Недопустимост на касационна жалба от граждански ищец срещу оправдателна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Укриване и неплащане на данъчни задължения

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60169
София, 18 ноември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

2. ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

При секретаря Мира Недева, с участието на прокурор Ивайло Симов, разгледа докладваното от съдия КАРАКАШЕВА наказателно дело № 645/2021 г. по описа на съда, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК, по жалба на гражданския ищец - министъра на финансите, като представител на държавата, против решение № 260092/10.05.2021 г. по в.н.о.х.д. № 553/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена изцяло присъда № 260002/17.09.2020 г. по н.о.х.д. № 210/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

С жалбата е изразено несъгласие с потвърждаването от въззивния съд на оправдаването на подсъдимия С. А. М. в извършването на престъпление по чл.255, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и с отхвърлянето на предявеният от Министъра на финансите срещу него граждански иск.Според изложените съображения,въззивният съдебен акт е „неправилен и необоснован, постановен при неправилно приложение на закона и в противоречие с приложения доказателствен материал“.Настоява се, че събраните по делото доказателства установяват несъмнено обективна и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия М. по смисъла на чл.255, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като е налице разминаване между представените от него пред българските и турските митнически власти фактури относно посочените в тях стойности на доставките.В резултат на съставомерното му поведение са причинени имуществени вреди на държавата /невнесен в републиканския бюджет дължим данък в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК/, които освен елемент от престъпния състав по чл.255 от НК, са и основание за търсене на облигационна –деликтна отговорност от дееца.Тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта, поради което и съобразно чл.45 от ЗЗД, подсъдимият М. следва да бъде осъден да ги възстанови.

Въведено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявеният граждански иск в пълния му размер.Към жалбата е приложен списък на направените разноски за юрисконсулстко възнаграждение -735лв., на основание чл.13, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В постъпилия отговор на касационната жалба, защитата на подсъдимия М. –адв.Й. Й. излага становище за недопустимост на същата и моли тя да бъде оставена без разглеждане. В подкрепа на позицията си, защитникът се позовава на определение № 523/07.12.2011 г. по н.д. № 2550/2011 г. по описа на ВКС, I н.о., решение № 66/21.02.2012 г. по н.д. № 97/2012 г. по описа на ВКС, II н.о., определение № 2/26.05.2016 г. по н.д. № 1631/2015 г. по описа на ВКС, I н.о.

Пред касационната инстанция прокурорът заявява становище за неоснователност на жалбата, поради липса на някое от касационните основания, визирани в чл.348, ал.1 от НПК. Намира обжалваното решение за законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Останалите страни, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред касационния съд.

Постъпила е молба от гражданския ищец за уважаване на жалбата.

От защитника на подсъдимия М. също е постъпила молба, с която се поддържат съображенията, изложени в отговора на касационната жалба.Отправено е искане, ВКС да постанови съдебен акт, с който да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, установи следното:

Производството по делото е образувано по обвинителен акт срещу С. А. М. за това, че през периода 01.08.2008 г. – 14.11.2008 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и пълномощник на фирма „Й. М.“ О. – Хасково, като посредствен извършител, чрез Д. Г. Д., счетоводител във фирма „А З“ Е. – Хасково и И. К. Я., отчетник във фирма „Ай Зи“ Е. – Хасково, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 8109,26 лева, като потвърдил неистина в подени декларации по смисъла на чл. 125 ЗДДС, а именно: в справка декларация вх. № 26000970848/12.09.2008 г. и в справка декларация вх. № 26000979441/14.11.2008 г. – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В рамките на образуваното н.о.х.д. № 4/2018 г. по описа на ОС – Хасково, е приет за съвместно разглеждане предявеният от Министъра на финансите като представител на Държавата срещу С. А. М. граждански иск за сумата общо от 8109,26лв., ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й плащане.

С присъда № 45/13.12.2018 г. по н.о.х.д. № 4/2018 г. по описа на ОС – Хасково подсъдимият е признат за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление, като на основание чл. 255, ал. 1, т. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК му е наложено наказание: „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години и „глоба“ в размер на 100 лева.

Със същата присъда, подс.М. е осъден да заплати на Държавата чрез Министъра на финансите сумата в размер на 8109,26 лева, представляваща невнесен ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2008 г. до окончателното й изплащане, а иска за присъждане на законна лихва върху сумата от 4147,14 лева от 15.09.2008 г. до 14.11.2008 г., като неоснователен е отхвърлен.

По въззивна жалба на защитата на подсъдимия М. е образувано в.н.о.х.д. № 42/2019 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С постановеното по него решение № 47 от 26.03.2019г., първоинстанционната е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.

При второто по ред първоинстанционно разглеждане на делото е образувано н.о.х.д. № 210/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Същото е приключило с присъда № 260002, постановена на 17.09.2020г., с която подс. М. е признат за невиновен и на осн. чл. 304 НПК оправдан по повдигнатото му обвинение в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 26 НК.

С присъдата е отхвърлен като неоснователен, предявеният от Държавата , представлявана от Министъра на финансите граждански иск за сумите в размер на 4147,17 лева и в размер на 3962,12 лева, представляващи обезщетение за настъпилите от деянието, предмет на обвинението, имуществени вреди – невнесен ДДС.

По протест на прокурор от ОП-Хасково и жалба от гражданския ищец е образувано в.н.о.х.д. № 553/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Същото е приключило с атакуваното понастоящем решение № 260092, постановено на 10.05.2021г., с което присъдата е потвърдена изцяло.

Процесуалното развитие на делото, както и съдържанието на касационната жалба, налага обсъждането на предварителния въпрос за нейната допустимост.

Този състав на ВКС счита, че жалбата е недопустима, макар и не по съображенията, изложени в изготвения от защитника на подс.М. отговор към същата.

Поначало, процесуалният закон обвързва правото на обжалване най-общо с наличието на правен интерес, т.е. когато и доколкото са нарушени права и законни интереси на гражданите в процеса.В този смисъл, гражданският ищец като страна в процеса, не може да бъде лишен априори от това право само и единствено на основание постановената по отношение на подсъдимия оправдателна присъда, както настоява защитникът.И това е така, защото, макар гражданският иск в наказателния процес да е с акцесорен характер, той придобива своя самостоятелност, с оглед на което, отделен предмет на обжалване /протестиране могат да бъдат както наказателната, така и гражданската част на присъдата.В ТР №1/2013г. на ОСНК на ВКС е прието, че „гражданският иск подлежи на разглеждане отделно от наказателната отговорност на подсъдимия и самостоятелността му в наказателния процес е обусловена и гарантирана от действащите правни норми в НПК“.В същия смисъл са и задължителните указания, дадени с ТР №5/2018г. на ОСНК на ВКС.Доколкото фактическото основание на гражданския иск е деянието, а не престъплението, гражданската отговорност на дееца /подсъдимия/ може да бъде търсена и без да е установена наказателната му отговорност, т.е. дори и при постановена оправдателна присъда, ако деянието съставлява деликт.

Легитимното упражняване на това право от процесуалните субекти в наказателния процес обаче, е свързано с определени изисквания към тях за формата, съдържанието и срока, в който следва да се подаде жалбата.В съответствие с предмета на инстанционния съдебен контрол тези изисквания са диференцирани, както при въззивната, така и при касационната жалба-чл.320, ал.1 и чл.351, ал.1 от НПК.Конкретно, с оглед характера и естеството на касационния контрол, са специфични и изискванията към подателите на касационни жалби и протести-чл.351, ал.1 и 3 от НПК.Несъблюдаването им рефлектира не само върху деволутивното действие на жалбата, но и върху задължението и възможността на касационната инстанция да упражни правомощията си по образуваното касационно дело.В последния контекст следва да се посочи също така, че пределите на касационната проверка, на която служебното начало не е присъщо, се предопределят от обжалващата страна чрез посочване на касационните основания, на които тя се позовава, на данните, които смята, че ги подкрепят и на искането, което се прави. Тези предели на касационната проверка,особено в случаите, когато се цели утежняване положението на подсъдимия, какъвто е настоящият , следва да бъдат ясно очертани.

Съотнесени към конкретния случай, изложените в последния абзац съображения очертават следното: Формално, на пръв прочит, жалбата на гражданският ищец –Държавата, представлявана от Министъра на финансите, подадена чрез пълномощника юр.К. отговаря на изискванията за допустимост- тя е подадена от страна в наказателното производство, в законоустановения срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване и засягащ права и интереси на жалбоподателя. Независимо от това, същата не отговаря на изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК, тъй като от нея не могат да бъдат изведени каквито и да било касационни основания за проверка на обжалвания съдебен акт.Нещо повече, не става ясно и коя точно част от решението се обжалва –дали наказателната или гражданската такава, както и какво точно искане е отправено към касационната инстанция.Изложените на л.5, гърба и л.6 от жалбата оплаквания, очевидно касаят наказателната част на присъдата, доколкото с тях се аргументира тезата за обективна и субективна съставомерност на стореното от подсъдимия М. по смисъла на чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.Относно тези оплаквания следва да се посочи, че евентуалната им основателност предполага отмяна на въззивното решение в необжалваната/непротестирана част, касаеща оправдаването на подсъдимия за това да е извършил данъчно престъпление, в резултат на което да е причинил вреда за фиска в инкриминирания размер, което е невъзможно предвид липсата на протест от страна на държавното обвинение. Видно е, че касаторът е конституиран единствено и само като граждански ищец в настоящото наказателно производство, като конкретиката на казуса не позволява конституирането му в процесуалното качеството на частен обвинител.В този смисъл, той е с право на жалба само по отношение гражданската част на атакувания съдебен акт. Преразглеждането на въпросите относно отговорността на подсъдимия в частта на обвинението, за което е постановен оправдателен диспозитив, предполага наличието на съответен протест и/или жалба от частен обвинител, каквото качество касаторът не е придобил по съответния процесуален регламент.Същевременно, подадената касационна жалба е бланкетна досежно заявеното несъгласие с произнасянето на ПАС в гражданската част на делото.Процесуалната дейност на проверявания съд по събиране, проверка и оценка на доказателствата във връзка с извеждането на значимата за деянието/деликта фактология не е оспорена от касатора. Изразеното с жалбата несъгласие с доказателствените изводи на въззивния съд, както и с тези за отсъствие на деяние, извършено от подс.М., съставляващо деликт, е лишено от съображения, подкрепящи твърдението, че съдът неправилно е стигнал до извода за отсъствие на института на непозволеното увреждане.В тази връзка , а и по повод въведения довод за неправилно приложение на закона, следва да се отбележи също, че позоваването на основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК предпоставя неоспорена от обжалващата страна фактическа обстановка или констатация на касационния съд за надлежно установяване на фактите, след извършена проверка в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.Оценката на въззивния съд по същество на доказателствените източници по делото обаче, няма как да бъде проверена от касационната инстанция при условие, че жалбата не съдържа твърдения в рамките на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

При това положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като в нея не се съдържа оплакване за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, позволяващо преоценка на фактическия състав на деликта.Последица от това е липсата на възможност за касационния съд за упражняване на правомощието по чл. 354, ал.2, т.5 от НПК за различно произнасяне по предявения граждански иск.

С оглед изложените съображения, образуваното по жалбата касационно производство следва да се прекрати.

Ето защо, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Министъра на финансите, представляващ Държавата – граждански ищец, чрез повереник, против решение № 260092/10.05.2021 г. по в.н.о.х.д. № 553/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена изцяло присъда № 260002/17.09.2020 г. по н.о.х.д. № 210/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

ПРЕКРАТЯВА касационното производство по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: