Указания при оспорване на актове за държавна собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50033
София, 25.08.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1261/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 50010 от 06.01.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 386 от 09.09.2021 г. по гр. д. № 333/2021 г. на Благоевградски окръжен съд, по касационната жалба на М. К. М., А. Д. Б., Й. С. М. и Т. С. Д.. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от М. К. М., А. Д. Б., Й. С. М. и Т. С. Д. искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на „Сан инвест груп” ООД – гр. Сандански правото им на собственост, на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство, върху недвижим имот, по отношение на който е налице непълнота в кадастралната карта на [населено място], изразяваща се в незаснемането и отразяването му като самостоятелен имот, собственост на наследниците на С. В. М., и който имот представлява нива от един декар, осма категория, находяща се в местността „Ч.“, в землището на [населено място], която бивша нива попада в границите на урбанизирана територия в землището на [населено място], заснета в помощния план като имот № *, при граници: имот № *, имот № * и имот № *, а съгласно кадастралната арта на [населено място] представляващ поземлен имот с проектен идентификатор № ***, с площ от 1 000 кв. м., при граници: ПИ с идентификатор №***, ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***, съгласно скица-проект № 15-822398 от 07.11.2018 г., който имот съгласно същата скица-проект попада върху част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 7 980 кв. м., при описани граници, който представлява към настоящия момент част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 8 980 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./, при граници: ПИ с идентификатори № № ***, ***, ***, ***, *** и ***.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената от касаторите искова претенция за собственост бъде уважена със законните последици.

Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация „Сан инвест груп” ООД – гр. Сандански не е изразил становище в съдебно заседание.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба ищците са въвели като придобивно основание за правото си на собственост възстановяване на собствеността с решение на органа по земеделска реституция през 2018 г., в качеството им на наследници на С. В. М..

С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че притежава право на собственост на основание договор за покупко-продажба от 12.07.2011 г., сключен с „Хидрострой-Юг-97“ АД, като продавачът се е легитимирал като собственик на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./. Посочил е, че дружеството-продавач е правоприемник на държавна стопанска организация „Хидрострой“, Стопанско управление С., като на последната е предоставено правото на стопанисване и оперативно управление. Процесният терен е бил включен в капитала на образуваното еднолично търговско дружество с държавно имущество.

Процесният имот е заявен за възстановяване през 1992 г. от наследниците на С. М., като за удостоверяване правото на собственост на наследодателя са представени заявление-декларация и опис-декларация за членство в ТКЗС от 22.01.1957 г. От административната преписка се установява, че първоначално органът по земеделска реституция е отказал възстановяване правото на собственост в стари реални граници, но решението му е било отменено със съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, въз основа на което е постановено решение № 01-507/05.03.2001 г. за възстановяване правото на собственост върху заявения имот, находящ се в строителните граници на [населено място]. Проведена е процедура по реда на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ за издаване на удостоверение и скица относно процесния имот, която е приключила с издаване на удостоверение № 2/17.07.2017 год. и скица № 374/13.07.2017 год. за възстановяване на 1 000 кв. м. от бивш имот № 2458 в м.“Ч.“. ОбСЗ-Сандански първоначално е издала решение от 27.09.2017 г., с което е възстановила правото на собственост на наследниците на С. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 1 дка, находяща се в границите на урбанизираната територия на [населено място], попадаща в ПИ с идентификатор ***, което решение е отменено с решение на РС-Сандански по адм. д. № 10/2017 г. С последващо решение № 1573Р/19.03.2018 г. административният орган е възстановил правото на собственост на наследниците на С. М. върху нива от 1 дка, заснета в помощния план като имот № *. Същият по кадастралния план на Воден синдикат „Св. Врачко поле“ от 1937 г. съставлява нива с площ от 2 174,68 кв. м., записана на името на С. В.. Попада върху имоти с проектни идентификатори *** /с площ 1 000 кв. м./ и *** /с площ 1 000 кв. м./, като представлява част от имот с идентификатор *** по кадастралната карта и имоти пл. № * и * по КВС на землището на [населено място], и имот пл. № * по КП от 2009 г. /без площта на имот № *, като възстановеният на ищците имот с проектен идентификатор *** попада изцяло в имот ***. С влязло в сила на 17.07.2009 г. решение по гр. д. № 602/2002 г. на РС-Сандански са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС на В. М., А. С. и Л. В. срещу „Хидрострой-Юг-97“ АД за установяване правото им на собственост като наследници на Д. В. М., върху нива с площ от 1 дка, в м. “Ч.“, землище на [населено място], отразен с № * по картата на землището /за другата част от имот № * по кадастрален план на Воден синдикат „Св. Врачко поле“ от 1937 г., целият с площ 2 175 кв. м./. През 2009 г. в действащия кадастрален план е нанесен имот пл. № *, м.“Ч.“ с площ от 7 980 кв. м. по скица-проект, като според експертизата този имот, съответно имот с идентификатор *** по кадастралната карта, попада по месторазположение (въз основа на граници) в имота, описан в акта за държавна собственост от 1997 г.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 156/2011 год. ответникът е закупил от „Хидрострой-Юг-97“-АД поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 7980 кв. м. Продавачът е признат за собственик на този имот с констативен нотариален акт № 155/2011 г., издаден въз основа на писмени доказателства /договор за покупко-продажба по реда на чл. 35, т. 1 от ЗППДОП от 29.10.1997 г. и акт за частна държавна собственост № 216 от 17.03.1997 г., с който е актуван като държавна собственост терен от 9 800 кв. м., извън регулация, м.“Ч.“, при граници: път за [населено място], р.“С. Б.“, частен имот и градски парк, застроен със сгради през 1965 г.: арматурна работилница, сглобяема, с площ от 35 кв. м., сервизна работилница с площ от 200 кв. м.-масивна, на един етаж, сервизна работилница с площ от 180 кв. м., полумасивна, на един етаж; работилница с площ от 420 кв. м., полумасивна, на един етаж, склад № 1, полумасивен на един етаж, с площ от 65 кв. м., и склад № 2 с площ от 80 кв. м., полумасивен, на един етаж/. В акта е посочено, че бивш собственик на имота е ДСО “Хидрострой“, Строително управление С.; същият е включен в капитала на търговско дружество „Хидрострой-Юг“-ЕООД на основание решение № 596/07.03.1997 г. на Благоевградския окръжен съд по ф. д. № 1115/1993 г. и заповед № РД-02-14-1092/1996 г. на МТРС. Преди цитирания акт е бил съставен акт за държавна собственост № 1555/1846 от 20.08.1982 г., от който е видно, че като държавна собственост е актувано дворно място извън строителните граници на населеното място с площ от 7 000 кв. м., бивша собственост на АПК-С., предоставено за оперативно управление на ДСО “Хидрострой“, Строително управление С., при съседи: река С. Б., околовръстен път, градски парк и Поленишки баир, заедно с описани сгради. В него е посочено, че имотът е държавна собственост на основание чл. 77 НДИ /отм./ и 83 РМС от 1965 г.

На 29.10.1997 г. е сключен, на основание чл. 35, т. 1 от ЗППДОбП и заповед за приватизация № РД-02-14-281/18.04.1997 г. на МРРБ, договор за покупко-продажба на „Хидрострой-Юг“ ЕООД между Министерството на регионалното развитие и благоустройство, от една страна в качеството на орган по чл.3 от ЗППДОбП, и работниците и служителите на дружеството, от друга страна, като недвижимото имущество на продадения обект /предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/ включва и терен от 9,8 дка в м. „Ч.“, както и базата, състояща се няколко сгради и строителни съоръжения, съобразно списък-приложение № 2 към договора. Закупеното имущество, включително и описаното в акт за държавна собственост от 1997 г., е предадено на купувача с протокол за предаване и приемане на обект „Хидрострой-Юг“ от 25.11.1997 г.

Продавачът по сделката от 2011 г. - „Хидрострой-Юг-97“-АД, регистрирано по ф. д. № 2125/1997 г., е правоприемник на „Хидрострой-Юг“ ЕООД, регистрирано по ф. д. № 1115/1993 г. на Благоевградския окръжен съд, което дружество е прекратено поради приключена приватизационна сделка. Негов едноличен собственик е държавата и е образувано при разделянето на „Хидрострой-Инженеринг“ ЕООД, гр. София, като е приело част от активите и пасивите му.

Във въззивното производство, образувано по жалба на ищците, е представен анализ на правното състояние на „Хидрострой-Юг“ ЕООД към месец юли 1996 г. В жалбата е изложен довод за допуснато процесуално нарушение във връзка с разпределение тежестта на доказване. Въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК и писменото доказателство не е прието. Представен е и протокол за оценка на имуществото на „Хидрострой-Инженеринг“ ЕООД, от който се установява, че не е оценена и вписана стойност на терени, не е направено счетоводно записване на земя в сметка „201“, както е и налице правно очакване да бъде извършено апортиране. Сградите са включени в баланса и капитала на дружеството - сметка „203“ от баланса.

В проекта за доклад по чл. 140, ал. 3 ГПК съдът е указал на ответника, че следва да докаже преобразуването на „Хидрострой-Юг“ в„Хидрострой-Юг-97“. С отговора на исковата молба са представени акт за държавна собственост № 1555/1846 от 20.08.1982 г. и акт за частна държавна собственост № 216 от 17.03.1997 г. В първото съдебно заседание процесуалният представител на ищците е оспорил съществуването на удостовереното в актовете право на собственост на държавата върху процесния имот, констатацията, че е бил предоставен за стопанисване от ДСО “Хидрострой, включването му в капитала на „Хидрострой-Юг“, както и че същият е бил предмет на приватизационната сделка. В доклада по чл. 146 ГПК съдът не е разпределил тежестта на доказване във връзка със заявеното оспорване на актовете за държавна собственост.

В обжалваното въззивно решение е прието, че със заповед от 20.11.1996 г. е увеличен капитала на „Хидрострой-Юг“ ЕООД със земята, описана в акта за държавна собственост от 1982 г. Налице е конкуренция на права-по реституция и по приватизация. Ответникът е оспорил правото на собственост в полза на наследниците на С. М. и е направил възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота, с оглед на което следва да се извърши инцидентен съдебен контрол на законосъобразността му. Върху решение № 1573Р от 19.03.2018 г. на ОбСЗ, с което се легитимират ищците, не е упражняван пряк съдебен контрол в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, поради което няма пречка при възникнал спор за собственост да се преценява неговата законосъобразност. Изложени са съображения, че решението за възстановяване на собствеността е материално незаконосъобразно, когато имотът е бил включен в активите на приватизирано държавно предприятие преди възстановяването на собствеността с решението на административния орган по поземлена собственост -пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./, респ. пар. 11 от ДР на ЗПСК. Установено е, че имотът на ищците е част от имот на приватизирано дружество, както и че процесът на приватизация е приключен през 1997 г., а реституционното решение, от което ищците черпят права, е от 2018 г. Приватизацията на предприятие с държавно имущество, в чиито активи е включен имот, за който по реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за възстановяване на собствеността, по естеството си е правно действие, което ако е извършено при спазване на установените в закона правила, представлява самостоятелна пречка за възстановяване правото на собственост на имота в реални граници (ограничение аналогично на предвиденото в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при което бившите собственици получават обезщетение, но не и бившата собственост). Налице е пречка за реално връщане на земеделска земя с оглед включването й в активите на приватизираното дружество, чийто правоприемник е праводателят на ответника. За да придобие правото на собственост едно търговско дружество по реда на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ следва да са налице следните предпоставки: имотът да е държавна собственост; имотът да е предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие; имотът да е включен в баланса към момента на преобразуването му в търговско дружество и да е включен в активите на новообразуваното дружество. Представеният акт за държавна собственост № 1555/1846 от 20.08.1982 г., в който е посочено, че като държавна собственост е актувано дворно място извън строителните граници на населеното място с площ от 7 000 кв. м., на основание 83 РМС/1965 г., както и че имотът е предоставен за оперативно управление на ДСО “Хидрострой“, Строително управление С., доказва собствеността на държавата и предоставянето на имота за стопанисване и управление на държавно предприятие. Актовете за държавна собственост, съставени по надлежния ред и форма, са официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отбелязванията в тях, поради което фактите, за които се отнасят тези отбелязвания се смятат за установени до оборването им с други доказателства. Възприето е, че въпреки липсата на оспорване на актовете за държавна собственост, ищците не са ангажирали доказателства, които да оборят отбелязванията в тях. Със самото предоставяне на терена за оперативно управление на държавно предприятие и застрояването му през 1965 г. имотът е трансформиран от кооперативна в държавна собственост, като с този факт е променил предназначението си и не съставлява земеделска земя. Установено е също от отбелязването в акт за държавна собственост № 216/17.03.1997 г., че имотът, бивша собственост на ДСО, е включен в капитала на търговско дружество с държавно имущество с решение № 596/07.03.1997 г. по ф. д. № 1115/1993 г. и заповед № РД-02-14-1092/1996 г. на МТРС. За доказване предоставянето на дадено имущество в оперативно управление на определена държавна фирма или търговско дружество, включването му в капитала на търговско дружество и преобразуване и приватизация на последното, е достатъчно отбелязване в акта за държавна собственост. Установено е, че описания в акта от 1997 г. имот е част от имуществото на приватизираното дружество „Хидрострой-юг“-ЕООД, чийто правоприемник е „Хидрострой-Юг-97“-АД.

Обоснован е извод, че не е настъпил вещно-правният ефект на решение № 1573Р от 19.03.2018 г. на ОбСЗ, тъй като към момента на постановяването му собствеността върху земята е сменена. Към този момент ищците са имали право само на обезщетение по реда на ЗСПЗЗ, но не и на реално връщане на собствеността върху бившата земеделска земя. С разпоредбата на пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./, респ. пар. 11 от ДР на ЗПСК, законодателят е дал предимство на процеса на приватизация пред процеса на земеделска реституция.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: дължи ли съдът даването на указания за опровергаване на доказателствената сила на актовете за държавна собственост, когато е заявено оспорване от страната на същите.

По така поставения процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор:

Съдът дължи даването на указания за опровергаване на доказателствената сила на актовете за държавна собственост, когато е заявено оспорване от страната на същите. Актовете за държавна собственост се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в тях факти, включително фактът, че държавният имот е предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му, а за собствеността на държавата имат легитимиращо действие - актуваният имот се счита за държавна собственост до доказване на противното, като държавата не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът. При оспорване в рамките на исково производство на правото на собственост на държавата и на юридическите факти, съставляващи придобивното й основание, удостоверено с акта за държавна собственост, това оспорване не се развива по реда на чл. 193 от ГПК, тъй като не касае истинността на акта, а съществуването на удостовереното с него право на собственост на държавата, което се индивидуализира и със съответното придобивно основание. В тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, е разяснено, че оспорващата страна, която носи доказателствената тежест да обори легитимиращото действие на акта за собственост, следва в рамките на исковото производство да докаже факти, които изключват правото на собственост на държавата, удостоверено с акта. Горното е възприето в решение № 125 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 3576/2018 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение № 61/26.05.2014 г. по гр. д. № 76852013 г. на ВКС, второ г. о.

По касационната жалба.

Районният съд не е разпределил доказателствената тежест във връзка с надлежно заявеното от касаторите – ищци оспорване на актовете за държавна собственост, представени с отговора на исковата молба.

В настоящата хипотеза във въззивната жалба касаторите са се позовали на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Съдържащото се в жалбата оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на доклада по чл. 146 ГПК, е било обосновано. Независимо от наличието му, въззивният съд не е събрал представените с жалбата относими писмени доказателства, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. С ъдържащата се в чл. 266, ал. 1 ГПК забрана за събиране на нови доказателства, които страната е могла да посочи и представи своевременно в първоинстанционното производство, не важи в хипотезата на ал. 3 на цитираната разпоредба, когато непълнотата на доказателствата не се дължи на процесуалното бездействие на страната, а на допуснато нарушение на процесуалните правила от първата инстанция, което съставлява извинителна причина за събиране на доказателството /тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 от същото/. Допуснатото в настоящата хипотеза процесуално нарушение се е отразило на правилността на решението. Районният съд не е разпределил доказателствената тежест по правнорелевантен за конкретния спор факт. Отстраняването на допуснатото нарушение е било в правомощията на въззивния съд. Обжалваното решение е постановено, без да бъдат предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия, изразяващи се в събирането на представените с въззивната жалба писмени доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Същевременно в мотивите са изложени съображения, че липсва заявено оспорване на актовете за държавна собственост, както и че не са ангажирани доказателства за опровергаване на доказателствената им сила.

С оглед на така установеното по делото, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който трябва да приеме и обсъди в решението си представените с въззивната жалба доказателства.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 386 от 09.09.2021 г., постановено по гр. д. № 333/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд съобразно дадените в мотивите указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.