от собствен ръст, получавал болки при продължително ходене или стоене/седене в една поза, което възпрепятствало извършването на определени дейности.

Въззивният съд е изложил съображения, че за да отговаря на принципа на справедливостта, обезщетението се определя към момента на увреждането /настъпването на деликта/, което в случая е 20.05.2017г., при съобразяване със социално- икономическите условия на живот в страната към 2017г. /минимална работна заплата за страната 460 лева/. Приел е, че е необходимо да се вземе предвид и начина на настъпване на произшествието, както и че пострадалият е имал време, възможност и задължение при възприемане на опасността да намали още скоростта си на движение или да спре, за да пропусне насрещно движещия трактор с брана, който за разлика от колоездача е по-трудно маневрен и бавен - дори след излизане на трактора извън пътното платно на 2,30 метра, когато се намира в средата на левия за него завой, задната част на прикачения инвентар /подравнителя/ все още е била над пътното платно, тъй като са необходими повече от 15 метра за пълно излизане на трактора с прикачения инвентар от габаритите на пътното платно /заключението на в.л./. Преценил е като обстоятелство, което е от значение, и посоченото от вещото лице - лекар в съдебно заседание пред първата инстанция, че ищецът не е останал във физиотерапевтично отделение с цел облекчаване на симптомите, свързани с ампутацията на крайника, а е отказал, което е довело до липсата на такова облекчаване към него момент - бил е там един ден и по негово желание напуснал отделението.

Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е съобразил с размерите на обезщетенията, определени в посочената от него съдебна практика, като е изложил съображения, че предвид спецификата на съдържанието на неимуществените вреди при едно и също или приблизително по характер увреждане може да има разлика в размера на обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата от значение за определяне на справедливо обезщетение.

По материалноправния въпрос:

По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика - Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., съгласно която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съгласно решение № 183/25.02.2016 г. по т. д. № 2805/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 345 от 11.06.2024г. по гр.д. № 3497/2023г. на ВКС, IV г.о. при обжалване на решението в отхвърлителната му част от ищеца поради неправилно прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД , въззивният съд е ограничен от оплакванията във въззивната жалба и относимите към тях възражения на ответника, релевирани своевременно в отговора на исковата молба и поддържани в отговора на въззивната жалба. Възражението на ответника за недължимост на част от претендираното обезщетение поради принос на пострадалия за собственото си увреждане представлява правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото застрахователно обезщетение. Въззивното производство, образувано по въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в частта, с която частично е отхвърлен искът по чл.432 КЗ, поддържа висящността на процеса относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, поради което въззивният съд е длъжен да разгледа своевременно направеното от ответника - въззиваем в отговора на исковата молба и поддържано в отговора на въззивната жалба възражение за принос на пострадалото лице за собственото си увреждане, независимо, че решението не е обжалвано в осъдителната му част от ответника. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е от значение за размера на застрахователното обезщетение предвид разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Поради това във въззивното производство, образувано по жалба на ищеца, въззивният съд е длъжен да обсъди възражението за съпричиняване, ако в отговора на въззивната жалба ответникът се позовава на него и то е релевирано в първоинстанционното производство в срока по чл.131, ал.1 ГПК, тъй като по отношение на него не е формирана сила на пресъдено нещо.

При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на решението си въззивният съд не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в това число вида и продължителността на проведеното лечение, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания и прогнозите за отзвучаването им. В противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос въззивният съд е приел като относимо към размера на дължимото обезщетение наличието на поведение на пострадалия, допринасящо за настъпване на произшествието, въпреки че първоинстанционният съд е счел направеното от ответника възражение за съпричиняване за неоснователно и ответникът не се е позовал на това свое възражение в отговора на подадената от ищеца въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
По основателността на касационната жалба:

С оглед влизане в сила на първоинстанционното решение в осъдителната му част поради необжалването му от ответника и третото лице-помагач следва да се приемат за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за настъпилото на 20.05.2017г. ПТП на път RSE 2104 в землището на [населено място] по вина на водача на моторно превозно средство – трактор „CASE” с рег. № Р 02846 с прикачени към него дискова брана и подравнител, за което превозно средство не е била сключена задължителна застраховка „ГО” към момента на произшествието. Не е спорно и че при настъпилото ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания.

Правилен е изводът на въззивния съд, основан на приетото заключение на СМЕ, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: тежко открито многофрагментно счупване на лява голямопищялна кост и лява бедрена кост с размачкване на меките тъкани, наложило ампутация на левия долен крайник на ниво долна трета на бедрото; разкъсно - контузна рана на лява подбедрица; охлузване на дясна лакътна става; охлузване на предкитково-фалангеалната става на първи пръст на лявата ръка; охлузвания в дясна хълбочна област; охлузвания на дясна подбедрица; посткръвозагубна анемия, наложила кръвопреливане; контрактура на лява тазобедрена става; гангрена на дясно бедро в областта на ампутационния чукан, наложила некректомии и реампутация. При извършен от вещото лице личен преглед и рентгеново изследване са установени данни за наличие на получено от пострадалия увреждане - частично изкълчване на дясна акромиоклавикуларна става, което също е възможно да е получено при процесното ПТП. От представената медицинска документация вещото лице е установило, че като резултат от неправилното натоварване на лявата тазобедрена става поради неправилната походка, свързана с ампутацията на ляв долен крайник, ищецът е развил левостранна коксартроза. Поради получените увреждания първоначално било проведено двадесет и пет дневно болнично лечение, по време на което по спешност била извършена ампутацията, както и трикратни оперативни интервенции за отстраняване на некротична тъкан и оформяне на ампутационния чукан. Проведено било кръвопреливане, медикаментозно лечение и терапевтични процедури във физиотерапевтично отделение, където ищецът пролежал един ден и по негово желание напуснал отделението. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че причината ищецът да е трябвало да остане във физиотерапевтично отделение е с цел облекчаване на симптомите, свързани с ампутацията на крайника, но отказът е довел до липсата на такова облекчаване към онзи момент. Поради възникнало възпалително усложнение се наложила нова хоспитализация за 14 дни, по време на която било проведено оперативно лечение – реампутация и медикаментозно лечение. Вещото лице е посочило, че ищецът е претърпял общо шест оперативни интервенции – една под обща интубационна анестезия, четири под обща – венозна анестезия, и една под спинална анестезия. През м.януари 2018г. крайникът бил протезиран. Проведено било лечение с обезболяващи средства заради болковия синдром и възникнали фантомни болки. Възстановяването на оперативните рани и оформянето на ампутационен чукан, подходящ за протезиране, продължило около 8 месеца, след което били необходими още около 6 месеца за адаптация към протезата. Според вещото лице при такова увреждане не може да настъпи анатомично възстановяване на крайника, а установената левостранна коксартроза е много вероятно да търпи постепенно и бавно прогресивно развитие. Възстановителният процес е протекъл с усложнения, наложили реампутация на левия долен крайник. През този период ищецът търпял всички ограничения в ежедневието, свързани с липсата на долен крайник. Протезата до голяма степен възстановила възможността за самостоятелно ходене, но не можела да се използва при тоалет и други специфични дейности в ежедневието. При установените увреждания болките били най-силни непосредствено след получаването им и продължавали със значителен интензитет до изпадане в безсъзнание или прилагане на анестезия. Болки със значителен интензитет се усещали и в периодите след оперативните интервенции, като могли да се повлияят в различна степен от медикаментозното лечение. Болковият синдром продължавал различен период от време, като обичайно намалявал в рамките на седмици и месеци. За период от около 8 месеца ищецът имал болки в ампутационния чукан, а в процеса на адаптация към протезата болките били със значителен интензитет. Наблюдавали се и т.нар. „фантомни болки“, представляващи болки или неприятни усещания с различен характер в липсващата част на крайника. Най-често тези усещания били болезнени, като се появявали периодично под формата на внезапни атаки, и симптоматиката се засилвала при стрес, тревожност и промени в метеорологичните условия. Според вещото лице те били по-силни през първите месеци след ампутацията и продължавали различен период от време, дори и за цял живот. Ищецът се оплаквал от ежедневни, внезапно появяващи се режещи, пробождащи, парещи и други болезнени усещания в ампутирания крайник, които с времето станали по-поносими. Имал болки и в здравия крайник поради претоварването му, тъй като поемал по-голяма част от тежестта на тялото, особено при изправяне, клякане и др. по време на възстановителния период, преди да започне да се придвижва самостоятелно с протеза. Протезата възстановила възможността за самостоятелно ходене, но не можела да се използва при тоалет или специфични ежедневни дейности, а поради нейно конструктивно несъвършенство ищецът губел равновесие и падал от собствен ръст, получавал болки при продължително ходене или стоене/седене в една поза, което възпрепятствало извършването на определени дейности. Трайните последици за здравословното състояние на ищеца се изразяват в ампутацията на долен ляв крайник на ниво долна половина на бедрото; частично изкълчване на дясна акромио-клавикуларна става; левостранна коксартроза с намален обем на движенията в лява тазобедрена става.

От показанията на разпитаната в първоинстанционното производство като свидетел И. Н. – майка на ищеца, се установява, че по време на болничния престой той търпял силни болки, които не се повлиявали от нищо; след изписването му от болница бил на легло и обслужването му било много трудно, допълнително усложнено от това, че живеели на село в къща с външни стълби и тоалетна на долния етаж; след поставяне на протезата продължавало да му е трудно, изпитвал силни болки; поради силните болки и трудностите в ежедневието изпаднал в депресия, не искал да разговаря с никого, напълно се отчаял и изпитвал угризения, че е в тежест на близките си, тъй като загубил работата си и макар да опитал два пъти на друга работа, не се справял и напуснал; преди инцидента ищецът обичал да спортува колоездене и участвал в обиколката на България, а сега не можел да върви и се придвижвал само по равно. Настоящият състав съобразява евентуалната заинтересованост на свидетелката, но възприема показанията ѝ, тъй като са непосредствени и се подкрепят от заключението на СМЕ.

Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпените от ищеца телесни увреждания, проведените шест операции, изразяващи се в ампутация, отстраняване на некротична тъкан и реампутация, продължителността на протеклия възстановителен период от около осем месеца, и последващия период от шест месеца за адаптиране към протезата, възрастта на ищеца към датата на ПТП /39 г./, преживените в резултат на увреждането болки и страдания и отражението им върху живота на ищеца, продължаващите болки и страдания, в това число „фантомни болки”, невъзможността за възстановяване поради ампутация на крайника, неблагоприятната прогноза по отношение на установената левостранна коксартроза, както и лимитите на отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 250 000 лева, равняващо се на 127 822,97 евро. Определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 180 000 лева се явява занижено, тъй като не е съобразено с интензитета и продължителността на доказаните по делото търпени от ищеца неимуществени вреди, в това число и с емоционалните му преживявания поради отражението на необратимите увреждания върху живота му. Определеното обезщетение за неимуществени вреди не следва да се намалява поради принос на постарадалия, тъй като ответникът не се е позовал на такъв в отговора на подадената от ищеца въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от 14.07.2021г.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за разликата над 180 000 лева до 250 000 лева, вместо което ответникът Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 70 000 лева, равняващи се на 35 790,43 евро, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от настъпилото на 20.05.2017г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.07.2021г. до окончателното плащане. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено допълнително с оглед уважената от настоящата инстанция част от иска адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 2000 евро с ДДС за първоинстанционното и за въззивното производство, или общо 4000 евро, определено при съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, в това число броя на проведените съдебни заседания, събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция съобразно уважената част от касационната жалба в размер на 6615 лева с ДДС, равняващи се на 3382,20 евро. Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съобразно дадените разрешения с мотивите към т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл.78, ал.5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл.101, §1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, § 1 ДФЕС, определените от Наредба № 1 от 09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП , подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият състав, като съобразява предмета на предявения иск, в това число подлежащите на установяване факти, събраните за установяването им доказателства, доводите и възраженията на страните, относимите материалноправни и процесуалноправни норми, както и обема на осъществената от процесуалния представител на касатора защита, намира, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на на 11 340 лева за касационната инстанция съответства на действителната фактическа и правна сложност на развилото се пред трите инстанции производство. Липсата на несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата на касатора при упражняване на процесуалните му права обуславя неоснователност на направеното искане по чл.78, ал.5 ГПК.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2863,23 евро /4% държавна такса за първоинстанционното производство, 2% държавна такса за въззивното производство и 2% държавна такса за настоящото производство/ съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска, както и по сметка на Окръжен съд – Русе още 32,66 лева, равняващи се на 16,70 евро, представляващи заплатени от бюджета на съда разноски за първоинстанционното производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от иска в размер на 63,91 евро с левова равностойност 125 лева, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след потвърждаване на първоинстанционното решение ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство за разликата над 125 лева, равняващи се на 63,91 евро, до 570 лева. Разноски за въззивното производство не се дължат на ответника, тъй като такова искане не е направено. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 евро.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 128 от 11.06.2024г. по т.д. № 87/2024г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 483 от 22.12.2023г. по гр.д. № 492/2021г. на Окръжен съд - Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Й. Н. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени при настъпило на 20.05.2017г. ПТП, за разликата над 180 000 лева до 250 000 лева, както и в частта, с която М. Й. Н. е осъден да заплати на Гаранционен фонд разноски за първоинстанционното производство за разликата над 63,91 евро до 570 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4 да заплати на М. Й. Н., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], ул. „Кадемлия” № 1, чрез адв. Г. Б. Х., още 35 790,43 евро /тридесет и пет хиляди седемстотин и деветдесет евро и четиридесет и три цента/, представляващи допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решение № 483 от 22.12.2023г. по гр.д. № 492/2021г. на Окръжен съд - Русе/ за неимуществени вреди поради причинени телесни увреждания при настъпило на 20.05.2017г. ПТП, , на основание чл.557, ал.1, т.2, б.”а” КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.07.2021г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на М. Й. Н. сумата 3382,20 евро /три хиляди триста осемдесет и две евро и двадесет евроцента/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Г. Б. Х. сумата 4000 евро /четири хиляди евро/ - допълнително адвокатско възнаграждение за двете инстанции на основание чл.38, ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 2863,23 евро /две хиляди осемстотин шестдесет и три евро и двадесет и три евроцента/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК, а по сметка на Окръжен съд – Русе – сумата 16,70 евро /шестнадесет евро и седемдесет евроцента/ - заплатени от бюджета на съда разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА М. Й. Н. да заплати на Гаранционен фонд сумата 150 евро /сто и петдесет евро/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 11.06.2024г. по т.д. № 87/2024г. на Апелативен съд - Велико Търново в останалата му част.

Решението е постановено при участието на Н. О. Н. като трето лице-помагач на страната на ответника.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: