Отмяна на осъдителна присъда за документ с неверни сведения пред банка

Текстът на акта

Ключови фрази

Получаване на кредит чрез представяне на неверни сведения * липса на мотиви * нарушения при доказателствения анализ * нарушение при доказателствен анализ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр. София, 28 май 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при участието на секретаря Марияна Петрова

и на прокурора СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА,

след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ

наказателно дело № 180 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на защитника на подсъдимата Ц. Ч. - адв.Х. Г., против въззивна присъда № 18/02.10.2019 г., постановена по внохд № 946/2019 г. по описа на Апелативен съд - София.

В жалбата са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнението към жалбата е посочено, че вътрешното убеждение на въззивния съд и правните изводи относно отговорността на подсъдимата са изградени въз основа на неправилна оценка на доказателствата. Напълно произволен бил изводът, че Ч. е предприела и извършила действия по набавянето и представянето на инкриминираното неистинско удостоверение за липса на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП - София. Твърди се, че е променен визирания в обвинителния акт времеви период, през който удостоверението е представено в банковата институция, от която се е очаквало отпускането на кредит и изцяло са игнорирани показанията на бившия съпруг на подсъдимата, според които той лично е набавил и е представил в клона на „У. - Б.” АД неистинското удостоверение, както и че не е разпитана като свидетел главният счетоводител на дружеството И. Н.. При условията на алтернативност се претендира въззивната присъда да се отмени, подсъдимата да се признае за невиновна и да бъде оправдана, тъй като инкриминираното деяние не е извършено от нея или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебно заседание подсъдимата Ц. Ч. и защитникът адв. Х. Г. поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и пледира въззивната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 157/19.06.2019 г. по нохд № 2174/2018 г. на Софийски градски съд подсъдимата Ц. Н. Ч. е призната за невиновна, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана на повдигнатото обвинение по чл.248а, ал.3 вр. с ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

По протест на прокурор от СГП е образувано внохд № 946/2019 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановената по делото присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменена изцяло първоинстанционата присъда и подсъдимата Ц. Ч. е призната за виновна в това, че в периода 08 - 30.04.2015 г. в [населено място], в клон на „У. – Б.” АД, за да получи кредит в размер на 50 000 лв., в качеството й на управител на „Е д. и. Б.” Е. е представила пред С. К. – мениджър „бизнес клиенти“ неверни сведения във връзка с дружеството „М. Б." Е., в качеството му на солидарен длъжник – неистинско удостоверение за липса на задължения по реда на чл.87, ал.6 от ДОПК, с изходящ № 346/02.04.2015 г., на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП - София, поради което и на основание чл.284а, ал.3, вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъдена на осем месеца лишаване от свобода, което наказание при условията на чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. С присъдата в тежест на подсъдимата на основание чл.189, ал.3 от НПК са възложени направените по делото разноски, които възлизат общо в размер на 939 лв.

При извършената касационна проверка, предвид направените в жалбата възражения, настоящият състав констатира, че действително в мотивите на присъдата /на стр. 4 / е отбелязано, че подсъдимата Ч., след като през периода м. март - 02.04.2015 г. се е снабдила по неустановен по делото начин с инкриминираното удостоверение № 346/02.04.2015 г., го занесла в банковия клон в периода 12.03.2015 - 28.04.2015 г. Така визираните времеви интервали се разминават не само с посочения в обвинителния акт период, а именно – 08.04.2015 г. - 30.04.2015 г., но и в следващата част на самите мотиви /стр.10/, а и в диспозитива на постановената присъда. В тази насока по делото не са изложени каквито и да било съображения от въззивния състав. Не става ясно от къде са възприети посочените периоди от време, които сами по себе си са и вътрешно алогични, поради което не би могло да се приеме, че установеното в случая разминаване се касае за неволна техническа грешка. Констатираната липса на мотиви е процесуално нарушение от категорията на абсолютните, регламентирано в чл.348, ал.3, т.2 от НПК и е безусловно основание за отмяна на проверявания съдебен акт. Същевременно, така установеното несъответствие относно дата на извършване на деянието е и в непосредствена връзка с основното оплакване в жалбата относно начина на установяване авторството на деянието. При изясняването на този въпрос настоящият състав намира, че изложените от въззивния съд съображения не съответстват на изискванията на чл.339, ал.3 вр. с чл.305 от НПК за пълен анализ на доказателствата по делото при това, съобразно точния им смисъл. Дори и да бъдат споделени доводите на контролирания съд, че не могат да бъдат възприети като достоверни показанията на бившия съпруг на подсъдимата, че той лично е набавил и представил в банката неистинското удостоверение, това съвсем не означава, че процесният документ е представен от Ч.. При отсъствието на процесуална активност от страна на въззивния съд, осъдителните му изводи относно авторството на деянието са изградени единствено на база показанията на св. С. К.. Декларативно е посочено, че фактическата обстановка се установявала и от останалите събрани в производството доказателства, като те са само изчерпателно изброени, без да е отразена най-малко връзката им с предмета на доказване, по смисъла на чл.102 от НПК. На тази основа предходният състав е отдал изключителен приоритет на заявеното от св.К. на досъдебното производство на 19.01.2016 г., т.е близо девет месеца след деянието, че лично подсъдимата е представила в банковия клон инкриминирания документ. Изцяло извън вниманието на въззивната инстанция са останали обсъдените от първоинстанционния състав обстоятелства, че подсъдимата и бившият й съпруг заедно и поотделно, многократно - в продължение на години, са посещавали банковия офис и са представяли не само на св.К. различни документи, включително и за двете еднолични дружества с ограничена отговорност. Самата свидетелка от своя страна, в изпълнение на служебните си задължения е правила същото и с останалите клиенти на банката. При тези, осъществявани от нея, напълно еднотипни действия в продължение на години, тотално да се отрече заявеното от свидетелката в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, че не може да бъде категорична кой е донесъл удостоверението, не само не е процесуално издържано, но и противоречи на формалната житейска логика.

С оглед изложеното касационният състав счита, че въззивната инстанция не е направила дължимата щателна оценка посредством пълноценен анализ за установяването на главния факт на доказване, а именно - съпричастността на подсъдимата към представянето на инкриминирания документ в банковия клон и в тази връзка – налице ли са достатъчно други доказателствени източници относно авторството на деянието, предвид отсъствието на категоричност в показания на св.К.. В този смисъл осъщественият от въззивният състав анализ на доказателствата е вътрешно противоречив и напълно формален, без да е съобразен с принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. Допуснатите нарушения по чл.348, ал.1 т.2 от НПК могат да бъдат отстранени единствено по реда на чл.354, ал.3, т.2 от НПК - чрез връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По отношение на твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон – относно субективната съставомерност на деянието, настоящият състав не би могъл да изрази позиция по същество предвид констатациите за допуснати съществени процесуални нарушения, опорочили изграждането на вътрешното убеждение на въззивния съд, но изложените в тази връзка в допълнението към жалбата съображения следва да бъдат взети предвид от новия съдебен състав, който ще разгледа делото. В случая ВКС не може да упражни правомощието си по чл.354, ал.1, т.2 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК каквото алтернативно искане е отправено в касационната жалба, тъй като извършва проверка само в рамките на установените фактически положения от въззивната инстанция.

Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.5 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 18/02.10.2019 г., постановена по внохд № 946/2019 г. по описа на Апелативен съд - София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: