Възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на дарение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50004

гр. София, 17.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 3454/2022 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

С определение № 50216 от 30.11.2023 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260026 от 27.05.2022 г. по в.гр.д. № 136/2021 г. на ОС – Кюстендил в обжалваната част по произнасяне относно намаляване дарението от наследодателя Б. К. Д. в полза на К. Б. Д. и възстановяване запазената част на ищците от наследството на Б. К. Д., поради съмнение за очевидна неправилност, произтичащо от задължението на съда да спазва предвиденият от закона алгоритъм при преценяване основателността на иска по чл.30 ЗН, който алгоритъм изисква освен конкретните изчисления, също и преценка как да бъде възстановена запазената част на наследник, който не може да я получи от останалото в наследството на наследодателя чист актив имущество, също и начина, по който волята на съда при уважаване на иска трябва да бъде обективирана в диспозитива на съдебното решение, за да може да се породи преобразуващия (потестативен) ефект на съдебното решение по иска по чл.30 ЗН.
С касационната жалба на ищеца О. Б. Д. се твърдят пороците нарушение на материалния и процесуалния закон- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Излагат се съображения, че след като останалите в наследствената маса имоти са на стойност 4105 лв., дареният имот е на стойност 9700 лв., или общо 13805 лв., то разполагаемата част е 4601,67 лв., запазената част е 5098,33 лв., при което сборът от запазената част на ответника и разполагаемата част не надвишава стойността на подареното и надареният не може да задържи имота, дарението следва да се отмени и да се върне в наследството съгласно чл.36 ЗН. Иска се отмяна на решението и намаляване на дарението с дробна част - по 2/9 ид.ч. за всеки ищец.
Ответникът К. Б. Д. е оспорил касационната жалба с писмен отговор, с който намира, че правилно въззивният съд е решил да се заплати на ищците парична сума по 1699,44 лв. за допълване запазените им части от наследството на баща им, за да се избегне извършване на намаляването чрез отделяне на ид.част от имота и създаване на съсобственост между страните в процеса, а оттам и евентуална публична продан. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание по чл.290 ГПК адв.Й. Т., пълномощник на О. Д., поддържа становище да се възстанови запазената част на ищците в идеални части от дарения имот, като се посочи това в диспозитива на решението, претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. С. Б. А. и К. Б. Д. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 432/24.07.2020 г., допълнено с определения № 260018/28.08.2020 г. и № 260149/18.02.2021 г. по гр.д. № 1932/2019 г. по описа на РС – Дупница, с което е възстановена запазената част на всеки от ищците с размер по 1/6 ид.ч. от дарението от родителите им на ответника, вместо което въззивният съд е отхвърлил иска на С. Б. А. и О. Б. Д. срещу К. Б. Д., с правно основание чл.30 ЗН, за намаляване на дарение, извършено от наследодателя им Н. Г. Д. в полза на К. Б. Д., обективирано в нот.акт за дарение на недвижим имот № 138, т. VII, дело № 2253/1993 г., като погасен по давност, а по отношение иска на същите ищци срещу същия ответник, за намаляване на дарение, извършено от наследодателя Б. К. Д., в полза на К. Б. Д., обективирано в същия нот.акт за дарение на недвижим имот №138, т. VII, дело № 2253/1993 г., е намалил дарението от Б. Д. на К. Д. и е възстановил запазената част на С. Б. А. и О. Б. Д. от наследството на Б. К. Д. в размер на 3398.88 лв. или по 1699.44 лв. на всеки от ищците.
В частта, в която е отхвърлен иска на ищците по чл.30 ЗН относно възстановяване запазената част от наследството и намаляване дарението, извършено от наследодателя Н. Г. Д., въззивното решение, не е предмет на проверка в настоящето произнасяне по чл.293 ГПК.
Предявен е иск за възстановяване запазените части на ищците С. Б. А. и О. Б. Д. от наследството на родителите им, накърнени с направено от наследодателите им в полза на ответника дарение на недвижим имот, обективирано в нотариален акт № 138, т. VII, дело № 2253/1993 г. като това дарение се намали. Въззивният съд е приел, по повод направено възражение от ответника, че искът в частта за възстановяване запазената част от наследството на майката Н. Д. като накърнена чрез дарението от нея в полза на ответника, е неоснователен като погасен по давност, и го е отхвърлил. По отношение наследството на бащата Б. Д., въззивният съд е приел, че следва да формира маса на наследството въз основа на направеното от въззивния съд разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.266, ал.3 ГПК. Прието е за безспорно и установено от събраните по делото доказателства, че с договора за дарение, обективиран в н.акт №138, т. VII, дело № 2253/1993 г., Н. и Б. Д. са надарили сина си К. Д. с дворно място и построените в него жилищна сграда и гараж, както и че страните по делото са наследници на Б. Д. и всичките са със запазена част - по 2/9 ид.ч. съгласно чл. 29, ал.1 от ЗН. Доколкото дареният К. Д. е наследник призован към наследяване, и в наследството от бащата са останали и други имоти, извън дарението, то е образувана наследствена маса. Прието е за установено, че от общия наследодател на страните – баща им Б. Д., е останало наследство от 3 земеделски имота, които се включват в масата на неговото наследство по чл.31 ЗН, заедно с дарението от него на ответника 1/ 2 ид.ч. от имота по н.а. № 138/1993 г. Въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл. 31 ЗН, чл.29, ал.1 ЗН, и на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, за да определи разполагаемата част, както и размера на запазените части на ищците, образувал е масата на наследството на бащата на страните към момента на смъртта му, въз основа на приетите във въззивното производство писмени доказателства и СТЕ, съответно оценени трите земеделски имота на общо 4105 лв. и дарената 1/2 ид.ч., предмет на иска по чл.30 ЗН, на 9700 лв., оценени същите към момента на откриване на наследството на Б. Д., при което масата на наследството на Б. Д. е оценена на общо 13 805 лв. Съобразно тази стойност на масата на наследството, запазената част на всяко от трите деца (страните по делото) е определена на по 3067,78 лв. (по 2/9), а разполагаемата част е определена на 4601,67 лв. (1/3), при което е установено, че дарението от наследодателя Б. Д. в полза на ответника на стойност 9700 лв. (за дарената 1/ 2 ид.ч. от имота) превишава разполагаемата част с 5 098.33 лв., а от останалото извън дарението наследствено имущество на обща стойност 4105 лв. (земеделските земи), всяко от трите деца наследява при равни права или всеки получава имущество за 1 368.33 лв. Приел е при тези данни въззивният съд, че за допълване на размера на запазената част на ищците от наследството на баща им Б. Д., е необходима общо сумата 3 398,88 лв. или по 1699,44 лв. на всеки от тях, поради което дарението от бащата към ответника следва да бъде намалено с тези суми, необходими за допълване на запазените им части от неговото наследството. По отношение на релевираното от ответника К. Д. възражение за придобиване по давност на дарения му имот е прието, че същото е недоказано. С диспозитива на въззивното решение, съдът е постановил намаляване на дарението от Б. Д. на К. Д. по н.акт № 38/1993 г. и е възстановил запазената част на С. Б. А. и О. Б. Д. от наследството на Б. К. Д. в размер на 3 398.88 лв. или по 1699.44 лв. на всеки от ищците.
Така изложените правни мотиви и съдържанието на въззивното решение разкриват признаците на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд е процедирал в противоречие с установения от закона алгоритъм по чл.32 - чл. 36 ЗН, вр. чл.30, ал.1 ЗН. По въпроса за начина на възстановяване на запазената част на наследник, когато съдът е преценил, че тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя, е налице богата съдебна практика по приложението на материалния и процесуалния закон, в която е посочен алгоритъма, който съдът следва да спазва при преценяване начина на допълване на размера на това накърняване. Произнасянето на съда по искането за възстановяване на запазената част от наследството включва следователно не само произнасяне по размера на превишението /определен като парична сума /, което накърнява запазената част на наследник, но и за начина, по който следва да бъде извършено възстановяването на запазената част на наследник, поискал това - в дроб, връщане на имота в наследството, или в пари, съгласно правилата на чл.32 - чл. 36 ЗН. Посочените норми са императивни и спазването на предвидения в тях алгоритъм гарантира постановяване на законосъборазен съдебен акт. Съответно и в диспозитива на съдебното решение по предявен по реда на чл.30 ЗН иск следва да намери ясно и недвусмислено отражение формираната воля на съда за това, каква е правната последица от установеното накърняване на запазената част от наследството - отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е невъзможно: задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на запазената част по цени към момента на намалението, или връщане на имота в наследството за разпределение между наследниците и заплащане стойността на разполагаемата част по цени към момента на намаляването (решение № 209/29.04.2010 г. на ІІ г.о. на ВКС). Съображения в тази насока, обаче, не са изложени от въззивният съд, извън общия извод, че дарението следва да се намали с посочената парична сума, равна на размера на накърнението запазените части на ищците, но без съображения на коя от хипотезите по чл.36 ЗН следва да стане възстановяването им, нито диспозитивът на въззивното решение има изискуемото съдържание, което да посочва недвусмислено как се възстановяват запазените части на ищците от наследството на баща им според гореизложеното, и така не позволява да се направи преценка каква част (дробна част) от дарението в полза на ответника се възстановява на всеки от ищците, които този пороци са установими пряко от съдържанието на въззивното решение и сочат на неговата очевидна неправилност. Тъй като по делото е изяснено от фактическа страна, и не се налага извършване на допълнителни процесуални действия, настоящата инстанция следва да направи необходимата преценка относно основателността на иска, съобразно оплакванията в касационната жалба и забраната за влошаване положението на жалбоподателя.

Установено е, че общият наследодател на страните Б. Д., е дарил на сина си К. Д. /ответника/ с нотариален акт № 138, т. VII, дело № 2253/1993 г., своята 1/ 2 ид.ч. от описания в нотариалния акт недвижим имот- дворно място парцел *-*, кв.1 с площ 524 кв.м. заедно с построената в него масивна жилищна сграда на етаж и половина и масивен гараж от 18 кв.м. Стойността на това дарение възлиза на 9700 лв. / за 1/2 ид.ч. на дарителя/ към откриване наследството на дарителя Б. Д., съгласно приетата СТЕ. Въззивният съд е включил в масата на наследството по чл.31 ЗН останалите в наследство от Б. Д. три земеделски имота, посочени с молба от ответника от 14.06.2021 г., за което не е повдигнат спор по делото, оценени са те от СТЕ на общо 4105 лв. към откриване наследството, и заедно със стойността на дарената от наследодателя на ответника 1/ 2 ид.ч. от недвижимия имот по н.а. № 138/1993 г. в размер на 9700 лв. към откриване наследството според СТЕ, общо масата на наследството на Б. Д. възлиза на 13 805 лв., която стойност не е оспорвана с касационната жалба. Ищците и ответникът са наследници на Б. Д., като и тримата са негови деца и съответно наследници със запазена част съгласно чл. 29, ал.1 от ЗН - по 2/9, при което запазената част на всеки от тримата от наследството на баща им възлиза на по 3067,78 лв. (по 2/9 от 13 805 лв.), а разполагаемата част възлиза на 4601,67 лв. (1/3). От останалото извън дареното имущество друго такова в наследствотона Б. Д., а именно от трите земеделсти земи, всеки от ищците получава имущество на стойност по 1 368.33 лв. (1/ 3 от 4105 лв.), или с по 1699,44 лв. по малко от размера на запазената част на всеки от тях (общо за двамата ищци недостигът е 3 398,88 лв.), с която сума е накърнена запазената част на всеки от двамата ищци от наследството на баща им и с нея следва да им се възстанови. По отношение на горепосочените стойности също няма оплаквания с касационната жалба, нито с отговора по нея на ответника, те са и съответни на материалния закон. По начина на възстановяването на тази запазена част, е налице законовото основание за намаляване на направеното от наследодателя дарение в полза на сина му К. Д. /ответника/ с този недостиг, като се отдели дробна част в съотношение към пазарната стойност на подарения имот – 3398,88/9700 общо, или по 1699,44/9700 за всеки от ищците. Намалението на дарението от Б. Д. на ответника, е допустимо да се извърши с горната дробна част, тъй като това дарение има за предмет 1/ 2 идеална част от недвижимия имот по нот.а. № 138/1993 г., като ответникът К. Д. вече притежава на друго основание останалата идеална част от него по силата на дарението от майка му със същия нотариален акт от 1993 г., т. е. налице е вече съсобственост, и в такава хипотеза възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението за запазената част на наследника, поискал възстановяването й (в този смисъл е и практиката на ВКС, решение № 93/15.07.2015 г. по гр.д.№ 138/2015 г., ІІ г.о.). Оплакването по касационната жалба, че дареното трябва да се върне изцяло в наследството, за да се избегне съсобственост, се явява неоснователно. При това положение отделянето на частта, необходима за възстановяване на запазената част на ищците в горното съотношение е допустимо да се осъществи, по аргумент от чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН, като се съобразява и обстоятелството, че стойността на подарения имот /9700 лв./ надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част и сбора на последната със запазената част на надарения /3067,78 лв. + 4601,67 лв./, и надареният не може да задържи изцяло подареното и да възмезди ищците с пари. По тези съображения неоснователно е и оплакването по касационната жалба, че намаляването на дарението трябва да се направи с по 2/9 ид.ч. за всеки от ищците, доколкото такъв извод не следва от данните по делото за необходимост от формиране на маса на наследството по чл.31 ЗН. Както е посочено в решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 5871/2014 г., ГК, І г. о. на ВКС, недопустимо е искане да се намали едновременно в дробна част дарението и връщане на дареното в наследството, тъй като това би довело до противоречив диспозитив.

Предвид изложеното, въззивното решение по произнасянето по възстановяване запазените части от наследството на Б. Д. следва да се отмени изцяло, доколкото произнасянето по намаляване на дарението и по начина на възстановяване на запазената част е единно, и се постанови ново решение за намаляване на дарението на 1/ 2 ид. ч. от недвижимия имот по нот.акт № 138/1993 г. със 3 398,88 лв. ( по 1699,44 лв. за всеки ищец) и за възстановяване на запазената част на всеки ищец със 1699,44/9700 ид. ч. от дарението от баща им по посочения нотар. акт, което дарение е на 1/ 2 ид.ч. от описания в същия нотар. акт недвижим имот. Другата 1/2 ид.ч. ответникът притежава по дарение от майка си, искът за намаляване на което друго дарение от майката на страните е отхвърлен като погасен по давност.

При този изход на делото ответникът следва да възстанови на ищеца О. Д. направените от последния разноски в настоящето производство 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260026 от 27.05.2022 г. по в.гр.д. № 136/2021 г. на ОС – Кюстендил, в обжалваната част, в която, в резултата на отмяна на първоинстанционното решение № 432/24.07.2020 г., допълнено с определения № 260018/28.08.2020 г. и № 260149/18.02.2021 г. по гр.д.№ 1932/2019 г. на ДнРС, е намалено на основание чл.30 ЗН дарение, извършено от наследодателя Б. К. Д., поч. на 07.11.2016 г. в полза на К. Б. Д., обективирано в нот.акт за дарение на недвижим имот №138, т. VII, дело № 2253/1993 г., и е възстановена запазената част на С. Б. А. и О. Б. Д. от наследството на Б. К. Д. в размер на 3 398.88 лв. или по 1699.44 лв. на всеки от ищците, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА , по предявения от С. Б. А. EГH [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], ет.1, ап.1 и О. Б. Д. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] дол, [улица], срещу К. Б. Д. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] дол, [улица], иск с правно основание чл.30 ЗН, извършеното от Б. К. Д., починал на 07.11.2016 г. в полза на К. Б. Д. дарение на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот по нот.акт за дарение на недвижим имот №138, т. VII, дело № 2253/1993 г., със сумата 3398,88 лв. (по 1699,44 лв. за всеки ищец), необходима за възстановяване на запазените части на С. Б. А. и на О. Б. Д. от наследството на Б. К. Д., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазените части на С. Б. А. и на О. Б. Д. от наследството на Б. К. Д., починал на 07.11.2016 г., с по 1699,44/9700 ид. ч. за всеки ищец от подарената 1/2 ид.ч. от недвижимия имот по нот.акт за дарение на недвижим имот №138, т. VII, дело № 2253/1993 г.

ОСЪЖДА К. Б. Д. да заплати на О. Б. Д. разноски за настоящето производство в размер на 800 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: