Допустимост на иск за собственост при застъпване на земеделски имоти

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 247

София, 07.05.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4769 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Висящо е по касационна жалба вх. № 276713 от 29.05.2023 г. на С. Р. Б. чрез пълномощника му адвокат И. Т. против решение № 260629 от 21.04.2023 г., постановено по гр. д. № 14404 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 13.11.2017 г. по гр. д. № 30074/2009 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по предявения от С. Р. Б., Т. И. А. и А. И. А. против Г. Т. Т., Й. Т. Д. (починала на 12.11.2023 г., в чиито права са конституирани С. Й. Д., Р. С. Д. и П. С. Д.), Р. С. Т., М. М. Д., Л. М. М., Б. М. Й., С. В. Г. (починал на 20.11.2023 г., в чиито права са конституирани Е. Б. Г., М. С. И. и В. С. Г.), Н. В. Г., В. В. Н., Д. Н. К., Т. Ц. Г., Д. Ц. Д., П. Н. Д., Л. Н. К., С. Г. Р., Л. Г. Р., В. И. Н., Л. И. Н., Ц. Р. Д. (починал на 15.02.2024 г., в чиито права са конституирани Л. К. Д., и Р. Ц. Д.), Н. С. Б., Н. Б. Б., В. Б. Б., А. А. Б., Д. А. Б., К. Д. Б., К. Л. П., Р. Л. К. и Л. Т. Д. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищците М. Л. Б. е бил собственик към 1958 г. по наследство и давност на неурегулиран поземлен имот-ливада с площ от 6000 кв.м., съставляващ имот пл. № *, нанесен в кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния план на [населено място], София, а по картата на землището - имот № * при посочени граници.

Необжалвалите другари на касатора Т. И. А. и А. И. А. и ответниците С. Й. Д., Р. С. Д. и П. С. Д. не са изразили становище в настоящото производство.

Останалите ответниците чрез пълномощника си адвокат К. М. заявяват становище, че при повторното въззивно разглеждане на спора съдът точно е изпълнил указанията в отменителното касационно решение и е установил, че имотите на страните не се припокриват и нямат обща граница.

С определение № 5990 от 19.12.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка съответствието на изводите на въззивния съд с разясненията в мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС по следните въпроси:

1) какъв е предметът на доказване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – собствеността, местоположението и границите на процесните имоти към момента на обобществяването им или собствеността, местоположението и границите на процесните имот след възстановяването им на наследниците, вкл. и към момента на делото с всички настъпили промени на границите им;

2) задължен ли е съдът при разглеждане на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да се произнесе с решение по въпросите за собствеността, местоположение и границите на процесните имоти при обобществяването им.

Данните по делото са следните:

При първото въззивно разглеждане на спора по гр. д. № 2035/2018 г. с решение № 6624 от 24.09.2019 г. е било потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска. Решение № 6624 от 24.09.2019 г. е отменено с решение № 149 от 16.12.2020 г. по гр. д. № 865/2020 г., І г. о. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, с указания за извършването на нови съдопроизводствени действия, а именно поставяне на допълнителна задача на тройната съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение каква част от имот пл. № * по кадастралния план на [населено място], м. “Б. п.“ от 1997 г. се застъпва с възстановения на ответниците имот № * по картата на възстановената собственост на землището на [населено място] и изготви комбинирана скица с ясно обозначение на тази част и посочване на нейната площ. ВКС е указал също така, след приемане заключението на тази експертиза въззивният съд да прецени допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за тази част от имот пл. № *, която не се застъпва с възстановения на ответниците имот № *, като за тази част обезсили първоинстанционното решение и прекрати делото, а за останалата част от имот пл. № * (която се застъпва с възстановения на ответниците имот № * и която следва да бъде конкретно индивидуаризирана по изготвена от експертизата скица) въззивният съд да разгледа и разреши спора за материално право по същество, като въз основа на събраните по делото доказателства се произнесе чия собственост е била тази част от имота към момента на образуването на ТКЗС - на наследодателя на ищците М. Л. Б. или на наследодателя на ответниците Д. Т. Т..

Постановявайки атакуваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищците са част от наследниците на С. Л. Б., починал на 22.06.1964 г. Л. Б. (баща на С. и М. Б.) е имал ливада в м. „П.“ („Р. л.“) – извлечения от данъчни книги на имотите в [населено място] за периода 1911 г. – 1915 г. На името на М. Л. Б. по заявление-декларация от 1958 г. е записано, че притежава общо 17 дка ниви и 7.8 дка ливади. С решение на ПК “П.“ № 10645/17.01.1997 г., (отменено с решение № 10645.8/16.10.2000 г., отменено с решение № 862.5/14.10.2002 г., което от своя страна е обезсилено с решение от 08.03.2004 г. на СРС, 44 с-в, по гр. д. № 615360/2002 г., влязло в сила на 04.04.2004 г., като в сила е останало първото решение за възстановяване от 17.01.1997 г.), на наследниците на М. Л. Б.. е възстановена собствеността върху неурегулиран поземлен имот - ливада IV категория с площ от 6000 кв. м., съставляваща имот пл. № *, нанесен в кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния план на [населено място], София, м. „Б. п.”, при граници: пасище, мера, стопанисвана от общината, селскостопански терен-кметство на [населено място], наследници на братя Н., А., С. Л. Б. и наследници на М. Д. М.. Наследниците на М. Л. Б. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на възстановения имот № 25, т. VI, н. д. № 1052/1997 г. от 02.04.1997 г.

Ответниците са наследници на Д. Т. Т., починал на 17.08.1953 г., който е притежавал по наследство от баща си общо 28.1 дка ниви, 46.6 дка ливади и 10 дка гори, като в м. „Т. п.“ е притежавал една ливада от 26 дка. – копия от емлячни рестистри. Всички имоти са внесени ТКЗС от наследниците му М., Д. и Т. Т. през 1958 г. С решение на ПК П. № 12809.4/29.03.2000 г., по заявление вх. № 2809/02.04.1992 г. от К. Д. Н., на наследниците на Д. Т. Т. е възстановена в съществуващи стари реални граници собствеността върху земеделска земя, ІV категория, ливада с площ от 26,502 дка, съставляваща имот № * по картата на землището на [населено място], София, м. „Т. п.”, при граници: имот № *, пасище, мера на Кметството, *, храсти на Кметството, *- пасище, мера на кметството и полски път. С последващо решение № 12809.8/12.07.2003 г. на ОСЗГ П., по заявление на Г. В. Р., отново на наследниците на Д. Т. Т. е възстановена в стари реални граници ливада, този път от 28,322 дка, съставляваща имот № *, по картата на землището на [населено място], София, м. „Т. п.”, при граници: имот № *-полски път на [община] и имот № *-полски път на [община]. С констативен протокол от 21.06.2002 г., (л. 52) е извършено служебно заснемане на границите на имот № *, като границите са идентифицирани на място от Г. Р., съседите на имота не са уведомявани, и е констатирано че стари граници, с изключение на стар път от север, на място не съществуват.

Свидетелските показания на Е. Ф., С. Л., Н. Г., П. Т., С. Ф. и Д. П. установяват, че общият наследодател на М. и С. Л. владеел ливада около 12 дка в местността „Р. л.“ След смъртта му двамата братя поделили имота по равно. Мястото, което получил М. граничело на север с мястото на С. Б., от изток с мястото на Д. М. и Н. А., от запад с коларски път и общинска мера, като в имота, който останал на С. Б. имало изградена поята, а този, който получил М. бил празен. В същото землище имал ливада и Д. Т. (известен и като М. Т.), която била повече от 20 дка и в нея също имало поята. Местата на М. Б. и Д. Т. били разделени от вървище, по което добитъкът минавал за водопой.

От техническите експертизи на вещото лице Г. и на тричленната експертиза се установява, че имотите, за които претендират ищците и ответниците, не са обхванати от стария кадастрален план от 1956 г. След очертаване на контурите им по стереомодела от 1954 г. имота в м.„Т. п.“ по графични данни е с размер от 26,558 дка, а този в м.„Б. п.“ е с обща площ от 12,038 дка, като последния имот представлява заявените две ливади от братята С. и М. Б.. Съгласно комбинирана скица 2 от единичната експертиза, съответно приложение 3 към тричленната експертиза, в която са включени архивния кадастрален план, одобрената кадастрална карта и КВС на землището на [населено място], в имот № * (сега № № *, *, *, *, *, *, *, *и *) в м.„Т. п.“ (на наследодателя на ответниците) и имот № *(сега имоти № № *, * и *), в м. „Б. п.“ (на наследодателя на ищците), не са нанесени в КВС по старите граници. Ливадата от 6 дка е нанесена в архивния кадастрален план на [населено място] от 1979 г. като имот пл. № *, собственост на М. Л. Б.. Д. Т. е имал неурегулиран поземлен имот в същата местност, като към момента на внасяне на земята в ТКЗС неговата площ е 26,874 дка, определена по очертания върху ортофотоплан. Според експертите, съгласно приложената към решението на ОСЗГ П. скица и действащата КВС на [населено място] обаче, този имот е с площ 28,324 дка (над 2 дка повече от заявеното за възстановяване и малко под 2 дка повече от внесеното в ТКЗС). Имотите на наследодателите на страните съответно в м. „Б. п.“ и в м.„Т. п.“ не са имали обща граница към момента на кооперирането на земята (разделял ги е път - „вървище“ с широчина около 20 м.). По действащата КВС имотите граничат, като бившият имот на М. Б. е с намалена площ от 6 декара на 4,521 дка. Имотът на ответниците „застъпва” този на ищците с 1157 кв. м., от които 320 кв. м. проектен път. Застъпването се дължи на множеството промени в конфигурацията на имотите, извършено от ПК.

Съдът е възпроизвел заключението на допуснатата във връзка с указанията в отменителното касационно решение експертиза, дадено при съвместяване на кадастрален план емисия 1979 г., кадастрален лист № Г-13-2-Г с картата на възстановената собственост от 1999 г., а именно, че по скица № Ф00105/15.11.1999 г. на поземлен имот № *, м.„Т. п.“, няма застъпване с имот пл. № *, кадастрален план емисия 1979 г., кадастрален лист № Г-13-2-Г; по скица № Ф00149/24.11.1999 г. на поземлен имот № * м. „Т. п.. също няма застъпване с имот пл. № *, кадастрален план емисия 1979 г., кадастрален лист № Г-13-2-Г; по скица № Ф00087/24.07.2000 г. за поземлен имот № *, м.„Т. п.“ с кадастрален план емисия 1979 г., кадастрален лист № Г-13-2-Г- не се установява припокриване на контурите с имот пл. № *; по скица от 2009 г. за поземлен имот № *, м.„Т. п.“ и кадастрален план емисия 1979 г., кадастрален лист № Г-13-2-Г се установява застъпване между поземлен имот № * и имот пл. № * по точки 1-2-3-4, отбелязани на комбинираната скица, с площ на застъпването 28 кв. м.

При така възприетите факти и експертни заключения въззивният съд е приел, че липсва застъпване между имот пл. № * по кадастрален план от 1979 г. с имота, възстановен на ответниците, тъй като скицата от 2009 г. е издадена във връзка с последващо решение, след като вече е била възстановена собствеността на ответниците. Отчел е, че е установено, че имотите на наследодателите на страните са в различни местности и не са имали обща граница към момента на коопериране на земята, като ги е разделял път с широчина около 20 м. и е направил извод, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

В мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че предмет на установителните искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. От тези разяснения следва, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е положителен установителен иск за собственост към минал момент – момента на обобществяване на земята или фактическото й отнемане. Целта на производството е да бъде определен кръгът от лица, имащи право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ (решение № 40 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 4109/2015 г., I г. о.). Искът е допустим и при наличие на влязло за всяка от страните по спора административно реституционно решение (решение № 128 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 7/2010 г., I г. о.). Когато спорът касае местонахождението на притежавани от страните, респ. техните наследодатели различни имоти, предмет на доказване е местоположението на имотите и старите им реални граници към момента на обобществяването с цел установяване кой има право на реституция на конкретна част от земната повърхност. Ако в тази хипотеза се установи частично застъпване на вече възстановени на различни лица различни имоти, предмет на доказване е застъпващата се реална част в старите реални граници на кой от имотите е била към момента на обобществяването, като само за тази част е налице правен интерес от иска (решение № 149 от 16.12.2020 г. по гр. д. № 865/2020 г., I г. о.). Преценката налице ли е застъпване се прави според идентифицирането в административната процедура на старите им реални граници, в които е претендирано, признато или вече възстановено правото на собственост към момента, в който е възникнал спора за материално право.

По основателността на касационната жалба:

Изводът на въззивния съд, че искът е изцяло недопустим противоречи на практиката на ВКС, разясняваща характера на иска и предмета на доказване при спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

В случая с влязло в сила решение № 10645 от 17.01.1997 г. на ПК-П. е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Л. Б. на ливада с площ от 6000 кв. м. в м-ст „Б. п.“, съставляваща имот № * от масив № 36 по картата на землището, при граници: имот № * пасище, мера, стопанисвана от общината, имот № * местен път, имот № * пасище, мера, стопанисвана от общината, имот № * др. селскостопански терен – кметство на [населено място], имот № * ливада наследници на братя Н., А., имот № * нива Р. М. Б., имот № * ливада наследници на М. Д. М., като заверена скица на имот № * от масив 36 е неразделна част от решението. Въз основа на това административно реституционно решение правоимащите лица са се снабдили с констативен нотариален акт по документи № 25, том VI, н. д. № 1052/1997 г. за неурегулиран имот с площ 6000 кв.м. планоснимачен № *, нанесен в кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния план на [населено място], София, м-ст Б. п. при граници: пасище, мера - стопанисвана от общината, местен път, пасище, мера - стопанисвана от общината, селскостопански терен – кметство на [населено място], наследници на братя Н., А., Р. М. Б. и наследници на М. Д. М., който имот е № * от масив 36 по картата на землището.

С влязло в сила решение № 12809.8 от 12.07.2003 г. на ОСЗГ-П. на наследниците на Д. Т. Т. е възстановена собствеността върху земеделска земя - ливада с площ от 28,322 дка, съставляваща имот № *. в землището на [населено място]. София, м-ст „Т. п.“, при граници имот № * — полски път на [община] и имот № * - полски път на [община].

Посочените влезли в сила реституционни решения установяват границите на възстановените на всяка от страните имоти (последващите изменения и обособяването на нови имоти във връзка с извършените делби и прехвърлителни сделки следва да са в тези граници. Съобразно тези граници, отразени на скица приложение 1 (лист 557 от първоинстанционното дело) към заключението от 18.03.2013 г. на тройната съдебно техническа експертиза съдът следва да прецени с каква площ се застъпват имотите, възстановени на всяка от страните и обсъждайки всички събрани доказателства, както и наведените допустими доводи, да формира извод в границите на кой от имотите, притежавани от наследодателите към момента на обобществяването е била спорната площ. В този смисъл са били и указанията в отменителното касационно решение, които въззивният съд не е изпълнил, доколкото изслушаната експертиза не е дала заключение по правнорелевантните обстоятелства.

Изводът, че предявения иск е изцяло недопустим е направен в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане на спора по същество след изясняване на границите и площта, с която възстановените на всяка от страните имоти с решение № 10645 от 17.01.1997 г. на ПК-П. и решение № 12809.8 от 12.07.2003 г. на ОСЗГ-П. се застъпват.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260629 от 21.04.2023 г., постановено по гр. д. № 14404 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: