Определяне на обезщетение за незаконно обвинение срещу държавен служител

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 638

гр. София, 30.10. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5042 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПРБ и насрещна касационна жалба на П. Г. Н. против решение № 66/19.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 410/2022 г. от състав на АС – Велико Търново.

В открито съдебно заседание, представителят на ПРБ поддържа касационната жалба и оспорва насрещната касационна жалба.

П. Н. оспорва касационната жалба на ПРБ с писмен отговор. Подала е насрещна касационна жалба. В открито съдебно заседание оспорва жалбата на ПРБ, като поддържа насрещната касационна жалба.

Касационното обжалване е допуснато по касационната и насрещната касационна жалба с определение № 2673/30.05.2024 г. на състава на ВКС.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли съдът да обсъди всички относими към определянето на обезщетението за неимуществени вреди съобразно разпоредбатга на чл.52 ЗЗД обстоятелства, както и да посочи кои вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:

По поставения правен въпрос в установената практика на Върховен касационен съд се утвърждава, че на обезщетяване подлежат включително неимуществените вреди, причинени от незаконно наказателното преследване. При определянето на обезщетението по справедливост за понесените морални вреди съгласно критерия в чл. 52 ЗЗД решаващият мотив на съда следва да е израз на конкретна преценка на всички относими обстоятелства, включително поведението и личността на увредения. Трябва да се оценяват конкретно засегнатите неимуществени блага и стойността която са имали са своя притежател. Оценката за степента на накърняването следва да е съответна на конкретните обстоятелства, като за да се гарантира съответствието на определеното обезщетение с обществения критерии за справедливост, всички отосими обстоятелства се преценяват от съда без да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях, за сметка на други.

Въззивният съд не е съобразил в пълна степен дадения отговор на въпроса. Неправилно е приложен критерия на чл. 52 ЗЗД , поради необсъждането и оценката на всички относими обстоятелства от въззивния съд съгласно указаната в отговора на въпроса насока.

Предмет на касационното обжалване и по което е допснато същото е претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди.

С постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2016 г. ищцата е привлечена като обвиняем по ДП № 46/2015 г. на СО-СП за това, че за времето от м. ноември 2013 г. в [населено място], се сговорила с повече от едно лице, да върши в страната до м. ноември 2015 г. престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага – а именно престъпления по чл. 282 НК, чл. 301 НК, чл. 214 НК, което е престъпление по чл. 321, ал. 6 НК. С постановление от 27.04.2016 г. е прецизирано обвинението по чл. 321, ал. 6, пр. 1 НК. С постановление от 25.02.2016 г. на прокурор при Специализирана прокуратура е задържана за срок от 72 часа, като е конвоирана в следствения арест на ОЗСА, [населено място]. С постановление от 27.02.2016 г. на прокурор при Специализирана прокуратура е отказано да бъде внесено искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо ищцата и е разпоредено освобождаването й, като е взета мярка за процесуална принуда „парична гаранция в размер на 10000 лв.“ С постановление от 27.02.2016 г. на прокурор при Специализирана прокуратура е наложена забрана за напускане пределите на Република България. С постановление от 17.11.2017 г. на прокурор при Специализирана прокуратура са отменени наложените мерки за процесуална принуда, а именно: „парична гаранция в размер на 10000 лв.“ и забрана за напускане пределите на страната. Със Заповед № ЗЦУ-235/01.03.2016 г. на Изпълнителен директор на НАП на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл ищцата е отстранена временно от служба.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.08.2020 г. е прекратено наказателното производство по ДП № 46/2015 г. по описа на СО СП, водено срещу неизвестни извършители, като с оглед отмяната му от Апелативна специализирана прокуратура с постановление от 08.07.2021 г. и дадените указания е постановено постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.07.2021 г., водено срещу шест лица, между които и ищцата, поради липса на доказателства за наличие на О., както и за престъпление, извършено от изброените в нормата на чл. 411а, ал. 4 НПК субекти. Постановлението е изпратено на 15.07.2021 г. на ищцата, получено по нейни данни на 19.07.2021 г. С постановление от 08.10.2021 г. на Апелативна специализирана прокуратура, по реда на осъществения служебен контрол, е потвърдено постановлението за прекратяване от 14.07.2021 г. на прокурор от СП.

При определяне на размера на обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди следва да се отчетат следните обстоятелства, които биха довели до извод за наличието на обстоятелства, определящи обезщетението в размер на обичайното такова за сходни случаи: воденото наказателното преследване е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но е повдигнато обвинение само да едно престъпление, за което не е предвиден минимален размер на наказанието; периодът на наказателна репресия срещу ищцата е 5 година и 7 месеца, като производството не е внасяно в съда. Извършените с участието на ищеца процесуални действия са незначителен брой. Същата е била задържана за 24 часа, впоследствие и за 72 часа, след което й е наложена мярка за процесуална принуда „парична гаранция в размер на 10000 лв.“ и забрана за напускане пределите на страната. Наложените мерки са отменени с постановление от 17.11.2017 г., т.е. 21 месеца ищцата е била с тези мерки за процесуална принуда. Същата е била отстранена от работа, през който период е била издържана от дъщеря си и баба си, т.е. наказателното преследване се е отразило и на финансовото й статукво.

Същевременно обаче са налице обстоятелства, които водят съда до извод за наличието на факти, които водят до извод за претърпени вреди над обичайните за подобни случаи и които обосновават по-висок размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Тези факти и обстоятелства са следните:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищцата е изпитвала срам и унижение пред познатите си, тъй като населеното място, където живее е малко, новината за задържането й се разпространила, включително и е придобила популярност и разгласа в медиите, с което тя била злепоставена пред близки, познати и пред колегите си, с оглед позицията, която е заемала до преди обвинението. Налице е изпадане в изолация, неудобство пред хората, нежелание за комуникация, прием на медикаменти. Ищцата е заемала висока позиция в държавен орган, а обвинението е във връзка с нейната професионална реализация. От съдебно-психиатричната експертиза се установява, че непосредствено след задържането тя е изпаднала в състояние на остра стресова реакция, след което развила разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция. Всички това е довело до нарушаване на социалното й функциониране, в каквато насока са събрани свидетелски показания, установяващи високите по интензитет неимуществени вреди. Ищцата е страдала от заболяване – артерио венозна малоформация, което е вродено състояние, диагностицирано и овладяно към момента на повдигане на обвинението срещу нея. Същата е била с трайно намалена работоспособност от 2015 г. – 50 %. Съгласно заключението на вещото лице неврохирург нервно психически и физиологични натоварвания могат да бъдат рисков фактор за влошаване на здравния статус на ищцата, с оглед заболяването й, като това може да се изрази в силно главоболие, говорни нарушения, по-рядко поява на епилептични припадъци. Безспорно наказателното преследване се е отразило негативно на заболяванията на ищцата, като в тази насока са събрани достатъчно доказателства. По отношение на трайно намалената нетрудоспособност обаче, както и по отношение на останалите заболявания на ищцата не следва да се приеме наличието на причинна връзка с воденото против нея наказателно производство.

Отчитайки горните обстоятелства, съдът счита, че с оглед принципа за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, основен при определянето на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се определи обезщетение в по-висок от обичайния за подобен вид случаи, като обезщетение в размер на 40 000 лева е в състояние да обезщети вредите на ищцата. Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на влизането в сила на акта на ПРБ, с който е прекратено наказателното производство против ищцата и това и 27.07.2021 г. Съдът не е бил длъжен да присъжда обезщетение за забава в конкретна сума за периода до завеждането на иска, но доколкото е формиран петитум в тази насока с исковата молба, то е налице и диспозитив на въззивната инстанция в обжалваното решение, като е присъдена сумата 819, 44 лева. С оглед намаления размер на обезщетението от касационната инстанция, то следва да се намали и този размер, като след изчисление, лихвата за забава върху сумата от 40 000 лева за периода от 27.07.2021 г. до датата на завеждането на исковата молба /23.09.2021 г./е в размер на 655,56 лева

Следва да се отмени решението на въззивния съд, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 10 000 лева, както и в частта, с което са присъдени съдебни разноски за сумата над 1320, 50 лева и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за сумата над 655,56 лева. В тази част исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни. Не се дължат разноски за настоящото производство на ищцата по делото по нейната претенция, доколкото насрещната касационна жалба е неоснователна, предвид допускането на касационното обжалване по претенцията за неимуществени вреди. Решението е обжалвано от ПРБ изцяло, като доколкото е осъществена защита по касационната жалба на ПРБ, изразяваща се в изготвянето на отговор на жалба и за което е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, то следва да се присъди сумата от 1600 лева в полза на ответника по касационната жалба на ПРБ, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 66/19.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 410/2022 г. от състав на АС – Велико Търново само в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в полза на П. Г. Н. по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 10 000 лева, както и в частта, с което са присъдени съдебни разноски за сумата над 1320, 50 лева и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за сумата над 655,56 лева, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. Н. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против Прокуратура на Република България за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за сумата над 655,56 /шестстотин петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.