Обявяване на брачен договор за недействителен спрямо кредитор при произнасяне плюс петитум

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 400

гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 2688 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на В. М. Я., чрез адв. Р. Т. от САК и на Д. П. Я., чрез адв. В. Т. Т., против въззивно решение № 54/15.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1606/2023 г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение от 20.06.2022 г. по гр.д № 14041/2020 г. на Софийски градски съд, с което по иск на Д. Х. Р. против Д. П. Я. и В. М. Я. е обявен за относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД, сключеният между В. М. Я. и Д. П. Я. на 12.04.2017 г. брачен договор, в частта му относно недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......, представляващ апартамент в [населено място], СО, район П., ведно с прилежащия към него апартамент и 4,48% ид.ч. от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху терена.

С определение № 1004/04.03.2025 г, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК поради съществуваща вероятност решението да е недопустимо, доколкото е налице произнасяне извън заявената претенция.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от ищцата Д. Х. Р. против Д. П. Я. и В. М. Я. иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен по отношение на ищцата Р., на Брачен договор от 12.04.2017 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 12555/12.04.2017 г. в частта му касаеща на 1/2 идеална част от придобития от В. М. Я. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......., представляващ апартамент в [населено място], СО, район П., ведно с прилежащия към него апартамент и 4,48% ид.ч. от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху терена. В исковата молба ищцата е твърдяла, че е кредитор на Д. П. Я. за сума в размер на 20 000 евро, във връзка с издаден от него запис на заповед от 11.03.2009 г. Дължимостта на сумата била установена с влязло в законна сила решение по гр. д. № 17534/2016 г. на СГС. Срещу длъжника Я. било образувано и изпълнително дело, по което обаче ищцата не можела да се удовлетвори, тъй като последният се разпоредил с имуществото си придобито по време на брака в полза на втория ответник В. Я. /негова бивша съпруга/, чрез брачния договор сключен между тях.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че ответниците /вече бивши съпрузи/ по време на брака си са сключили брачен договор от 12.04.2017 г., в който е обективирано изявлението на страните по него, че придобитият по време на брака им недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор ......, намиращ се в [населено място], район П. става изключителна собственост на В. Я., поради закупуването му с изцяло нейни лични средства, получени преди сключването на брака. Посочения недвижим имот, бил придобит по време на брака на ответниците, чрез договор за покупко-продажба, сключен между С. Г. Г., като продавач и ответницата Я. като купувач, обективиран в нот. акт № ...., рег. № 756, н.д. № 20/2009 г. на нотариус Кр. К. срещу продажна цена от 71 200 лв., получена изцяло от продавача преди подписване на договора.

Посочено е, че сключеният между ответниците на 12.04.2017 г. брачен договор следва по хронология възникналото задължение на първия ответник Д. Я. към ищцата Д. Р. за сума от 20 000 евро, произтичащо от запис на заповед от 11.03.2009 г., което задължение било съдебно установено с решение по гр.д. № 17543/2013 г. на СГС.

Въззивният съд, за да постанови решението си, е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че ищцата има качество на кредитор по отношение на едната от страните по брачния договор, и че сключеният след възникване на вземането й брачен договор представлява увреждащо кредитора действие. Отхвърлени са като неоснователни възраженията на ответниците, че процесният недвижим имот е лична собственост на съпругата- недлъжник към момента на придобиването му през 2009 г., поради пълна трансформация на лични средства по чл.23 СК. Прието е, че от събраните по делото доказателства не се установява извънсемеен произход на средствата, послужили за закупуването на имота към момента на възникване на собствеността, поради което и изявлението в този смисъл, инкорпорирано в брачния договор, имало симулативен характер и потвърждавали освен знание, но и намерение за увреждане на кредитора.

Въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение, с което е обявен за относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД сключеният между В. М. Я. и Д. П. Я. на 12.04.2017 г. брачен договор, в частта му касаеща целия недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., представляващ апартамент в [населено място] въпреки, че този иск е бил предявен само за 1/2 идеална част от недвижимия имот, т.е. налице е произнасяне plus petitum.

В исковата молба, не са излагани фактически твърдения за наличие на правен интерес да бъде обявен за относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД, брачния договор по отношение на целия недвижим имот. Не е заявен и такъв петитум. В първоинстанционното и във въззивното решение не са изложени никакви съображения в тази връзка.

Изложеното налага извод, че като е обявил за относително недействителен по отношение на ищцата Р., брачен договор от 12.04.2017 г. в частта му над 1/2 идеална част от придобития от В. М. Я. недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ апартамент в [населено място], без да е бил сезиран надлежно с такъв иск и извън заявения от ищцата петитум, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което в тази част следва да бъде обезсилено. Съдът е длъжен да даде защита на претендираното от ищеца субективно материално право само в онези рамки и по начин, посочени в исковата молба. Ищецът е този, който чрез обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, определя спорното материално право, предмет на делото. Всяко произнасяне с решение в повече от искането към съда е нарушение на диспозитивното начало и има за последица недопустимост на решението в тази част.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част.

В случая решението на първата инстанция е било обжалвано от ответниците в неговата цялост, което означава, че и без изрично релевирано оплакване за недопустимост на решението в частта, в която предявеният против жалбоподателите иск по чл. 135 ЗЗД е бил уважен за над 1/2 идеална част от придобития от В. М. Я. недвижим имот, въззивният съд е следвало служебно да констатира произнасянето плюс петитум и да обезсили в тази част първоинстанционното решение. Като не е сторил това, а е потвърдил решението на районния съд и в частта по непредявения иск, въззивният съд сам е постановил недопустимо решение.

По тези съображения настоящият състав намира, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение от 20.06.2022 г. по гр.д № 14041/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която по предявен от Д. Х. Р. против Д. П. Я. и В. М. Я. иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на ищцата Р., Брачен договор от 12.04.2017 г., в частта му касаеща придобития от В. М. Я. недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ апартамент в [населено място], за размера над 1/2 идеална част от описания имот, както и решението на Софийски градски съд в тази част следва да бъдат обезсилени. Тъй като се касае за произнасяне по непредявен иск, не се налага връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, както и прекратяване на производството.

В останалата му част- за другата 1/2 идеална част от процесния имот предмет на брачния договор, въззивното решение е правилно. Твърдяното от ищцата в случая увреждащо действие на нейния длъжник е сключеният на 12.04.2017 г. брачен договор, в който е посочено, че по силата на договора процесния имот „придобит на името на съпругата става изключителна, единствена и лична собственост на съпругата“ с оглед обстоятелството „че същият е закупен изцяло с нейни лични средства, придобити преди брака“. За да са прецени дали брачният договор представлява увреждащо кредитора действие, е следвало да се установи дали имотът действително е придобит изцяло с лични средства на ответницата и поради това е бил нейна изключителна собственост още към момента на придобиването му поради пълна трансформация на лично имущество и никога не е бил част от патримониума на ответника /т.е. уговорките на съпрузите имат установително, а не прехвърлително действие в отношенията им/, или имотът е бил съпружеска имуществена общност като придобит по време на брака въз основа на съвместен принос на двамата съпрузи /т.е. е станал изключителна собственост на В. Я. по силата на брачния договор/.

Правилно въззивният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответниците, че процесният недвижим имот е лична собственост на съпругата- недлъжник към момента на придобиването му през 2009 г., поради пълна трансформация на лични средства по чл.23 СК, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин извънсемеен произход на средствата, послужили за закупуването на имота към момента на придобиване на собствеността. В тази връзка съдът е обсъдил показанията и на двете групи свидетели разпитани по делото, съответно на свидетелите посочени от ответната страна: С. Д. и Д. И. /брат и вуйчо на ответницата Я./ и Н. А., и на свидетелят посочен от ищцата - Сл. Г.. Според първите двама свидетели през 1998 г., непосредствено преди ответниците да сключат брак, родителите на ответницата Я. й дарили сумата от 80 000 германски марки, за да закупи с тях собствено жилище. Половината от сумата била от спестявания на родителите на ответницата, а другата половина, предоставена от вуйчото за уравняване на дялове от наследствени имоти. Според показанията на св. Д. в последствие сестра му сменила сумата в евро, а по-късно през 2009 г. закупила процесния имот с тази сума. Според св. Г.- присъствала като продавач на имота при сключване на сделката през 2009 г., финансирането на част от средствата по сделката било осигурено от ищцата Р., която била нейна близка приятелка и имала тази възможност, затова предоставила в заем сумата от 20 000 евро на ответника Я., за обезпечение на който последният издал запис на заповед на същата дата, на която е изповядана и продажбата на недвижимия имот. Свидетелката лично присъствала при предаване на сумата от 20 000 евро и подписване на записа на заповед от Я. за посочената сума. В решението си въззивният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира показаният на св. Г., а не на останалите разпитани свидетели, които се споделят от настоящия състав на ВКС. Показанията на същата се потвърждават от писмените доказателства /издаден в деня на сделката запис на заповед/ и не се опровергават от показанията на св. Д. и св...... Последните не са присъствали при сключване на сделката, нито имат лични впечатления как е станало плащането на цената на апартамента и с какви средства, а пресъздават обстоятелства, станали им известни от ответницата, което с оглед на родствената им връзка с последната, разколебава доказателствената стойност на показанията им. Показанията на св. А., че частични плащания били правени не на продавача по сделката, а на трето лице, е достатъчно основание същите да се изключат като неотносими, освен това същите са в противоречие с писмените доказателства по делото.

Предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е наличието на увреда по отношение на кредитора. Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

Сключеният между ответниците брачен договор, в частта му легитимираща ответницата В. Я. като собственик на процесния недвижим имот и за разликата над 1/2 идеална част от същия уврежда кредитора. С оглед на необорената презумпция за наличие на съвместен принос, установена в чл. 21, ал. 3 СК, следва да се приеме, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака на ответниците в режим на съпружеска имуществена общност /чл.21, ал.1, вр. с §4, ал.1 от ПЗР на СК/, независимо че в нотариалният акт за придобиването му от 11.03.2009 г., като купувач е посочена само ответницата Я.. Със сключване на брачния договор Д. Я. на практика се е разпоредил със свое имущество - собствената си идеална част от недвижимия имот, в полза на бившата си съпруга. По този начин се е стигнало до намаляване на имуществото му и се затруднява удовлетворяването на неговия кредитор - ищцата по делото. Вземането на ищцата Р. е възникнало на 11.03.2009 г., т.е. преди сключване на брачния договор. Ответникът Я., като издател на записа на заповед е знаел за задължението си, както и че със сключване на брачния договор намалява имуществото си, тъй като този договор е сключен, след като вземането на ищцата е било установено с решение на съда. В случая характера на брачния договор /възмезден или безвъзмезден/ в частта му касаеща процесния имот е без значение. Насрещна страна по договора е съпругата на длъжника. При безвъзмездна сделка, знанието на третото договарящо лице не е предпоставка за упражняване на правото по чл. 135 от ЗЗД и наличието му не следва да се доказва, а при възмездна- знанието на съпруга недлъжник за увреждането се предполага до доказване на противното с оглед презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, която в случая не е оборена в процеса.

С оглед изложеното и при наличие на всички предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, въззивното решение в частта му, с която е обявен за относително недействителен по отношение на ищцата Д. Р., Брачен договор от 12.04.2017 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 12555/12.04.2017 г., в частта му касаеща придобития от В. М. Я. недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., представляващ апартамент в [населено място] СО, район П., ведно с прилежащия към него апартамент и 4,48% ид.ч. от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху терена, до размера на 1/2 идеална част от описания имот, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на всеки от касаторите: В. М. Я. и Д. П. Я., следва да се присъдят деловодни разноски в размер от по 84,76 лв.- половината от заплатените от тях държавни такси в касационното производство.

Ответникът по жалбата е заявил че не претендира разноски за касационното производство.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 54/15.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1606/2023 г. по описа на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение № 262034/20.06.2022 г. по гр.д № 14041/2020 г. на Софийски градски съд в частта му, с която по предявен от Д. Х. Р. против Д. П. Я. и В. М. Я., иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, е обявен за относително недействителен по отношение на ищцата Д. Р., Брачен договор от 12.04.2017 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 12555/12.04.2017 г., в частта му касаеща придобития от В. М. Я. недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ апартамент в [населено място] СО, район П., ведно с прилежащия към него апартамент и 4,48% ид.ч. от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху терена, за размера над 1/2 идеална част от описания имот, както и решение № 262034/20.06.2022 г. по гр.д № 14041/2020 г. на Софийски градски съд в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 54/15.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1606/2023 г. по описа на Апелативен съд- София в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Д. Х. Р., с ЕГН [ЕГН] да заплати, както следва: на В. М. Я., с ЕГН [ЕГН] разноски за касационната инстанция в размер на 84,76 лв. и на Д. П. Я., с ЕГН [ЕГН] разноски за касационната инстанция в размер на 84,76 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.