Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2022

Редовно връчване чрез залепване на уведомление при ответник в чужбина

Върховен касационен съд · 01 Февруари 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ответник иска отмяна на влязло в сила съдебно решение за собственост на имот, като твърди, че е лишен от участие, тъй като живее в Австралия и не е призован надлежно. Той поддържа, че съдът е направил справка за адреса му преждевременно и е трябвало да издири точния му адрес в чужбина. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, приемайки, че процедурата по връчване чрез залепване на уведомление и назначаване на особен представител е спазена стриктно.

Какво приема съдът

Когато връчителят удостовери, че ответникът не живее на постоянния адрес, съдът правилно извършва справки за адрес и месторабота преди залепването на уведомление. Съдът няма процесуално задължение служебно да издирва точен адрес в чужбина, ако в регистрите фигурира само името на държавата и лицето няма друг адрес или месторабота в България.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на решениевръчване чрез залепванеуведомлениеособен представителнастоящ адрес в чужбинапризоваване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

София, 11.02.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4451 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба вх. № № 262753 от 22.07.2021 г. на Р. А. З. чрез пълномощника му адвокат Р. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 260043 от 26.10.2020 г. по гр. д. № 1303/2019 г. на Районен съд – Радомир, с което е признато за установено по отношение на Р. А. З., че Р. А. И. е собственик по силата на изтекла придобивна давност на дворно място, съставляващо УПИ * в кв. 39 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в него масивна вилна сграда и всички подобрения.

В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезите на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

Р. А. И. чрез пълномощника си адвокат Е. В. е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който оспорва основателността на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:

Молителят твърди, че е лишен от възможността да участва по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, поради нарушение на процесуалните правила по призоваването му – справката по Наредба № 14 за постоянен и настоящ адрес е извършена от исковия съд преди разпореждането за залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК и много преди да се осъществи самото залепване и да изтече двуседмичния срок за получаване на съдебните документи, което е в противоречие с чл. 47, ал. 2 и а 3 ГПК (едва след неявяване на лицето за получаване е следвало съдът да се погрижи за набавяне на информация за неговата адресна регистрация); молителят живее в Австралия, за което е уведомил общинските органи и съгласно чл. 94, ал. 3 ЗГР настоящия му адрес е отразен само с името на държавата, в която живее, но със сигурност в общинските регистри по постоянния адрес на лицето в България фигурира изчерпателна информация за неговия настоящ адрес, а също исковият съд е могъл да поиска съдействие на органите на МВР и МВнР с оглед евентуално призоваване по международен ред и при спазване на условията на международните споразумения и спогодби; макар да не съществува задължение за съда, не съществува и процесуална пречка той самият служебно да събере информация за точния настоящ адрес на ответника или да укаже такава информация да бъде представена от ищеца, за което да му бъде издадено удостоверение за евентуално прилагане на чл. 38 ГПК, а и ищцата, която е сестра на ответника е разполагала с необходимата информация за неговите координати в чужбина, но не е проявила воля да ги представи в процеса или лично да уведоми ответника за делото; не е съществувала пречка и съдът да изиска от ищеца да уточни адреса на ответника в чужбина. В обобщение поддържа, че съдът е извършил процесуално нарушение при призоваване на ответника, веднъж като не е спазил предвидения в чл. 47 ГПК ред за призоваване и втори път, когато не е проявил дължимата грижа за установяване на точния настоящ адрес.

Данните по делото са следните:

В исковата молба ищцата е посочила като адрес за призоваване на ответника неговия постоянен адрес в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 17. Изпратеното на този адрес на 27.01.2020 г. съобщение е върнато невръчено на 4.03.2020 г. с отбелязване, че адресът е посетен на 31.01.2020 г., 15.02.2020 г. (събота) и 26.02.2020 г., като по сведения на К.-съсед лицето живее в чужбина за неопределено време и никой не отговорил на оставените съобщения. На 9.03.2020 г. съдът е разпоредил да се извърши справка за адресната регистрация на ответника и за местоработата му. Справката за предоставени данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. показва, че посочения в исковата молба адрес е постоянния адрес на ответника, а настоящият му адрес от 15.09.2009 г. е в Австралия, а справката за актуалното състояние на трудовите договори към 9.03.2020 г. – че липсва регистриран трудов договор на ответника. На 10.03.2020 г. съдът е разпоредил да се залепи уведомление по чл. 47 ГПК. Уведомлението е залепено на 13.05.2020 г. С определение от 4.06.2020 г. съдът е приложил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК съобщенията към делото и е предприел действия по назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца.

При горните данни следва да се приеме, че молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е неоснователна.

Нормата на чл. 38 ГПК в приложимата редакция от ДВ бр. 50 от 20.07.2007 г. изисква съобщението да се връчи на посочения в исковата молба адрес, а когато адресатът не е намерен на този адрес – на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния.

Нормата на чл. 47 ГПК в приложимата редакция от ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. предвижда, че уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК се залепва или пуска в пощенската кутия, когато лицето не е намерено на адреса, освен в случаите, когато връчителят е удостоверил, че адресата не живее на този адрес. Именно във връзка с това изключение (удостоверено от връчителя, че адресата на живее на адреса) следва да се тълкува и нормата на ал. 3 на чл. 47 ГПК, че когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация и ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, разпорежда връзване по настоящия или постоянния адрес, а също и служебно проверява местоработата, съответно местослуженето или мястото на осъществяване на стопанска дейност. След като е удостоверено, че страната не живее на посочения в исковата молба адрес по силата на изр. втора на ал. 1 на чл. 47 ГПК уведомление не се залепя, а съответно и съгласно изискването на ал. 3 на чл. 47 ГПК съдът първо извършва справка за адресната регистрация или други възможни адреси за връчване, след което по правило следва да пристъпи към връчване на съобщението на настоящия, постоянния адрес или и на друг известен му от справките адрес. Ако други адреси на страната, освен постоянния са неизвестни, съдът следва да пристъпи към залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК на постоянния адрес.

Следователно с оглед данните по делото, че връчителят е удостоверил, че ответникът не живее на посочения в исковата молба адрес, съдът не е допуснал нарушение на чл. 47 ГПК, като първо е изисквал справка за адресната регистрация и местоработата на страната и след като е установил, че постоянният адрес (посочен в исковата молба) е единствен регистриран адрес на страната, е разпоредил залепването на обявление на този адрес.

Нормите на глава VІ ГПК уреждат задълженията на съда по установяване адреса на ответника, ако на същия не може да се връчи съобщение на посочения в исковата молба адрес – проверка на адресна регистрация и данни за месторабота, местослужене или място за осъществяване на стопанска дейност. Дори и да съществува възможност за съда да извърши и други справки, от които да узнае адреса, на който може да бъде открита страната, неизползването на тези възможности не съставлява нарушение на процесуалните правила, доколкото процесуалния закон не урежда подобно задължение. Затова и твърдението на молителя, че съдът е можел служебно да събере информация за точния настоящ адрес на ответника или да укаже такава информация да бъде представена от ищеца, не може да обоснове отмяна на влязлото в сила решение.

Твърдението на молителя, че ищцата е знаела координатите му в Австралия, но съзнателно не ги е посочила по делото, не е подкрепено с доказателства, поради което не може да се приеме, че съдът неизисквайки информация от нея за адрес на ответника в Австралия е допуснал същата да злоупотреби н процесуални права.

Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № № 262753 от 22.07.2021 г. на Р. А. З., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адвокат Р. С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 260043 от 26.10.2020 г. по гр. д. № 1303/2019 г. на Районен съд – Радомир.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.