Отмяна на съдебно решение за родителски права при липса на собствени мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№50194

Гр.София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4738 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по предявена от С. Й. Д. касационна жалба вх.№.900418/13.07.21 срещу решение №.900663/14.05.21 по г.д.№.401/20 на ОС Благоевград, с което е потвърдено реш.№.3177/16.12.19 по г.д.№.1341/18 на РС Сандански в частта относно родителските права на малолетното дете Й. С. Д., Моли се за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в това число доколкото съдържа единствено копиране на мотивите на първата инстанция, без каквото и да е обсъждане на събраните пред въззивната такава доказателства и формиране на съответни изводи въз основа на тях, респективно без да е даден отговор на нито едно от оплакванията във въззивната жалба, на доводите и възраженията. Претендира се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Ответната страна Г. Ж. Д. оспорва жалбата.

С определение №.331/27.04.22г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос във връзка със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви и обсъди доказателствата и доводите на страните от значение за делото.

С атакуваното решение е потвърдено реш.№.3177/16.12.19 по г.д.№.1341/18 на РС Сандански в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Й. С. Д., р.27.10.16, е предоставено на майката Г. Ж. Д. /при която да бъде и местоживеенето му/ и е определен режим на лични контакти с бащата /всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 17ч. в неделя с преспиване, четири часа на рождения ден на детето, деня на рождения ден на бащата (13.05), 20 дни през лятото, разделени на два пъти по десет дни, през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година пет дни за коледните празници и всяка нечетна-пет дни за новогодишните празници по споразумение с майката, а ако такова не е постигнато – от 17ч. на 2.12. до 17ч. на 27.12. за четните години и съответно от 17ч. на 28.12. до 17ч. на 2.01. за нечетните години; всяка нечетна година на В. - от 17ч. на Разпети петък до 17ч. на В. – неделя; в училищна възраст относно ученическите ваканции-всяка четна година първата половина на зимната ваканция и всяка нечетна година – втората половина на зимната ваканция; половината от пролетната ваканция, както и всеки път, когато родителите постигнат съгласие за това. Прието е, че майката има необходимите качества и родителските права следва да бъдат предоставени на нея, а режимът на контакти с бащата да остане такъв, какъвто го е определил първоинстанционният съд.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма - т.е. въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора и трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като решаваща. Съдът е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и да даде отговор на наведените в жалбата доводи; това задължение не отпада, дори когато по реда на чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция /т.2 ТР 1/9.12.13, ОСГТК, реш.№.247/6.01.20 по г.д.№.540/18, ІV ГО, реш.№.9/10.03.20 по г.д.№.1440/19, ІІ ГО, реш.№.35/24.04.20 по г.д.№.1939/19, ІV ГО и др./.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че въззивната инстанция е длъжна да извърши самостоятелна преценка на събрания пред нея и първата инстанция доказателствен материал, да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и да изготви собствени мотиви, като обсъди всички относими и допустими доказателства и своевременно заявени доводи и възражения на страните; това задължение не отпада, дори когато по реда на чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция. В разглежданата хипотеза ОС Б. е приел, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Този извод, обаче, е направен без да е извършена изискуемата и посочена по-горе дейност по самостоятелна преценката на цялата доказателствена съвкупност и излагане на мотиви по доводите и възраженията на страните от значение по спора. Пред въззивната инстанция са били събрани множество доказателства – писмени, експертни заключения /съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертизи ведно с подробни разпити на вещите лица, които са ги изготвили/, актуализиран социален доклад и др., във връзка с които, както и с първоначалните, са били изложени подробни доводи и възражения на страните. В решението си съдът, вместо сам да направи фактически и правни изводи по съществото на спора, в това число да обсъди събраните от първата инстанция доказателства и допълнително приобщените при въззивното разглеждане, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях, е възпроизвел дословно /използвайки метода „копи-пейст“/ текста на първоинстанционното решение - както от фактическа, така и от правна страна. Съдебният акт не съдържа никакво отчитане, собствена преценка и обсъждане на събрания пред въззивния съд многоброен и релевантен доказателствен материал, в това число относно актуалното състояние на детето и отношенията му с двамата родители, които са били предмет на пространно изследване и изясняване от приетите при въззивното разглеждане специализирани експертизи - нито отговор на направените в светлината и на новите доказателства доводи и възражения на страните. На практика решението на ОС Благоевград няма собствени мотиви и изискуемото съгласно чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК съдържание, респективно чрез него не е осъществен надлежен въззивен контрол. При тези обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение – което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК.

От друга страна необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения – при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на събраните доказателства, в това число при въззивното разглеждане на делото, и на надлежно заявените от страните оплаквания, доводи и възражения във връзка с тях - като при насрочването и разглеждането се процедира оптимално бързо предвид вече настъпилото забавяне поради постановеното порочно въззивно решение и с цел охраняване на най-добрия интерес на детето.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №.900663/14.05.21 по г.д.№.401/20 на ОС Благоевград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: