Недопустимост на съдебно решение при произнасяне извън обжалвания интерес

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 Р Е Ш Е Н И Е

№ 50278
София, 19.01. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 632 /2022 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 678 /20.09.2022 г. по касационна жалба на И. Г. И. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 465 /08.11.2021 г. по въззивно гр.д. № 1206 /2021 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение от 14.05.2021 г. по гр.д. № 4297 /2020 г. на Бургаския районен съд в отхвърлителна част и вместо това е постановено друго, с което И. Г. И. е осъден да заплати на М. Й. И. разликата над 9 785.15 лева до 11 993.30 лева.
Касационно обжалване на тази част от въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради съмнение за вероятната му недопустимост.
В останалата обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. Й. И. поддържа пред ВКС в писмените си бележки, че присъдената с въззивното решение сума действително е над претендираната и че корекция следва да бъде направена до размера на търсената сума 9 785 лева (не оспорва основателността на касационната жалба, в частта и, по която е допуснато касационно обжалване).
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
Искът е за заплащане на половината от сумата, заплатена преди прекратяването на брака между страните за направени по време на брака между страните подобрения в недвижим имот, собственост на ответника.
Първоинстанционният съд е уважил иска за сумата 5 977 лева и го е отхвърлил за горницата над 5 977 лева до 25 560 лева.
С въззивната жалба М. Й. И. е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил нейната претенция над сумата 5 977 лева до половината от 19 570.30 лева.
Половината от сумата 19 570.30 лева е равна на 9 785.15 лева.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която искът на М. Й. И. е отхвърлен за разликата над 9 785.15 лева до пълния предявен размер, за която е отхвърлен и в тази част решението е влязло в сила.
Правилно въззивният съд е приел, че въззивната жалба на М. Й. И. е подадена само за разликата над сумата 5 977 лева до половината от 19 570.30 лева.
Но с решението си е отменил първоинстанционното решение от 14.05.2021 г. по гр.д. № 4297 /2020 г. на Бургаския районен съд в отхвърлителна част над уважения размер 5 977 лева до размер 11 993.30 лева и вместо това е постановил друго решение, с което е уважил иска за тази разлика.
Така въззивният съд се е произнесъл недопустимо за разликата над 9 785.15 лева до 11 993.30 лева, за която срещу първоинстанционното решение не е подадена въззивна жалба и то е влязло в сила.
Поради изложеното и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293, ал.4 ГПК вр. чл.270, ал.3 ГПК въззивното решение следва да се обезсили в обжалваната част – по иска на М. Й. И. срещу И. Г. И. за разликата над 9 785.15 лева до 11 993.30 лева (сумата е равна на 2 208.15 лева), ведно със законната лихва върху тази разлика.
Касационният жалбоподател иска от ВКС да отмени въззивното решение в частта, с която са присъдени разноски на жалбоподателката, съответни на недопустимото произнасяне.
С обжалваното въззивно решение № 465 /08.11.2021 г. по въззивно гр.д. № 1206 /2021 г. на Бургаския окръжен съд въззивният съд не е присъдил на М. Й. И. разноски. С определение № 1874 /01.12.2021 г. по делото въззивният съд по искане на М. Й. И. на основание чл.248 ГПК е допълнил въззивно решение № 465 /08.11.2021 г. по делото, като е осъдил И. Г. И. да заплати на М. Й. И. 280 лева разноски пред въззивната инстанция. Това определение е съобщено на И. Г. И. на 07.12.2021 г. (преди подаване на касационната жалба на 15.12.2021 г.) чрез процесуалния му представител (л.60 по възз дело), но не е обжалвано в определения в чл.248, ал.3 ГПК едномесечен срок. Поради изложеното искането е неоснователно.
По разноските в касационното производство: И двете страни претендират разноски.
С оглед изхода от това производство искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за касационното производство е основателно за сумите 30 лева и 50 лева държавни такси за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на част от касационната му жалба. Тъй като касационната жалба е допусната и уважена само в една част, а по останалата част не е допуснато касационно обжалване, настоящата съдебна инстанция намира, че на страните не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство, а те следва да останат за сметка на страните така, както са направени.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Обезсилва въззивно решение № 465 /08.11.2021 г. по въззивно гр.д. № 1206 /2021 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която с него е отменено решение от 14.05.2021 г. по гр.д. № 4297 /2020 г. на Бургаския районен съд в частта, с която искът на М. Й. И. срещу И. Г. И. е уважен за разликата над сумата 9 785.15 лева до сумата 11 993.30 лева (за сумата 2 208.15 лева), ведно със законната лихва върху тази разлика от предявяването на исковата молба на 31.07.2020 г. до изплащането на тази разлика и прекратява производството по делото в тази част.
Осъжда М. Й. И. сумата да заплати на И. Г. И. сумата 80 (осемдесет) лева разноски за държавни такси в касационното производство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.