Доказване на пияно състояние при пътнотранспортно произшествие с телесна повреда

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на телесна повреда при управление на МПС в квалифицирани случаи * пияно състояние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 406

София, 10 юли 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева

ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова

Даниел Луков

при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВП К. Софиянски, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 411/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия К. Д. срещу въззивна присъда № 43 от 11.12.2023г. на Окръжен съд - София, постановена по внохд № 707/2022г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъква неправилно приложение на материалния закон, изразило се в неправилното признаване на подсъдимия за виновен да е осъществил деянието в пияно състояние. Претендира се нарушение на процесуалните правила поради постановяването на присъдата въз основа на предположения, базирани на свидетелски показания от заинтересувани свидетели, каквито са Л. и Н.. Претенцията за явна несправедливост на наказанието се мотивира с липсата на отегчаващи обстоятелства. Иска се отмяна на присъдата на въззивната инстанция и налагане на административно наказание на подсъдимия.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира, че жалбата следва да се остави без уважение.

Подсъдимият се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция, като заедно със защитника си поддържат жалбата с направените искания и заявените съображения.

Частният обвинител Л. не се явява.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 15 от 01.09.2022г. на Районен съд - Ботевград, постановена по н.о.х.д. № 308/2021г., подсъдимият К. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв., като е бил признат за невинен и оправдан деянието да е извършено в пияно състояние по смисъла на чл. 343, ал. 3, б. а, вр. ал. 1 б. б вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от осем месеца.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

По въззивен протест, с въззивна присъда № 43 от 11.12.2023г. на Окръжен съд - София, постановена по внохд № 707/2022г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била отменена в частта, с която подсъдимият е бил признат за невинен деянието да е извършено в пияно състояние, с която е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, както и в частта за наложеното му наказание лишаване от правоуправление, като вместо това е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

По отношение на подсъдимия е бил приложен и чл. 67, ал. 3 от НК, като му е била постановена и пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.

В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Не се констатира твърдяното от защитата процесуално нарушение, изразило се в постановяване на присъдата въз основа на предположения и на показания на свидетели, които са заинтересувани от изхода на делото и в частност на показанията на свидетелите Л. и Н.. Съставът на окръжния съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателствени източници и е достигнал до законосъобразни фактически и правни изводи. По убедителен начин съдът е защитил тезата си относно време, място и механизъм на настъпване на реализираното ПТП, като коректно се е позовал на събраните по делото доказателствени източници и не е пропуснал да се аргументира защо се отнася с кредит на доверие към тях. В доказателствената съвкупност, както правилно е било отразено и в мотивите на проверяваната въззивна присъда, не се съдържат противоречия относно посочените по-горе обстоятелства. Няма противоречие или непълноти и в показанията на свидетелите Л. и Н., като последния дори е бил разпитан и пред въззивния съд и показанията им се отличават със същата последователност и логичност. От техните показания не може да бъде изведена претендираната с касационната жалба заинтересуваност на тези свидетели от изхода на делото.

Претендираното с жалбата нарушение на материалния закон, като последица от приемането на квалифициращия признак „пияно състояние“ на дееца при извършване на деянието не е било допуснато. Оплакването е основано на доводи за опорочена процедура при вземането на биологична проба от подсъдимия от св. П., тъй като протоколът за медицинско изследване не е бил подписан от подсъдимия, така и от св. П., а и в същия не било отразено какъв точно биологичен материал за проба е бил иззет от подсъдимия. По този начин не били спазени изискванията на Наредба № 1/ 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Доводите не могат да бъдат споделени, тъй като не почиват на вярна интерпретация на събраните по делото доказателства. Прочитът на мотивите към постановената въззивна присъда сочи, че съдът задълбочено и подробно се е занимал с този въпрос. На л. 7-8 от мотивите, въззивната инстанция, съобразявайки задължителната съдебна практика ППВС № 1 /83г., както и редица други съдебни решения на ВКС, правилно е посочила, че „пияното състояние“ на дееца може да се установява с всички доказателствени средства, установени в НПК-химическо изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, медицинска експертиза, свидетелски показания и др. Правилно контролираният съд е отчел и правната природа на оспорения (и без съмнение съставен в нарушение на изискванията на Наредба № 1/2017г.) протокол за вземане на биологична проба като писмено доказателство, а не като експертно заключение. Аргументацията на въззивния съд относно наличието на този квалифициращ признак от състава на престъплението не търпи упрек, като правилно е било позоваването както на показанията на техническото средство /марка/ и отчетената от него концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1,68 на хиляда, но също и на показанията на разпитаните в тази насока свидетели Л., П., И. и Н.. Съдът правилно е приел, че макар и да не е бил подписан, протоколът за медицинско изследване и вземане на биологични проби от подсъдимия е бил съставен от св. П., че изследваната впоследствие с химическа експертиза проба е била взета именно от подсъдимия, както и че съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба №1/2017г. за установяване наличието на алкохол в кръвта се взема само и единствено кръвна проба.

Допълнително в контекста на заявеното оплакване може да се допълни и следното:

Независимо, че съгласно ТР № 2/2007г.по т.д. № 2/2007г. на ОСНК “пияно състояние“ по смисъла на чл. 343, ал. 3 от НК и „концентрация на алкохол в кръвта над….“ по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК да са с еднакво съдържание, различното формулиране на съответните престъпни състави очертава и различие в подхода при тяхното установяване. В разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК законодателят е поставил изискването установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извършва по „надлежния ред“, установен понастоящем в Наредба № 1/ 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. За съставомерността на деянието по чл. 343, ал. 3 от НК не се изисква специален „надлежен ред“ за установяване на обективния квалифициращ признак „пияно състояние“. По делото е било установено, че подсъдимият не е отказал извършването на проверката с техническо средство, на място е бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, като отчетената от него концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е в размер на 1,68 на хиляда. Показанията на техническото средство са били показани на подсъдимия и същият собственоръчно е отразил, че няма възражения, като извършената проба с техническото средство е била качествена и валидна, а и физическото състояние на лицето е позволявало извършването на такава проверка. Предвид това, по аргумент и от разпоредбата на чл. 3 (изм) от Наредба № 1/ 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, дори не е било необходимо подсъдимият да бъде отвеждан до лечебно заведение за вземане на кръвна проба от св. П., тъй като, както вече се каза, за престъпния състав по чл. 343, ал. 3 от НК обективният квалифициращ признак „пияно състояние“ не изисква, с оглед неговата съставомерност, специален „надлежен ред“ за неговото установяване. Затова в случая неспазването на реда за изследване на кръвната проба от подсъдимия и допуснатото нарушение по Наредбата не влече след себе си същите последици, които несъмнено биха настъпили, при неспазване на „надлежния ред“ за изследване в случаите на престъпление по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК. Единственото условие, което в случая е било спазено, е ползваните доказателствени средства да са предвидени в НПК. В контекста на казаното заявеното в жалбата настояване, че опороченият протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби има приоритет пред останалите доказателствени източници и същите следва да бъдат игнорирани, не може да бъде споделен, тъй като влиза в противоречие с основен принцип на наказателния процес- чл. 14, ал. 2 от НПК.

С оглед на изложеното, касационния съдебен състав намира, че при установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалният закон е бил приложен правилно. Не може да се сподели и искането за налагане на наказание в рамките на предвидения по закон минимум от една година лишаване от свобода, по съображения, че липсват отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и че неправилно съдът приел като такива наличието на повече от едно нарушение на правилата за движение по пътищата. При определянето на наказанието контролираният съд правилно е отчел както наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително и значителния период от време, изминал от извършване на престъплението, но също така правилно като отегчаващи такива, макар и с не особен интензитет и тежест, е приел допуснатите от него повече от едно-а именно три, нарушения на правилата за движение. Наложеното на подсъдимия наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода надхвърля само с шест месеца законовия минимум и не може да се приеме, че същото е явно несправедливо в исканата от дееца насока.

Не намира опора и заявеното с жалбата, че съдът не е изложил съображения за приложението на чл. 67, ал. 3 от НК. Прието е, че в рамките на определения му изпитателен срок, една пробационна мярка успешно би въздействала върху Д. в насока преосмисляне и преоценка на неговото поведение.

При липсата на заявените касационни основания не са налице основанията по чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и налагане на административно наказание на подсъдимия Д..
Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 43 от 11.12.2023г. на Окръжен съд - София, постановена по внохд № 707/2022г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: