Уволнение на ръководен служител при нов договор за управление

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 443

[населено място], 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 4560 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от “М. М.- изток“ ЕАД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 161/04.05.2023 г. по гр.д. № 780/2022 г., с което е отменено решение № 117 от 27.10.2022 г. по гр.д. № 458/2022 г. на Районен съд - Раднево, и предявените на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ искове са уважени.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

С определение № 969/05.03.2024г. о настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/. „Има ли значение за какъв срок е сключен договорът за управление на предприятието, за да е налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител, заемащ ръководна длъжност?“ и 2/. „По какви критерии дадена длъжност се определя, че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР на КТ?“

По първия въпрос: По въпроса е налице практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, в която се приема, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка - поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието. Следователно, с правото по чл. 328, ал. 2 КТ разполага само изпълнителният директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството. С този договор предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат. За това законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл. 328, ал. 2 ГПК. За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо освен служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КТ, също и потестативното право на управляващия предприятието да бъде упражнено в 9 -месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление. Законът не поставя други изисквания, нито въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати трудовия договор при условията на чл. 328, ал. 2 КТ. Няма обща трудовоправна, нито специална норма, която да предвижда изключване на специалното уволнително основание по чл.328, ал.2 КТ за ръководители, чийто договор за управление е в зависимост от настъпване на определено условие, напр. до провеждане на конкурс за нов управител. Договорът за управление е винаги срочен, но срокът му е без значение за правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ. Фактическият състав на основанието по чл.328, ал.2 КТ възниква и при договор за управление, сключен за по-кратък срок, или с оглед настъпване на бъдещо събитие, предвидено като основание за прекратяване на гражданския договор с управителя, щом са налице всички останали предпоставки- сключен договор за управление с управителя; служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на §1,т.3 от ДР на КТ; правото на уволнение да е упражнено в 9-месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление.

По втория поставен въпрос: Трайно в практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, се приема, че приема, че съгласно § 1, т. 3 от ДР на КТ, вр. чл.328, ал.2 КТ, „Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието. Разпоредба разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите заместници включва и други лица, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище се намират. Въпросът дали един служител е част от ръководството на предприятието се разрешава при преценка на естеството на възложените му трудови функции, като основанието по чл.328, ал.2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Преценката дали длъжността е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР КТ, вр. чл.328, ал.2 КТ, когато се отнася до „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“, е свързана с анализ на задълженията на уволнения по длъжностната му характеристика и другите събрани доказателства, които са релевантни за отношенията между уволненото лице и подчинените му служители, а не между него и ръководителите му. Преценката е винаги конкретна, като анализът на задълженията следва да е съобразен с възложените трудови функции на заеманата към уволнението конкретна длъжност.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Производството е образувано по предявени от Е. Б. И. срещу „М. М. Изток“ ЕАД иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

С решението си Старозагорският окръжен съд е приел, че като временно изпълняваща длъжността за срок до провеждане на конкурс, новият изп. директор Ч. не разполага с възможността да прилага разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ по отношение на ръководния състав на дружеството. За основателно е счел възражението на ищцата, че заеманата от нея длъжност не може да бъде квалифицирана като ръководна съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на КТ. В тази връзка е посочил, че определянето на характера на длъжността като ръководна не зависи от нейното наименование, а от трудовите функции и задълженията, посочени в длъжностната характеристика, преценени при всеки отделен случай, като при решаването на този въпрос не е приложим нито ЕКД, нито е определящо наименованието на самата длъжността, като при съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието следва да се съобразят задълженията му по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. Посочил е, че до 21.03.2022 г. отдел „Секретариат и комуникации“, чиито адм. ръководител е била ищцата, е съществувал самостоятелно, с пряко подчинение в йерархическата структура на изпълнителния директор, но с новата структура от 16.02.2022 г. и ново щатно разписание от 21.03.2022 г. този отдел е преструктуриран в звено към отдел „Административен“. По делото нямало данни ищцата да е преназначена на различна от длъжността, която е заемала – ръководител на отдел, от която именно е била уволнена. Към датата на уволнението и обаче отделът, чийто ръководител е била тя, не е съществувал, затова е счел, че няма как ищцата да е имала качеството на ръководител по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ. Наред с това е посочил и че по същество длъжността „ръководител отдел „Секретариат и комуникации“ не била ръководна и това било видно от длъжностната характеристика за тази длъжност, съгласно която дейността и била спомагателна, обслужваща и техническа, без определящо значение за цялостния производствен процес на дружество. Изводът се потвърждавал и от съдържанието на бизнес програмата, в която не били предвидени никакви дейности, свързани с административния отдел и звеното „Секретариат и комуникации“. Ищцата не е имала самостоятелна възможност за вземане на управленски решения, като е имала ръководни функции, но само в организацията на трудовия процес в отдела, чийто ръководител е била до преструктурирането му, и по отношение на работещите в него експерти по вътрешна информация и комуникация, техника по снимачна техника и техническите сътрудници. Ето защо е заключил, че предявеният от ищцата иск за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, както и акцесорните спрямо него иска, следва да бъдат уважени.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че са основателни оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение.

Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което и спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.

По делото е безспорно установено, че на 18.04.2019 г. Е. Б. И. и „М. М. Изток“ ЕАД- управление, представлявано от изп. директор А. А., на осн. чл.70, ал.1, във вр. чл. 67, ал.1, т.1 КТ е сключен трудов договор № 7, за длъжността „ръководител адм. отдел- секретариат и комуникации“, отдел „Секретариат и комуникации“, звено „Управление“, със срок от 6 м. На 26.07.2019 г. между страните е сключено доп. споразумение към трудовия договор, с което срокът на договора е променен за неопределено време. На 03.02.20 г. и на 01.02.21 г. са сключени нови доп. споразумения, с които, с които е изменен % на допълнителното трудово възнаграждение на Е. И.. На 07.02.2022 г. между „М. М. Изток“ ЕАД, действащ чрез С. В.- председател на Съвета на директорите, и И. М. Ч., е сключен договор № ... за възлагане на управлението на „М. М. Изток“ ЕАД на член на СД директорите със срок до избор на нов изпълнителен член на СД. На същата дата- 07.02.2022 г. между Е. И. и „М. М. Изток“ ЕАД, представлявано от новия изп. директор И. Ч., е сключено допълнително споразумение № 67/22 г. към трудовия договор на осн. чл.118, ал.2 3 КТ, с което е увеличен % на получаваното от Е.И. доп. трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Със заповед № 13/12.05.2022 г. трудовият договор на Е. И. е прекратен на осн. чл.328, ал.2 КТ.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на изводът на въззивния съд, че като временно изпълняващ длъжността изп. директор по сключения договор за възлагане на управлението, И. Ч. не може да приложи чл.328, ал.2 КТ като основание за прекратяване на трудовия договор с ищцата. Изводите на въззивната инстанция, че по- краткият срок на новия договор управление не предполага необходимост от сформиране на ръководен екип, са изградени в противоречие със закона и са неправилни. Съгласно изясненото в отговора на първия правен въпрос, по който е допуснат касационният контрол, принципалът на едно предприятие е свободен да определи продължителността на срока за постигане на съответния икономически резултат, респ. може да сключва поредица от договори за управление за по- дълъг или по-кратък срок от време. В този смисъл, договорът за управление е винаги срочен, но срокът му е без значение за правото на уволнение, щом са налице всички останали елементи от фактическия състав на основанието по чл.328, ал.2 КТ – сключен договор за управление за постигане на определен стопански резултат; служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на §1,т.3 от ДР на КТ и правото на уволнение да е упражнено в 9- месечния срок след сключването на новия договор за управление. Следва да се отбележи и че подобен довод и възражения срещу законосъобразността на издадената заповед не са въведени и от ищцата.

Неправилно въззивният съд е приел и че изпълняваната от ищцата длъжност не е съществувала, тъй като към момента на прекратяване на трудовия й договор отдел „Секретариат и комуникации“ не е съществувал, а е преминал като звено „Секретариат и комуникации“ към отдел „Административен“, както и че длъжността не е била ръководна. Обстоятелството, че отделът е трансформиран в звено в друг отдел, е без правно значение, тъй като длъжността е продължила да съществува и е заемана от ищцата, без длъжностната характеристика, с която трудовите й функции са определени, да е променена и от която длъжност е уволнена. Видно от представената по делото длъжността характеристика за длъжността „ръководител административен отдел- секретариат и комуникации“, трудовите функции на ищцата са свързани с вземането на самостоятелни решения при изпълнение на задълженията, издаване на разпореждания на подчинения персонал и контрол върху изпълнението на тези задължения. В рамките на правомощията на Е. И. е да осъществява цялостно ръководство на трудовия процес, свързан с проследяването и отчитане изпълнението на взетите решения от изп. директор и СД, да ръководи дейността по популяризиране дейността на дружеството, да координира входящият и изходящият документооборот от и към съответния директор, да ръководи и контролира изпълнението и на сключените от дружеството договори за доставки и услуги, по които заявител на обществената поръчка е отдела, които й задължения имат съществено значение за функциониране на дружеството и за неговия стопански резултат. При съвкупна преценка на всички тези обстоятелства във връзка с трудовите функции на ищцата, настоящият съдебен състав счита, че несъмнено ищцата е имала ръководни функции по отношение на поверената ѝ структура и водят до извода, че тя е била част от ръководството на трудовия процес при ответника.

Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл.328, ал.2 КТ, което основание за прекратяване на трудовия договор законосъобразно е приложено от работодателя.

Решението следва да бъде отменено и вместо следва да се постанови друго, с което предявеният на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ и акцесорните спрямо него иска с правно основание чл.344, ал.1, т. 2 и т.3 КТ бъдат отхвърлени.

По съдебните разноски: С оглед изхода на спор, Е. И. следва да бъде осъдена да заплати на „М. М. Изток“ ЕАД направените по делото разноски в размер на общо 400 лв.- юрисконсултско възнаграждение за първата и въззивната инстанции, както и 3900 лв.- заплатен за касационното производство адв. хонорар.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 161/04.05-2023 г. на ОС- Стара Загора, постановено по в.гр.д. № 780/2022 г. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Б. И. срещу „М. М. Изток“ ЕАД иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

ОСЪЖДА Е. Б. И. да заплати на „М. М. изток“ ЕАД направените по делото разноски в размер на общо 4300 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: