Изисквания при изясняване на прекратената длъжност при трудов спор за уволнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

София 09.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3979 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 273 от 8.04.2021г. по касационната жалба на „Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗ“ [населено място], представлявана от квесторите Г.-С. и С., чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 4490 от 23.07.2020г. по в.гр.д.№ 16953 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 228259 от 30.09.2019г. по гр.д.№ 2927/2019г. на РС София като са уважени предявените от Б. Г. Г. искове за признаване за незаконно на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Риск мениджър“ и за присъждане, на основание чл.344 ал.1 т.3, вр. чл.225 ал.1 КТ, сумата 76 669.44лв., обезщетение за времето на оставане без работа за периода 15.11.2018г.- 15.05.2019г., ведно със законната лихва, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 113 676лв. Отхвърлено е и направеното при евентуалност възражение за прихващане със сумата 27 726.99лв., изплатено без основание възнаграждение за длъжността „Председател“ за периода 16.06.2017г.-30.09.2017г. и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ условията при които е възможно сключването на допълнителен трудов договор при същия работодател.
В проведеното съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват. Становището, изразено от процесуалния представител на касатора е за основателност на подадената жалба. Желае въззивния акт да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който предявените искове да бъдат уважени. Твърди, че с ищеца са били сключени два трудови договора, като са възникнали основно трудово правоотношение за длъжността „председател“- въз основа на избор, и допълнително – за длъжността „риск мениджър“. Доколкото, предмет на настоящето производство е допълнителното - за него закрилата при уволнение не се прилага. Счита, че дори и да се счете, че е налице едно трудово правоотношение, закрилата е неприложима. Оспорва направеното от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл.334, ал.2 КТ. Намира за правно и житейски нелогично -закрилата за уволнение да не важи за основното трудово правоотношение, а само за допълнителното, защото това означава двоен режим, че при прекратяване на договор за допълнителен труд с 15-дневно предизвестие, закрилата по чл.333 КТ не се прилага, а при прекратяване с 30 –дневно предизвестие се прилага /т.е. допуска се по-голямото, а не се допуска по-малкото/. Оспорва и доводите на въззивния съд, касаещи съществото на спора, като счита, че е установено реално намаляване на обема на работа. Становището му е, че съдът не е съобразил както обективният факт на отнемане на лиценза на застрахователя, водещ до липса на нови сключени договори и неизбежно ограничаващ предмета на дейност, така и заключението на приетата по делото експертиза, съгласно което - след отнемане на лиценза е налице намаление на броя на активните договори, по които се събират премии и се извършват плащания. Функцията на управление на риска е част от системата на управление на застрахователя. След като квесторите осъществяват всички функции по управление и представителство на застрахователното дружество, следва да се приеме, че те са поели и тази функция. Представя писмени бележки и претендира всички направени по делото разноски, съобразно приложените пред всяка едно от инстанциите списъци.
Изразеното от Б. Г. Г. становище, чрез процесуалния му представител адвокат Т., е за неоснователност на подадената касационна жалба. Представя писмени бележки, като основната му теза е, че доколкото в отговора на исковата молба, работодателят не е направил възражение за наличие на договор за допълнителен труд /още по-малко за неговата недействителност/, възможността за това е преклудирана. Освен това, в съдебно заседание заявява, че и към настоящия момент не е изяснен въпроса – за коя длъжност е прекратеното от работодателя трудово правоотношение, дали за възникналата от избор „председател“ или допълнителната за „риск мениджър“. Последователно, в хода на производс-твото заявява, че противоречивите твърдения относно уволнителната процедура накърняват правото му на защита. Твърди, че функцията „риск мениджър“ е уредена и изпълнявана като част от функцията на председателя и не е заемана по договор за допълнителен труд. Счита, че доколкото се касае до изпълнявана допълнителна трудова функция, наред с основните, уволнението засягащо част от задълженията /тези за „риск мениджър“/ е незаконосъобразно. По съществото на спора, счита, че не е налице и посоченото от работодателя основание – намаляване обема на работата, защото няма съществено намаление на броя на сключените застрахователни договори след поемане на дейността от квесторите. Претендира всички направени в хода на делото разноски, съобразно представен списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване:
При същия работодател, работникът или служителят може да полага допълнителен труд по вътрешно съвместителство по чл.110 КТ, извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение. Предпоставките, при които се сключва трудов договор за допълнителен труд са три: 1. наличие на съществуващо трудово правоотношение между същите страни за изпълнение на определена трудова функция, като е без значение на какво основание е възникнало то /избор, конкурс, сключен трудов договор/, 2. наличие на сключен в писмена форма и съдържащ основните реквизити по чл. 66, ал. 1 КТ трудов договор между същите работник и работодател, които са по основното трудово правоотношение, който да е за допълнителния труд и 3.този трудов договор следва да е сключен за извършване на работа, която не е в кръга на трудовите задължения на работника или служителя по основното трудово правоотношение. Тази друга работа следва да е индивидуализирана в сключения трудов договор. Договорът по чл.110 КТ е самостоятелен, но има своите специфики. Освен уредените в чл.112, 113, 115 КТ, за него е предвидено и специално основание за прекратяване по чл.334,ал.1 КТ /с предизвестие от 15дни/, при приложението на което не се прилага закрилата по чл.333 КТ. Оправданието за това законодателно решение е в спомагателния и допълващ характер на договора за допълнителен труд.
В случая установените факти са следните:
Не се спори, че „Синдикална взаимозастрахователна кооперация“ [населено място], наричана за краткост по-долу„СиВЗ“, е вписана под № РГ-10-3 в Регистъра на застрахователите, воден от Комисията за финансов надзор /КФН/. Притежавала е статут на застраховател, с право на достъп до пазара на ЕС. След извършени проверки от КФН, с решения № 878-ЖЗ от 16.06.2017г., № 879-ЖЗ от 16.06.2017г./влязло в сила на 27.04.2020г./, са наложени принудителни мерки и ограничения върху дейността й. С решение № 1501 от 1.12.2017г. лицензът на кооперацията е отнет, като й е забранено свободното разпореждане с активи и сключването на нови застрахователни договори до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност. /Към настоящия момент това решение не е влязло в сила, а е предмет на обжалване пред ВАС./ С решение № 878-ЖЗ от 16.06.2017г. на КФН е назначен квестор на Кооперацията, който да я представлява Същият – съгласно чл.600 КЗ „встъпва в длъжност от момента на решението на комисията за неговото назначаване“ /в случая, считано от 16.06.2017г./. Съгласно чл.597, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/квестор на застраховател се назначава когато са налице сериозни пропуски в управлението или са допуснати многобройни или сериозни нарушения на този кодекс, на актове по неговото прилагане, на пряко приложимото право на ЕС, на устава или на други актове на застрахователя. Квестор се назначава и когато е отнет лиценза на застраховател до назначаване от съда на сидникт или до вписване на ликвидатор /ал.3/. След вписване на решението за назначаването на квестор, правата на управителния съвет и на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на застрахователя се прекратяват, с изключение на правото им да обжалват решението в съда. Правомощията на общото събрание на член-кооператорите също се прекратяват, с изключение на правото им да вземат решение за прекратяване на застрахователи /чл.597, ал.4 КЗ/. Съгласно чл.599, ал.1 КЗ - квесторът осъществява всички функции и правомощия по управление и представителство на застрахователя, в това число и функциите на работодател. Неговите правомощия не се ограничават от устава на застрахователя.
В качеството си на работодател, квесторът е изпратил предизвестие с изх.№ 457 от 11.10.2018г. до „Б. Г. Г., на длъжност риск мениджър “, с което го е уведомил, че след изтичане на законния тридесет дневен срок ще бъде „прекратен сключения с вас трудов договор“, на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, поради намаляване обема на работата. Предизвестието е получено на 15.10.2018г. Точно тридесет дена по-късно, на 15.11.2018г. е издадена заповед № 6 за прекратяване „считано от 15.11.2018г. на сключения трудов договор № 24/13.04.2004г.с Б. Г. Г. на длъжност Председател кооперация в СиВЗК“. Заповедта е връчена на 27.11.2018г.
При така съществуващото противоречие между отправеното предизвестие и издадената заповед относно длъжността, по отношение на която се прекратява трудовото правоотношение, Б. Г. е подал искова молба, с която след като е изложил доводи и във връзка с двете заемани длъжности, е направил искане да бъде отменено уволнението и заповед № 6/15.11.2018г. като незаконосъобразни, да бъде възстановен на заеманата длъжност „ председател кооперация и УС“ и да му бъде присъдено обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ за период от шест месеца.
В представения отговор от „СиВЗ“е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение касае длъжността „риск мениджър“.Посочено е, че „функциите на председател не са прекратени, тъй като това е извън правомощията на назначените квестори. Освобождаването и изборът на председател на кооперацията са в правомощията на Общото събрание.“ Направено е евентуално възражение за прихващане на претендираното от ищеца обезщетение в размер на 113 676лв., за периода 15.11.2018г.-15.06.2019г., със сумата от 27 726.99лв., “представляващ платено без основание възнаграждение на ищеца като председател на кооперацията за периода 16.06.2017г.-30.09.2017г.“
В доклада /вж. определение от 11.04.2019г.,стр.131/, районният съд е посочил правното основание на спора, без изрично да посочи кое е трудовото правоотношение, предмет на спора.
С нарочна молба от 25.04.2019г./вж.стр.138/ ищецът е възразил, че проведена по този начин уволнителната процедура нарушава правото му на защита, защото той „остава в неизвестност кое е фактическото и правно основание за уволнението му и уволнен ли е всъщност“.Акцентирано е и на задължението на съда да извърши проверката си за законност само по отношение на въведеното основание, а когато то „не е ясно и еднозначно определено, неизяснени остават предметът и обхватът на съдебния контрол“. Неговата последователна теза е, че първоначално сключеният за длъжността „председател“ трудов договор не е изменян. Направил е искане за допълване на доклада по делото в този смисъл. По искането съдът не се е произнесъл /вж.протокол от съдебно заседание на 20.05.2019г., стр.151/, посочвайки, че ще направи това в закрито заседание. С определение от 10.06.2019г. /вж.стр.173/го е оставил без уважение.
За първи път, при постановяване на първоинстанционния си акт, съдът е посочил, че „прекратяването на трудовото правоотношение касае длъжността „риск мениджър“. Аргументирал се е с обстоятелството, че с отправяне на предизвестието, работодателят упражнява правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение и то поражда действието си с достигане на изявлението до адресата. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение има само констативен характер. При евентуално противоречие в съдържанието между предизвестието и заповедта, от значение е посоченото в предизвестието. Уважил е исковете поради неспазване на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е потвърдил така постановения акт, възприемайки извода, че ищецът страда от заболявания, посочени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила и след като не е установено работодателят да е предприел действия по преодоляването на посочената закрила, това е достатъчно за приемане на уволнението за незаконосъобразно. Въззивният съд не е констатирал и не е обсъждал въпроса за наличие на противоречие между отправеното предизвестие и издадената заповед относно длъжността, по отношение на която се прекратява трудовото правоотношение. В мотивите си общо е посочил, че в правомощията на председателя на кооперацията, като работодател, е било сключването сам със себе си на договор за заемане и на длъжността „риск мениджър“, след като към 4.01.2016г. не се е изисквало решение на друг орган на управление за това. Счел е, че не е налице нито хипотезата на чл.339а КТ, защото длъжността не е възникнала от избор и не е била определена като изборна в закона или в Устава, нито на чл.334, ал.2 КТ, защото последната е приложима само за това прекратителното основание, което се осъществява с отправено от страна по договора писмено изявление с 15 дневно предизвестие до другата страна. За пълнота на изложението е обсъдил и въпроса за наличие на „намаляване обема на работа“, по смисъла на чл.328, ал.1, т.3 КТ и е приел, че по делото не се установява наличие на такова. Не е доказано намаляване на конкретно изпълняваната от ищеца работа като трудова функция и връзка между намалението и необходимост за работодателя да реорганизира работния процес като преустанови съответната дейност. Според съда, спецификата на процесната длъжност „риск мениджър“, съгласно уредбата й в чл.76-78, вр. чл.110 от Кодекса за застраховането /КЗ/, изключва възможността за преустановяване изпълнението й след като е регламентирана с императивни норми и по делото не е установено преразпределение изпълнение на трудовите й функции между други работещи. Наличието на специално назначени квестори по чл.599 КЗ е преценил като ирелевантно.
Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на акта си, въззивният съд е допуснал съществено процесулано нарушение, като в отклонение на приетото в т.2 от ТР № 1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС не е констатирал липсата на извършен от първата инстанция точен доклад. Доколкото „регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна“, а в изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл.5 ГПК/, „въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон“ дори и при липса на оплакване в жалбата, въззивният съд е бил длъжен /след като първата инстанция не е направила това/ да изведе подлежащите на доказване факти, да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест и да укаже необходимостта от ангажиране на доказателства. Когато съдът е сезиран с искане за признаване на едно уволнение за незаконно и неговата отмяна, първото с което той трябва да е наясно, е – кое е прекратеното трудово правоотношение. Без яснота по този въпрос, произнасянето и решаването на спора би било невъзможно. В случая, съдът е следвало да констатира, че предизвестието, което работодателят е изпратил до служителя касае длъжността „риск мениджър“, заповедта за уволнение касае длъжността „председател кооперация в СиВЗК“, искането на ищеца е за възстановяване на длъжността „председател“, ответникът е твърдял, че уволнението касае длъжността „риск мениджър“ /за която няма отправено искане за възстановяване/, като нито първата, нито въззивната инстанции са изследвали въпроса – дали длъжността „риск мениджър“ е самостоятелна длъжност и дали е възникнало правоотношение, във връзка с изпълнение на нейните функции. /По делото е било безспорно само изпълнението от ищеца на длъжността „председател кооперация“ в „СиВЗ“, считано от 2004г., когато е проведен избора му/. Изложеното налага отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който следва да изясни предмета на спора, съобразявайки гореизложените указания.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 4490 от 23.07.2020г. по в.гр.д.№ 16953 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 228259 от 30.09.2019г. по гр.д.№ 2927/2019г. на РС София и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане на делото от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :