Потвърждаване на условна присъда за смърт при ПТП след превишена скорост

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * неоснователност на касационна жалба * автотехническа експертиза * оглед

Р Е Ш Е Н И Е

№ 585

гр. София,18. 11. 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове : 1 . Надежда Трифонова

2. Иван Стойчев

в присъствието на секретаря Иванова и прокурора Симов, като разгледа докладваното от съдия Стойчев КНОХД № 824 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на касационна жалба от подсъдимия Т. К. К., чрез защитника му адвокат Р. Т. срещу решение № 92 от 03.07.2024 г., постановено по ВНОХД № 122/23 г. по описа на АС – Велико Търново, с което е потвърдена присъда по НОХД № 5/21г. на ОС- Ловеч, с която подсъдимият е признат за ВИНОВЕН в това, че на 10.06.2017 г., около 15:35 часа, на път 401, при километър 2+100, на кръстовище, образувано с път 307, при управление на лек автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № ** **** **, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП - при избиране на скоростта си на движение, като водач на МПС категория „В”, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, а именно 90 км/ч., и това в конкретния пътен участък е било сигнализирано с пътен знак В - 26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч., се е движил със скорост от 95,00 км/ч., вследствие на което, по непредпазливост, причинил смъртта на М. Ц. П. от с. Т., обл. Враца, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 –то от НК, във връзка с чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от 1 ЗДвП, го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от четири години, а на основание чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишил подсъдимия Т. К. К. от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

К. е осъден и да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК на адвокат Й. Г. Д. с ЕГН **********, от Адвокатска колегия - София, сумата от 3 000,00 лева, разноски за процесуално представителство на частните обвинители С. К. и В. П..

С присъдата подсъдимият Т. К. К. с ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на РУ МВР гр. Угърчин направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 8 717,74 /осем хиляди седемстотин и седемнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, респективно да заплати по сметка на Окръжен съд гр. Ловеч сумата от 3 346,00 /три хиляди триста четиридесет и шест/ лева, представляваща направените на съдебното производство разноски, както и 15 /петнадесет/ лева за служебно издаване на 3 изпълнителни листа.

С потвърдената присъда първият съд се произнесъл и по въпросите за веществените доказателства, като се разпоредил: лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ** **** ** и лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № ** **** **, да се върнат на собствениците им.

С касационната жалбата се иска при условията на алтернативност оправдаване на подсъдимия или отмяна на решението и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на АС – Велико Търново.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа жалбата си.

Частните обвинители, редовно уведомени, не се явяват. Повереникът им счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, а въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е изцяло неоснователна, не са налице сочените в нея нарушения на процесуалните правила и законът е приложен правилно от въззивния съд.

Подсъдимият счита, че вината му не е доказана и моли да бъде оправдан..

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

Касаторът посочва в жалбата си цифрово и трите касационни основания, предвидени в чл. 348 ал.1 т.1 до 3 от НПК, но по същество развива доводи само в подкрепа на основанията по т. 1 и 2 на цитираната разпоредба – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Това е така, защото в касационната жалба липсват не само конкретни доводи, защо наказанието е явно несправедливо, но и изрично формулирано искане, макар и най – общо, то да бъде намалено по размер или изменено по какъвто и да било конкретен начин.

Доводът за нарушение на материалния закон почива на тезата, че инкриминираното деяние е случайно такова по смисъла на чл. 15 от НК. Налице са били основанията за приложение на този изключващ вината правен институт. При липса на вина деянието не съставлява престъпление и подсъдимият е следвало да бъде оправдан. За да бъде релевиран коректно този довод на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, той трябва да почива на възприетата в атакувания съдебен акт фактическа обстановка. В конкретния случай обаче, за да го обоснове, касаторът оспорва основни фактически положения, възприети в обжалваното решение. Оспорва установената скорост на движение на подсъдимия, момента от който обективно е могъл да възприеме автомобила на пострадалия, наличието на обективна възможност подсъдимият да възприеме процесния знак В – 26 своевременно, за да съобрази поведението си на пътя с него. Предлага и свой анализ на доказателствата, завършващ с фактически изводи противоположни на изведените от въззивния съд.

Така формулираният довод практически навежда единствено на необоснованост на фактическите изводи в обжалваното решение, порок, който не подлежи на проверка по касационен ред.

Иначе фактите, приети за установени от въззивния съд, изключват приложението на чл. 15 от НК. Възприемайки знаци за пресичане на второстепенен път и за ограничение на скоростта до 60 км./ч. и продължавайки движението си с 95 км./ч., подсъдимият несъмнено е могъл и е бил длъжен да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици. Този факт не се променя от насрещната неправомерна маневра на другия водач, който обективно му е отнел предимство. Още повече, че според възприетото от въззивния съд при движение със скорост в рамките на посоченото ограничение подсъдимият е имал техническа възможност да спре и така да предотврати фаталния удар, дори при извършената от другия водач неправомерна маневра/ пресичане на главен път, без да се осигури предимство на попътно движещо се превозно средство/. Съвсем отделен и неотносим към преценката по чл. 15 НК е въпросът дали починалият Ц. към момента на маневрата е могъл да контролира автомобила си или вече е бил загубил тази възможност, поради настъпващия внезапен сърдечен инцидент, установен от наличните по делото СМЕ.

Доводите за съществено нарушение на процесуалните правила не съдържат изрично посочване на нарушени разпоредби на процесуалния закон, а са насочени най – общо към дейността на въззивния съд по събиране, проверка и оценка на доказателствата.

В преобладаващата си част те също представляват претенция за необоснованост на въззивния съдебен акт , която не е касационно основание. С касационната жалба са представени 7 броя снимки от общодостъпната платформа Google maps. Предвид липсата на възможност за събиране на доказателства при първа касация, каквато е настоящата, те не могат да бъдат ползвани, за обосноваване на касационните основания. Очевидно за това и защитата не прави искане за формалното им приобщаване. Въз основа на тях обаче формулира фактически изводи за разположението на пътните знаци, състоянието на растителността край пътя, а оттам и за условия на видимостта от посоката на движение на подсъдимия, различни от приетите от въззивния съд. Въз основа на тези различни факти полемизира с възприетото от приобщените експертни заключения, в частта в която са кредитирани от АС – Велико Търново. Без позоваване на специални знания защитата предлага различни от възприетите от експертите и въззивния съд изводи за това кога за пръв път подсъдимият е могъл да възприеме пътните знаци, да възприеме въобще автомобила на пострадалия, да осъзнае дали той е в движение и възнамерява ли водачът да спре, за да му осигури предимство. Доводите на защитата в тази им част не кореспондират с никое от касационните основания и не следват да получават отговор в настоящото производство.

Относим към процесуалните правила е доводът, че въззивният съд не е проявил служебна активност да установи дали знаците на пътя не са поставени в нарушение на нормативните изисквания, дали състоянието на растителността край пътя не е ограничавало видимостта към пътните знаци и дали съвкупното въздействие на тези два фактора не е попречило на подсъдимия да възприеме своевременно знак В – 26 и своевременно да намали скоростта си на движение до разрешените 60 км./ч. Възражението на частното обвинение, че този довод се появява за пръв път в касационното производство е относим към добросъвестното упражняване на процесуални права от страна на подсъдимия и неговата защита, но не и към допустимостта му. Разгледан по същество обаче той е неоснователен.

Когато се произнася по претенция за неположени от съда по фактите усилия за изясняване на обективната истина/ нарушение на чл. 13 от НПК/, и за да отмени атакувания акт на това основание, касационната инстанция следва да констатира едновременното наличие на няколко предпоставки. На първо място била ли е налице възможност да се съберат допълнителни доказателства, относими към предмета на доказване, биха ли довели установените чрез тях обстоятелства до промяна в правния изход от делото и на последно, но не по значение място, съществува ли все още възможността такива доказателства да бъдат събрани при евентуална отмяна на проверявания акт и повторно разглеждане на делото от съда по фактите.

В конкретния случай състоянието на пътя от посока на движението на подсъдимия е било предмет на отделен повторен оглед на местопроизшествието, отразен в протокол за оглед от 04.07.2017г. и приложен към него фотоалбум с цветни фотографии./ л.69-72 от т.I на досъдебното производство/. Действително, този повторен оглед е бил извършен близо месец след процесното ПТП, но липсват основания да се смята, че в този период, който е в средата на лятото крайпътната растителност би намаляла, било в резултат на климатични фактори, било в резултат на човешка дейност, Така или иначе, дори състоянието на крайпътната растителност да е било съществено променено между 10.6.2017г. /датата на процесното ПТП/ и 04.07. 2017г./датата на огледа/, това няма как да бъде установено към днешна дата, близо 7 години по – късно в т.ч и чрез общодостъпната платформа Google maps. Такова твърдение или искане няма и защитата, която прилага към касационната жалба 7те фотографии, актуални към месец май 2024г., без да предлага доказателствен способ, по който да се установи защо те са относими към състоянието на пътя през месец юни 2017г. Настоящият съдебен състав от своя страна не счита, че такъв доказателствен способ съществува и може да се приложи в конкретното наказателно производство. Данните от допълнителния оглед, описан по –горе, са взети предвид от петорната КМАТЕ, назначена на досъдебното производство и назначената в първоинстанционното съдебно следствие допълнителна КМАТЕ, които стоят в основата на възприетата от съдилищата по фактите фактическа обстановка. Вещите лица са извършили и свой експертен оглед на местопроизшествието през месец юли 2022г., за да изготвят заключението на допълнителната КМАТЕ. Вещите лица са коментирали състоянието на крайпътната растителност, така както го установяват от валидните доказателства по делото. Според тях то може да се оценява като пречка да се възприеме своевременно като опасност излизащият от второстепенния път автомобил, но не и пътните знаци на главния път. Същото се отнася до самото местоположение на пътните знаци, което е било установено, както от огледите, така и от писмената справка на ОПУ – Ловеч/л.98 до 100 в т.1 от досъдебното производство/. То е взето предвид в експертните заключения и не е третирано от вещите лица като фактор относим към техническите причини за ПТП. В заключение твърдението за наличието на обсъдените дотук две обективни пречки подсъдимият да възприеме своевременно пътен знак В -26, за да може да съобрази с него поведението си, не намира никаква опора в събраните до момента доказателства. По важно в случая е, че няма разумно основание да се счита, че доказателства, установяващи такъв факт, биха се събрали при повторно разглеждане на делото от друг състав на възззивния съд, повече от седем години по - късно. Само за пълнота на анализа следва да се отбележи, че от писмените доказателства, приложени на л.36 до 53 в т.3 от досъдебното производство и приобщени към доказателствата в съдебната фаза на процеса се установява и възражението на частното обвинение, направено в пренията пред настоящия съдебен състав, че подсъдимият живее в района, познава добре маршрута, и би следвало да е наясно с въведените ограничения на скоростта. Видно от въпросните писмени документи, част от тях предадени от самия подсъдим, служебните му задължения са налагали нееднократни пътувания от гр. Ловеч до гр. Тетевен и обратно. Тоест нормално е да са му известни пътните знаци по маршрута, каквито и пропуски да е имало в поддръжката на пътя. Разбира се това, че подсъдимият познава пътя, не поражда задължение да запаметява пътните знаци и да се съобразява с тях, дори когато не може да ги види. Както вече бе посочено обаче твърдението, че знакът В – 26 не е могъл да бъде възприет своевременно от подсъдимия е лишено от собствена доказателствена основа и това е водещото основание за отхвърлянето му.

Изцяло неоснователен е и доводът на защитата, че присъдата почива на експертни заключения, които се различават помежду си, както относно скоростта на движение на подсъдимия, така и относно предотвратимостта на удара от негова страна при различните варианти обсъждани от експертите.

Както вече бе посочено, и двете инстанции по фактите са констатирали всички противоречия между експертните заключения и мотивирано са поставили в основата на фактическите си изводи заключението на петорната КМАТЕ, назначена на досъдебното производство и назначената в първоинстанционното съдебно следствие допълнителна КМАТЕ. За пълно изясняване на фактическата обстановка въззивният съд е допуснал и допълнителен разпит на изготвилите ги вещи лица. При постановяване на въззивното решение АС – Велико Търново е изпълнил задължението си да констатира наличните противоречия между експертните заключение и да се мотивира кои от тях кредитира, кои отхвърля и защо. Що се отнася до предоставените от експертите варианти на отговорите, те не са предположения на самите експерти, нито на съда, а произтичат от правото на страните да твърдят обслужващи тезите им фактически положения и правомощието на съда да отсъди кои от тях възприема като доказани и кои не. За последното въззивният съд е изложил мотиви, отговарящи като правна и логическа структура на изискванията на процесуалния закон. Доколко те са обосновани, както вече бе посочено не е в предмета на касационната проверка, така както е отчертан , чрез касационните основания по чл. 348 от НПК.

Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 03.07.2024 г., постановено по ВНОХД № 122/23 г. по описа на АС – Велико Търново

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

.

2.