Отговорност на управител за непозволено увреждане при извършено престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 385

София,21.06.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №3551 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 4810/29.06.2023г., подадена от „Стария дъб-97“ ООД, [населено място], представлявано от управителя А. М. А., чрез процесуалния представител адвокат Н. С., срещу решение № 88/09.05.2023г. по в. гр. д. № 55/2023г. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционно решение № 260007/21.12.2022г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 65/2014г. и е прекратено производството по предявения от касатора против Д. В. К., иск за заплащане на сумата от 331 601 лева, съставляваща стойността по данъчна оценка на три недвижими имота, бивша собственост на „Стария дъб“ ЕООД (сега ООД), ЕИК[ЕИК], прехвърлени с договор за продажба на търговско предприятие от 17.03.2006г. и продадени от приобретателя „Лоджистик“ ЕООД с договори за покупко- продажба по нотариален акт № 107/2006г., нотариален акт № 106/2006г. и нотариален акт № 22/2006г. на нотариус с район на действие РС - Т., претендирана като обезщетение за претърпени от „Стария дъб - 97“ ООД вреди от действия на ответника в качеството му на управител на „Стария дъб - 97“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.03.2006г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Счита, че погрешно въззивният съд е квалифицирал предявените искове като такива по чл. 145 ТЗ, а не по чл. 45 ЗЗД. Посочва, че искът е предявен срещу ответника Д. В. К. за заплащане на обезщетение от действие, което е обявено за престъпление с влязла в сила присъда по НОХД №733/2008г. на Т. - Д. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК за това, че в качеството си на длъжностно лице - управител на „Стария дъб“ ЕООД присвоил като се разпоредил в интерес на „Лоджистик“ ЕООД с имущество на стойност 1 040 000 лв., собственост на „Стария дъб“ ЕООД, като към датата на разпореждането „Старият дъб-97“ ООД е едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД. Поддържа, че именно поради това е предявил иск за вреди от непозволено увреждане, което е декларирал и в уточняваща молба пред Варненския апелативен съд. Поддържа се и становище за недопустимост на обжалваното решение с доводите, че съдът недопустимо е отрекъл правото на иск по чл. 45 ЗЗД, какъвто именно е предявеният от дружеството, както и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Допълнителни съображения процесуалният представител на касатора излага в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представени писмени бележки.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба Д. В. К. чрез процесуалния си представител адв.Дарена Н. А. от САК изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Допълнителни съображения процесуалният представител на ответника излага в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представена писмена защита.

С определение №946/05.03.2024г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Варненския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК с цел преценка на неговата допустимост с оглед дадената от въззивния съд правна квалификация на предявената претенция и по-специално с оглед извода на съда, че твърденията в исковата молба покриват фактическия състав на т.нар. „управленски деликт“ по смисъла на чл. 145 ТЗ, която норма урежда специалната отговорност на управителя за обезвреда на причинените на дружеството вреди, дължащи се на виновното и противоправно неизпълнение на произтичащите от това му качество договорни и органни задължения, като обстоятелството, че някои от тези действия могат да съставляват и престъпление не дерогира това основание и не обуславя искова претенция по общия състав на чл. 45 ЗЗД.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от „Стария дъб - 97“ ООД против Д. В. К. иск за заплащане на сумата от 331 601 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди от действия на ответника във връзка с извършена продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е бил „Стария дъб - 97“ ООД, по повод на които действия Д. К. е осъден за извършено от него престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК с влязла в сила присъда по НОХД № 733/2008г., квалифицирайки иска като предявен по реда на чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба са изложени фактически твърдения, че към 17.03.2006г. Д. В. К. е бил управител както на „Стария дъб - 97“ ООД, така и на „Стария дъб“ ЕООД с едноличен собственик на капитала към тази дата ищцовото дружество. На 17.03.2006г. от името на едноличния собственик е съставил протокол за взето решение за продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, без да е бил упълномощен за това от общото събрание на „Стария дъб - 97“ ООД и с договор от същата дата, сключен от него като управител на „Стария дъб“ ЕООД е продал на „Лоджистик“ ЕООД търговското предприятие на дружеството за сумата от 1 000 лева, а впоследствие е изкупил дяловете на „Лоджистик“ ЕООД. Изложено е, че по повод на тази продажба, с влязла в сила присъда по НОХД № 733/2008г. на РС – Търговище, Д. К. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК за това, че в качеството си на длъжностно лице - управител на „Стария дъб“ ЕООД присвоил като се е разпоредил в интерес на „Лоджистик“ ЕООД с имущество на стойност 1 040 000 лева, собственост на „Стария дъб“ ЕООД. Посочено е, че към датата на разпореждането едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД, е бил ищецът, поради което вредата е настъпила за него и че същата е съизмерима със стойността на присвоеното имущество. С допълнителна искова молба са изложени твърдения за взети решения от Общото събрание на „Стария дъб - 97“ ООД по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на отговорност на бившия управител Д. К., но впоследствие след възобновяване на производството по делото процесуалният представител на дружеството е заявил в писмени молби (вкл. молба с вх.№. 260561/01.11.2022г.), че предявява искова претенция за вреди от непозволено увреждане, както е посочено в първоначалната и допълнителната искова молба. Позовал се е и на представената по делото присъда.

Първоинстанционният съд е посочил, че с протоколно определение от 26.10.2022г. е предприето и допуснато изменение на първоначално предявения размер на исковата претенция от 1 040 000 лева на 331 601 лева.

Във връзка с констатирана нередовност на исковата молба от въззивния съд, са направени уточнения от ищеца с молба от 21.02.2023г. относно действията на ответника К., от които се твърдят, че са настъпили вредите, а именно - взето от него еднолично решение като управител на „Стария дъб - 97“ ООД за продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, без да има решение за това на Общото събрание на съдружниците на „Стария дъб - 97“ ООД, едноличен собственик на капитала; изготвяне на протокол за преобразуване на „Стария дъб“ ООД в ЕООД, приемане на нов устав от едноличния собственик и самоизбиране като управител на „Стария дъб“ ЕООД; извършване на продажбата на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД въз основа на тези предхождащи противоправни действия и която продажба е обявена за престъпление с влязлата в сила присъда. Изрично е посочено в тази молба, че предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД, а именно иск за вреди от непозволено увреждане от действията на ответника, за които същият е осъден с влязла в сила присъда, с която е установено, че се е разпоредил еднолично с търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД и с това е нанесъл вреда на собственика на капитала „Стария дъб-97“ ООД в размер на 1 040 000 лв.

Въззивният съд е съобразил, че в тази молба изрично е уточнено, че се търси отговорност на К. в качеството му на бивш управител на „Стария дъб - 97“ ООД. Взел е предвид направените от ищеца уточнения както и обстоятелството, че с отговора на исковата молба претенцията е оспорена като са изложени твърдения, че към момента на въззивното производство „Стария дъб - 97“ ООД не е едноличен собственик на „Стария дъб“ ООД и не е легитимиран да води иска за вреди, настъпили от извършеното прехвърляне на предприятието на „Стария дъб“ ООД; липсва и решение на ОС на „Стария дъб - 97“ ООД за търсене на отговорност по чл. 145 ТЗ; че исковата претенция е недопустима и поради това, че същата вече е била предявена, но като частична и производството по която е прекратено с влязло в сила определение по ч.т.д. № 1572/2012г. на ОС - Варна. Посочил е, че ответникът е оспорил извършените от него действия да са противозаконни, както и да са настъпили вреди за „Стария дъб - 97“ ООД, направил е възражение за погасяване на исковата претенция по давност, а в условията на евентуалност е направил и възражение за прихващане с насрещни вземания от „Стария дъб - 97“ ООД за неизплатени възнаграждения по договор за управление, имуществени и неимуществени вреди от отстраняването му като управител на „Стария дъб - 97“ ООД, отменено с решение на ОС - Търговище, невърнати суми, предоставени на дружеството и за стойността на дружествения му дял.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че към 16.03.2006г. Д. К. е бил управител както на „Стария дъб - 97“ ООД, така и на „Стария дъб“ ООД. Посочил е, че съдружници в последното дружество са били „Старият дъб - 97“ ООД, притежаващо 80% от дружествените дялове и А. М. А., притежаващ останалите 20%, като по протокол от 16.03.2006г. Общото събрание на „Стария дъб“ ООД е взело решение за изключване на съдружника А.. Съобразил е, че дяловете на изключения съдружник са поети от „Стария дъб - 97“ ООД, приет е нов устав, а К. е преизбран за управител. В това събрание същият е представлявал в качеството си на управител и „Стария дъб - 97“ ООД.

Въззивният съд е взел предвид също така, че с протокол от 16.03.2006г. „Старият дъб - 97“ ООД, чрез управителя Д. К., като едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД, е взел решение за продажба на търговското предприятие на дружеството като съвкупност от права и задължения, в т.ч. и всички недвижими имоти, за сумата от 1 000 лева на „Лоджистик“ ЕООД като на 17.03.2006г. К., в качеството му на управител и представляващ „Стария дъб“ ЕООД, е сключил в изискуемата форма договор за продажба на търговското предприятие. Прехвърлянето е вписано по партидата на „Стария дъб“ ЕООД с решение на ОС - Търговище от 20.03.2006г. Посочено е, че по повод така сключения договор, с влязла в сила присъда по НОХД № 733/2008г. на РС - Търговище, потвърдена с решение № 22/26.02.2010г. на ОС - Шумен по ВНОХД № 599/2009г., Д. К. е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице, управител на „Стария дъб“ ЕООД присвоил, като се разпоредил в интерес на „Лоджистик“ ЕООД с имущество на стойност 1 040 000 лева, собственост на „Стария дъб“ ЕООД, поверено му да го управлява и пази, като стойността на присвоеното е в големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 НК.

Въззивният съд е приел, че съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения и направените пред въззивната инстанция уточнения, правната квалификация на предявената искова претенция е по чл. 145 ТЗ, каквато правна квалификация е била дадена първоначално от първоинстанционния съд и съобразно която е била проведена защитата и на двете страни по спора. Изложил е и съображения, че съдът не е обвързан от сочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен да определи приложимата правна норма съобразно фактическите му твърдения, на които основава възникването и реализирането на претендираното от него право, предмет на търсената защита. Посочено е, че в случая твърденията на ищцовото дружество са за извършени действия от ответника като негов управител, които са способствали и последвалото прехвърляне, извършено от него вече като представляващ „Стария дъб“ ЕООД, в резултат на които действия се твърди да са настъпили претендираните вреди за „Стария дъб - 97“ ООД чрез намаляване имуществото и капитала на дружеството - едноличен собственик на капитала. Прието е, че тези твърдения покриват фактическия състав на т.нар. „управленски деликт“ по смисъла на чл. 145 ТЗ, която норма урежда специалната отговорност на управителя за обезвреда на причинените на дружеството вреди, дължащи се на виновното и противоправно неизпълнение на произтичащите от това му качество договорни и органни задължения. Посочено е, че обстоятелството, че някои от тези действия могат да съставляват и престъпление не дерогира това основание и не обуславя искова претенция по общия състав на чл. 45 ЗЗД. Изложени са съображения, че противното би дало възможност за избор на дружеството, непропорционален на защитата на управителя, доколкото за упражняването на претенцията по чл. 145 ТЗ се прилага по-кратка погасителна давност и се изисква взето изрично решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Прието е, че наличието на решение по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, а именно изрично решение на общото събрание за търсене на отговорност от управителя на дружеството, е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на иска по чл. 145 ТЗ. Посочено е, че това изискване важи както в хипотезата на ответник-действащ управител, така и когато същият вече е освободен като такъв. Установено е, че съгласно протокол от 17.12.2009г. на проведеното на 17.12.2009г. общо събрание на съдружниците на „Стария дъб - 97“ ООД са били взети решения: 1/ неприемане на годишните финансови отчети на „Стария дъб“ ЕООД за 2006г., 2007г. и 2008г.; 2/ за търсене на отговорност на бившия управител на „Стария дъб“ ЕООД Д. К. за лошото финансово състояние и натрупани загуби към 31.12.2008г. и 3/ упълномощаване на управителя на „Стария дъб - 97“ ООД за завеждане на търговски и наказателни дела срещу бившия управител на „Стария дъб“ ЕООД Д. К. за лошото финансово състояние, натрупаните загуби към 31.12.2008г. и нанесените щети на дружеството. Прието е, че така взетите решения касаят реализиране отговорността на Д. К. и завеждане на дела срещу него по отношение на нанесените вреди на „Стария дъб“ ЕООД (ООД към датата на общото събрание), т.е. касае се за решения на едноличния собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД вр. дейността на ответника като управител на това дружество, а не за дейността му, в т.ч. и за реализиране на отговорността му като управител на „Стария дъб - 97“ ООД. Посочено е, че същото е прието и в решение по в.т.д. № 743/2013г. на Варненския апелативен съд, имащо за предмет оспорване на решенията на това общо събрание от Д. К. по реда на чл. 74 ТЗ.

Прието е, че „Стария дъб“ ЕООД (сега ООД) и „Стария дъб - 97“ ООД са самостоятелни правни субекти, имащи самостоятелни органи, независимо от персоналната идентичност на управителите им в лицето на ответника К., поради което и взетото по този протокол решение касае отговорността му като управител на „Стария дъб“ ЕООД, но не и като орган на „Стария дъб - 97“ ООД. Формиран е решаващ правен извод, че искът е предявен при липса на изискуема се абсолютна процесуална предпоставка, поради което същият е недопустим и производството по делото е прекратено.

Така постановеното въззивно решение е валидно, но процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск.

Българското законодателство предвижда няколко хипотези за ангажиране на отговорността за вреди - по реда на ЗОДОВ, по реда на чл. 45 ЗЗД, по реда на чл. 145 ТЗ и др., като разграничава договорната от деликтната отговорност. Както е прието в решение №128 от 13.01.2021г. по т.д.№2167/2019г. на І т.о. на ВКС, специалната имуществена отговорността на управителя по чл. 145 ЗЗД е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление. В този случай, приложим е чл. 111 б. "б" ЗЗД при определяне срока на погасителната давност. Отговорността по чл. 145 ТЗ е особен вид договорна такава и би следвало по отношение на нея да са приложими правилата за договорите. Няма пречка обаче отговорността на управителя спрямо дружеството да бъде ангажирана и на деликтно основание (напр. при длъжностно присвояване) в който случай приложими биха били правилата на непозволеното увреждане.

В хипотеза, при която бившият управител на дружеството е осъден с влязла в сила присъда, като е прието, че извършените от него в това му качество действия представляват престъпление, дружеството разполага с възможността да предяви иск за ангажиране отговорността на управителя както по реда на чл. 145 ТЗ, така и по реда на чл. 45 ЗЗД. Съдът е длъжен да квалифицира предявения иск въз основа на съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба твърдения досежно фактите, от осъществяването на които предявилото иска лице извежда своята претенция и ако дружеството основава претенцията си на факта, че бившият управител е осъден с влязла в сила присъда за извършването на действия, с които твърди, че са му причинени вреди и изрично посочва при това, че предявява иска си по реда на чл. 45 ЗЗД, съдът следва да разгледа именно така предявения иск.

Както ВКС приема в своята непротиворечива практика, предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. При това волята на ищеца не следва да бъде подменяна и да се акцентира само на част от съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба твърдения. Съдът дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен след надлежно отправено искане на страната по съответния процесуален ред.

В настоящия случай както в първоначалната искова молба, така и в поправената след дадените от въззивния съд указания, предявилото иска дружество поддържа, че предявява срещу Д. В. К. иск за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане (чл. 45 ЗЗД) от извършването на незаконна продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ООД без да е бил упълномощен от общото събрание на „Стария дъб-97“ ООД за това, която сделка е обявена за престъпление, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда.

Още с допълнителната искова молба от 25.11.2015г. е представен и протокол от проведено на 22.05.2009г. общо събрание на съдружниците на „Стария дъб 97“ ООД, на което е взето решение за търсене на отговорност от тогавашния управител на дружеството „Стария дъб“ ЕООД Д. В. К. и за завеждане на дело за нанесените щети на дружеството. Било е обсъдено извършеното през 2006г. прехвърляне на предприятието за сумата от 1000 лв., като е констатирано, че след това както „Стария дъб 97“ ООД, така и „Старият дъб“ ЕООД са останали кухи и източени дружества без активи, без дейност и без работници (лист 239 и сл. от т.д.№65/2014г. на Разградския окръжен съд).

Действително с доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд в о.с.з., проведено на 28 март 2016г. искът е квалифициран като предявен по реда на чл. 145 ТЗ. В същото съдебно заседание производството по делото е спряно до приключване на производството по т.д.№80/2010г. по описа на РОС.

След възобновяване на производството в о.с.з., проведено на 26.10.2022г. съдът е уведомил страните, че се налага изготвяне на нов доклад, като отново е квалифицирал претенцията като предявена на основание чл. 145 ТЗ, като е посочил, че тази отговорност не е деликтна.

С молба вх.№260561/01.11.2022г. ищецът е възразил срещу изводите на съда за правното основание на предявения иск, като е посочил, че предявява искова претенция за вреди от непозволено увреждане, както е посочено в първоначалната и допълнителната искова молба. Позовал се е и на представената по делото присъда, поддържайки, че е претърпял вреди именно от факта на извършеното присвояване.

В о.с.з., проведено на 23.11.2022г. ОС-Разград е изготвил нов доклад, квалифицирайки иска като предявен по реда на чл. 45 ЗЗД. Според това е разпределил и доказателствената тежест между страните.

В постановеното на 21.12.2022г. решение по т.д.№65/2014г. искът е квалифициран като предявен по реда на чл. 45 ЗЗД.

Дори в депозираната пред въззивния съд молба от 21.02.2023г. в изпълнение на указанията на съда, основани на неговата констатация, че първоначално подадената искова молба е нередовна, управителят на дружеството отново е изразил становище, че предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД, а именно за вреди от непозволено увреждане, поддържайки при това, че ответникът не е бил определен за управител на дружеството по предвидения в закона ред, а се е „самоназначил“ за управител и в този смисъл е „нелигитимен управител на дружеството“. Позовал се е на влязлата в сила присъда с твърдението, че с нея е установено причиняването на вреди на собственика на капитала, като вредите са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното престъпление.

Неправилно и в противоречие с практиката на ВКС при наличието на такива твърдения в обстоятелствената част на исковата молба въззивният съд е приел, че предявеният иск следва да бъде разгледан по реда на чл. 145 ЗЗД, при което не е съобразил и посочения по-горе протокол от 22.05.2009г. При постановяване на въззивното решение не е взето предвид, че вредите се претендират не на основание договорна отговорност, а на основание деликтна отговорност, произтичаща от извършено престъпление „присвояване“. Именно по основателността на тези твърдения, а именно дали от извършеното престъпление „присвояване“ за дружеството-ищец са произлезли претендираните вреди, съдът е бил длъжен да се произнесе. Като е разгледал исковата претенция на непредявено основание и е преценявал наличието на съвършено различни предпоставки за възможността да бъда ангажирана отговорността на ответника, въззивният съд е постановил решение, което е недопустимо.

Доводите на ответника по касационна жалба, че ако предявеният иск бъде квалифициран по чл. 45 ЗЗД, би се достигнало до злоупотреба с право, не могат да бъдат споделени. При наличието на няколко пътя на защита, с които страната разполага, упражняването на правото й на избор измежду тях не може да се квалифицира като злоупотреба с право. При това следва да се отбележи, че при така упражнен избор страната понася риска претенцията й да бъде отхвърлена като неоснователна.

Доводът на ответника, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като така предявеният иск би бил неоснователен, не е в състояние да промени горния извод, доколкото съдържащото се в този довод съображение за процесуална икономия не би могло да обоснове извод за допустимост на обжалваното решение, нито да мотивира ВКС да постанови решение, което по същността си би било неправилно.

По реда на чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3, изречение трето ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания при произнасянето си по подадената от „Стария дъб-97“ ООД въззивня жалба да съобрази действителното правно основание, на което е предявен искът.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №88, постановено на 09.05.2023г. от Апелативен съд-Варна, ІІ състав по в.гр.д.№55/2023г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Варна.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: