Отговорност на община за падане на пешеходец в тротоарна дупка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 738

гр. София, 09.12.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

при секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 4016 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Б. И. против решение № 91 от 22.05.2023 г. по гр. дело № 78/2023 г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1595 от 14.12.2022 г. по гр. дело № 2063/2022 г. по описа на Пловдивски окръжен съд в осъдителната му част и вместо него са отхвърлени предявените от нея срещу Община Пловдив искове по чл. 49 ЗЗД за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от травматично увреждане - счупване на лява ръка, съставляващо фрактура на лява лъчева кост в долния й край, получено на 08.06.2022 г., вследствие на падане поради наличие на дупка в тротоарната настилка на [улица]пред № * в [населено място], претендирано като част от общо обезщетение от 50 000 лева, и за сумата от 1 265 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото непозволено увреждане, заедно със законната лихва съответно от 08.06.2022 г. за обезщетението за неимуществени вреди и 03.08.2022 г. за имуществените вреди до окончателното им изплащане.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната част на предявените деликтни искове за разликата над сумите от 25 000 лева и от 1 265 лева до пълния им предявен размер съответно за сумата от 26 000 лева, представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в общ претендиран размер от 50 000 лева по предявения частичен иск, и сумата от 1 360.40 лева, потвърдено и от въззивния съд, макар и недопустимо поради неотнасяне на спора пред него за тази част, е влязло в законна сила като необжалвано.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Извежда посочените касационни основания от наличието на несъответствие на фактическите изводи на съда с доказателствата по делото и твърденията и доводите на страните, довели и до погрешни правни изводи и постановяване на решението в нарушение за материалния закон относно възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Ответникът в касационното производство Община Пловдив в подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор на касационната жалба излага съображения за неоснователността й поради липса на преки и непосредствени доказателства за механизма на настъпване на увреждането и причинно-следствената връзка на увреждането и твърдяното неправомерно поведение на общината, а при евентуалност за завишаване на претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди по критериите по чл. 52 ЗЗД и за съпричиняване. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът К. Б. И., чрез процесуалния й представител, поддържа касационната жалба.

Касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част е допуснато по подадената касационна жалба с определение № 3993 от 10.09.2024 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка на съответствието му с практиката на Върховния касационен съд по правния въпрос допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

За да постанови решението в обжалваната му част за отхвърляне на предявените искове по чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Община Пловдив поради недоказване от ищеца К. И. (сега касатор) на механизма на получаване на увреждането и причинно-следствената му връзка с противоправно бездействие на работещите за общината при поддържане на общинските пътища с неотстраняване на дупка от липсваща тротоарна плочка, тежестта на доказване на които й е указана при разпределяне на доказателствената тежест в изготвения проект за доклад. Въззивният съд е констатирал, че исковете по чл. 49 ЗЗД са основани на твърдения, че на 08.06.2022 г. ищецът К. И. е претърпяла инцидент при стъпване в дупка на тротоар на [улица]пред № * – срещу офис на „Алианц Банк България“ АД, в гр. Пловдив, за състоянието на който и поддържането му в изправност отговорност носи ответната община, и последвало падане, при което е получила счупване на лява ръка (фрактура на лява лъчева кост в долната й част) с кръвонасядане на лява лакътна област и лява предмишница, наложило да претърпи две оперативни интервенции и провеждане на медикаментозно и рехабилитационно лечение, претърпени болки и страдания, продължаващи и понастоящем, включително и поради ограничени движения и невъзможност да използва ръката си, и направени разходи за провеждане на лечението й. Ответната община е оспорила така предявените искове с доводи, че увреждането не е получено при твърдяните обстоятелства, изведени и от неподаване на сигнали за липса на поставен знак на твърдяното за настъпване на инцидента място и за нарушена тротоарна настилка, завишаване на претендираните неимуществени вреди и съпричиняването им поради липса на достатъчно внимание, съответно на други предходни заболявания. При тези твърдения и указания при разпределяне на доказателствената тежест за установяване на настъпването на инцидента (начин, време и място) и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и противоправното деяние (в случая бездействие по неотстраняване на дупка от липсваща тротоарна плочка), въззивният съд е приел същите за недоказани при неангажиране на свидетели, които като очевидци биха установили механизма на настъпилия инцидент и състояние след настъпването му, преки впечатления за който нямали разпитаните двама свидетели и имали знание за инцидента от самата К. И., която не е ангажирала като свидетел и посочената от нея като оказала първоначална помощ приятелка – Щ. Н., за да посочи обстоятелствата, непосредствено след инцидента, или евентуални охранителни видеозаписи на камери, с каквито се предполага, че разполага всеки банков клон в района, на който се твърди да се е случило увреждането, и в който по представените писмени доказателства не се установява ищецът К. И. да живее, а се посочва само в събраните свидетелски показания. Приложените три фотографии на твърдяното местопроизшествие към исковата молба, приети като доказателствени средства, въззивният съд е изложил, че не установявали нито времето на създаването им, нито местоположението на сниманата липсваща плочка, като такава пред офиса на „Алианц Банк България“ АД в гр. Пловдив, [улица]. Приел е също, че последната и причинната й връзка с увреждането не се установявали и от изслушаните записи в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, предоставени от Дирекция „Национална система 112“ към МВР, които като косвени доказателства биха били в подкрепа на преки доказателства, но каквито липсвали по делото. Посочено е, че доказването на даден факт можело да бъде осъществено и само чрез косвени доказателства, които са в такава единна връзка, която единствено и неизбежно би довела до съответния резултат, но в случая не ставало ясно и не се доказвало къде точно е настъпило вредоносното падане на ищеца К. И., като в телефонните записи се споменавало от сигнализиращия гражданин за изкъртен инвалиден пътен знак, а от представените две фотографии на липсваща плочка, която не е с достатъчно голям размер и с ненакърнена цялост на всички околни плочки, не може да се направи извод за същия. При тези съображения е извел извод за неоснователност на предявените искови претенции.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство, и се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел. За насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване, при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. В установената практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 31 от 9.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 61 от 1.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 50180 от 12.10.2022 г. по гр. дело № 3675/2021 г. на ВКС, III г.о., решение № 50161 от 24.10.2022 г. по гр. дело № 3574/2021 г. на ВКС, III г.о., и други, е прието, че пълното доказване може да бъде осъществено и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено, като те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от предвидените в процесуалния закон доказателствени средства може да бъде източник на косвено или пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнение с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 12 и чл. 235 ГПК. Следователно пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, при които е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, указан чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.

Настоящият състав възприема така дадения отговор на правния въпрос, който следва да намери приложение при разглеждане на спора по настоящото дело.

По основателността на касационната жалба:

При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение в обжалваната му част е частично неправилно. Основателни са наведените в касационната жалба доводи за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 269, изр. 2 във вр. чл. 235, ал. 2 ГПК, и при необоснованост на изводите му при преценката на събраните доказателствени средства, извършена и въз основа на ненаведени от страните фактически твърдения и доводи въз основа на тях, а е нарушен и материалният закон (чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД). При излагане на съображенията за тяхното извеждане в мотивите на решението е посочена възможност за провеждане на доказване и въз основа на косвени доказателства, но при обсъждане на част от събраните доказателствени средства съдът е извел изводи за неустановяване на спорните правнозначими факти относно механизма на увреждането и причинно-следствената му връзка с противоправно деяние на ответната община при неангажиране на показания на свидетели очевидци, включително и на посочен такъв от ищеца К. И., и на евентуално съществуващи записи от видеокамери на банковия офис в района, в който тя не е живяла по представените писмени доказателства, въпреки изложеното в събраните свидетелски показания. Съображенията за евентуални видеозаписи от банковия офис и местоживеене на ищцата в друг район на [населено място] по писмени доказателства са изложени от въззивния съд при липса на твърдения от ответната община по наведения довод във въззивната жалба за липсата на пълно доказване на механизма на увреждането, за които и при приемането им за значими, не са изяснени позициите на страните с поставяне на въпроси по чл. 145, ал. 1 ГПК и евентуално с възможност за ангажиране на доказателства. В тази насока не е съобразено и направеното искане от представителя на ищеца К. И. при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд за разпит и на посочения от нея в исковата молба свидетел. Същевременно в нарушение на чл. 163 - 165 ГПК е прието, че местоживеенето като възможна индиция относно мястото на настъпване на инцидента не може да се установява със свидетелски показания, а с писмени такива. За възможността за установяване на фактическото местоживеене, в случаите когато то е различно от посочените адреси в изпълнение на предвиденото в Закона за гражданската регистрация (Глава четвърта от закона) задължение за адресна регистрация, тези разпоредби не съдържат ограничения, а и несъответствието с последните не могат да имат за последица поставянето на непредвидени в процесуалния закон ограничения за установяването му и извеждане на релевантни за спора изводи.

В настоящия случай събраните по производството доказателствени средства (писмени, гласни, веществени и експертно заключение) в съвкупност обосноват в достатъчна степен сигурност, за да може въз основа на тях да се приемат за установени времето, мястото и начина на настъпилото травматично увреждане на ищеца К. И. и причинната връзка на увреждането с противоправно поведение на ответната община, изразяващо се в необезопасяване на нарушена тротоарна настилка. Установените релевантни факти за мястото на увреждането, за което безпротиворечиво е доказано от показанията на св. М. Х., снимки и звукозапис от тел. 112, наличието на дупка на тротоарната настилка на [улица]пред № * в [населено място], в района където ищцата е живеела и при това към релевантния момент – 08.06.2022 г., преценени и с категорично установените данни от заключението на медицинската експертиза за вида на увреждането, получената медицинска помощ в същия ден и механизма на получаването този вид травматично увреждане – удар с или върху твърд тъп предмет, като стъпване и падане върху лява ръка, по който начин може да е получено травматичното увреждане на ищцата, и състоянието, в което тя се е намирала и е било възприето от св. Д. Т., непосредствено след получаването му на 08.06.2022 г. и проведеното оперативно лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, водят до несъмнен извод за времето, мястото и начина на осъществяване на увреждането на ищеца К. И. (сега касатор).

Установява се от събраните доказателства, преценени във взаимната им връзка и в съвкупно, че на 08.06.2022 г., преди обяд, след стъпване в дупка на тротоарна настилка на [улица]пред № * – срещу офис на „Алианц Банк България“ АД, в гр. Пловдив, в района където живеела, ищецът К. И. паднала и получила счупване на долния край на лява лъчева кост. Счупването е установено при преглед от травматолог и направени рентгенови снимки в Спешния кабинет на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където тя е постъпила същия ден в 10.40 часа след оказано й съдействие за ставане от мястото на инцидента и качване в такси от нейна позната и други двама непознати мъже. След предоставената й медицинска помощ в спешния кабинет, за който се съставил лист за преглед на пациент № 54006 от 08.06.2022 г., ищцата е насочена и постъпила в 12.00 часа за оперативно лечение в Клиника по ортопедия и травматология в същата болница (история на заболяването № 37342 от 08.06.2022 г.). Извършено е оперативно наместване на счупването и поставяне на външен фиксатор, за който ищцата е заплатила сумата 1 236 лева (фактури и разписки от 08.06.2022 г.). Непосредствено след провеждането й тя е видяна от св. Д. Т. (близка приятелка от ученическите й години), на която обяснила за случилото се и която й е съдействала за осигуряване на необходимите вещи за болничния престой и за обезопасяване на дома й. Същия ден ищцата се чула и със св. М. Х., с която имали уговорка да се видят през деня и разбрала за настъпилия с нея инцидент. Тогава свидетелката видяла и съществуващата дупка на тротоарната настилка. След проведена медикаментозна терапия на ищцата и гладък следоперативен период през болничния престой, за който по представена фактура се заплатила потребителска такса от 29 лева, тя е изписана на 13.06.2022 г.

Ищцата е постъпила отново в болницата на 14.07.2022 г. за премахване на металните тела. След гладък следоперативен период е изписана на 16.07.2022 г. с указание за провеждане на лечебна физкултура. Същата се провела в Клиника по физикална и рехабилитационна медицина на болницата за раздвижване на лява гривнева става през периода 18.07.2022 г. – 25.07.2022 г. От провеждането й се постигнало функционално подобрение и на ищцата е препоръчана рехабилитационна схема в дома с активна и пасивна кинезитерапия. След проведени процедури, включително и в клиниката, в която е работила св. Д. Т., ищцата е имала оплаквания за скованост и затруднен захват с пръстите на лявата й ръка, движенията на която към момента на прегледа й от вещото лице били констатирани за почти напълно възстановени.

Изложеното се установява от свидетелските показания на Д. Т. и М. Х., заключението на съдебно-медицинската експертиза, изводите в което са направени от вещото лице при компетентен и обективен анализ на представените медицински документи и проведен преглед на ищцата, веществените доказателства (снимки и звукозапис), медицинските и други документи, включително и писмо от 07.09.2022 г. на ОП „Организация и контрол на транспорта“ за поставен през 2018 г. знак Д 21 („Място за паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания“), за който се съобщава и в приобщения от тел. 112 звукозапис на мъж, представил се (П. К.) и съобщил за премахването на такъв знак в края м. май 2022 г. от място в района на настъпилия с ищеца К. И. инцидент. Събраните в първоинстанционното производство показания на св. Д. Т. възпроизвеждат нейни лични възприятия относно състоянието на ищцата, непосредствено след полученото травматично увреждане и проведеното й оперативно лечение, при оказаното от нея съдействие за осигуряване на необходимите вещи на ищцата за болничния престой и обезопасяване на дома й, намиращ се в района на инцидента, и на св. М. Х. (близка позната) - за невъзможността да се проведе уговорената помежду им среща поради случилото се с ищцата и за възприемането на дупката на тротоарната настилка веднага след узнаване за настъпилия инцидент от самата нея в района, в който ищцата е живеела. Тези свидетели не дават показания за лично възприет от тях начин настъпване на увреждането на ищеца К. И., но свидетелстват за видяното от тях непосредствено след инцидента и ценени съвкупно с данните, доказани от другите събрани доказателства относно вида на увреждането (включително и медицински документи, свързани със спешния й прием и проведено лечение), механизма на неговото получаване (по експертно заключение) и разположението на сгради, обекти, пътища и принадлежностите към тях за процесния район, установяват настъпването на увреждането по времето, мястото и начина, твърдян от ищцата в исковата молба.

По тези съображения неоснователни са доводите на ответната община за неустановеност на механизма на настъпване на увреждането и причинната му връзка с нейно противоправно деяние поради липсата на преки доказателства за тези правнорелевантни факти и недоказване им от събраните доказателства като възпроизвеждащи твърдения на ищеца и установяване на вероятност от осъществяването им. Пълно доказване на тези правнорелевантни факти, съобразявайки и дадения отговор на правния въпрос, може да бъде осъществено и само с косвени доказателства, които в настоящия случай ги установяват без съмнение. Показанията на свидетелите Д. Т. и М. Х. – близки познати на ищеца К. И., макар и да не са възприели непосредствено начина на настъпване на нейното травматично увреждане, доказано несъмнено с експертното заключение и медицинските документи, въз основа на които то е изготвено и които доказват постъпването й за лечение на 08.06.2022 г. в 10.40 часа в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, възпроизвеждат не само съобщеното от нея. Те излагат ясно и последователно и непосредствените им възприятия относно състоянието на ищеца К. И. веднага след настъпване на инцидента (св. Д. Т., която й осигурила и необходимите лични вещи за нейния престой в болничното заведение след проведеното оперативно лечение), и състоянието към този момент на дупка от липсваща плочка на тротоарната настилка (св. М. Х.) на мястото в района, в който ищцата според показанията им фактически живее и описанието на който (като жилищен блок, банков офис, аптека и паркинг пред тях с тротоарна настилка) съответства на приложените веществени доказателства (снимки и звукозапис от Дирекция „Национална система 112“ на МВР). Затова и при преценката им по чл. 172 ГПК се възприемат за достоверни, а доводите на ответната община за непроведено доказване с тях при съвкупната им преценка с другите установени данни по делото за неоснователни. Посоченото от ответната община отсъствие на подадени сигнали до общинското предприятие за липсващ знак на мястото по представеното писмо от 07.09.2022 г., поставен през 2018 г., не установява наличието на такъв и не поставя под съмнение липсата на част от тротоарната настилка към релевантния момент (08.06.2022 г.), каквато е налице и към момента на разглеждане на спора пред първата инстанция (за което свидетелства М. Х.), размерите на която не са установени и видимите й такива не изключват възможност за поставяне на пътен знак на нея. При така установените факти извод за обратното не следва и от неангажиране на показанията на очевидец относно начина на настъпване на инцидента с ищеца К. И., осигуряването на който е изложено за невъзможно при разглеждане на делото в съдебно заседание. Не е налице и твърдяното несъответствие на установеното от събраните доказателства с изложените данни в подадените сигнали на тел. 112 за липсващ „инвалиден“ знак, подадени от посоченото в записа лице, разпитът на който е могъл да бъде осъществен по искане на всяка от страните по производство и наличието на който знак към релевантния момент не се установява от представеното от общинското предприятие писмо. Извеждане на други релевантни фактически изводи, за които са наведени доводи от ответната община въз основа и на медицинските документи и експертно заключение, не може да се направи и при данните в медицинските документи, в които се посочва увреждането на лявата ръка на ищеца К. И. като получено по данни от нея само от падане, без място на осъществяването му, и извод в експертното заключение за посочването му като вероятна причина за установеното вътреставно счупване на долния край на лява лъчева кост. Данни за друга причина за падането по делото няма и изложеното от нея съответства на възприетото от свидетелите, поради което и доводите на ответната община в обратния смисъл са неоснователни.

Търсената от ответника Община Пловдив отговорност по чл. 49 във вр. 45 ЗЗД е отговорност на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, като тя е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и има обезпечително-гаранционна функция. Задълженията на общината да управлява в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин имоти – общинска собственост, и да поддържа пътищата и техните съоръжения, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение на пешеходците и превозните средства са уредени в закона – чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗОС, чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 ЗП във вр. с пар. 1, т. 1 и 2 от ДР на закона и чл. 31, ал. 1 на ЗП. Тя може да се освободи от отговорност, ако е предприела предписаните от закона действия с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди. В случая ответната община не е установила в процеса на доказване да е предприела действия по обезопасяване на дупката на тротоарната настилка, която е част от пътното платно – общинска собственост, а и не го твърди. След като е нарушена тротоарната настилка на пътното платно и същата не е била надлежно обезопасена, тя несъмнено е представлявала препятствие, създаващо реално опасност за безопасното придвижване на пешеходците по пътното платно. Именно ответникът Община Пловдив като юридическо лице, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението, е следвало да осъществи действията по поддържане състоянието на пътя с цел осигуряване на безопасното придвижване по него. Бездействието на последните в случая е довело и до неизпълнение на горепосочените законови задължения, поради което настоящият състав намира за установен фактическия състав, обуславящ възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност на общината за противоправното й бездействие по реда на чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД (бездействие, противоправност, вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и причиняване на вредите при или при повод възложената работа).

Неоснователни са и твърденията на ответната община за липсата на проявено внимание от ищеца К. И. при придвижването й с възможност за преминаване от друго място и при знание от нея за съществуващата неизправност на тротоара, предвид подаваните сигнали на тел. 112, наведени по направеното от общината възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат. В ППВС № 7/1965 г. и в мотивите към т. 7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е разяснено съдържанието на съпричиняването на вредоносния резултат, като е посочено, че поведението на пострадалия следва да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди, че приносът на пострадалия съставлява обективен елемент от съпричиняването и може да се изрази в действие или бездействие, но винаги поведението му следва да бъде противоправно и да води до настъпване на вредите като ги обуславя в някаква степен. Ползването на публична общинска собственост, предназначена за придвижване на пешеходци, не може да бъде квалифицирано като противоправно действие, дори и в релевантния момент да е съществувал и друг възможен маршрут, по който пешеходецът да се придвижи, в каквато насока са и твърденията на ответника въз основа на дадените показания от св. М. Х. за възможността да бъде избегната дупката при движение само по тротоара, но не и при придвижване от паркинга към тротоара, от страната на който се намирала и същата. Не се установява и от събраните доказателства, включително и от наведените в исковата молба твърдения, ищецът К. И. (сега касатор) да е знаела за съществуването на дупката в тротоарната настилка преди настъпване на увреждането й, респ. за подаваните от другиго сигнали на тел. 112 преди този момент, поради което и не може да се изведе извод за изискване на по-голямо внимание от нея при придвижването й в този участък от пътното платно.

По тези съображения настоящият състав приема, че болките и страданията, претърпени от ищеца К. И. (сега касатор) непосредствено след увреждането й от падането при стъпване в дупка на тротоарната настилка, както и в периода на възстановяване, представляват неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с поведението на изпълнителя на възложената от ответната община работа, за чието виновно поведение последната носи гаранционно-обезпечителна отговорност поради неполагане на дължимата грижа и която не може да бъде намалена поради съпричиняване на вредоносния резултат.

За тези неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на нематериални блага и не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Относно размера на претендираното за тях обезщетение за неимуществени вреди евентуалният довод на Община Пловдив във въззивната жалба и отговора на касационната жалба за неговата прекомерност по критериите по чл. 52 ЗЗД е основателно. Съгласно задължителната практика (ППВС № 4/1968 г.), а също и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии - характер на увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнително влошаване състоянието на здравето; възрастта на пострадалия; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други, като от значение са още и моментът на настъпване на вредата с характерните за него конкретни икономически условия и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната.

От събраните по делото доказателства – заключение на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания, се установява, че за лечението на полученото от ищеца К. И. травматично увреждане, изразяващо се в разместено вътреставно счупване на долния край на лява лъчева кост, са проведени две операции на 08.06.2022 г. и 14.07.2022 г. за наместване, поставяне и отстраняване на външния фиксатор с последващи рехабилитационни процедури, което лечение е отнело около 100 дни, през които тя е изпитвала болки и страдания, като с по-голям интензитет към момента на увреждането и след започването на рехабилитационните процедури, и неудобства при обслужването през време на лечебния и възстановителен период, свързани и с проява на страх при придвижването й сама (показанията на св. Д. Т. и св. М. Х.). При прегледа й вещото лице е установило почти напълно възстановени движения в областта на лявата гривнева става за сгъване и разгъване, като е било констатирано ограничение в радиалното отвеждане (навътре), но с възможност за неговото подобряване при уместно провеждане на рехабилитационни и балнео мероприятия. Отчитайки тези факти относно вида и тежестта на увреждането, проведеното лечение с характерен за тези увреждания период на възстановяване, прогнозата за пълно възстановяване на ищеца К. И., липсата на данни за промяна в начина й на живот, извън началния момент на увреждането, свързан с неудобствата при обслужването, нейната възраст – 64 години, и социално-икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, една от проявните форми и ориентир за който е минималната работна заплата, която към този момент е в размер от 710 лева, и в съответствие с принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че размерът на претърпените от нея неимуществени вреди следва да се обезщетят със сумата 10 000 лева.

Във въззивната жалба и в отговора на касационната жалба, подадени от ответната община, липсват доводи относно размера на иска за обезщетяване на имуществени вреди, уважен от първоинстанционния съд за сумата от 1 265 лева, поради което и касационната инстанция следва да приеме, че този иск е основателен в посочения размер.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени частичният иск за неимуществени вреди до размера от 10 000 лева и искът за имуществени вреди за сумата от 1 265 лева, и вместо него по аргумент чл. 293, ал. 3 във вр. с ал. 1 ГПК да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени за посочените суми, заедно със законната лихва от 08.06.2022 г. за неимуществените вреди и от 03.08.2022 г. за имуществените вреди, и същото решение да се остави в сила в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата до размера от 25 000 лева, до който спорът е висящ.

При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените на ответната община разноски над размера от 620.11 лева. Същата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца К. И. (сега касатор), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените пред трите инстанции разноски (държавна такса и възнаграждение на вещо лице) в размер 874.87 лева, определени съразмерно на уважената част на исковете. За предоставената на ищеца К. И. безплатна правна помощ по производството от адв. К. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на същия следва да се присъди възнаграждение за трите инстанции сумата 1 777.34 лева, определена съразмерно на уважената част на исковете, а на ответника Община Пловдив, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК - сумата 85.78 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, определени съразмерно на отхвърлената част на исковете.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 91 от 22.05.2023 г. по гр. дело № 78/2023 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от К. Б. И. против Община Пловдив частичен иск по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди до размера от 10 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 08.06.2022 г., и иск по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди за сумата 1 265 лева, заедно със законната лихва върху сумата от 03.08.2022 г., и в частта за присъдените на Община Пловдив разноски над размера от 620.11 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на К. Б. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща част от общо претендирано обезщетение от 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматично увреждане - счупване на лява ръка, съставляващо фрактура на лява лъчева кост в долния й край, получено на 08.06.2022 г., вследствие на падане поради наличие на дупка в тротоарна настилка на [улица]пред № * в [населено място], заедно със законната лихва върху тази сума от 08.06.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 1 265 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, от същото непозволено увреждане, заедно със законната лихва върху тази сума от 03.08.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на К. Б. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 874.87 лева, представляващи разноски по производството пред трите инстанции.

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, с адрес: [населено място], пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на адвокат К. А. П. от САК, с адрес: [населено място], [улица], ателие 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 1 777.34 лева, представляваща възнаграждение за предоставената на К. Б. И. безплатна правна помощ по производството пред трите инстанции.

ОСЪЖДА К. Б. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК сумата 85.78 лева, представляваща разноски по производството пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

Долуподписаният съдия, като споделя отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, намира, че въззивното решение е съобразено с този отговор и като резултат е правилно.

Събраните по делото доказателства – медицинска документация, снимков материал, заключение от съдебномедицинска експертиза, звукозапис, свидетелски показания (на свидетелите Д. Т. и М. Х., които не са очевидци на произшествието и относно него възпроизвеждат казаното им от касаторката), преценени поотделно и в тяхната съвкупност съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, не позволяват да се направи обоснован извод, че злополуката е настъпила по описания от К. Б. И. начин и на посоченото от нея място. Относно тези обстоятелства не са налице преки доказателства, а косвените по никакъв начин не създават сигурност, че К. Б. е получила счупването на лявата ръка поради стъпване в дупка в настилката на тротоара на [улица]пред № *, [населено място], довело до падането й. От това следва, че по делото не е доказана пасивната материалноправна легитимация на Община Пловдив и предявените срещу нея искове са неоснователни.

Изложеното обуславя оставяне в сила на въззивното решение в обжалваната му пред ВКС част.

СЪДИЯ Р. ЯНЧЕВА: