Задължение на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателства по делото

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д.№ 5387 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 731
гр.София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5387 от 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Ч. срещу решение № 4001 от 19.07.2023 г. по в.гр.д.№ 14877 от 2021 г. на Софийския градски съд, възз.II-Г състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 4413 от 08.08.2023 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 20192944 от 01.10.2021 г. по гр.д.№ 64886 от 2017 г. на Софийския районен съд, 24 състав за отхвърляне на предявения от В. Ц. Ч. срещу Държавата, чрез МРРБ, Министерството на културата и Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението на следния недвижим имот: незастроен имот с площ от 545 кв.м., находящ се в [населено място], район „Т.“, [улица], представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. Ц. Ч. срещу Държавата, чрез МРРБ, Министерството на културата и Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография иск с правно основание чл.108 ЗС за процесния имот, въззивният съд е приел, че ищецът В. Ц. Ч. не е придобил правото на собственост върху имота на основание договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 109 от 12.05.2006 г., тъй като този имот не е бил реституиран в полза на неговия праводател Ц. Ч.. Процесният имот, който е бил одържавен през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС, не бил реституиран на две основания: на първо място, защото заповедите за деактуване на имота от 2001 г. били нищожни /издадени от некомпетентен орган- от Областния управител на Област София, вместо от Министъра на регионалното развитие и благоустройството/ и на второ място, защото от представените актове за държавна собственост се установявало, че през годините Държавата е управлявала и ползвала имота за нуждите на училище.

С определение № 4217 от 25.09.2024 г. настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. е допуснал касационно обжалване на това решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му с практиката на ВКС /например Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по гр.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50 от 22.05.2019 г. по гр.д.№ 1441 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 42 от 10.06.2015 г. по гр.д.№ 4492 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о. и др./ по въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба доводи и възражения и да обсъди събраните във връзка с тези доводи и възражения доказателства.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощниците на касатора В. Ц. Ч. поддържат жалбата. Молят обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Пълномощниците на ответниците по жалбата Държавата, чрез МРРБ, Министерството на културата и Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография оспорват същата. Молят решението на СГС да бъде оставено в сила. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационнен съд на РБ, ГК, състав на първо г.о. по поставения правен въпрос изцяло споделя приетото в практиката на ВКС /включително посочената по-горе/, че съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на обжалваното пред него първоинстанционно решение, а по неговата правилност е ограничен от посоченото във въззивната жалба. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и възражения доказателства. Ако не стори това, въззивният съд допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила /на чл.12 ГПК, чл.236, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК/, което е основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на решението му.

В конкретния случай при постановяване на решението си въззивният съд не се е произнесъл по съдържащите се във въззивната жалба на В. Ч. доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон /един от които за нарушение на чл.1 ЗВСВОНИ, според който възстановяването на правото на собственост по реда на този закон се извършва не по силата на административен акт, а по силата на закона, поради което без значение за делото е дали заповедите за деактуването на имота от 2001 г. са нищожни или не/ и на процесуалния закон /необсъждане от първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства, едно от които заключението на съдебно-техническата експертиза/. Не се е произнесъл и по доводите на въззивника, че процесният имот не е публична държавна собственост; че представените по делото актове за държавна собственост нямат отчуждително действие и не доказват придобиването на имота от Държавата и че отреждането на имот по регулационен план за ползване от ответното училище само по себе си нямало вещно-отчуждително действие. В този смисъл въззивното решение е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл.12 ГПК, чл.236, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК и поради това и на основание чл.281, т.3 ГПК следва да бъде отменено.

След отмяната му, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на ново съдопроизводствено действие- служебно поставяне на следните допълнителни задачи на съдебно-техническата експертиза:

1. Да се даде заключение кой е бил действащият към датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ /24.02.1992 г./ дворищно-регулационен план на [населено място], м.“К. с.- С.- II част“- планът, одобрен със заповед № 234 от 30.04.1975 г. или по-късно приет план;

2. Да се даде заключение какво представлява процесният имот с идентификатор *** по този действащ към 24.02.1992 г. регулационен план- самостоятелен парцел или част от друг по-голям парцел и за какво е бил отреден този парцел;

3. Да изготви комбинирана скица, на която да обозначи с букви или цифри процесния имот с идентификатор *** с площ от 545 кв.м.; частта от него с площ от 444 кв.м., която се е заемала от описания в нотариален акт № 160 от 03.06.1932 г. парцел ***-*** от кв.105 по регулационния план на [населено място], м.“К. с.- Р.“, одобрен със заповед № 858 от 12.04.1927 г. и частта от него, която се е заемала от съседния парцел ***-*** от кв.*** по регулационния план от 1927 г. На скицата да отрази и оградата на ответното училище, ако такава е била отразена в действащ към 24.02.1992 г. или в по-стар регулационен или кадастрален план;

4. Да провери по разписните списъци към кадастралните и регулационни планове от 1927 г., 1950 г., 1964 г., 1975 г. и по действащия към 24.02.1992 г. план на чие име е бил записан парцел ***-*** от кв.*** по регулационния план от 1927 г.

След приемане на допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът следва да постанови решение, в което да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, съдържащи се във въззивната жалба и отговорите към нея, да обсъди всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях да обоснове извод дали към датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ през 1992 г. са били налице предпоставките на чл.1, ал.1 ЗВСВОНИ за реституцията на имота.

При постановяване на решението си съдът следва да вземе предвид, че представените и оспорени по делото заповеди за деактуване на имота от 2001 г. нямат вещно-прехвърлително действие и че тъй като процесният имот е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС, правото на собственост върху него се възстановява по реда на чл.1 от ЗВСВОНИ /по силата на този закон и при наличие на посочените в тази разпоредба от закона предпоставки/, а не по силата на издадени административни актове за реституция. В тази връзка за правилното решаване на спора съдът следва да прецени дали към датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ през 1992 г. имотът е бил предоставен по надлежния ред за ползване на ответното училище и като такъв е бил публична държавна собственост и в тази връзка- дали са налице пречките по чл.2, ал.1 Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/, чл.7, ал.4 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, чл.10, ал.2 от Закона за народната просвета от 1991 г. /отм./ и чл.302, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ за неговата реституция.

В случай, че приеме, че са били налице условията за реституиране на имота по реда на ЗВСВОНИ, съдът следва да обсъди представените по делото писмени и гласни доказателства и да се произнесе по своевременно направеното /в отговора на исковата молба на ответното училище/ евентуално възражение за придобиване на имота от Държавата на основание давностно владение, осъществявано в периода от 1990 г. до завеждане на делото.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 4001 от 19.07.2023 г. по в.гр.д.№ 14877 от 2021 г. на Софийския градски съд, възз.II-Г състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 4413 от 08.08.2023 г. по същото дело.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.