Нищожност на арбитражно решение по потребителски спор след смърт на длъжника

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * прогласяване на нищожност * отмяна на арбитражно решение- ненадлежно уведомяване на страната или невъзможност за участие * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред

Р Е Ш Е Н И Е

№30

Гр. София,30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 1048 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 ЗА.

Образувано е по предявени искове от Г. С. А. за прогласяване нищожност на основание чл. 47, ал. 2 ЗА, а при условията на евентуалност – за отмяна по реда на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗА, на арбитражно решение № 1488 от 29.01.2015 г. по арб. д. № 1488/2014 г. на арбитър Бисерка Газдова. Ищецът поддържа, че цитираното арбитражно дело е образувано и арбитражното решение по него е постановено срещу нейния наследодател С. Г. С. след неговата смърт, настъпила на 27.03.2014 г. Изтъква, че наследодателят й и тя като негов правоприемник са лишени от право на участие в арбитражното производство, което сочи като основание за отмяната му – чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗА. Посочва, че за първи път на 03.02.2025 г. й е връчено съобщение по изпълнително дело № 845/2022 г. по описа на ЧСИ Г. Г. с отправено до нея искане да заяви дали е приела наследството на баща си. Излага, че арбитражното решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗА, тъй като е постановено по спор за изпълнение на договор, сключен с потребител, който не подлежи на решаване от арбитраж. Позовава се на допълнението на чл. 19, ал. 1 ГПК с ДВ бр. 8 от 2017 г., като поддържа, че защитата по чл. 47 ЗА е следващ стадий на арбитражния процес, макар и факултативен, и настъпилата законова промяна следва да бъде съобразена от съда, като спорът следва да бъде счетен за неподлежащ на решаване от арбитраж по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК и арбитражното решение прогласено за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗА.

Ответникът, „Профи кредит България“ ЕООД, оспорва предявените искове. Изтъква, че са недопустими. Възразява срещу правните доводи на ищеца за приложимост към процесното арбитражно решение на изменените през 2017 г. редакции на нормите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗА, като сочи, че производството е приключило с окончателно решение на 29.01.2015 г., а на измененията не е придадено обратно действие по отношение на приключилите арбитражни производства. Счита, че арбитражното производство е едноинстанционно и приключва с постановяване на арбитражното решение, като производството по неговата отмяна по чл. 47 ЗА не е стадий/фаза на арбитражния процес, а е самостоятелно извънинстанционно производство. Допълва, че съгласно константната съдебна практика, когато се цели с новия закон преуреждане на възникнали и/или приключили материални правоотношения – същинско обратно действие на закона, последното следва да бъде изрично предвидено от законодателя, което не е сторено в случая. Изтъква, че нито той, нито арбитърът имат достъп до базата данни ЕСГРАОН, поради което не е имало как да знаят за смъртта на наследодателя на ищеца и съобщения са изпращани на посочения в договора за кредит адрес. Добавя, че редовно е връчването на другата дъщеря на наследодателя – К. Г., на 05.09.2015 г., което намира че обвързва и ищеца, респективно исковете са недопустими като предявени след срока по чл. 48, ал. 1 ЗА, евентуално арбитражното решение не може да бъде обявено за нищожно или отменено в неговата цялост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, намира сезиралата го искова молба за частично недопустима по следните съображения:

Видно от преписката по делото с арбитражно решение № 1488 от 29.01.2015 г. по арб. д. № 1488/2014 г. на арбитър Бисерка Газдова са осъдени К. С. Г. и С. Г. С. да заплатят солидарно на „Профи кредит България“ ЕООД сумата 14 611,49 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постановяване на решението до окончателното й изплащане и сумите 85 лв. и 742,23 лв. – разноски по делото.

От приложените към исковата молба препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници изх. № 18 от 01.04.2025 г. се установява, че ответникът по арбитражния спор С. Г. С. е починал на 27.03.2014 г. и оставил наследници по закон: Т. С. – съпруга; Г. С. А. – дъщеря; К. С. Г. – дъщеря; и Я. С. Г. – дъщеря.

Надлежни страни в производството по иска по чл. 47 ЗА са страните, участвали в арбитражното производство и обвързани по силата на закона от постановеното в същото производство арбитражно решение. Лица, които не са адресат на арбитражното решение и не са взели участие в развилото се пред арбитража производство нямат правен интерес и не са легитимирани с иск по чл. 47 ЗА да искат прогласяване нищожност или отмяна на арбитражното решение. В този смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд – определение № 2166 от 09.07.2025 г. по т. д. 873/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 5 от 07.01.2019 г. по т. д. № 3151/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 6042 от 21.12.2021 г. по т. д. 88/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 14 от 25.01.2022 г. по т. д. 1459/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 165 от 13.06.2022 г. по т. д. № 541/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и др.

Иницииралите настоящото производство иск по чл. 47, ал. 2 ЗА и евентуален по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗА са предявени от Г. С. А. - наследник по закон на починалия ответник С. Г. С., която е обвързана и адресат на арбитражното решение само за наследената по закон ј от задължението на единият от ответниците – С. С., за която част на арбитражното решение единствено има процесуално легитимиран интерес с иск по чл. 47 ЗА да иска обявяване на решението за нищожно, евентуално отмяната му. В останалата част - постановена по отношение на ответника К. Г. и за другите ѕ от установения дълг на С. С., който е наследен от другите му наследници по закон, ищецът не разполага с процесуална легитимация и производството по исковата й молба в тази част следва да бъде прекратено.

Противно на възраженията на ответника, видно от приложената преписка по изпълнително дело 845/2022 г. по описа на ЧСИ Г. Г. за първи път на ищеца Г. С. А. е връчено съобщение като неконституиран наследник на 03.02.2025 г., признала е, че знае за изпълнителното дело на 14.03.2025 г., конституирана е като длъжник по изпълнението с постановление от 17.03.2025 г., а на 28.03.2025 г. и е връчена покана за доброволно изпълнение, респективно уреденият с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗА тримесечен преклузивен срок за предявяване на исковете за прогласяване нищожност, евентуално отмяна на арбитражното решение е спазен (исковата молба е подадена по пощата на 28.04.2025 г.). Обратен извод не може да бъде направен от доказаното връчване на призовка за доброволно изпълнение на другия ответник по арбитражното дело – К. Г., доколкото по вече изложените доводи предмет на разглеждане са само предявените искове от Г. А., като наследник на С. С..

По основателността на предявените искове в допустимата по горните мотиви част на исковата молба съдът съобразява, че на първо място следва да разгледа заявеното искане за прогласяване нищожността на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗА.

Видно от процесното арбитражно решение с него са присъдени дължими суми по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 14.01.2013 г., сключен между ищеца „Профи кредит България“ ЕООД от една страна и К. С. Г., като кредитополучател, и С. Г. С., като солидарно задължено лице, от друга. Договорът е представен по делото, ведно с приложимите към същия общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че договорът е сключен за лични нужди на физическото лице кредитополучател, а и друг извод не може да бъде формиран от събраните по делото доказателства, поради което договорът следва да бъде дефиниран като сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Налице е постоянна и утвърдена съдебна практика на Върховния касационен съд, намерила отражение например в решение № 315 от 17.12.2018 г. по т. д. № 1374/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 50024 от 13.12.2024 г. по т. д. № 1953/2022 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 317 от 12.11.2025 г. по т. д. № 761/2025 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, съобразно която въведените със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017 г. / промени в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК - въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, и с § 8, т. 5 допълнение на разпоредбата на чл. 47 ЗМТА чрез създаване на ал. 2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни, следва да намерят приложение и към производства по подадени искови молби в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА, независимо че арбитражните решения са постановени преди законовите промени. Разрешението е аргументирано с даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл. 47 ЗА пред ВКС. Обобщено е, че след като ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗА с иск за прогласяване на нищожност по чл. 47 ЗА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗА. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗА и ВКС следва да постанови нищожността му. Допълнителен аргумент, обосноваващ направения извод, е изведен и от процесуалноправната разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК (ДВ бр. 8/2017 г.), съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗА. Изтъкнато е, че по аргумент за по-силното основание компетентен да констатира нищожността на решението е и Върховният касационен съд в случаите, когато е сезиран надлежно с иск по чл. 47, ал. 2 ЗА.

Цитираните разрешения изцяло се възприемат от настоящия състав на съда и доколкото по делото е установено, че арбитражното решение разрешава спор с участие на потребители, включително наследодателя на ищеца, по допустимо предявената част на иска по чл. 47, ал. 2 ЗА и по вече подробно изложените правни мотиви арбитражното решение следва да бъде прогласено за нищожно, независимо че арбитражното производство се е развило преди влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 8/24.01.2017 г., при проведена втора фаза от защитата срещу решението в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА при действието на въведените със законодателното изменение нови разпоредби на ГПК и ЗА, уреждащи забрана за сключване на арбитражно споразумение за разрешаване на спорове с участие на потребител (чл. 19, ал. 1 ГПК) и предвиждащи нищожност на арбитражното решение, с което е разрешен такъв спор (чл. 47, ал. 2 ЗА).

По тези доводи по исковата молба на Г. С. А. на основание чл. 47, ал. 2 ЗА следва да бъде прогласено за нищожно арбитражно решение № 1488 от 29.01.2015 г. по арб. д. № 1488/2014 г. на арбитър Бисерка Газдова в частта, с която е уважен искът на „Профи кредит България“ ЕООД срещу наследодателя й С. Г. С. за 1/4 от сумите 14 611,49 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постановяване на решението до окончателното й изплащане и сумите 85 лв. и 742,23 лв. – разноски по делото.

Предвид несбъдване на процесуалното условие няма да бъде разгледан предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗА за отмяна на арбитражното решение в тази му част.

Присъждането на разноски по делото е поискал само ищецът Г. А.. Доказва разноски в размер на сумата 619,56 лв. – заплатена държавна такса, и сумата 1755 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на ј от доказаните разноски, за която част исковата молба е разгледана и уважена или за сумата 593,64 лв. Последната сума в евровата й равностойност от 303,52 евро ще бъде присъдена с настоящото решение. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес и липсата на заявено искане, а и доказан разход, на ответника няма да бъдат присъдени разноски по прекратената част от производството.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗА по предявен иск от Г. С. А., ЕГН [ЕГН], арбитражно решение № 1488 от 29.01.2015 г. по арб. д. № 1488/2014 г. на арбитър Бисерка Газдова в частта, с която е уважен искът на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу наследодателя й С. Г. С., ЕГН [ЕГН], за 1/4 от сумите 14 611,49 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постановяване на решението до окончателното й изплащане и сумите 85 лв. и 742,23 лв. – разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по исковата молба на Г. С. А., ЕГН [ЕГН], в останалата част поради недопустимост на исковете.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. С. А., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 303,52 евро (с левова равностойност 593,64 лв.) – разноски по делото.

Решението в прекратителната му част е с характеристиката на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

В останалата част решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.