Обезщетение за пострадал пътник при рязко спиране на тролейбус

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * неимуществени вреди * обезщетение за неимуществени вреди

12
РЕШЕНИЕ
№ 53
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 11.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при участието на секретаря Александра Ковачева
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. дело № 565 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.

С. Д. К. чрез адв. С. Н. обжалва решение № 1285/10.12.2024 г. по в.гр.д. 1587/24 г. по описа на Апелативен съд – София, с което изцяло е потвърдено решение от 14.05.2024 г. по гр. д. 2434/23 г., СГС, I-22 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв за неимуществени вреди в размер на 432, ал. 1 от КЗ, вследствие на причинени болки и страдания в резултат от настъпило пътно-транспортно произшествие, по вина на водач на тролейбус, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, както и е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 220 лв, обезщетение за забава за периода 08.02.2022 г. до 27.02.2023 г.

В касационната жалба са изложени основания за отмяна на решението на въззивния съд, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, не съответства на нормата на чл. 132, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща правило за движение при превозване на пътници, както и чл. 24, ал. 1 от ЗДвП относно извършването на маневра спиране.

Освен това твърди, че е налице и основание съгласно чл. 281, т.3 , пр.2. от ГПК, съществени процесуални нарушения, като в противоречие с правилата, предвидени в чл. 236, ал. 2 от ГПК, въззивният съд не бил обсъдил доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, като немотивирано бил изключил част от доказателствата, а други кредитирал.

Излага съображения и за необоснованост на решението, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр.3 от ГПК. В нарушение на правилата на логиката, въззивният съд бил приел, че била създадена опасност за водача на тролейбуса и това е довело до рязко натискане на спирачката, с което е причинено процесното произшествие. С оглед на свидетелските показания за породения между водача на тролейбуса и велосипедиста конфликт, вътре в превозното средство, въззивният съд в нарушение на опитните правила и логиката бил приел, че е имало риск от пряк телесен конфликт между водача на тролейбуса и велосипедиста, което изключвало вината на водача. Моли да се отмени решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковете. Претендира разноски.

Адвокат София Н. претендира възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ на касатора, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД чрез адв. И. Т. оспорва касационната жалба. Счита, че решението на въззивния съд е правилно, тъй като било установено, че водачът на тролейбуса е бил физически застрашен от лице, което е посегнало към него. Тази реакция била провокирала уплаха, довела до спиране на превозното средство. Твърдението, че водачът, бидейки нападнат следва да продължи движението на превозното средство, в което пътуват хора, бил нелогичен. Водачът бил действал инстинктивно за самосъхранение, с оглед нападението на велосипедиста. Излага подробни съображения. Претендира разноски, представя списък на основание чл. 80 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да потвърди решението за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищцата-касатор в настоящето производство, е била пътник в тролейбус, управляван от Х. Б.. Прието е, че гражданската отговорност на водача на тролейбуса е застрахована при ответника. Установено е, че тролейбусът рязко е спрян от водача. Вследствие на това С. К. като пътник в тролейбуса е паднала и получила счупване на прешлен L 2, с което била се ограничила подвижността на долните крайници. Установени са конкретните увреждания, както и че е било проведено оперативно лечение.

Въззивният съд е приел, че според свидетелите З. и делинквента Б., Ковачева е била пътник в тролейбуса. Автобусът се е движил към спирка „Мадара“ в София, при спиране на тролея на спирката млад човек връхлетял с колело върху слизаща от тролейбуса бременна жена. Тя му направила забележка за това. Водачът на тролейбуса спрял превозното средство на светофара, както и водачът на велосипеда спрял на светофара. Водачът на тролея направил забележка на велосипедиста , че не следва така да управлява велосипеда, като засяга слизащите от тролея. Последвала саморазправа, младият велосипедист нападнал водача на тролея през малкото прозорче и избягал. После се качил в превозното средство на спирка „Военна болница“ в тролея и започнал да обижда водача. Преди следващата спирка на тролея срещу болница „Св. И. Рилски“ , на [улица], срещу [улица]велосипедистът продължавал да се разправя с шофьора. Последният рязко „набил спирачки“ точно преди спирката на тролеите. Съдът е направил извод, че това е провокирано от явно предотвратяване на друг удар. Вследствие на рязкото спиране свидетелката е паднала.

От показанията на св. Б., водача на тролея, въззивният съд е приел, че през октомври 2022 г. било се състояло произшествие, при което пострадала жена. Установено е, че при слизане от тролея на една жена, която била бременна, била съборена от велосипедист и между водача на тролея и велосипедиста бил възникнал конфликт. В момента , в който велосипедистът бил минал покрай тролея, свидетелят бил му направил забележка, че има чисто нова велоалея от другата страна на пътя, където трябва да се движи. Две спирки по-късно този младеж, вече без велосипед се качил в тролея. Опитал се да влезе в кабината на водача, която била заключена. Непосредствено преди спирката на „Център по хигиена“ велосипедистът бил вътре в тролея и посегнал през прозорчето на кабината. Свидетелят, като водач на тролея, бил се стреснал да не го прободе велосипедистът и натиснал рязко спирачка, като в този момент станал инцидента, като не бил видял как жената е паднала вътре в тролея, тъй като за момент не следял пътниците. Изложени са мотиви относно изключването на вината на водача на тролейбуса. Прието е, че причина за деликта е противоправното поведение на велосипедиста, провокирало реакция на водача на тролея. Прието е, че шофьорът е действал инстинктивно и е бил оправдан страха му от агресивността на велосипедиста, както и възприетия риск за здравето му. Това изключвало противоправността на деянието. Посочено е, че не е съществувала възможност да се предотврати произшествието.

По поставения правен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, възражения и доводи на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?“ е налице задължителна и трайна съдебна практика. Съгласно задължителната практика на ВКС, Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната практика на ВКС, служебно известната на настоящия съдебен състав: решение № 163/06.02.2020 г. по т.д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т.д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т.д. 2579/18 г., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т.д. 1245/13 г. решение № 184 от 17.12.2018 г. по т. д. № 2781/2017 г., II ТО на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейностите на първата и на въззивната инстанция са свързани с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба по чл. 263, ал. 2 ГПК.

С оглед отговора на поставения правен въпрос по същество на касационната жалба следва да се вземе предвид следното:

В касационната жалба е посочено допуснато съществено процесуално нарушение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, нарушение на процесуалните правила по чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК като е въведена липсата на обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Настоящият съдебен състав намира, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение. Въззивният съд в отклонение от нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото.

В случая въззивният съд не е взел предвид, че събраните доказателства са констативният протокол за ПТП с пострадали лица, №К-558/20.10.2022 г., съставен от длъжностно лице СДВР, отдел „Пътна полиция“; разпит на свидетел, И. А., която е формирала непосредствени впечатления , тъй като се е возила в тролейбуса в същия момент, в който е настъпило произшествието, както и разпита на водача на тролейбуса, с който е настъпило произшествието и в който се е превозвала ищцата.

Установява се от констативния протокол за ПТП с пострадали лица, който има обвързваща съда материална доказателствена сила като писмен официален документ, че на 20.10.2022 г. се е състояло произшествие с превозно средство, тролей, управлявано от Х. С. Б.. Пострадала е С. Д. К. В протокола е посочено, че при спиране на тролея при неизяснени причини и обстоятелства, пада пътникът С. Ковачева.

От разпита на свидетелката И. А. се установява, че е била пътник в тролейбус, в който се е реализирало пътно-транспортно произшествие. По линия на тролей № 8 , в [населено място], посока от „Петте кьошета“ към последната спирка в[жк], на спирката при „Баня Мадара“ възникнал инцидент между слизаща от тролея бременна жена и велосипедист, който се е движел покрай тролея, въпреки спирането на спирка и отворените врати, за слизане и качване на пътниците. Шофьорът на тролейбуса направил забележка на велосипедиста. Впоследствие като се изравнил с него от тролея му направил забележка отново, като посегнал през малкото прозорче на тролея и след това избягал. След това на спирката пред Военна болница същият младеж, който бил велосипедиста, се качил без велосипед и започнал да се разправя с шофьора. Обиждал го, заяждал се. Преди спирката пред болница „Св. И. Рилски“, продължил и изведнъж шофьорът рязко „набил спирачки“, явно, за да предотврати друг удар. От това рязко спиране и свидетелката, и другата жена, за която после дошла линейка, паднали. Другата жена си ударила гръбнака в седалката.

Разпитан е като свидетел и водачът на тролейбуса, Х. Б.. Същият свидетелства за състоялото се произшествие, както и за конфликта с водач на велосипед, провокиран от инцидент между слизаща от тролея бременна жена и това лице. С оглед конфликтната ситуация, в момента, в който велосипедистът минал покрай тролея, свидетелят му направил забележка, през отворения прозорец. Две спирки по-късно този младеж се опитал да влезе в кабината, но не успял, защото вратата била заключена. Непосредствено пред спирката на Център по хигиена (болница „Св. И. Рилски“) велосипедистът посегнал през прозорчето на шофьорската врата, през което се продавали билети. Свидетелят описва, че се стреснал да не го прободе с нещо през прозорчето и натиснал спирачката, не за да спре, а само за момент, което довело до инцидента с дамата, която паднала. В момента гледал момчето, което било до него и се опитвало да влезе в кабината му и не следил пътниците в тролейбуса.

Съпоставени, официалният удостоверителен документ и свидетелските показания на свидетелката И. А., обуславят извод, че водачът на тролейбуса е спрял рязко, като липсват категорични данни каква е причината за това. Свидетелката само предполага, че е за да избегне пътно-транспортно произшествие.

Свидетелските показания на свидетеля Х. Б., водач на тролейбуса, следва да се ценят с оглед неговата заинтересованост, на основание чл. 172 от ГПК. Този извод следва от обстоятелството, че отговорността на ответника, застраховател, е функционална на отговорността на делинквента. Съпоставени показанията на И. А. с показанията на Х. Б., не обуславят извод за наличие на непосредствена опасност. Според свидетелката А. велосипедистът, който се е качил в тролейбуса, имал агресивно вербално поведение, но не е осъзнала да има непосредствена заплаха за живота и здравето на водача на тролейбуса. Свидетелството от страна на Б., че се е стреснал, че може да бъде прободен, се крепи само на неговите субективни усещания и предположения. Няма други данни по делото, от които да бъде обоснован извод за наличие на непосредствена реална опасност за нападение над шофьора на тролея, нито данни за разполагане на младежа с предмет, който да е бил насочен към кабинета и през прозореца към водача на тролея.

Допуснатото съществено процесуално нарушение от въззивния съд при анализа на доказателствата, при липса на съпоставяне на възприятията на водача на тролея и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, са довели до неправилно възприемане на доказателствата и установяване на фактите. В случая липсват доказателства за непосредствена опасност за живота и здравето на водача на тролея, от действията на велосипедиста. Субективното усещане на водача на тролея не е подкрепено с осъществили се факти, знание и свидетелстване от други лица за поведение, насочено към нараняването му. Самият водач сочи, че се е уплашил дали случайно няма да бъде наранен, но не свидетелства за увереност, да е бил реално нападнат с предмет, който е годен да го достигне и да бъде наранен. Няма данни велосипедистът като нападащ шофьора, да е имал в ръцете обект, който да е бил насочен към водача на тролея. Поради това настоящият съдебен състав приема, че водачът на тролея е могъл да предвиди, че не е нападнат физически, по начин, застрашаващ телесната му цялост и е бил длъжен да направи тази преценка. Само предположението, че може да бъде нападнат, не обуславя извод за извинителна грешка. Изводът на въззивния съд, че е налице извинителна грешка, е направен без съпоставка на доказателствата и при превес на свидетелските показания на шофьора на тролейбуса. По изложените съображения не може да се приеме, че е налице случайно деяние, изключващо вината на водача на тролейбуса.

Заключението на вещото лице, изготвило съдебно-автотехническата експертиза, че спирането е обусловено от предотвратяване на друго пътно-транспортно произшествие, не е основано на обективни данни по делото.

От заключението на вещото лице от авто-техническата експертиза се установява, че за да се предотврати рязко спиране на тролейбуса е било необходимо да се намали скоростта, да се осъществи плавно маневрата, за да се намали до минимум инерционната сила, която се появява в този момент, за да не полетят телата на пътниците. При плавно спиране с леко и постепенно натискане на спирачния педал, превозното средство ще намали скоростта си постепенно и по-бавно с малко ускорение и инерционната сила в този случай не би достигнала до стойности, които да накарат телата рязко да полетят напред. При осъществяване на плавно спиране, инерционната сила се появява постепенно и пътниците могат да се подготвят и да заемат положение, при което да не се стигне до падане.

Неправилната преценка на доказателствата са обосновали и неправилен извод относно наличието на противоправно деяние.

С оглед правното основание на предявения иск, чл. 432, ал. 1 от КЗ, бе установено, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на водача на тролея към момента на извършване на противоправното деяние. Пострадалото лице има право да получи обезщетение за причинените му вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с това противоправно деяние. С оглед претенцията за заплащане на неимуществени вреди, при приложение на чл. 52 от ЗЗД, следва да се вземе предвид, че според задължителните указания в т.ІІ от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е обусловено от множество конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда. В съобразителната част на постановлението е разяснено, че в случаите на причинени телесни увреждания от значение за размера на обезщетението са начинът на настъпване на увреждането, възрастта на пострадалия, характерът на увреждането и обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване на състоянието на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания и загрозявания, тенденциите върху здравето на пострадалия в бъдеще. Възприето е разрешението, че за да удовлетворява критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД обезщетението трябва да осигурява на пострадалия адекватен паричен еквивалент на претърпените в резултат на деликта неимуществени вреди, проявили се във формата на болки, страдания, неудобства, неприятни изживявания. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди като спомагателен критерий съдът трябва да отчита и икономическата конюнктура в страната, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Предвид съвкупната преценка на доказателствата, следва да се приеме, че водачът на тролейбуса е спрял внезапно и рязко. Така извършеното деяние е противоправно, в нарушение, на чл. 24, ал. 1 от ЗДвП. Липсват данни да е имало опасност от пътно-транспортно произшествие, което да обуслови предотвратяването му и поради това да е наложено спирането. С това рязко спиране водачът е създал опасност за останалите участници в движението и за пътниците в тролейбуса.

Като водач на пътници, на основание чл. 132, т. 2 от ЗДвП водачът на тролейбуса е бил длъжен да осигури условия за безопасно превозване на пътниците. Такава безопасност не е осигурена в разглеждания случай, като е установено, че двама души са пострадали, една от които е С. Д. К.

В този смисъл са основателни изложените основания за неправилност на решението на въззивния съд, постановено в противоречие на посочените норми от закона.

Допуснато е противоправно деяние от водача на тролея, което е извършено в нарушение на посочените правила на чл. 24, ал.1 и чл. 132, т. 2 от ЗДвП. От това противоправно деяние е настъпило увреждането на касатора, както е установено от съдебно-медицинската експертиза. Пострадалата би следвало да е защитена при превозването си като пътник в превозното средство, която защита е била нарушена. Заключението на вещото лице е основано на анализа на медицински документи за изследвания/ компютърно-томографно изследване на сегмент от гръбначния стълб, лумбален гръбнак, рентгенография на гръден кош и бял дроб, компютърно-томографско изследване на крайниците, извадка от оперативен протокол, епикриза/. Установено е, че вследствие на падането в тролея, за което е свидетелствала И. А. и кореспондира с отразеното в протокола за пътно-транспортно произшествие с пострадал, С. К. е получила счупване на тялото на прешлен Л2 втори, поясен прешлен, вентрално и за сметка на краниална субдискална ламела с проследима линия на счупване на краниалната до дисталната субдискална ламела. Счупване на дъгата на прешлена вдясно. Проминиране на тялото дорзално към вертебралния гърбначно-мозъчния канал със значимото му стесняване. Вследствие на тези счупвания С. К. е получила трайно затруднение на движението на снагата за период по-дълъг от 30 дни. Тази травма е характера за пътно-транспротно произшествие. Проведено е оперативно лечение, с цел възстановяване на спиналната стабилност, възстановяване на спиналната функция, запазване и подобряване на неврологичната функция, предпазване на гръбначния мозък от допълнителни (вторични ) увреди, облекчаване на болковия синдром, ранна мобилизация на пациента. Проведено е медикаментозно лечение с цел намаляване на болковия синдром. Счупванията в гръдно-поясния преход създават клинични проблеми поради това, че увредените сегменти са на свързването между ригидния гръден и добре подвижния, флексабилен поясен отдел, нервалните елементи са под риск, включващи: крайната част на гръбначния мозък и цялата конска опашка. Остатъчната деформация в тази зона се понася лошо и механичният дисбаланс е предпоставка за поява на болки и компрометиране на конструкцията. Операцията е била наложителна, за да се преодолее гръбначната нестабилност, която се определя като невъзможност на гръбначния стълб при физиологични условия да поддържа взаимоотношенията между прешлените по такъв начин, че да не се получи увреда на гръбначния мозък или неговите коренчета, нито развитие на инвалидизираща деформация или болков синдром поради структурни промени. На пострадалата е поставена метална стабилизация, поради наличието на многофрагментно, взирвно счупване на тялото и дъгата вдясно на втори поясен прешлен с проминиране на части от тялото към гръбначно-мозъчния канал, водещи до неговото значимо стесняване. Нарушени били две колони – средна и задна, което определило нестабилността на счупването. Проминирането на части от тялото към гръбначния канал бил предпоставка за притискане на нервните корени с възможна изява на отпадна неврологична симптоматика. Проведеното оперативно лечение – транспедикуларна стабилизация било възстановило спиналната стабилност в сегмента и предотвратило компресия на нервните корени с поява на отпадна неврологична симптоматика. Металната стабилизация е препоръчително да не се премахва, с оглед установената остеопороза на пострадалата.

Пострадалата се е възстановила от спиналната нестабилност, като нервните коренчета са предпазени от компресия и не е допусната поява на отпаднала неврологична симпоматика. При травмата била настъпила контузия на мускулатурата с микроскопични разкъсвания с образуване на малки хематоми. След оздравяването остават сраствания, които предизвикват болки. При оперативното лечение също се наранява мускулатурата при достъпа до телата на прешлените. Получените сраствания предизвикват скъсяване на мускулатурата, която е динамичен стабилизатор в гръбначния стълб. Промените водят до силна и бърза умора при правостоене и продължително седене. За поддържане на тонуса на гръбначната мускулатура се препоръчват физикални процедури и балнеосанаториално лечение двукратно годишно.

Пострадалата е търпяла болки и страдания, най-интензивни непосредствено след инцидента, през периода на болнично лечение, в дните след операцията, при превръзките и свалянето на конците от оперативната рана. Тя е имала болки и при провеждане на физиотерапията. По данни от последния преглед, осъществен от вещото лице, е съобщила за болкови усещания в областта на поясния отдел при правостоене и по-дълго седене. Според вещото лице за тези оплаквания са необходими провеждането на физикални процедури и поддържане и подобряване тонуса на параспиналната мускулатура, наранена от инцидента.

Обосновано е от вещото лице, че диагностицираната остеопороза при Ковачева, не е допринесла за счупването. Остеопорозата е предпоставка за счупвания в гръбначния стълб най-често в долния гръден отдел и по-рядко в поясния. Остеопоротичните счупвания обхващат обикновено предната част на прешленните тела, компресионни с клиновидно снишаване на тази част от тялото. В процесния случай вследствие на директния удар в гръбнака е реализирана многофрагментна взривна фрактура с проминиране на част от тялото дорзално към гръбначно-мозъчния канал със значително му стесняване. С оглед това заключение на вещото лице следва да се приеме, че липсва пряка причинно-следствена връзка между остеопорозата и процесното счупване, причинено от падането в тролейбуса.

Вещото лице е обосновало, че е необходимо, с оглед възрастта й, 58 години към произшествието, непрекъсната дейност, свързана със запазване на мускулатурата, така и подобряването й, за да не изпитва проблеми при движение и стоене права.

От разпита на свидетеля К., който е съпруг на пострадалата, се установява, че е била в болница 20 дни, после са я изписали, като след 45 дни е започнала физиотерапия. Медикаментозното лечение е продължило 30 дни. Продължава да има усещания от срастванията от наранените мускули, както от падането, така и от операцията. С оглед показанията на свидетеля, които се възприемат от настоящия съдебен състав, като обосновани и кореспондиращи със заключението на вещото лице, както и логични и непротиворечиви, следва да се приеме, че непосредствено след инцидента пострадалата не е могла да се движи, преживявала е силни болки. По време на операцията и след нея е изпитвала силни болки, продължила е да чувства такива и по време на физиотерапията, която е провела и продължава да изпитва и след преминаването на много време.

Настоящият съдебен състав, за да определи размера на неимуществените вреди взе предвид начина на настъпване на увреждането, в качеството й на пътник в обществено превозно средство, където следва да е защитена, установеното счупване на прешлен, попречило на движението на снагата й и мускулни травми, накърняване възможността пострадалата да се движи, продължилото лечение, повече от 2 месеца, както и оперативното, медикаментозно и физиотерапевтично лечение. Продължилото възстановяване от непосредственото телесно накърняване повече от 2 месеца, като болките и страданията по-интензивни в началото, са били налични през целия период, както и макар и намалели са продължили за период от над 3 месеца, както и 1,5 години след произшествието е продължила да усеща болки, макар и не с голяма интензивност. Съдът взима предвид травмата и невъзможността пострадалата да се движи, като е засегната цялостно снага й. Следва да се посочи, че с оглед възрастта на пострадалата 58 години, към момента на увреждането, следва да се съобрази заключението на вещото лице, че е необходима значителна грижа, за да се поддържа в добро състояние тялото й в засегнатата област, като се тонизират мускулите, за да не усеща болки. Следва да се вземе предвид и икономическата обстановка в страната, към датата на увреждането, израз на която са нивата на застрахователно покритие, съгласно чл. 492, ал. 1 от КЗ, които към момента на увреждането са в размер до 10 420 000 лв. С оглед комплексната преценка на всички посочени обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да е в размер на 50 000 лв.

Така мотивиран ВКС счита, че следва да отмени решението на въззивния съд и да присъди следващото се обезщетение в размер на 50 000 лв.

С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ на касатора следва да се присъди лихва от момента на поискване на заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 10.11.2022 г. с отправеното изявление до застрахователя, на основание чл. 380 от КЗ.

При този изход на делото на касатора следва да се заплатят направените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. На касатора се дължи държавната такса за производството пред ВКС 30 лв.

С оглед правото на разноски на касатора, на адвокат София Н., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, с оглед представения договор за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, следва да се заплати от ответника възнаграждение в размер на 3 500 лв. за всички инстанции, като се съобрази правната и фактическа сложност на спора.

По сметка на ВКС ответникът следва да заплати дължимите държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, от заплащането на които ищцата е била освободена, чийто размер е 4 700 лв. (дължимата държавна такса за първоинстанционното производство 2 000 лв., за въззивното производство – 1000 лв., за касационното производство 1 000 лв. и възнаграждения за вещо лице 2 по 350 лв).

По изложените съображения ВКС

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1285 от 10.12.2014 г. по гр.д. 1587/24 г. по описа на Апелативен съд – София, ГК, 2 състав, допълнено с определение № 409 от 12.02.2025 г. и вместо него постановява
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 2, ет. 3, ап. 14 сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от пътно-транспортно произшествие на 20.10.2022 г. в [населено място], около 18 ч., като пътник в тролейбус инв. № 1621, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и сумата от 30 лв., разноски пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат СОФИЯ К. Н., [населено място], [улица], ет. 3, личен номер [ЕГН] сумата от 3 500 лв. възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на ВКС дължимите държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, 4 700 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забава за периода от датата на увреждането 20.10.2022 г. до 10.11.2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: