Установяване на смекчаващи и отегчаващи факти при съкратено съдебно следствие

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * съкратено съдебно следствие при престъпления по транспорта * съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 450

гр.София, 19.09.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова

ЧЛЕНОВЕ: Петя Колева

Пламен Дацов

в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВП Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 658 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпили касационни жалби от защитника на подсъдимия В. Т. П. и от частния обвинител Б. М. С. чрез поверениците й срещу решение № 86 от 31.05.2024г., постановено по ВНОХД № 124/24г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С атакувания съдебен акт е потвърдена присъда № 2 от 19.01.2024г. по НОХД № 961/23г. на Пазарджишкия окръжен съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 19.07.2021г. в с. Б., при управление на МПС – л.а. марка „Шкода“, с ДК № ** **** **, нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1, чл.43, т.5 от ЗДвП и чл.196 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на М. Б. С., като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. На основание чл.58а от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и на основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години. Признат е за невиновен по обвинението за нарушение на чл.5, ал.1, т.1, чл.6, т.1 и чл.116 от НК.

С жалбата от името на подсъдимия се иска намаляване на наказанието и приложение на чл.66, ал.1 от НК с оглед смекчаващите обстоятелства. Изтъкват се допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в незаконосъобразен отказ за установяване на оказана помощ на пострадалата М. и противоречие в мотивите относно характеристиките на подсъдимия като водач на МПС.

Поверениците на частния обвинител искат връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд с указания за увеличаване срока на лишаването от свобода на четири години и осем месеца. Считат, че съдът не е имал основания за извод, че П. изпитва съжаление за извършеното, както и че е дисциплиниран водач. Позовават се на нарушения на правилата за движение, които е осъществил в същия ден и в тази връзка възразяват срещу решението на съда да не съобрази факта, че е преминал през с. В. д. със значително превишена скорост. Аргументират завишена степен на обществена опасност с минала проява, по повод на която е извършена предварителна проверка.

В съдебно заседание защитника на подсъдимия поддържа жалбата и пледира за снизхождение.

Поверениците на конституираната като частен обвинител майка на починалата 7-годишна М. също поддържат жалбата. Твърдят, че при определяне на наказанието въззивният съд се е доверил на пристрастен свидетел, че не е отчел личностовите промени, настъпили в подсъдимия в резултат на упражняването на полицейската професия, че поради служебното му качество липсата на санкции за пътни нарушения не означава, че е дисциплиниран водач, че декларираното пред съда съжаление не е действително, както и че са пренебрегнати съществени отегчаващи обстоятелства.

Представителят на прокуратурата счита, че апелативният съд е обсъдил всички обстоятелства, относими към наказанието, намира решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Самият подсъдим признава, че е допуснал грешка и моли да не бъде лишаван от свобода ефективно.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери жалбите за основателни:

Независимо че жалбоподателите изразяват противоположни становища за тежестта на санкционните последици, които П. следва да понесе, са структурирали оплакванията си по идентичен начин. Както подсъдимият, така и частният обвинител обосновават тезата за явна несправедливост на наказанието, от една страна с неправилна оценка на установените относими обстоятелства, а от друга – с незаконосъобразния отказ на съда да изясни значими факти. т.е. с непълнота на доказателствата. Защитникът твърди, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като апелативният съд изрично е изключил от обхвата на преценката си съдържащите се в показанията на свидетелите К. и Д. данни, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалото дете. Аналогично, поверениците възразяват срещу отказа, въз основа на съдържащо се по делото веществено доказателство – оптичен диск и експертното му изследване, да бъде установено, че пътувайки по маршрута си преди произшествието, П. е преминал през друго населено място с превишена скорост, което го характеризира като недисциплиниран водач.

Позицията на въззивната инстанция по отношение на конкретните две обстоятелства е ясно изразена и при обсъждане на доказателствата и при определяне на наказанието. В решението на стр.14 и стр.15 е записано следното: „ Изследвайки видеозаписът, вещите лица са заключили категорично, че скоростта на л.а. „Шкода“ в района на обхвата на камерата в с. В. д. е била от порядъка на 92км/ч. … След като това обстоятелство не е посочено в обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт, същото не би могло впоследствие да бъде преценявано в ущърб на подсъдимия П., който се е съгласил с провеждането на производството по реда на съкратеното съдебно следствие…

По същия начин стои въпросът за това, че в мотивите към присъдата се приема за допълнително установено от показанията на свидетелите Д. К. и И. Д., че подсъдимият след произшествието също е опитал да окаже помощ на пострадалото дете. Този факт не е посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт, като установен… Същият няма как да бъде проверен от въззивната инстанция по свой почин или по искане на страните, с оглед на проведеното съкратено съдебно следствие, като не би могъл да бъде преценяван при индивидуализация на наказанието. “

Анализирайки смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, съдът отново е приел, че не следва да обсъжда данните за оказана помощ и за преминаване със значително превишена скорост през с. В. д., със следните аргументи: „ Поведението му след инцидента да окаже помощ на пострадалото дете…, не би следвало да се приема за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не е отразено като факт в обстоятелствената част на обвинителния акт... “ и „ …не следва да се взема предвид констатацията, че при преминаването покрай къща в с. В. д., подсъдимият П. е управлявал МПС със скорост от 92км/ч., защото този факт не е залегнал в обстоятелствената част на обвинителния акт. “

Становището, че особените правила, по които е проведено съдебното следствие пред първата инстанция, съставляват процесуална пречка за установяване и отчитане на посочените две обстоятелства, не се споделя от настоящия съдебен състав. То не държи сметка за съществената разлика между обстоятелствената част на обвинителния акт, като писмено изложение, и фактите на обвинението, съдържащи се в нея. В разрез е със задължителната съдебна практика, установена с ТР № 1 от 06.04.2009 по т.д. № 1/2008г. на ОСНК. Особената процедура действително налага ограничение при установяването на невключени в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, но това ограничение не е абсолютно. То се отнася само до факти, които са несъвместими с фактическите параметри на обвинението. Фактите по обвинението са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но не са идентични с нея. Те представляват съвкупността от обстоятелства, без посочването на които обвинителният акт не би отговарял на изискванията на закона и с приемането му за разглеждане съдът би допуснал съществено процесуално нарушение. Значимите за обвинението обстоятелства са ясно очертани в ТР № 2 от 2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС . Такива са времето, мястото, механизмът на извършване на деянието, предметът, пострадалото лице, вредоносните последици, факти, относими към субективната страна на деянието и всички обстоятелства, изпълващи с конкретно съдържание съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него. С признанието по чл.371, т.2 от НПК подсъдимият се лишава от възможността да оспорва фактическото обвинение, т.е. всички включени в обвинителния акт данни, свързани с претендираната спрямо него наказателна отговорност, както и да изисква събирането на доказателства, които ги опровергават, защото вече е заявил, че се съгласява с тях.

Освен посочените, в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат и факти, които според прокуратурата са от значение за индивидуализацията на наказанието. За тяхното изчерпателно изброяване, обаче, не съществува процесуално изискване, а и такова не винаги е възможно. Според цитираното ТР № 2/2002 г. пропускът на прокурора да посочи в обстоятелствената част на обвинителния акт някои обстоятелства, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия не съставлява съществено процесуално нарушение, защото всички тези въпроси могат да бъдат изяснени в хода на съдебното следствие и съответно да бъдат съобразени от съда. Процесуално допустимо е дори разглеждането на обвинителен акт, който не съдържа никакво описание на обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на подсъдимия / Р № 112 от 29.03.2012 г. по н. д. № 169/2012 г ., ІІІ н. о. на ВКС/.

От друга страна фактите, от които може да се направи извод за обществената опасност на деянието или дееца, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, безспорно са от значение за наказателната отговорност, фигурират сред реквизитите на обстоятелствената част на обвинителния акт, очертани в чл.246, ал.2, както и са включени в рамките на предмета на доказване по чл.102, т.3 от НПК. Провеждането на съкратено съдебно следствие не освобождава съда от задължението да определи наказанието съобразно изискването на чл.54 от НК преди да го редуцира, като при индивидуализацията му може да ползва, както изложените в обстоятелствената част и признати от подсъдимия факти, така и допълнително установени, за да достигне до справедливо наказание. В случай, че е съвместимо с фактологията по обвинението и не внася съществени изменения в нея, установяването на „обстоятелства, свързани с приложимия материален закон и с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност“, както и „предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици“ е напълно допустимо. /т.8.1. от ТР № 1 от 2009г./

Конкретните две обстоятелства – оказване на помощ на пострадалата и извършване на друго нарушение на ЗДвП, отговарят на критериите да са от значение за индивидуализацията на наказателната отговорност и да не са в противоречие със с фактите по обвинението, поради което отказът на съда да ги изясни е незаконосъобразен. Правото на защита на подсъдимия е било ограничено, доколкото съдебната практика е константна по въпроса, че оказването на помощ се отчита като смекчаващо обстоятелство /освен когато е основание за по-лека квалификация/. Искането не е произволно, а е аргументирано с показанията на двама свидетели, които според обвинителния акт са случайни очевидци. При изложението на фактите във връзка с обвинението прокуратурата не е счела за необходимо да изрази становище по този въпрос, тъй като деянието е на пешеходна пътека и оказването на помощ е без значение за правната квалификация. В обвинителния акт не се съдържа описание на поведението на подсъдимия след произшествието, следователно логически е невъзможно чрез събирането на доказателства за действията му в този момент да се установят факти, различни или противоречащи на обвинението.

По същия начин, напълно незаконосъобразно е отхвърлено искането на частния обвинител за установяване на обстоятелството, че подсъдимият е преминал през друго населено място със скорост почти два пъти по-висока от разрешената. Страната е била лишена от възможността да обоснове искането си за по-строго наказание с факта, че П. е нарушил правилата за движение и в друг конкретен случай. Управлението с 92км/ч. в с. В. д., не само не противоречи на записаното в обвинителния акт, но дори е в очевиден синхрон с установеното от прокурора, че подсъдимият е изминал разстоянието от 73км. от с. А. до с. Б. за 40 минути.

Налага се изводът, че наказанието е определено при непълнота на доказателствата, а подсъдимият и частният обвинител са били ограничени при упражняването на процесуалните им права. Този порок не би могъл да бъде отстранен от Касационния съд, извън чиято компетентност е да установява нови факти.

С оглед констатираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, не следва да бъдат обсъждани останалите оплаквания на двамата касатори. Справедливостта на наказанието би могла да бъде преценена едва след като бъдат надлежно изяснени всички обстоятелства, свързани с личността на дееца и тежестта на деянието.

Делото да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за отстраняването на допуснатото съществено процесуално нарушение.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Отменя решение № 86 от 31.05.2024г. по ВНОХД № 124/24г. на Пловдивския апелативен съд.

Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.