Отхвърляне на молба за отмяна на влязло в сила решение поради неавтентичен документ

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нови писмени доказателства * доказателствена сила на частен документ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

София, 01.02.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и втори януари пред две хиляди двадесет и четвърта

в състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при участието на секретаря Ина Андонова

като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 302 по описа за 2023 год ., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК.

Образувано е по подадена на 12.12.2022г. молба от И. И. А., гражданка на Руската федерация. Искането е за отмяна на влязлото в сила на 15.01.2021г. решение по т.д.№ 620/2018г. на Окръжен съд Бургас, потвърдено с решението по в.т.д.№ 265/2019г. на Апелативен съд Б., в резултат на което, в производство по реда на чл.422 ГПК е прието за установено съществуването на парично вземане на ищеца А. И. П. срещу И. И. А. за сумата 203 300лв.- незаплатена част от цена по договор за продажба от 19.04.2012г. на 2 533 дружествени дяла от капитала на „Минъч“Е., [населено място] на обща стойност 253 300лв.

Молителката се позовава на новооткрито доказателство, което счита за решаващо за спора между страните - разписка, собственоръчно подписана от ищеца по т.д.№ 620/2018г. на ОС Бургас Александр И. П., съдържаща негови изрични заявления: че е получил от И. И. А. цялата равностойност на дружествените дялове от капитала на „Минъч“Е., предмет на договора от 19.04.2012г.; както и, че няма никакви претенции за плащане по този договор. В молбата се твърди, че това писмено доказателство е решаващо за доказване на твърденията на А., поддържани в хода на приключилото съдебно производство, решението по което е предмет на искането по чл.303 ГПК - че тя не дължи претендираната сума за продажба на дружествените дялове, тъй като отношенията й с прехвърлителя са изцяло уредени. Изложено е, че за съществуването на тази разписка молителката не е знаела до момента на откриването й през м. септември 2022г. Разписката била открита случайно в стари архивни документи в обект в [населено място] (бивш ресторант, подготвян за извършване на оглед с цел отдаване под наем), собственост на „Юторест“ООД, а съдружник в това дружество е „Меркурий сън“Е., с едноличен собственик на капитала и управител дъщерята на А. П. - С. Е.. Според молителката това обяснява причината разписката да се намира в бившия ресторант.

Към молбата за отмяна е приложена разписка на руски език в превод на български от дата 14.03.2012г. с посочен издател А. П. със съдържание в смисъла, в който се твърди в молбата по чл.303 ГПК.

В писмен отговор ответникът по молбата А. П., руски гражданин заявява становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения за отсъствие на доказателства, че молбата е депозирана в срока по чл.305,ал.1,т.5 ГПК, както и че доказателството представлява ново по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Счита, че предвид твърдението за мястото на откриване на разписката, съдружник в „Юторест“ООД е дружество „Юторус“АД с представител И. А., която е и член на СД на акционерното дружество, от което следва, че молителката е имала достъп до този обект. Прави анализ, че при отсъствие на други доказателства и твърдения, не би могло да се приеме, че съществуването на разписката не е било известно на молителката и тя не се е намирала у нея по време на гледане на делото пред окръжния съд. На второ място се позовава на правния принцип, че разписка за получена сума се предава само на платеца по нея, тъй като житейската логика предполага, че лицето, платило сумата, е получило доказателство за плащането и знае за съществуването му. С оглед на това счита, че следва да се приеме за установено знанието на молителката за съществуването на разписката към момента на разглеждане на делото пред първата инстанция и при полагане на нормално дължимата грижа, А. е могла да се снабди с това доказателство. На трето място оспорва основателността на молбата за отмяна позовавайки се на факта, че в писмения отговор на исковата молба по т.д.№ 620/2018г. на ОС Бургас, ответницата А. не е навела твърдения, че е заплатила сумата. Посочва се, че в това производство тя е оспорила иска на други основания - оспорила е действителността на договора поради привидност на уговорката за възмездния му характер, твърдяла е постигната уговорка дяловете да се прехвърлят безвъзмездно; че на основание чл.40 ЗЗД договорът не е произвел действие за нея, и др, но не е твърдяла да е заплатила сумата. Така противопоставя възражението, че твърдяното ново доказателство не е във връзка с факти и обстоятелства, релевирани в производството, актът по който е предмет на молбата за отмяна. Заявено е и оспорване на истинността на представената разписка. В хода на настоящото производство на мястото на починалия ответник по молбата за отмяна А.П. е конституиран неговият наследник, единствено приел наследството - съпругата И. Ф. П., гражданин на Руската федерация, която поддържа изложената защитна теза.

По делото е разпитан свидетел В. Е., управител на „Юторест“ООД, ангажиран от молителката относно обстоятелствата по отриване на разписката. Свидетелят потвърждава, че на 15 септември 2022г. лично намерил разписката в едно от складовите помещения в бившия ресторант в [населено място] в кутия с други документи по повод необходимост обектът да бъде подреден и подготвен за оглед от агенция с цел отдаване под наем. Незабавно се обадил на молителката, която била много изненадана, че има такава разписка. Свидетелят посочва, че дъщерята на А. П. - С. Е. имала достъп до ресторанта до 2014г.

Разпитана като свидетел С. Е. отрича да е имала достъп до обекта - ресторанта в [населено място], заявява, че никога не е държала документи на това място, а за разписката узнала по повод настоящия процес. Посочва, че нейният баща А. П. живее в Русия и не е идвал в България след 2013г. заради здравословното си състояние.

По искане на ответната страна по делото е изслушана и приета единична графическа експертиза, която по поставената задача дава отговор: Ръкописните текстове дата „14.03.2012г.“ и имена „А. И. П.“ и подписът, положен между тях в представената разписка с дати отпечатана и вписана 14.03.2012г., не са изпълнени от А. И. П.; не може да се даде отговор на въпросите дали времето на изписване на ръкописните текстове и на подписа съответства на датата 14.03.2012г., вписана и отпечатана в документа; не може да се даде отговор на въпроса дали химикалната паста и хартията, използвани при изготвянето на разписката, съответстват по произход на датата, посочена в разписката.

При оспорване на експертното заключение, по искане на молителката е допусната тройна графическа експертиза, която потвърждава, че подписът в оригинала на разписка, изхождаща от името на А. И. П. с дати (отпечатана и вписана) 14.03.2012г. не е положен от А. И. П., гражданин на Руска федерация, [дата на раждане] ; че ръкописните текстове на датата и на имената в оригинала на същата разписка не са изписани от А. И. П., гражданин на Руска федерация, [дата на раждане] Потвърден е и изводът за невъзможност да бъде даден експертен отговор на останалите поставени задачи.

Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното:

По допустимостта на молбата:

Следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена при спазване на срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Основание за това са показанията на свидетеля Е., който установява, че лично е открил разписката на 15.09.2022г. Както се посочи, молбата за отмяна е депозирана на 12.12.2022г.

Показанията на свидетеля не са опровергани. Съставът на ВКС уважи доказателственото искане ответната страна да представи удостоверение от НАП Б. дали „Юторест“ООД (собственик на ресторанта, където се твърди, че е открита разписката) е подавало уведомление до агенцията за унищожени счетоводни документи поради наводнение в периода 2014-2018г. във връзка с който инцидент дружеството не е могло да подаде съответни данъчни отчети. Искането беше аргументирано с довода, че свидетелят Е. твърди, че складът, в който е открита разписката, е в непосредствена близост до офиса на дружеството и с твърдението, че по повод наводнение в обекта през 2014-2015г., намиращите се в офиса на дружеството документи са били унищожени, с оглед на което е било подадено уведомлението до НАП Б.. Отговор на издаденото съдебно удостоверение до НАП Б. не е представен по делото до приключване на устните състезания, на които бе даден ход при изявление на представителите и на двете страни, че няма да сочат други доказателства. По тези съображения оспорването на допустимостта на молбата с оглед спазването на преклузивния срок за подаването й е недоказано.

По основателността на молбата за отмяна:

1.Наличието на основанието по чл.303,ал.1,т.1 ГПК предпоставя откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които или не са могли да бъдат известни страната при решаването му или тя да не е могла да се снабди с тях своевременно. Релевантните доказателства по смисъла на т.1 на чл.303,ал.1 ГПК - новооткрити обстоятелства или новите писмени доказателства следва да са съществували към момента на разрешаване на същинския спор. Това са тези, които страната не е могла да посочи или представи при разглеждане на делото пред инстанциите по същество по обективни и независещи от нея причини, въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те са свързани и с нови писмени доказателства, които в настоящия процес молителят твърди, че са новооткрити. Несъмнено е, че новите, новооткритите писмени доказателства, следва да са автентични. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като издател. Критерий за автентичността на документа е авторството. Ако частният документ, каквато е процесната разписка, е неавтентичен, той не съставлява доказателство, че изявлението, което е направено в него изхожда от посочения като издател и този документ не се ползва с формалната доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство - чл.180 ГПК.

По настоящото дело по категоричен и несъмнен начин се установи, че „новото“ писмено доказателство, на което е основана молбата за отмяна като доказващо несъществуване на вземането, установено в предходния процес, не изхожда от лицето, посочено като негов автор - издател на разписката за получената продажна цена на дружествените дялове по договора от 19.04.2012г. Следователно частният свидетелстващ документ, на който се основава молбата по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, е неавтентичен, няма присъщата формална доказателствена сила.

Първият правен аргумент за неоснователност на подадената молба за отмяна е отсъствието на годно писмено доказателство по смисъла на чл.180 ГПК, което да бъде надлежно основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК.

2/Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства като средство за отмяна могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдяни по време на висящността на спора, но останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства, или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа - решението по т.д.№ 558/2008г. на Второ т.о. на ВКС.

От това разрешение произтича второто самостоятелно основание за неуважаване на молбата за отмяна. В случая новооткрито доказателство не касае доказване на възражения, които са били твърдяни от молителката в качеството й на ответник в производството по чл.422 ГПК, решението по което е предмет на молбата за отмяна; съответно не се касае за въведени твърдения в хода на делото, които са останали недоказани поради обективна невъзможност - поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства, или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа.

Видно от материалите по приложеното т.д.№ 620/2018г. на ОС Бургас, заявените в този процес защитни възражения на А. са за нищожност поради привидност на договора от 19.04.2012г. предвид уговорката за възмездност; за недействителност като сключен във вреда на приобретателя от пълномощника, упълномощен за сключването му - чл.40 ЗЗД, поради уговорена изключително завишена продажна цена, тъй като дружеството няма активи; за погасяване на претенцията по давност. Основателен е доводът в отговора на молбата за отмяна, че страната не е въвела в предмета на същинския спор твърдение, че е заплатила продажната цена на дружествените дялове.

Видно от текста на разписката А. И. П. заявява, че е получил от И. И. А. сумите, покриващи стойността на придобитите дружествени дялове Противоречи на житейската и правната логика лицето, което плаща свой дълг, да не знае това. Този извод е важим и в хипотеза, при която, платецът не знае, че при изпълнението кредиторът е издал разписка (последното обстоятелство се твърди в молбата за отмяна, същевременно св. Е. сочи в показанията си, че молителката била много изненадана, че има такава разписка).

Последиците от невъвеждането на възражение за погасяване на дълга (дори длъжникът да не разполага с доказателства) в преклузивните срокове, включително и в срока по чл.266,ал.2,т.2 ГПК са, че това възражение не би бил релевантно и не е от значение за произнасяне по очертания между страните спор дори в настоящото производство да беше установено, че новооткритият частен свидетелстващ документ е автентичен - подписан от издателя му.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че възраженията на ответницата срещу предявения иск, предмет на т.д.№ 620/2018г. на ОС Бургас, е следвало не само да са заявени в преклузивните срокове от значение за този процес, но и е необходимо да са били заявени като способ за защита срещу предявените като частични искове (по гр.д.№ 234/2016г. и по гр.д.№ 382016г. на РС Поморие по реда на чл.422 ГПК, които са уважени с влезли в сила решения). В този смисъл приложимо е разрешението, дадено в мотивите към т.2 на ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС - формираната сила на пресъдено нещо по уважения частичен иск преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

3/Неоснователността на молбата за отмяна на трето място произтича от обстоятелството, че правото на разписка по смисъла на чл.77,ал.1 ЗЗД е на длъжника, съответно, ако при изпълнението е издадена разписка , дълговият документ се намира в държане на длъжника, а не в кредитора, а твърденията в молбата за отмяна са, че издадената разписка е била в държане на кредитора чрез неговата дъщеря.

При неуважаване на искането за отмяна, молителката следва да заплати на ответната страна поисканите и доказани разноски, за които е представен списък по чл.80 ГПК - сумата 2 805лв.

По изложените съображения, ВКС - Търговска колегия, състав на І т.о.

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молбата на И. И. А., гражданка

на Руската федерация, за отмяна на влязлото в сила на 15.01.2021г. решение по т.д.№ 620/2018г. на Окръжен съд Бургас, потвърдено с решението по в.т.д.№ 265/2019г. на Апелативен съд Б..

Осъжда И. И. А. да заплати на И. Ф. П. сумата 2 805лв. разноски за производството.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: