Дължимост на суми за електроенергия при софтуерна манипулация на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 117

София 06.07.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4368 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Допуснато е касационно обжалване с определение № 206 от 18.03.2022г. по касационната жалба на „Енерго-Про Продажби”АД [населено място], представлявано от членовете на УС С., Д. и К., чрез процесуалният представител адвокат Банков против въззивно решение № 1333 от 26.07.2021г. по в.гр.д. № 1181 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 5626 от 10.12.2019г. по гр.д. № 9167/2019г. на Районен съд Варна като е прието за установено в отношенията между страните, че М. Д. Р. не дължи на „Енерго- Про Продажби”АД сумата от 6 922.61лв., представляваща стойността на служебно начислена стойност на електрическа енергия за минал период 23.05.2017г.-22.05.2018г.,въз основа на извършена корекция на сметката на потребителя, за обект, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с абонатен № [ЕГН] клиентски № [ЕГН], за което е издадена фактура № [ЕГН] от 3.06.2019г., на основание чл.124 ал.1 ГПК и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 по въпрос, касаещ задължението на съда да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички релевантни за делото обстоятелства, за който е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 2206/2020г.на ІV г.о и по гр.д.№ 921/2010г.на ІV г.о.
В проведеното открито съдебно заседание, единствено касаторът се представлява. Изразеното от процесуалният представител становище е за основателност на подадената касационна жалба, поради неправилност на постановения от въззивният съд акт. Желае същата да бъде уважена. Претендира разноските за цялото производство, съгласно приложен списък.
В писмено становище ответната страна желае въззивният акт да бъде потвърден. Претендира направените разноски, без да представя доказателства за направени такива.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е налице установена практика, съгласно която съдът формира правните си изводи след преценка на ангажираните по делото доказателства, които той следва да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. Съгласно чл.12 и чл.235 ГПК, съдът след преценка на всяко едно от доказателствените средства / веществени, писмени, гласни, заключения на експерти/ формира вътрешното си убеждение и разрешава правния спор.
В конкретният случай, делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение по гр.д.№ 2668/2020г. на ІІІ г.о., състав на ВКС е отменил постановения въззивен акт, приемайки следното: Когато е доставено определено количество енергия, но е заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да заплати разликата като цена на продадената електроенергия. Дружеството снабдител може да преизчислява сметките и при липса на приложима специална подзаконова уредба при случаи на неотчитане на действително потребена енергия, измерена в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване /СТИ/ при крайния клиент за минал период. Делото е върнато за ново разглеждане с указания за назначаване на експертиза, която да изясни „механизма на установеното върху СТИ въздействие, при което софтуерно са променени записите на електромера“, „в какво съотношение се разпределя преминаваща енергия в тарифите в резултат на софтуерното въздействие“,“ в постоянна активност ли е пренасочването или се активира при определени условия“, както и да се провери „остойностяването на оспорваната фактура“.

При новото разглеждане на делото въззивният съд, след приемане на заключението на новоназначената експертиза, е уважил предявения отрицателен установителен иск, приемайки че не е доказано нито реалното количество доставена в обекта електрическа енергия, нито размерът на разликата между заплатеното и действително дължимото количество енергия. Обосновал е изводите си с приетото за неустановено обстоятелството, че при монтирането на 5.06.2014г. на електромера, регистрите 1.8.3 и 1.8.4 са били с нулеви показатели.

Тези изводи на въззивния съд не могат да бъдат споделени. Според настоящият състав, посочените за недоказани от съда обстоятелства се установят със заключението на приетата по делото експертиза. Съгласно същото – процесният електромер, измервал в конкретния обект потребената енергия за периода 5.06.2014г.-22.05.2018г. е монофазен, тип caratdigitron М02. При него измерената електроенергия може се натрупва в четири отделни тарифни регистъра, в зависимост от зададеният тарифен план. При липса на специално указана заявка, електромерът се произвежда настроен за тарифи 1.8.1 и 1.8.2. Отчитането в някоя от другите две тарифи /1.8.3 и 1.8.4/е възможно само след като - през инфрачервеният порт – се извърши промяна на тарифния план. Вещото лице е категорично, че електромерът е монтиран нов, с нулеви показатели за тарифите /с фабричен номер № 1115031400585521, съгласно протокол за монтаж № 1157170 от 5.06.2014г./ Преминал е необходимите изпитания и е отговарял, както на изискванията за електромагнитна съвместимост, така и на съществените изисквания, определени с НСИОССИ. След прочитане на тарифната му схема, е установено, че е настроен да работи в графиците 3, 4 и 5. В график 3 се използват тарифните регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3 за дните от понеделник до петък през зимния сезон, в график 5 се използват тарифните регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.4 за дните от понеделник до петък през летния сезон и в график 4 се използват само тарифен регистър 1.8.4 за дните събота и неделя пред двата сезона. Вещото лице е констатирало, че на процесното устройство е извършена промяна на тарифите, чрез оказано външно въздействие /най-вероятно с преносим компютър, който е изпратил заявката/, през инфрачервеният порт, за промяна на вътрешния софтуер на устройството. Чрез нея е указано - натрупване на енергия и в тарифи 1.8.3 и 1.8.4. Вещото лице заявява, че въздействието може да е осъществено по всяко време през четиригодишният период на работа на устройството. Констатираната от него последна параметризация, обаче е на 6.06.2014г.,в 22.35мин /т.е. един ден след монтирането на уреда на 5.06.2014г./ Посочва, че сумарното количество на потребената енергия, която е записана в двете невизуализирани тарифи е 37 989.7кWh, но е категоричен, че ако: „софтуерната манипулация действително е извършена на 6.06.2014г.“/а по делото други данни няма/ „и преди тази дата електромерът е натрупвал потребената електроенергия само в двете визуализирани тарифи и в случай, че се приеме, че абонатът има еднаква консумация през годините, може да се счита, че количеството ел.енергия, отчетено в тарифи 1.8.3 и 1.8.4 на процесното СТИ за едногодишния период по фактурата приблизитално е равно на 1/4 от отчетеното количество“.

След като електромерът е монтиран през 2014г. нов и е безспорно установено, че към този момент, е отговарял на всички технически изисквания, правилата на формалната логика изискват да се приеме, че всичките му тарифни регистъра са били с нулеви показатели. Установено е /със заключението на приетата експертиза/, че натрупването на енергия в невизуализираните регистри е станало, след монтиране на устройството /т.е. по време, когото то е ползвано от потребителя/, въз основа на оказано въздействие през инфрачервеният порт на устройството. Безспорно е установено и че енергията е потребена в обекта, защото тя е преминал през поставеното в него устройство. Следователно, абонатът дължи заплащане на реално потребената от него енергия. При преценка на количеството й, настоящият съдебен състав счита, че следва да се възприеме заключението на приетата експертиза, съгласно което за процесният едногодишен период то може да е в размер само на от 1/4 от отчетеното количество. Следователно, предявеният отрицателен установителен иск, че М. Д. Р. не дължи на „Енерго- Про Продажби”АД стойност на служебно начислена стойност на електрическа енергия за минал период 23.05.2017г.-22.05.2018г., въз основа на извършена корекция на сметката на потребителя, за обект, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] се явява основателен до размер на 3/4 от отчетеното количество енергия или до размер 5 191.96лв., стойност на потребена нерегия. В останалата част до 1 730.65лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Съобразно изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят 1/4 от установените като реално направени разноски, или 2 289лв./1/4 от 9 156лв./ Съответно, с оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят 3/4 от установените като реално направени разноски, или 2 464лв. /3/4 от 3 285лв.,в която сума са включени следните направени разноски: 985лв. пред РС, 700лв.пред ОС, 900лв.пред ВКС и 700лв.пред ОС Варна/.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1333 от 26.07.2021г. по в.гр.д. № 1181 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна и потвърденото с него решение № 5626 от 10.12.2019г. по гр.д. № 9167/2019г. на Районен съд Варна в ЧАСТТА, с която е прието за установено, че М. Д. Р. не дължи на „Енерго- Про Продажби”АД сумата над 5 191.96лв до 6 922.61лв., представляваща стойността на служебно начислена стойност на електрическа енергия за минал период 23.05.2017г.-22.05.2018г.,въз основа на извършена корекция на сметката на потребителя, за обект, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] и са присъдени разноски и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Д. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] против „Енерго- Про Продажби” АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление:гр.Варна, [улица], представляван от всеки двама П.С., Я.Д. и Г.К. за недължимост, на основание чл.124 ал.1 ГПК, на сумата над 5 191.96лв до 6 922.61лв. /т.е. 1 730.65лв./, представляваща стойност на служебно начислена стойност на електрическа енергия за минал период 23.05.2017г.-22.05.2018г.,въз основа на извършена корекция на сметката на потребителя, за обект, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с абонатен № [ЕГН] клиентски № [ЕГН], за което е издадена фактура № [ЕГН] от 3.06.2019г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение 1333 от 26.07.2021г. по в.гр.д. № 1181 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна в останалата част.
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на „Енерго- Про Продажби” АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление:гр.Варна, [улица], сумата от 2 289лв./две хиляди двеста осемдесет и девет лева/, направени по делото разноски съобразна уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Енерго- Про Продажби” АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление:гр.Варна, [улица] да заплати на М. Д. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 2 464лв./две хиляди четиристотин шейсет и четири лева/, направени по делото разноски съобразна отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :