Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нови писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50059
гр. София, 14.10.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение , в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т.д. №1490 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.

Молителят „Рила Комерс“ ООД се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 20.12.2018г. по т. д. №4200/2017г. на Софийски апелативен съд. Посочва като нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК определение №404 от 15.10.2020г. на ВКС, ТК, II т.о., без посочен номер на дело, с което според касатора е потвърдено определение №136 от 28.06.2019г. по т.д. №176/2012г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, I т.о. и определение №62 от 05.02.2021г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., без посочен номер на дело, с което според касатора е потвърдено определение №250 от 18.11.2019г. по ч.т.д.№1621/2013г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, I т.о.

Ответницата Й. З. С., изразява становище, че молбата не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както и че същата е неоснователна по същество.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 от ГПК, намира следното:

С влязлото в сила решение от 20.12.2018г. по т.д. №4200/2017г. на Софийски апелативен съд, чиято отмяна се иска, е отменено решение №4797 от 03.07.2017г. по т.д. №6322/2014г. на Софийски градски съд, ГО, I - 15 с-в, и вместо това е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ, че „Рила Комерс“ ООД, дължи на Й. З. С. сумата 120 000 евро – задължение по запис на заповед от 01.11.2011г. с падеж на 01.11.2012г, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 19.03.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 26.03.2013г. по гр.д. №11953/2013г. по описа на СРС, 28 състав.

С молбата по чл.303 от ГПК е представено определение №62 от 05.02.2021г. по ч.т.д.№2505/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. С него е потвърдено определение №353 от 23.09.2020г. по ч.т.д.№1631/2020г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Рила Комерс“ ООД срещу определение №250 от 18.11.2019г. по т.д .№1621/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. С последното е оставено без уважение искането на „Рила Комерс“ ООД за освобождаване на внесената от „Роялти“ ЕООД парична гаранция по чл.309, ал.1, вр. чл.282, ал.2 от ГПК.

В молбата по чл.303 от ГПК като ново обстоятелство е посочено и определение №404/15.10.2020г. на Върховен касационен съд, ТК, II т.о. След служебна справка се установява, че с определение №404/15.10.2020г. по ч.т.д.№1718/2020г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, II т.о. е потвърдено определение №102 от 17.06.2020г. по ч. т. д. №176/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. С последното е върната частна жалба на „Рила Комерс“ ООД против определение №136 от 28.06.2019г. по т.д.№176/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., оставящо без уважение молба на „Роялти“ ЕООД за освобождаване на внесено обезпечение по чл.282 от ГПК в размер от 184 608,50 лева и е постановено сумата, внесена като обезпечение, да бъде преведена в приход на държавния бюджет.

Молбата за отмяна на влязлото в сила решение от 20.12.2018г. по т.д. №4200/2017г. на Софийски апелативен съд е неоснователна.

Съгласно чл.303, ал.1, т.1 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткритите обстоятелства са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуална небрежност на страната. Новите писмени доказателства следва да съдържат факти от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание.

В случая представеното с молбата по чл.303 от ГПК определение №62 от 05.02.2021г. по ч.т.д.№2505/2020г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., както и цитираните в молбата определение №250 от18.11.2019г. по т.д.№1621/2013г. на ВКС, ТК, I т.о, определение №404/15.10.2020г. по ч.т.д.№1718/2020г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, II т.о. и определение №136 от 28.06.2019г. по т.д.№176/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., не съставляват нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като те са постановени след приключването на устните състезания в производството, завършило с влязлото в сила на решение от 20.12.2018г. по т.д. №4200/2017г. на Софийски апелативен съд.

Също така те не обективират нови обстоятелства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. С посочените от молителя актове на ВКС са дадени разрешения на процесуалноправни въпроси, които не касаят факти от значение за основателността на предявения иск чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ и не могат да имат значение за изхода на спора по т.д.№4200/2017г. на Софийски апелативен съд. Определение №62 от 05.02.2021г. по ч.т.д.№2505/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение №404/15.10.2020г. по ч.т.д.№1718/2020г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. касаят възможността за обжалване на определенията, с които се отказва освобождаване на внесена парична гаранция по чл.309 ал.1, вр. чл.282, ал.2 от ГПК. Определение №136 от 28.06.2019г. по т.д .№176/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение №250 от 18.11.2019г. по т.д .№1621/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. също са постановени след приключване на устните състезания по т.д. №4200/2017г. на Софийски апелативен съд, към който момент е формирана силата на пресъдено нещо на решението по това дело. С тях са преценени предпоставките за освобождаването на внесени от „Роялти“ ЕООД парични гаранции по чл.309, ал.1, вр. чл.282, ал.2 от ГПК. С решение №116 от 19.12.2012г. по т.д. №176/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. е оставена без уважение молбата на „Роялти“ ЕООД за отмяна на решение №52 от 03.11.2011г. по т.д. №325/2009г. на ВКС, ТК, II т.о, с което е оставено в сила решение №349 от 03.11.2008г. по гр.д.№2461/08г. на СГС, ІV-В състав. С потвърденото решение №349 от 03.11.2008г. по гр.д.№2461/08г. на СГС, ІV-В състав е оставено в сила решение от 16.02.2007г. по гр.д. №10810/2004г. на СРС, ГК, 26 състав, за уважаване на ревандикационния иск на „Рила Комерс“ ООД срещу „Роялти“ ЕООД за установяване правото на собственост и предаване на владението на магазин с площ от 154 кв.м., находящ се в [населено място], в сградата на [улица]. С определение №136 от 28.06.2019г. по т.д.№176/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. молбата за освобождаване на внесеното обезпечение в размер на 184 608,50 лева е оставена без уважение, тъй като искането е направено след изтичането на едногодишния срок по чл.82 от ГПК.

С решение №170 от 22.11.2013г. по т.д. №1621/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. е оставена без уважение втора молба на „Роялти“ ЕООД за отмяна на решение №52 от 03.11.2011г. по т.д. №325/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. С о пределение №250 от 18.11.2019г. по т.д .№1621/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. е отказано освобождаването на внесената по делото парична гаранция поради обстоятелството, че с решение на САС, влязло в сила на 14.12.2017г., на ответника по молбата „Рила Комерс“ ООД е присъдено обезщетение за вредите от спирането на изпълнение в размер на 5067 лева, като в едногодишния срок по чл.82 от ГПК, изтекъл на 14.12.2018г., остатъкът от внесената гаранция над присъдения размер на обезщетението, не е бил поискан от молителя.

Изходът на производствата по двете молби за отмяна на решение №52 от 03.11.2011г. по т.д. №325/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение , както и присъденото в полза на „Рила Комерс“ ООД обезщетение за вредите от спирането на изпълнението на същото решение, както и обстоятелството, че молителят „Роялти“ ЕООД е пропуснал да поиска в срок освобождаването на внесените от него гаранции, дори да бяха относими към спора по т.д. №4200/2017г. на Софийски апелативен съд за дължимостта на вземането на Й. С. по записа на заповед от 01.11.2011г., не съставляват обстоятелства, които не са могли да бъдат известни на „Рила Комерс“ ООД при решаването на този спор. Тези обстоятелства са били известни на молителя при решаването на т.д. №4200/2017г. на Софийски апелативен съд, тъй като същият е бил страна в производствата по т.д .№176/2012г. и т.д .№1621/2013г. на ВКС, а и пропускът на „Роялти“ ЕООД да поиска освобождаване на внесената от него гаранция не е значим за съществуването на признатото задължение по записа на заповед от 01.11.2011г.

Молителят въвежда твърдения, че пропускът на ответницата да поиска превеждане на внесеното обезпечение в негова полза в срока по чл.82 от ГПК, като обезщетение за претърпените от вреди от спирането на изпълнението, е значим за производството по т.д. №4200/2017г. на САС, тъй като съставлява неизпълнение на задължението й по договора от 16.03.2009г. и изключва правото й на допълнително възнаграждение, гарантирано със записа на заповед от 01.11.2011г. Тези твърдения не съответстват на данните по делото. Обстоятелството, че от адвокатско дружество „С., М., И., Д.“, като пълномощник на „Рила Комерс“ ООД на 02.01.2013г. и на 06.12.2013г. са били предявени срещу „Роялти“ ЕООД искови претенции за обезщетение за вредите от спирането на изпълнението на решението по чл.108 от ЗС поради подадените молба за отмяна по т.д.№176/2012г. на ВКС и молба за отмяна по №1621/2013г. на ВКС, са били въведени като фактически твърдения в производството пред САС, като за тях са били представени писмени доказателства пред въззивния съд и той ги е взел предвид при постановяване на своето решение.

Наред с това следва да се отбележи, че дори ако бе доказан, евентуален пропуск на ответницата като пълномощник на „Рила Комерс“ ООД в производствата по молбата за отмяна по т.д.№176/2012г. на ВКС и по молбата за отмяна по №1621/2013г. на ВКС, да претендира обезщетение за вредите от спирането на изпълнението на решението по чл.108 от ЗС, той би съставлявал обстоятелство, което самият молител би могъл да узнае при полагане на дължимата грижа. Същият като страна в производството за отмяна е знаел за двукратно допуснатото спиране на изпълнението на постановеното в негова полза решение по чл.108 от ЗС и е имал възможност да се информира за действията на своя пълномощник относно реализирането на отговорността на молителя за обезщетение за вреди.

Останалите доводи в молбата за отмяна и молбата – уточнение към същата от 17.03.2021г., както и последващите молби от 14.07.2021г., и 30.07.2021г. и представените към тях доказателства не следва да бъдат обсъждани, доколкото те касаят правилността на влязлото в сила решение от 20.12.2018г. по т.д.№4200/2017г. на Софийски апелативен съд, която не е предмет на проверка в производството по чл.303 от ГПК. Изложените от „Рила Комерс“ ООД в молбите от 23.08.2021г., 03.09.2021г. и 24.09.2021г. възражения относно валидността и изпълнителната сила на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 26.03.2013г. по гр.д. №11953/2013г. по описа на СРС, 28 състав, са относими към допустимостта на производството по предявения по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване съществуването на вземането по същата заповед, приключило с влязлото в сила решение от 20.12.2018г. по т.д.№4200/2017г. на Софийски апелативен съд и също не могат да се преразглеждат в настоящото производство, което няма за предмет проверка на допустимостта и валидността на влезлия в сила съдебен акт, а само наличието на основанието по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Не следва да бъде обсъждано и представеното в проведеното по делото открито съдебно заседание съдебно решение от 05.07.2004г. по а.х.д.№1550/2000г. на СГС, АО, защото същото е писмено доказателство, различно от изрично посочените в молбата по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК и не е въведено като основание на молбата за отмяна. Доколко същото съставлява ново доказателство и кои са новите обстоятелства, които установява, не може да се прецени при липса на въведени в преклузивния срок фактически и правни твърдения в молбата по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Също извън предмета на производството по отмяна е искането „за инцидентно произнасяне относно това по кой от двата равнопоставени падежа на записа на заповед от 01.11.2011г. е възникнала дължимост“, тъй като е свързано с обсъждане на съдържанието не на заявените от молителя нови писмени доказателства, а на писмени доказателства, представени в производството по т.д.№4200/2017г. на Софийски апелативен съд.

Поради липса на предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора молителят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Основателно е направеното от молителката в последното съдебно заседание възражение за прекомерност на това възнаграждение, като с оглед фактическата и правна сложност на спора, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до минималния, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 4667,94 лева.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Рила Комерс“ ООД по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 20.12.2018г. по т.д.№4200/2017г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „РИЛА КОМЕРС“ ООД, ЕИК831645042, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Й. З. С., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.5, кантора 1, на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4667,94 лв. /четири хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1 .

2.