Ред за разглеждане на жалби срещу основно и допълнително решение

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 469

гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа гр.д. № 3865 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Х. България“ ЕООД със седалище в [населено място], против въззивно решение № 113 от 5 юни 2023 г., постановено по в.гр.д. № 209/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено постановеното по чл. 250 ГПК решение № 28 от 20 март 2023 г., постановено по гр.д. № 165/2022 г. по описа на Районен съд – Дряново, с което „Х. България“ ЕООД е осъдено да заплати на С. Д. М. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 99099 лева за периода 03.02.2021 г.-08.09.2022 г.

С определение № 3632 от 17 април 2024 г., постановено по делото, касационното обжалване е допуснато за проверка за очевидна неправилност на въззивното решение.

По твърденията за очевидна неправилност касационният съд приема следното:

Ищецът С. М. е предявил обективно съединени искове за заплащане на парично обезщетение главница и законна лихва върху главницата. С постановеното решение № 3 от 6 януари 2023 г. по гр.д. № 165/2020 г. Районен съд - Дряново е уважил частично исковете за претендираната главница и върху уважената част от главницата е присъдил законна лихва, считано от 03.02.2021 г. до окончателното изплащане. След постановяване на решението ищецът е подал молба, с която е поискал допълването му в частта за присъдената законна лихва. Твърдял е, че в хода на производството част от търсеното обезщетение в размер на 99099 лева му е заплатена, но съдът е пропуснал в диспозитива на решението да се произнесе за дължимата законна лихва върху сумата от настъпване на трудовата злополука до датата на частичното плащане. С допълнително решение № 28 от 20 март 2023 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, съдът се е произнесъл по онази част от искането за лихви, по която не е формирал воля в диспозитива на основното решение. Срещу това решение ответникът е подал въззивна жалба вх. № 1085/24.04.2025 г., по която въззивният съд се е произнесъл, като е потвърдил решението.

Настоящият съдебен състав констатира, че срещу решението на първата инстанция от 6 януари 2023 г. по главния иск има подадена въззивна жалба вх. № 326/06.02.2023 г. Същата е прикрепена към корицата по делото на Районен съд – Дряново. Към корицата на това дело е прикачена и частна жалба вх. № 1086/24.04.2023 г. срещу първоинстанционното определение № 64 от 20 март 2023 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. И по двете жалби първоинстанционният съд е дал указания препис да бъде връчен на насрещната страна, след което делото да се изпрати на Окръжен съд – Габрово. След осъществяване на процедурата по размяна на книжа и постъпване на отговори по жалбите делото е изпратено на Окръжен съд – Габрово с писмо, в което фигурира единствено въззивна жалба вх. № 326/06.02.2023 г. Писмото е получено на 31.05.2023 г., но не се установява въззивният съд да е администрирал жалбите. Същевременно е администрирана въззивна жалба вх. № 1085/24.04.2025 г. и съдът се е произнесъл по нея.

При тези данни следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Съгласно трайната практика на ВКС „очевидната неправилност“ се разглежда като квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост. Очевидно неправилен ще е съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem“, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и в случаите, когато са нарушени основни правила на съдопроизводствения ред или при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предполага обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност следва да се извежда от мотивите на съдебния акт и не предполага проверка на съответствието на материалите по делото с обсъжданото в мотивите.

В случая при постановяването на решението въззивният съд е нарушил основни правила на съдопроизводствения ред, като е разгледал жалба срещу допълнително решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, по акцесорна претенция, преди да разгледа подадената въззивна жалба срещу основното решение по главната претенция. При това положение спорът относно размера на акцесорното вземане може да приключи и по него евентуално да се формира сила на пресъдено нещо, докато още е висящо производството по главното вземане и спорът по размера му не е приключен. Доколкото вземането за мораторна лихва е обусловено от главната претенция и за дължимостта му следва най-напред да се установят съществуването и размерът на главния дълг, не може решението по чл. 250 ГПК за акцесорната претенция да влезе в сила преди решението за главницата. Затова и обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд, който да предприеме необходимите действия и да се произнесе по въззивна жалба вх. № 326/06.02.2023 г. Съдът следва да се произнесе най-напред по тази въззивна жалба, доколкото тя е насочена срещу основното първоинстанционно решение по спора за главницата и евентуална промяна в изхода на този спор би довела и до промяна в размера на лихвата поради връзката на обусловеност между двете вземания. Едва след това следва да се преценява основателността на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по подадената частна жалба вх. № 1086/24.04.2023 г. срещу първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 113 от 5 юни 2023 г., постановено по в.гр.д. № 209/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

ВРЪЩА делото на въззивния Окръжен съд – Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивна жалба вх. № 326/06.02.2023 г., въззивна жалба вх. № 1085/24.04.2023 г. и частна жалба вх. № 1086/24.04.2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: