Задължение на въззивния съд да се произнесе по всички своевременни възражения

Текстът на акта

Ключови фрази

4 решение по гр.д.№ 5024 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5024 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Я. С. срещу решение № 262951 от 11.05.2021 г. по в.гр.д.№ 12508 от 2019 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, IV „в“ състав, с което е потвърдено решение № 133699 от 05.06.2019 г. по гр.д.№ 80365 от 2015 г. на Софийския районен съд, I ГО, 127 състав в обжалваната му част, с която е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на С. Я. С., че С. Б. С. е собственик на основание договор за покупко-продажба от 15.06.1994 г., сключен с нотариален акт № ......., том .........., нот.д.№ .......от 1994 г. и прекратена СИО, на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 300 кв.м. по документи за собственост и 311 кв.м. по скица, находящо се в [населено място], кв.Суходол, м.“Д. С.“, представляващо имот с идентификатор ..........по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-50 от 02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

С определение № 72 от 28.02.2022 г. решението в обжалваната му част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му с практиката на ВКС /конкретно посоченото решение № 59 от 14.04.2015 г. по гр.д.№ 4190 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по въпроса: Задължен ли е въззивният съд при произнасянето по спорния предмет на делото да обсъди всички своевременно въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях ?

В открито съдебно заседание касаторът С. Я. С. поддържа жалбата.

Ответницата по жалбата С. Б. С. не се явява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.

По поставения въпрос в практиката на ВКС и конкретно в посоченото от касатора решение на ВКС, ГК, IV г.о. се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди и се произнесе по всички доводи на въззивника за неправилност на първоинстнационното решение и по всички негови възражения, които са своевременно заявени и се поддържат във въззивната му жалба.

По съществото на жалбата: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата С. Б. С. е сключила брак с трето, неучастващо в процеса лице, М. Х. М. на 04.06.1989 г. По време на брака двамата са придобили собствеността върху процесния недвижим имот с договор за покупко-продажба от 15.06.1994 г., сключен с нотариален акт № ........., том ...........по нот.д.№ ............от 1994 г. Съгласно действащото към онзи момент законодателство имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развода между ищцата и съпруга й през 1995 г. и е трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове между бившите съпрузи- по 1/2 ид.ч. за всеки.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника С. С., че ищцата С. С. не се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот, основано на заявената от двамата съпрузи декларация в споразумението по чл.101 от СК (отм.) за липса на общо движимо и недвижимо имущество, което да е придобито по време на брака. Посочил е, че при прекратяване на брака по взаимно съгласие съпрузите могат със споразумението по чл.101 от СК (отм.) да уредят подялбата на придобитото по време на брака движимо и недвижимо имущество. Имуществените отношения между съпрузите при развод, извън тези, касаещи издръжката на родените от брака малолетни/непълнолетни деца, обаче могат да бъдат уредени и след прекратяване на брака. Според въззивния съд, цитираната декларация от съпрузите в конкретния случай касае волята им техните имуществени отношения с предмет общото имущество да се уредят след развода им и по никакъв начин не рефлектира на общата собственост върху конкретния процесен имот, която е доказана като придобита от двамата съпрузи на валидно правно основание. Затова съдът е приел, че към момента, в който спрямо процесния недвижим имот е насочено принудително изпълнение от съдебния изпълнител за дълг на единия съсобственик- М. М., по изп.дело № 21619 от 2006 г., безспорно се установява притежанието на правото на собственост на ищцата С. С. върху 1/2 ид. ч. от имота. С продажбата на целия имот от съдебния изпълнител е нарушен чл.500, ал.1 ГПК, като за собствената 1/2 ид.ч. на ищцата публичната продан, по силата на която целият процесен имот е възложен на ответника С. С.- купувач с постановлението от 08.01.2015 г., не е породила вещно-правно действие на основание чл.496, ал.2 ГПК, тъй като длъжникът М. М. не е бил собственик на тази 1/2 ид.ч.

Съдът е изложил и изрични мотиви защо приема за неоснователно възражението на ответника за погасяване правото на собственост на ищцата по давност.

По възражението на ответника за липса на идентичност между имота, описан в исковата молба и предмет на публичната продан и имота, описан в нотариалния акт за собственост № ...........от 15.06.1994 г., въззивният съд не се е произнесъл, защото е приел, че това възражение е преклудирано- заявено за пръв път от ответника с въззивната му жалба.

Това възражение обаче не е било преклудирано: заявено е било за първи път още в отговора на исковата молба /находящ се на лист 69 от първоинстанционното дело/ и е било поддържано и във въззивната жалба. Поради това непроизнасянето на съда по това своевременно направено възражение на ответника представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на решението по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

След отмяна на решението и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато з а ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като произнасянето на съда по възражението на ответника за липса на идентичност налага извършването на нови съдопроизводствени действия- даване указание на ищцата С. С., че в нейна доказателствена тежест е да ангажира експертиза или други доказателства за установяване идентичността между описания в исковата молба имот /имот с идентификатор № ..........по кадастралната карта на [населено място], район „Надежда“, одобрена със заповед № РД-18-50 от 02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК/ и имота по нотариалния акт № .........от 15.06.1994 г. /дворно място, находящо се в землището на[жк]- С., м.“Д. С.“, който квартал е в границите на район „О. купел“ на Столична община/.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 262951 от 11.05.2021 г. по в.гр.д.№ 12508 от 2019 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, IV „в“ състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.