Справедливост на наказанието при катастрофа със загинали и ранен

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * справедливост на наказание * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 490

Гр. София, 14 октомври 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Росица Славова, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 613/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационни жалби на адв. Р. Н. – защитник на подсъдимия В. М. В., и на адв. Н. В. – повереник на частните обвинители С. Е. С., А. А. С. и Ф. С. Х., против решение № 45 от 29.04.2024 г. по в.н.о.х.д. №28/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

С решението е била изменена първоинстанционна присъда по н.о.х.д. № 164/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като деянието, за което подсъдимият В. В. е бил признат за виновен, е преквалифицирано в престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 НК и деецът е бил оправдан за извършено от него нарушение на правилото за движение по чл. 116 от Закона да движение по пътищата. В останалата част присъдата е била потвърдена.

С изменената от въззивния съд присъда (постановена след провеждане на съкратено следствие в алтернативата по чл. 371, т. 2 НПК) подсъдимият В. В. е бил признат за виновен в това, че на 13.09.2021 г., около 21:20 ч., в гр. Айтос, на ул. „Хаджи Димитър“, с посока на движение от с. Руен към гр. Айтос, при управление на т.а. „****“ с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено към него полуремарке „*“ *****, собственост на „Л. **“ ЕООД, при десен завой с наклон надолу, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП, чл. 126 ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Н. Д. Х., на 33 г., на Д. Н. Д., на 9 г. и на А. Н. Д., на 5 г., както и тежка телесна повреда на О. Х. Ю., изразяваща се в черепно-мозъчна травма, субарахноиден мозъчен кръвоизлив с огнища в двете мозъчни хемисфери с тежки фрактури на лицеви кости, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на шест години лишаване от свобода, търпими при първоначален общ режим.

С присъдата подсъдимият В. е лишен от право да управлява МПС за срок от девет години, като са му възложени и разноските по делото.

В касационната жалба на защитника адв. Р. Н. се твърди, че потвърденото от въззивния съд наказание е явно несправедливо и прекомерно по размера си. Поради ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, мотивирана с чистото му съдебно минало, липсващи противообществени прояви, трудова и семейна ангажираност, се иска това наказание да бъде снижено. Акцентира се допълнително върху дисциплинираността на подсъдимия като водач на пътя, върху изразеното от него искрено съжаление за стореното и върху увредите, които той самият е получил вследствие на пътния инцидент. Искането е касационният съд да определи наказание лишаване от свобода под средния предвиден в закона размер преди редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, което ще позволи на подсъдимия да се превъзпита, но и ще му даде възможност след изтърпяване на санкцията да се интегрира в обществото.

В касационната жалба на повереника Н. В. също е изведен касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. За да го обоснове, повереникът твърди, че престъплението против транспорта е осъществено от подсъдимия при форма на вина самонадеяност. Отбелязва, че инцидентът е настъпил по време на упражняване на професионалната дейност на подсъдимия, което на собствено основание счита, че е завишило степента на обществена опасност на стореното. Акцентира върху тежкия съставомерен резултат и върху това, че случилото се е част от общата картина на пътно-транспортния травматизъм, с който обществото полага усилия да се справи. Просителният пункт на жалбата съдържа искане след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК касационният съд да определи на подсъдимия финално наказание от десет години лишаване от свобода, както и наказание лишаване от правоуправление за срок от петнадесет години.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение посочва, че въззивният съд правилно е коригирал изводите на първоинстанционния относно формата на вината и е оправдал подсъдимия за нарушението на правилото по чл. 116 ЗДвП, но неоснователно е отказал да намали наказанието. Пледира това да бъде сторено от касационната инстанция.

Подсъдимият В. М. В. се солидаризира с аргументите на защитника си, изразява искрено съжаление за стореното и в последната си дума моли за справедливо наказание.

Пред ВКС редовно преупълномощеният повереник на частните обвинители С. Е. С., А. А. С. и Ф. С. Х. – адв. А. С., поддържа касационната жалба на частното обвинение. Акцентира върху това, че подсъдимият е действал при форма на вината самонадеяност. Смята, че това, наред с тежкия престъпен резултат и с факта, че произшествието е извършено от лице, упражняващо дейност като професионален шофьор, налага определяне на наказанието при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Това според повереника е необходимо и за постигане на целите на генералната превенция. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата пред първата и касационната инстанция.

Частните обвинители С. Е. С., А. А. С. и Ф. С. Х., редовно призовани, не се явяват в производството пред касационната инстанция.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че двете касационни жалби са неоснователни и пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Смята, че инстанциите по същество вярно са отмерили наказанието на подсъдимия и не се налага неговата корекция в посока намаление или увеличение.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

Явната несправедливост на наложеното наказание е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Този касационен повод е мотивиран в двете сезиращи върховната инстанция жалби, които съдържат просителен пункт, свързан с искане за изменение на потвърденото от въззивния съд наказание – в жалбата на защитата за неговото намаление, а в жалбата на повереника за неговото увеличение.

По касационната жалба на защитника

Тази жалба е неоснователна.

При проверката на атакуваното въззивното решение ВКС не откри релевираното от защитника основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК за изменение на въззивния акт чрез намаляване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи в ущърб на подсъдимия очевидна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. По конкретното дело такъв извод не би могъл да бъде направен. Претенцията на жалбоподателя за явна несправедливост на наказанието е мотивирана с твърдения за ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, заради доброто му процесуално поведение, чистото му съдебно минало, трайната трудова ангажираност и семейна обвързаност. Всеки един от тези фактори, наред с по-леката форма на непредпазлива вина – несъзнавана непредпазливост (negligentia), е взет предвид от въззивния съд при конкретизиране на срока на определеното наказание,

Към посочените от предходната инстанция смекчаващи обстоятелства трябва да бъдат прибавени и данните за влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Вярно е, че то е резултат от пътно транспортното произшествие, което той сам е причинил. Също така обаче е вярно, че причинените увреждания и продължителният период на възстановяване обективно съществуват в правния мир като характеристика на личността на дееца, а това не може да не намери адекватно отражение при индивидуализация на наказанието.

Към посочените от апелативния съд смекчаващи обстоятелства трябва да се включи и оказаното от подсъдимия на досъдебното производство съдействие за разкриване на обективната истина. Това съдействие, а не признанието на фактите по обвинителния акт, което е условие за развитие на производството по реда на чл. 371, т. 2 НПК и не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство, може да се коментира при индивидуализация на наказанието, тъй като е спомогнало своевременно и съществено за изясняване на обстоятелствата по възникване на конкретния пътен инцидент.

Въпреки внесените от касационната инстанция корекции по отношение на смекчаващите обстоятелства, наказанието на подсъдимия не следва да бъде снижавано. Във финалния му вид и след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК, обусловена от характера на производството, то е под средния размер на санкцията за съответното престъпление. Новопосочените от касационната инстанция смекчаващи обстоятелства не променят съществено съотношението между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, нито пък могат да заличат относителната тежест на втората група от тях. В тази връзка - при индивидуализация на наказанието на подсъдимия В. не могат да бъдат пренебрегнати съществените по тежест отегчаващи обстоятелства, върху които е акцентирал и въззивният съд. Такива се явяват високата степен на обществена опасност на деянието, тежкият съставомерен резултат, довел до причиняване на смъртта на три лица от едно семейство, две от които малолетни деца, предходните нарушения на подсъдимия като водач на пътя (за периода от 2018 г. до 14.03.2020 г., т.е. година преди пътния инцидент той е имал пет глоби, наложени с електронен фиш), както и причинените извънсъставомерни телесни увреждания на пострадалия О. Ю.. Тези данни на собствено основание завишават както персоналната обществена опасност на извършеното от подсъдимия, така и обществената опасност на самото престъпно деяние, като не позволяват по-снизходително санкциониране.

По касационната жалба на повереника

Съдържимото в тази жалба искане за увеличаване на наказанието от касационния съд няма как да бъде удовлетворено. По аргумент от чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК в хипотеза, в която касационният съд прецени, че наложеното наказание е явно несправедливо поради неоснователното му снижение, той няма правомощие сам да увеличи санкцията, а на основата на предоставените му от закона правомощия трябва да отмени контролирания акт изцяло или отчасти и да върне делото на съответната инстанция.

Това, че касационният съд не може сам да увеличи наказанието не означава, че при релевирано в касационната жалба възражение за явна несправедливост на санкцията, той не може да прецени това възражение за основателно. В конкретния случай обаче, след анализ на всички обстоятелства по делото, касационният съд не направи извод за основателност и на тази процесуална претенция. Съображенията за това са следните:

Съдържанието на въззивното решение не дава основание да се приеме, че поставените в жалбата пред АС-Бургас съображения на частното обвинение, препокриващи се с тези и в касационната жалба, са останали неоценени от апелативния съд. Въззивното решение в частта относно индивидуализация на наказанието удовлетворява стандарта по чл. 339, ал. 2 НПК, като всеки довод на повереника е получил обстоен отговор в съдебния акт.

Правилно апелативният съд е приел, че като смекчаващи фактори следва да се оценят чистото съдебно минало на подсъдимия В., добрите му характеристични данни, трудовата му и семейна ангажираност, както и изразеното съжаление за стореното. Това са обстоятелства, обосноваващи ниска степен на лична опасност на дееца, която го поставя в благоприятно положение и снижава отговорността му. Към тях трябва да бъдат прибавени и посочените по-горе данни за влошено здравословно състояние на подсъдимия и оказано от него на органите на досъдебното съдействие за разкриване на обективната истина.

Основателно апелативният съд е приел също така, че деянието е извършено от подсъдимия при по-леката форма на непредпазлива вина – при небрежност, а не самонадеяност, както е посочил окръжният съд. В тази връзка, противно на твърденията на повереника, касационният съд приема, че вярно са отчетени посочената от самия прокурор в обвинителния акт форма на вина на несъзнавана непредпазливост (negligentia), фактите по обвинителен акт, подкрепата на тези факти с доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в производство по реда на глава двадесет и седма от НПК.

Апелативният съд вярно е преценил относителната тежест и значение и на всички налични отегчаващи обстоятелства, към които е причислил високата степен на обществена опасност на деянието, тежкия съставомерен резултат, довел до причиняване на смъртта на три лица, предходните административни нарушения на подсъдимия като водач на пътя, обстоятелството, че той е бил професионален шофьор, както и причинените извънсъставомерни телесни увреждания на пострадалия О. Ю..

Едно от основните оплаквания на повереника в касационната жалба е, че случилото се е част от общата картина на пътно-транспортния травматизъм, с който обществото полага усилия да се справи, поради което налага и по-сериозно наказателно санкциониране на подсъдимия. Това оплакване не е основателно. Обществената опасност на деянието е намерила израз при определяне на съответната санкция за престъпленията по чл. 343 НК. Ръстът на тези престъпления и високата им обществена опасност са безспорни факти, но за постигане на целите на чл. 36 НК отговорността на подсъдимия следва да съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние и на конкретния деец, като съдът е длъжен да отчете всички индивидуализиращи особености на случая. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът трябва да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Щом е налице обоснован извод за относителен баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства – по брой и относителна тежест - както е в случая, по-строгото санкциониране на дееца не може да се направи само по съображения за генералната превенция. Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуалната превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието.

Касационният съд не подценява настъпилия тежък вредоносен резултат, довел до загубата на човешки животи и до причиняване на тежка телесна повреда на едно лице, но отбелязва, че той е съобразен от законодателя, определил по-висок специален минимум и максимум на санкцията за случаи като процесния. Разликата между двете граници е уредена законодателно в широк диапазон (от три до петнадесет години към момента на процесното деяние) и това не е напразно. Този подход предоставя възможност всеки отделен случай на непредпазливото престъпление да бъде санкциониран в зависимост от конкретните му особености, свързани със степента на обществената опасност на деянието и дееца. По изложените вече съображения, свързани с отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че определянето на наказание лишаване от свобода, което преди задължителната редукция по чл. 58а НК е девет години и е в средния размер на предвидената от закона санкция, е било оправдано.

Освен това, в разглеждания случай спрямо подс. В. е постановена осъдителна ефективна присъда, част от наказанието по която е и лишаването от права за срок от девет години. Като се има предвид, че подсъдимият е професионален шофьор, чийто основен източник на препитание е свързан с дейност по управление на моторно превозно средство, спрямо конкретния деец санкцията не може да бъде преценена като незначителна. Допълнителното наказание лишаване от права, наред с основното такова, на собствено основание ще повлияе за действителното поправяне на подсъдимия и ще изпълни целите по чл. 36 НК.

Изложеното дотук дава основание на касационната инстанция да приеме, че апелативният съд е изпълнил задължението си да установи обстоятелствата от значение за отмерването на наказанието, дал им е относително точна оценка и е определил вида и размера на наказанията, постигайки баланс на целите по чл. 36 НК. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, релевирано в касационните жалби на защитника и повереника, с оглед което обжалваният акт следва да бъде оставен в сила.

По искането на повереника за разноски

Основателно е искането на повереника на частните обвинители за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Цитираният текст предвижда, че при безплатна правна помощ и в случай, че насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на разноски, определени от съда в размер не по-малък от предвидения в чл. 36 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, които другата страна се осъжда да заплати.

Процесният казус покрива хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА. Между частните обвинители С. Е. С., А. А. С. и Ф. С. Х. и повереникът им адв. Н. В. в договори за правна помощ и съдействие е уговорена безплатна правна помощ – т. 7, л. 67-69 от д.п. Осъдителният изход на делото за подсъдимия В. и общата разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК налагат в тежест на същия да бъдат възложени разноските за процесуално представителство на частните обвинители. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения минималният размер на тези разноски възлиза на 1 500 лева за всяко от представляваните лица. Едновременно с това обаче, отчитайки Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022г. за незадължителния характер на посочения подзаконов нормативен акт, сложността на делото и действителния обем на извършената от повереника правна дейност пред касационната инстанция, този състав прецени, че сумата от 1 500 лева е адекватното адвокатско възнаграждение за представителството на тримата частни обвинители. В тази връзка бе отчетено, че процесното деяние, макар и усложнено по резултата си с оглед причинената смърт и предвид квалификацията по член 343, ал. 4 НК, не е предпоставило фактическа и правна сложност на делото. Обвинителният акт е бил внесен срещу едно лице и за едно престъпление, извършено по непредпазливост, а производството пред инстанциите по същество е приключило по диференцираната процедура на глава двадесет и седма от НПК. Производството пред касационната инстанция на свой ред е приключило в едно съдебно заседание, а в касационната жалба на повереника (обща за тримата частни обвинители) е релевиран единствено касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По изложените съображения касационният съд прецени, че на подсъдимия Н. В. следва да бъдат възложени разноски за повереник, като той бъде осъден да заплати сумата от 1 500 лева за безплатното процесуално представителство на частните обвинители пред тази инстанция.

Касационният съд не следва да присъжда разноските по чл. 38, ал. 2 ЗА, направени пред първата инстанция. Такова искане е било отправено и пред въззивния съд, но правилно е било отхвърлено с мотив, че процесуалният ред за него се съдържа в чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 29.04.2024 г. по в.н.о.х.д.№28/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата подсъдимия В. М. В., с ЕГН [ЕГН] да заплати на адв. Н. В. В. от АК-Варна, адвокатско възнаграждение от 1 500 (хиляда и петстотин) лева за предоставяне на безплатна правна помощ на частните обвинители С. Е. С., А. А. С. и Ф. С. Х..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2