Връщане на сума, получена без основание по неосъществен договор за правна помощ

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 59

София 18.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2890 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 836 от 4.12.2020г. по касационната жалба на О. Й. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 1190 от 11.06.2020г. по в.гр.д. № 337/2020г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 6207 от 22.08.2019г. по гр.д.№ 11199/2017г. на Софийски градски съд като е отхвърлен предявения от О. Й. К. иск против Т. Г. Я.-Д. за сумата от 150 000лв., на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 1.09.2017г. и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на получено при начална липса на основание, поради евентуално противоречие на въззивния акт с приетото в т.1 от Постановление № 1/28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г.на Пленума на ВС и трайно установената въз основа на него съдебна практика.
В проведеното съдебно заседание, страните не се явяват, но се представляват. Процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и желае да бъде уважена. Претендира всички направени разноски по делото в общ размер на 29 105лв., съобразно представен списък.
Процесуалният представител на ответната страна оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че касаторът не е поставял въпрос за „цялостното разпределение на доказателствената тежест“, а за „последиците, които биха настъпили“, ако ищецът „не докаже възложените му в тежест обстоятелства“. Счита, че въззивният съд е извършил пълна преценка на отношенията между страните, при правилно разпределена доказателствена тежест. Твърдението му е, че представената разписка установява изпълнение на чуждо парично задължение по реда на чл.73,ал.1 ЗЗД. Претендира направените по делото разноски.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното по въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване:
Принципните постановки, въз основа на което е изградена съдебната практика по въпросите, касаещи трите основи фактически състава на неоснователно обогатяване са развити в Постановление № 1/28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г.на Пленума на ВС. Когато - чрез обстоятелствената част, петитума на исковата молба, отговора и направените във връзка с тях уточнения от страните, съдът е определил правната квалификация на иска като такъв по чл.55,ал.1, изр.1 ЗЗД, за връщане на сума, получена при начална липса на основание, следва да бъде установено – предаването, съответно получаването на сумата и липсата - още при самото получаване – на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Когато ищецът е установил плащането, ответната страна е тази, която следва да установи наличието на основание за получаване на сумата.
В случая фактите са следните:
Ищецът е представил разписка, от която е видно, че „подписаната Т. Г. Я.-Д. декларира, че на 4.09.2012г. е получила от О. Й. К. сумата от 150 000лв.“във връзка със сключен договор за правна помощ“. Тази разписка е подписана от декларатора Я.-Д. и съдържа нотариална заверка от 19.10.2012г., с която – по надлежния ред – е удостоверена верността на преписа, снет от оригинала на документа. Пред вид, така представения документ, чието авторството не е оспорено, следва да се приеме за установено материализираното в него изявление за предаване от ищеца и получаване от ответницита на посочената сума. /Удостоверителното й изявление за неизгоден факт, съставлява извънсъдебно признание за осъществяването му в обективната действителност/. Неоснователно е направеното възражение, на основание чл.183, ал.2 ГПК, поради непредставяне на разписката в оригинал, а като официално заверен препис. Съгласно текста на чл.183, ал.1 ГПК и трайно установената практика, изискванията на посочената норма се считат удовлетворени и при представяне само на официално заверен препис, без същият да е придружен от оригинал /вж. напр. решения по гр.д.№ 567/2018г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 4718/2019г.на ІV г.о./.
Спорен по делото е въпроса за основанието, на което е получена сумата. Ответницата е представила договор за правна помощ от 30.05.2011г., сключен между нея като „адвокат“ и юридическо лице – „Битова Електроника“АД, представлявано от ищеца, в качеството му на изпълнителен директор на същото, като „клиент“. Договорът е с предмет /т.І/: „Клиентът възлага на адвоката извършването на цялостно правно обслужване по повод съдебното производство срещу ревизионен акт № 900448 от 18.11.2009г. та ТД на НАП Велико Търново.Обслужването включва представителство/в това число и процесуално/ пред всички съдебни и друго органи, включително и пред Върховен административен съд по касационна жалба. Предоставяне на консултации и съвети, посредничество при взаимоотношения с трети лица и институции и органи с оглед защитата на интересите на клиента“. Съгласно договора /т.ІІ/, клиентът се е задължил „да заплати на адвоката сума – хонорар от 300 000лв., в случай на положително решение в полза на клиента, произнесено по горецитирания ревизионен акт от Върховен административен съд“. Същата договорка за заплащане на възнаграждение под условие се съдържа и в т.ІІІ от договора, където сред правата на адвоката е посочено и: „да получи възнаграждение в размер на 300 000лв., в деня на произнасяне на решение от Върховен административен съд, в случай че същото е в полза на клиента“.
Така описаният договор е представен от ответницата с твърдение, че представлява посоченият в разписката договор за правна помощ, във връзка с който е получила посочената сума.
Това обстоятелство е оспорено от ищеца, който в допълнително представени молби е посочил, че исковата претенция е за сума, която той е платил лично, в качеството му на физическо лице, че исковата сума не е предмет на договора от 30.05.2011г. и че неговото изпълнение е било невъзможно, тъй като считано от 25.01.2012г., адвокат Д. – поради несъвместимост със заемана длъжност – е била с преустановени адвокатски права.
При тези факти, въззивният съд е приел, че въз основа на съвпадащите твърдения на страните, че предаването на сумата е във връзка със съдействие по повод на водено дело във ВАС, близостта на датата 4.09.20102г., посочена в разписката до датата 18.09.2012г.на последното съдебно заседание във ВАС, фактът че процесната сума от 150 000лв.е точно половината на сумата 300 000лв., посочена в договора от 30.05.2011г. и установената хронология, може да се направи извод, че парите са получени въз основа на договора от 30.05.2011г., с оглед на което е преценил предявеният иск за неоснователен.

Настоящият съдебен състав не споделя този извод на въззивния съд, като счита, че посочените от последния доводи не обосновават направения от него правен извод. Намира, че договорът за правна помощ от 30.05.2011г. не може да се счете за основание, въз основа на което да е получена претендираната сума от 150 000лв. поради следните конкретни причини:

Първо, договорът от 30.05.2011г. не е сключен между лицата, посочени в разписката, съответно между страните по делото. С подписаната разписка, ответницата е декларирала, че е получила сумата от О. Й. К.. О. К. не е страна по договора от 30.05.2011г. /страна по него е „Битова Електроника“АД/.

Второ, процесната сума от 150 000лв. не съвпада с договореното под условия възнаграждение с договора от 30.05.2011г., която е 300 000лв. и обстоятелството, че сумата е половината не променя това обстоятелство.

Трето, в договора от 30.05.2011г., страните са уговорили резултативно възнаграждение. Договореното с него задължение за плащане не е безусловно, а е постановено в зависимост от постигнат резултат. Съгласно същия, клиентът дължи заплащане само „в случай на положително решение в полза на клиента, произнесено по горецитирания ревизионен акт от Върховен административен съд“. В този смисъл е и уговореното право на адвоката да получи възнаграждение в размер на „300 000лв., в деня на произнасяне на решение от Върховен административен съд“, само: „в случай че същото е в полза на клиента“. След като е безспорно, че произнесеното решение по посоченото дело не е „в полза на клиента“, не може този договор да се счете за основание за заплащане на удостоверената като получена с разписката сума от 150 000лв.
Допълнителен довод в този смисъл е и установеното обстоятелство, съгласно което – към момента на подписване на разписката - 4.09.2012г. - ответницата е била с временно преустановени адвокатски права, считано от 25.01.2012г. „поради несъвместимост“. Следователно, тя не е можела до осъществява договорено представителство /пълномощно също не е представено/, за да служи то като основание за получаване на сумата.
Гореизложените доводи изключват възможността да се приеме, че посоченото в разписката основание за предаване на сумата: “във връзка със сключен договор за правна помощ“ е именно посочения от ответната страна договор от 30.05.2011г. Обстоятелството, че в исковата си молба, ищецът е посочил, че е дал парите на адвокат Д. с очакването тя да се включи в защитата на представляваното от него по това време дружество, във връзка с оспорването на издаден ревизионен акт по адм.д. № 7702/2011г.на ВАС, само по себе си също не може да обоснове тезата на ответната страна, защото намерението и очакването на ищцовата страна не могат да са основание, обосноваващо разместване на имуществени блага. Под „правно основание“ се разбира правоотношение, от което произтича правото да се иска получаването на съответната облага и задължението тя да се престира.

Възражението за изпълнение на чуждо парично задължение по реда на чл.73, ал.1 ЗЗД, направено за първи път пред касационната инстанция, е несвоевременно заявено, поради което съставът не го разглежда. Съгласно разпоредбата на чл.290 ГПК, не може да се разглежда и направеното искане за допускане на свидетели при режим на довеждане.

Съобразявайки изложеното и при липсата на ангажирани доказателства, установяващи други правни отношения между страните, настоящият съдебен състав намира предявения иск за основателен. След като не се установи основание за него, разместването на имуществените блага е довело до обогатяване на ответницата, което налага осъждането й да върне сумата.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, касаторът има право да получи заплатените от него разноски за производството и възнаграждение за адвокат. В случая е установено реалното заплащане на такси в размер на 12 045лв. /за първата инстанция 6 000лв., за въззивната и касационната по 3 000лв., 30лв.за производството по допустимост и 15лв.за частна жалба/ и адвокатско възнаграждение от 17 060лв. /за първата инстанция от 7 000лв. и за въззивната и касационната инстанции по 5 030лв., реалното заплащане на които е установено съответно с договори за правна защита и съдействие от 31.10.2017г., на стр.106, от 27.05.2020г. на стр.27, от 22.07.2020г., на стр.32, във всеки един от които е посочено, че сумата е заплатена „предварително, в брой“ и договорът служи като разписка/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1190 от 11.06.2020г. по в.гр.д. № 337 по описа за 2020г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 6207 от 22.08.2019г. по гр.д.№ 11199/2017г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА Т. Г. Я. – Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на О. Й. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата от 150 000лв. /сто и петдесет хиляди лева/, получена на 4.09.2012г., при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от 1.09.2017г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 29 105лв./двадесет и девет хиляди сто и пет лева/, направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.