Възобновяване на дело при задочно осъждане без знание за обвинението

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * право на лично участие в наказателния процес * основателност на искане за възобновяване * задочно осъждане * нарушение на правото на лично участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 623

Гр. София, 05 декември 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева наказателно дело № 900/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на адв. С. М. – упълномощен защитник на осъдения С. Л. М., за възобновяване на н.о.х.д. № 539/2023 г. по описа на Окръжен съд - Шумен.

В искането се твърди, че осъденият не е бил уведомен за образуване на наказателното производство и за повдигнатото му обвинение, поради което не е могъл да упражни правото си на лично участие в процеса. Наведени в алтернатива са и доводи за приложение на чл. 423, ал. 5 НПК. Направено е искане за възобновяване, за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е допуснато нарушението.

В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Акцентира върху подаването му в срок.

Осъденият С. Л. М. се солидаризира с аргументите на своя защитник.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение, че искането е основателно, тъй като осъденият не е участвал лично в нито един етап от развитието на наказателното производство.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, в пределите на правомощията си по реда на глава тридесет и трета от НПК, намери следното:

1. Искането за възобновяване е процесуално допустимо . То е направено от процесуално легитимирана страна - изрично упълномощен в процедурата по възобновяване защитник, и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК . Спазен е и срокът по чл. 423, ал. 1 от НПК - при липсата на конкретни данни за уведомяване за влязлата в сила присъда, шестмесечният срок е започнал да тече от фактическото предаване на лицето, случило се на 14.06.2024 г., като искането за възобновяване е депозирано на 30.09.2024 г.

2. За да се отговори по съществото на релевираните в искането за възобновяване доводи, следва да се проследи процесуалното развитие на делото , което е следното:

Досъдебно производство № 1121/2022 г. по описа на РУ-Шумен е образувано на 21.11.2022 г. на основание чл. 212, ал. 3 НПК за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК – за това, че на същата дата, около 18.30 часа, в гр. Шумен е отнета чрез принуда сумата от 60 лева от владението на О. М. Х..

На 21.11.2022 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа по това досъдебно производство осъденият М. е задържан от органите Първо РУ-гр. Варна.

На 22.11.2022 г. осъденият М. е бил предявен за разпознаване пред свидетеля О. М. Х. с още три лица, като за това следствено действие е бил изготвен протокол.

На същата дата на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР на М. съставен протокол по ЗМВР, чрез който е предупреден да не извършва престъпления от общ характер.

На 30.11.2022 г. осъденият М. е бил разпитан като свидетел пред разследващ полицай и пред съдия по реда на чл. 223 НПК.

От справка за пътуване на лице български гражданин, приложена в т. 1, л. 157 от д.п., е видно, че осъденият е напуснал страната през ГКПП Дунав мост на 17.12.2022 г.

С постановление от 23.01.2023 г. осъденият е привлечен в качеството му на обвиняем на основание чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ НПК за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК с участие на назначен на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК служебен защитник – т. 1, л. 53, л. 54 от д.п.

С постановление от 16.03.2023 г. досъдебно производство № 1121/2022 г. е разделено по отношение на съучастниците Р. И. и С. М., като това спрямо осъдения М. е продължило под №271/2023 г. по описа на РУ-Шумен – т. 2, л. 37 от д.п.

На 01.11.2023 г. в ОС-Шумен е бил внесен обвинителен акт срещу осъдения С. М., въз основа на който е било образувано н.о.х.д. № 539/2023г.

Цялата съдебна фаза е протекла в отсъствието на осъдения при условията на задочно производство и с участие на служебен защитник. За да даде неприсъствено ход на делото, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от НПК, тъй като местоживеенето на осъдения в страната не е известно и след щателно издирване е установено, че е напуснал Република България.

С присъда № 1/10.01.2024 г. Окръжен съд – Шумен е признал подсъдимия С. Л. М. за виновен в престъплението, за което е предаден на съд, и го е осъдил на шест години лишаване от свобода, търпими при първоначален „строг“ режим.

Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 26.01.2024 г.

3. Тази присъда е предмет на искането за възобновяване в настоящото производство, в което прилагането на извънредния способ за проверка на влязлата в сила присъда на ОС-Шумен се иска на две алтернативни основания – по чл. 423, ал. 5 НПК или по чл. 423, ал. 1 НПК.

3.1. Искането в частта му по чл. 423, ал. 5 НПК е неоснователно. То е направено алтернативно и почива на твърдения в молбата, че тя следва да бъде уважена, ако се приеме, че осъденият е бил предаден от ФРГ на Република България въз основа на издадена от българската държава ЕЗА, в която е била предоставена гаранция за възобновяване на делото. От отбелязване в точка 3.4 на изисканата и постъпила по делото ЕЗА обаче е видно, че не е дадена безусловна гаранция за възобновяване на наказателното производство, а единствено е посочено, че осъденият ще бъде уведомен за правото му на обжалване или повторно разглеждането на делото с негово лично участие. Актуалната нормативна уредба има свой собствен аргумент в подкрепа на това, че в случай като процесния издаващата държава няма задължение да представи гаранция за възобновяване на делото. Последното е изводимо, както от чл. 4а, § 1 от Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите – членки (2002/584/ПВР), така и от чл. 41 от българския ЗЕЕЗА. В последния след промяна, обнародвана в ДВ, бр. 55 от 2011 г., предоставянето на гаранции е предвидено единствено при издаване на ЕЗА за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане – хипотеза, под която настоящият казус не попада. Задочното осъждане на лишаване от свобода в издаващата държава, какъвто е случаят с осъдения М., представлява единствено факултативно основание за отказ за изпълнение на ЕЗА в изпълняващата държава, ограничено от спазването на условията по чл. 40, ал. 2, т. 1 – 4 ЗЕЕЗА. В същия смисъл е и трайната практика на ВКС (Решение № 167 от 27.11.2018 г. по н.д. № 733/2018 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 182 от 25.11.2019 г. по н.д. № 662/2019 г. на ВКС, І н.о., Решение №367/25.06.2024 г. по н.д. №485/2024 г. на 2 н.о. и др.) и практиката на СЕС, изразена в решението по дело С-399/11 (Stefano Melloni), според която не се допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва изпълнението на ЕЗА, издадена с цел изтърпяване на наказанието по задочна присъда, с императивното изискване за възобновяване на производството в издаващата държава-членка.

3.2. При извършената констатация за неприложимост на разпоредбата на чл. 423, ал. 5 НПК следва да бъде обсъдено дали са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на делото поради неучастие на осъдения С. М. в него.

Във връзка с това основание за възобновяване следва да се посочи следното:

Възобновяването на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 НПК е самостоятелна хипотеза на възобновяване. По процесуалноправната си същност институтът представлява гаранция за правата на обвиняемия по чл. 55, ал. 1 НПК и в частност на правото му на лично участие в наказателното производство. Целта на производството е да възстанови нарушеното право на лично участие в процесуалните действия, предприети срещу осъдения в рамките на наказателното преследване, като подсигури изискуемия стандарт на справедливия процес по чл. 6, т. 3, б. „c“ и „d“ КПОЧОС.

Разглеждането на делото в отсъствие на осъдения при условията на т.нар. задочно производство обаче не поражда безусловно задължение за последващо възобновяване на наказателното дело. Член 423, ал. 1 НПК предвижда задължителна отмяна на влезлия в сила съдебен акт в случаите на задочно осъждане, само ако причината за неприсъственото разглеждане на делото не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на самия осъден.

Предвид разгледаното по-горе процесуално развитие на делото е очевидно, че неприсъственото осъждане на искателя С. М. не се дължи на негово недобросъвестно поведение, насочено към съзнателно отклонение от наказателно преследване, нито може да се заключи, че той е демонстрирал отказ от лично участие в наказателния процес.

Осъденият С. М. не е бил привличан лично като обвиняем и фактическите и правни рамки на обвинението по член 199 НК не са били свеждани до знанието му. Връчване на заповед за полицейско предупреждение по ЗМВР, разпитът му като свидетел и участието му като съпоставено лице в процесуално-следствено действие по разпознаване не дават основание да се приеме, че той е бил информиран за характера и естеството на повдигнатото му обвинение, защото коментираните действия нямат за неизбежна последица привличането на лицето в качеството на обвиняем. Последното е бъдещо несигурно събитие, зависещо от събраните доказателства и доказателствени средства и от преценката на органите на досъдебното производство, а изискуемото от чл. 423 от НПК знание на осъдения за повдигнатото му обвинение предполага уведомяване за конкретните фактически и правни параметри на обвинителната теза, за да може той да направи информиран избор дали да упражни правото си на лично участие в наказателния процес или да се откаже от него.

Участието на осъдения С. М. в досъдебната фаза като свидетел също не му е създало задължение да уведомява разследващия орган за промяната в местоживеенето си, нито е изисквало той да получи разрешение за това. По силата на чл. 66 от НПК това задължение възниква едва след привличане на лицето в качеството на обвиняем. Ето защо обстоятелството, че осъденият е напуснал страната след като е бил разпитан като свидетел не може да се интерпретира като недобросъвестно поведение, насочено към укриване, а още по-малко като съзнателен отказ от правото му на лична защита и лично участие в наказателния процес.

Поради изложените съображения касационният съд прие, че наказателното производство по н.о.х.д. №593/2023 г. по описа на Окръжен съд-Шумен следва да бъде възобновено и постановената по него присъда следва да бъде отменена. Тъй като задочното производство е започнало още от досъдебната фаза, именно там следва да бъде върнато делото за ново разглеждане.

4. Разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК изисква от съда произнасяне и по мярката за неотклонение на осъдения. В случая, за да бъде възпрепятствано укриването и бягството му от правосъдието, а и предвид данните за предходните осъждания на лицето, за да бъде обезпечено явяването му по делото, спрямо С. Л. М. следва да бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража.

Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела присъда № 1 от 10.01.2024 г. по н.о.х.д. №539/2023 г. на Окръжен съд-Шумен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство.

ВЗЕМА по отношение на С. Л. М. мярка за неотклонение задържане под стража.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.