ВКС отмени оправдателна присъда за държане на безакцизни цигари

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 432

гр. София, 20.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря Г. Иванова.………….…..……………........……….…в присъствието на прокурора П. Маринова..........………………….....…...…....изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………….......наказателно дело № 231 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на ВНОХД № 314/2024 г. на Окръжен съд - Ямбол и отмяна на постановената по него нова присъда № 23/23.10.2024 г..

С нея е била отменена първоинстанционната присъда на Районен съд – Ямбол НОХД № 1114/2022 г., с която подсъдимият М. В. И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, както и на основание чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение наложеното му наказание по НОХД № 1255/2019 г. по описа на Районен съд – Ямбол. Вместо това Ямболският окръжен съд го е признал за невиновен и оправдал по повдигнатото обвинение, както и на основание чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН не му е наложил административно наказание за допуснати нарушения по чл. 100а, ал. 2 от ЗАДС поради изтекла абсолютна давност.

В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС от прокурор при ВКП, се релевират доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Според главния прокурор въззивният съд е постановил новата присъда в нарушение на процесуалните правила – поради неправилен анализ и оценка на доказателствата, както и при липса на мотиви. Неоснователно според него са изключени протоколите от извършените проверки и свидетелските показания на полицейските служители от доказателствената съвкупност. Твърди се също, че полицейските служители не са осъществили полицейска беседа с подсъдимия М. И., доколкото в деня на проверките те са разговаряли единствено с продавачките на магазините, чиито сведения полицаите възпроизвеждат. В искането се изтъква, че въззивният съд не е изложил мотиви защо приема свидетелските показания на св. С. В., дадени по време на съдебното следствие, за по-достоверни, за разлика от тези на досъдебното производство. Също така се оспорва възприетият от съда извод, че намерените 395 кутии цигари в търговските обекти са били предназначени за лично ползване от подсъдимия и близките му, което се отчита за противоречащо на правилата на формалната логика и принципа на търсене на обективната истина. Накрая се твърди, че съдът не е изложил мотиви защо е приел, че извършеното деяние съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 100а от ЗАДС, а не престъпление. Всичко това в своята съвкупност е довело до нарушаване на принципните правила, залегнали в чл. 13 и чл. 14 от НПК и до неправилното оправдаване на подсъдимия.

Оправданият М. В. И. не се явява в с.з. пред ВКС В писмено становище излага възражения срещу направеното искане за възобновяване, като счита същото за неоснователно - поради липса на съответни доказателства и аргументи, подкрепящи доводите за допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон. Намира оправдателната присъда на Ямболския окръжен съд за постановена при спазване на правилата по чл. 13 и 14 от НПК, както и при наличие на мотиви, включително по въпроса за осъществяването на административно нарушение, за което не може да му се търси административна отговорност поради изтичане на абсолютната давност.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия по чл. 421, ал. 2 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивната присъда, която не е била протестирана. Разгледано по същество, същото е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в липсата на всестранно и пълно обсъждане на всички допустими и относими доказателствени източници, както и непълнота на мотивите, довели до незаконосъобразно оправдаване на М. И., са основателни.

Прегледът на извършената от Ямболския окръжен съд процесуална работа и изложените от него мотиви демонстрира неизпълнение на задълженията му като въззивна инстанция при постановяване на нова присъда по реда на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК. Допуснати са груби нарушения на процесуалните правила, свързани с правилната оценка на доказателствата по чл. 339 ал. 3, вр. чл. 305 от НПК, а като цяло вътрешното убеждение на въззивния съд по правнорелевантните факти е изградено в противоречие с изискванията по чл. 13 и 14 от НПК.

На първо място, въззивният съд неправилно е изключил от доказателствената съвкупност двата протокола за извършени полицейски проверки в магазините на оправдания подсъдим от 09.07.2021 г. Според мотивите (вж. л. 8-9) основните причини да стори това са, че полицейските служители са извършвали „действия по претърсване и изземване“ в нарушение на правилата по НПК и съставените протоколи не представляват годни доказателствени средства от една страна, а от друга, че самите проверки (респ. и резултати от тях, материализирани в протоколите), не съответстват на изискванията по чл. 83 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-464 от 26.08.2014 г., тъй като както проверките, така и изземванията на тютюневите изделия, са извършени „без налично и получено разрешение от собственика“, който дори не е бил уведомен за влизане на полицията в двата обекта. Липсата на съгласие е била изведена от показанията на св. В. и Й. (продавачки в магазините), дадени в съдебната фаза на процеса, които окръжният съд е кредитирал за разлика от тези, дадени на досъдебното производство.

От съществено значение за решаване на въпроса за доказателствената стойност на въпросните протоколи е надлежното обсъждане дали полицейските служители са извършвали дейност по разследване по смисъла на НПК или са изпълнявали служебните си правомощия по ЗМВР (която се явява извънпроцесуална), което въззивният съд не е провел. В принципен план дейността по разследване се осъществява от разследващи органи при условия и реда на НПК, а полицейските правомощия се осъществяват в изпълнение на преследваните от ЗМВР цели за пресичане, преустановяване и разкриване на престъпления. Те не се дублират с действията по разследване, регламентирани в НПК и не са основание полицейският орган да изземва правомощия, присъщи на други органи и да осъществява действия по доказване на извършено престъпление и реализиране на отговорност от гражданите за евентуално извършено от тях престъпление. Дейността на полицейските служители по ЗМВР, макар и свързана с наказателното производство, не е част от него и се осъществява от служители на полицията, които нямат качеството на разследващ орган по смисъла на чл.194 и чл.194а от НПК, не са ангажирани с разследването по наказателното производство и не извършват процесуални действия по НПК. Поради тази причина съставените констативни протоколи не са писмени доказателствени средства за извършване на съответните действия, реда на извършването им и за събраните доказателства по смисъла на чл. 131 от НПК. По правната си природа тези документи представляват писмени доказателства, удостоверяващи факти и обстоятелства във връзка с редовността и наличието на специалните предпоставки на ЗМВР за осъществяването на полицейските правомощия, лицата, които са ги осъществили и лицата, спрямо които са приложени. (В същия смисъл вж. Решение № 164 от 22.12.2016 г. по н.д. № 590/2016 г., II Н.О.)

Имайки предвид тези принципни постановки, от прегледа на материалите по делото е видно, че въпросните проверки са били извършени на 09.07.2021 г., (за което са били съставени и докладни записки – л. 11-13 и 33-34 от ДП). В тях ясно е записано, че материалите от проверките се изпращат на ЯРП с искане съответния прокурор да извърши преценка за наличие на престъпление. Наблюдаващият прокурор е възложил допълнителни проверки на основание чл. 145 от ЗСВ и впоследствие, след събиране на достатъчно данни, досъдебното производство е било образувано на 24.09.2021 г. на основание чл. 212, ал. 1 от НПК, което е повече от два месеца след извършване на конкретните проверки. Поради тази причина не може да се сподели извода, че дейността на полицейските служители се е изразявала в извършване на действия по претърсване и изземване в рамките на образуван наказателен процес (или да се счита, че е налице хипотезата по чл. 212, ал. 2 от НПК) и окръжният съд по този начин е направил недопустимо смесване на двата процесуални регламента по ЗМВР и НПК, като не е следвало да изключва въпросните протоколи от доказателствената съвкупност.

В тази връзка е основателно оплакването относно изначалното и цялостното изключване на свидетелските показания на полицейските служители М. М. и Ж. П. поради обстоятелството, че същите са участвали в извършване на претърсване и изземване на управляваните от М. И. магазини. Доколкото действията на полицейските служители са били в рамките на извънпроцесуална дейност, същите не попадат в кръга на лицата по чл. 118, ал. 1 от НПК и чрез техните показания в процеса поначало може да бъде възпроизведена информация за факти и обстоятелства от значение за делото.

Прави впечатление също от прочита на мотивите, че въпреки изключването на гореспоменатите протоколи и свидетелските показания на полицейските служители, въззивният съд ги е ползвал при изграждането на фактическата обстановка, като даже частично е кредитирал показанията на св. М. и св. П. на стр. 6. Този подход се явява в разрез с основните принципи в наказателния процес относно установяване на обективната истина въз основа на допустими и относими доказателства и доказателствени средства, което като последица допълнително затруднява върховната инстанция при проверката на начина на изграждане на вътрешното му убеждение.

Въпреки горното, законосъобразно се явява изключването на свидетелските показания на М. М. и Ж. П. в частта относно извършената полицейска беседа с подсъдимия на основание чл. 118, ал. 2 от НПК, макар и не поради приетите съображения. При проследяване на хронологията на делото става ясно, че на 12.07.2021 г. оправданият М. И. е дал сведения пред полицейския инспектор св. М. М., които впоследствие са били възпроизведени от него по време на разпита му в досъдебната фаза и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 от НПК. Налице е трайна съдебна практика, както и промяна в текста на чл. 118, ал. 2 от НПК за недопустимост обсъжданите показания да бъдат включвани в годните за съдебна оценка доказателствени материали. За приложимостта на чл.118, ал. 2 НПК няма значение мястото, на което е осъществена комуникацията, начина на извършването й, това дали лицето се е намирало в дома си или е било задържано или повода, по който полицейските служители са комуникирали с него. От съществено значение е това, че придобитата информация е производна по своя характер и чрез преразказаните изявления се заобикаля процесуалния ред за депозиране на обяснения от страна на обвиненото лице, което не е било уведомено за правото му да ползва адвокатска защита и да не се самоинкриминира ( вж. в този смисъл решения на ЕСПЧ по дела Titarenko v Ukraina жалба 31720/2002 г. и Д. М. срещу България жалба 34779/2009 г., както и решения по НД 25/2018 г. 2 НО, НД 808/2018 г. 2 НО, НД 956/2016 г. 2 НО, НД 1011/2017 г. 3 НО, Р 207 от 7.05.2025 г. на ВКС по НД № 167/2025 г., 3 НО и др. ).

Затова, ВКС не възприема като основателни възраженията в искането за възобновяване, касаещи изключването на показанията на св. М. и П., съдържащи преразказ на изявленията на подсъдимия, като същото важи и за казаното пред тях от св. Л. Й. и С. В., относимо към поведението на оправдания М. И.. Към момента на провеждане на беседите с тях е имало данни, че те са били ангажирани с продажбата на цигарените изделия, като впоследствие подозрението за това е отпаднало и е било насочено към И..

По повод твърдението за проявен избирателен подход при оценката на свидетелските показания, касаещи въпроса дали цигарените изделия са били за лична употреба на подсъдимия и близките му, ВКС намира за нужно да отбележи, че оценката им поначало е суверенно правомощие на съда по същество и доводите в тази насока представляват такива за необоснованост, което не е самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция обаче може да извърши проверка относно начина на формиране на вътрешното съдебно убеждение, като проследи дали въззивната инстанция е спазила всички процесуални изисквания при анализа на определени доказателства, като ги е анализирала поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени материали и съобразно логическата им зависимост, както и дали е изложила ясни и достатъчно изчерпателни мотиви, позволяващи без усилия да се проследи пътят, по който това убеждение е формирано.

В случая мотивите не предоставят убедителни и логични разсъждения поради какви причини въззивният съд е приел, че предадените доброволно общо 395 кутии цигари са били предназначени за лична употреба от оправдания и семейството му. В тази посока е изобщо неясно по какви съображения са били кредитирани обясненията на оправдания и свидетелските показания на неговата сестра К. Д. и племенникът му Д. Д., а също и на Л. Й. и С. В., дадени в съдебна фаза. Липсва съпоставка на казаното от тях с други данни, съобщени от полицейските служители за мястото на съхранение на цигарите, техния брой и различни марки, както и с протоколите за доброволно предаване. Не са констатирани и обсъдени логично и задълбочено противоречията в показанията на св. С. В., дадени на ДП (че магазинът няма лиценз за продажбата на тютюневи изделия и е предала доброволно всички необходими документи, както и процесните цигари, а също и че подсъдимият й е носил цигарите и тя ги е продавала) и в хода на разпита й по време на съдебното следствие по НОХД № 1114/2022 г.(когато е заявила, че в магазина не са се продавали цигари и те са били на семейството на оправдания за лична употреба, както и че полицейските служители са търсели и ровели за цигарите и тя впоследствие е била накарана да се подпише на протоколите).

Изложеното дотук ясно информира за допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствените материали, която не е извършена по правилата на чл. 13, 14 и 107, ал. 5 от НПК и недостатъчна пълнота на мотивите при постановяване на въззивната присъда в съгласие с изискването по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Поради това и липсва необходимост ВКС да се произнася по въпроса дали в случая е реализирано административно нарушение, за преследването на което е изтекла предвидената в закона абсолютна давност.

Налице е основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 и 2 от НПК, което налага прилагане на правомощието на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Ямболския окръжен съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК:

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 314/2024 г. по описва на Окръжен съд – гр. Ямбол, като ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 23/23.10.2024 г. (в сила от 07.11.2024 г.), с която подсъдимият М. В. И. е бил признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл. 234, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, не му е наложено административно наказание за допуснати административни нарушения по чл. 100а от ЗАДС поради изтекла давност за административно наказателно преследване и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.