Възобновяване на дело при задочно осъждане без положени пълни усилия за издирване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 403

Гр. София, 09 октомври 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Б. Д., като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева наказателно дело № 229/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения А. В. Ч. за възобновяване на н.о.х.д. № 10364/2021 г. по описа на Районен съд – София.

В искането осъденият твърди, че не е бил уведомен за образуване на наказателното производство и за повдигнатото му обвинение, поради което не е могъл да упражни правото си на лично участие в процеса. Прави искане за възобновяване, за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е допуснато нарушението.

В съдебно заседание служебният защитник на осъдения – адвокат М. Г., поддържа искането. Твърди, че преди провеждане на задочния процес не е било проведено щателно издирване на осъдения, той не е бил уведомен за възможността производството да протече в негово отсъствие, служебният му защитник не е бил надлежно назначен, а провежданата защита е била формална и непрофесионална проведена. Прави изрично позоваване на решение на СЕС от 20 май 2025 г. по дело С-135/25 г. и моли разясненията в него да бъдат взети предвид от съдебния състав.

Осъденият А. В. Ч. се солидаризира с аргументите на своя защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно. Твърди, че задочното производство е стартирало след като осъденият се е отклонил от процеса и след като спрямо него е било проведено щателно издирване. Поддържа, че защитата в процеса in absentia (в отсъствието му) е покривала стандартите на Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство ( Директива (ЕС) 2016/343).

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, в пределите на правомощията си по реда на глава тридесет и трета от НПК, намери следното:

1. Искането за възобновяване е процесуално допустимо . То е направено от процесуално легитимирана страна (осъден) и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 НПК . Спазен е и срокът по чл. 423, ал. 1 НПК - при липсата на конкретни данни за уведомяване за влязлата в сила присъда, шестмесечният срок е започнал да тече от фактическото предаване на лицето по ЕЗА № 9/2020 г., издадена от РП-Разград, случило се на 22.11.2024 г., когато осъденият е приведен в местата за лишаване от свобода за изтърпяване на наказанието по процесното дело, като искането за възобновяване е депозирано на 06.02.2025 г.

2. За да се отговори по съществото на релевираните в искането за възобновяване доводи, следва да се проследи процесуалното развитие на делото , което е следното:

Досъдебно производство №225 ЗМК 534/2019 г. по описа на 01 РУ СДВР е започнато на 03.03.2019 г. на основание чл. 212, ал. 2 за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

На 06.03.2019 г. в присъствието на служебен защитник адв. П. В. (вж. уведомително писмо № 35392/2019 г. на т. 1, л. 57 от д.п.) осъденият Ч. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК – за извършена за времето от 02.03.2019 г. до 03.03.2019 г. при условията на опасен рецидив и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, кражба на златни бижута (т. 1, л. 42 от д.п.). В това постановление, както и в последващия обективиращ разпита на обвиняемия протокол, е посочен телефон за връзка с него ******, като е направено отбелязване, че адресът, от който лицето може да бъде призовавано, е [населено място],[жк], [жилищен адрес].

По искане на прокурора в производство по чл. 64 НПК с протоколно определение от 07.03.2019 г. по н.ч.д. №3743/2019г. на СРС по отношение на Ч. е била взета първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража“ – т. 1, л. 91-95 от д.п.

След като в две производства habeas corpus молбите на обвиняемия за промяна на мярката му за неотклонение са оставяни без уважение от съда, с постановление от 06.11.2019 г. на прокурор при СРП задържането под стража е било отменено поради изтичане на максимално допустимите срокове, установени в чл. 63, ал. 4 НПК – т. 1, л. 266 от д.п.

След издаване на това постановление по отношение на обвиняемия не е прилагано процесуално ограничение от какъвто и да е вид.

На 25.11.2019 г. е изготвено прецизирано постановление за привличане на обвиняемия за две престъпления - по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, в което предметът на кражбата е индивидуализиран по вид и стойност -85 278.71 лева, както и за ново такова по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК – за държане без разрешение на 05.03.2019 г. на кокаин на стойност 140.80 лева – т. 1, л. 47-48 от д.п.

Тъй като обвиняемият не е бил открит за предявяване на това постановление, на 03.01.2020 г. той е бил обявен за ОДИ с телеграма №102/03.01.2020 г. на ГД „НП“ – т. 1, л. 311 от д.п.

Издирвателните мероприятия са дали резултат и на 22.01.2020 г. в присъствие на обвиняемия и на нов служебен защитник адвокат П. В. (вж. уведомително писмо № 43928/2020 г. – т. 1, л. 53 от д.п.) постановлението по чл. 219 НПК е предявено на Ч.. При предявяване на постановлението обвиняемият не е посочил адрес за призоваването си различен от вече известния по делото. Дал е нов свой телефон за връзка – [*****].

На същата дата с протокол, приложен на т. 1, л. 318 от д.п., на обвиняемия и неговия защитник е предявено и разследването по делото.

На 24.01.2020 г. досъдебното производство е приключило с мнение на водещия разследването за предаване на обвиняемия на съд и делото е изпратено на прокурора.

С постановление от 03.02.2020 г. прокурор при СРП е дал на разследващия орган указания по разследването, както и срок за тяхното изпълнение.

След връщане на делото за разследване:

- обвиняемият не е бил открит на посочения от него адрес в [населено място], „ж.к. „Д.“, [жилищен адрес] като по сведение на живущата там Й. С. не е пребивал там от 2009 г. – т. 2, л. 380-л. 382 от д.п.;

- за обвиняемия е изискана справка от АИС БДС – т. 2, л. 431 от д.п., която не е установила различен от известния по делото адрес, но в която е имало отбелязване, че на 01.04.2020 г. на Ч. е бил издаден временен паспорт от Посолството в Хага;

- при позвъняване в различни дни и часове на посочените от обвиняемия два мобилни телефона контакт се него не е бил осъществен – т. 2, л. 383 от д.п.;

- за обвиняемия са приложени писма от ГД „ИН“ и от НСС, установяващи, че той не се намира в арестите и в затворите на страната– т. 2, л. 326, л. 373, л. 377, л. 408, л. 411 от д.п.;

- за обвиняемия е изискана справка от НОИ за актуалните му трудови договор и данни за регистрирани въз основа на тях адреси – т. 2, л. 401-404, л. 420-423 от д.п.;

-за обвиняемия са изискани и постъпили справки от мобилните оператори, от които е видно, че на негово име не е имало регистрирани активни мобилни номера – т. 2, л. 357 -359, л. 416-417 от д.п.;

- за обвиняемия е изискано и постъпило от район Изгрев на Столична община удостоверение за съпруга и родствени връзки – т. 2, л.405 – 406;

-от изисканата справка за пътуване на лице – български гражданин е видно, че на 27.01.2020 г. обвиняемият е напуснал пределите на страната през ГКПП Калотина шосе – т. 2, л. 436-438;

-обвиняемият е обявен за издирване с телеграма 15180/07.07.2020 г. на ГДНП и бюлетин 189/08.07.2020 г. на СДВР.

На 31.03.2020 г. е изготвено ново постановление за привличане на обвиняемия (т. 2, л. 444 – 445 от д.п.), в което фактическите и правни рамки на обвиненията срещу Ч. са отговаряли на посочените в предходното постановление по чл. 219 НПК. Постановлението е било предявено на 07.01.2021 г. в отсъствието на обвиняемия, но с участие на служебен защитник П. В..

На 08.04.2021 г. на същия служебен защитник и без участие на обвиняемия са предявени материалите по разследването.

След връщане на делото за доразследване на 05.05.2021 г. по отношение на обвиняемия е изготвено ново постановление за привличане с фактически и правни параметри на предявените обвинения, съответни на онези, за които той вече е бил уведомен лично – т. 3, л. 497-498 от д.п.

Предприети са нови действия по установяване местонахождението на обвиняемия, включително чрез негови близки родственици – майката Б. Г. и брата Г. Г., които по информация, съдържаща се в констативни протоколи на т. 3, л. 461 и л. 462, са заявили, че Ч. живее на неустановен адрес в Кралство Нидерландия.

На 01.07.2021 г. постановлението по чл. 219 НПК е предявено задочно на обвиняемия и в присъствие на служебния защитник адв. П. В..

След приключване на разследването в СРС е бил внесен обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. №10364/2021 г. по описа на 134. състав. А. Ч. е бил предаден на съд за две обвинения, съвпадащи по фактически и правни признаци с онези, за които на досъдебното производство е бил привлечен присъствено с постановление, приложено на т. 1, л. 47-48 от д.п.

След образуване на съдебното производството съдията-докладчик, а впоследствие и съдебният състав, са предприели действия по установяване местонахождението на Ч.. Изискани са адресна справка, справки от ГД“ИН, НСС, ГД „ГП“, които не са дали резултат. Подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване, без по делото да има данни, че е бил включван в системата ШИС, въпреки че съдебно заседание от 22.11.2021 г. съдът е разпоредил това. На 21.02.2022 г. на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК съдът е дал ход на разпоредителното заседание по делото при условията на задочното производство и с процесуалното представителство на служебния защитник адв. П. В..

Цялото съдебно производство по отношение на подсъдимия е протекло неприсъствено.

В негово отсъствие на 04.07.2023 г. е обявена и присъдата по делото. С нея подсъдимият е признат за виновен в осъществяване на престъпления по чл. 196 и по чл. 354а, ал. 5 НК, за които му наложено групирано по реда на чл. 23-25 НК наказание лишаване от свобода в размер на седем години, както и глоба в размер на 500 лева.

Присъдата не е била обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 20.07.2023 г.

След влизане на присъдата в сила в сектор 03 сектор ОПКП-СДВР е постъпила информация, според която осъденият е подал искане за издаване на български документ за самоличност в посолството на Република България в Хага, като е посочил телефон за връзка и настоящ адрес в Кралство Нидерландия.

След издаване на ЕЗА във връзка с провеждане на наказателно производство, различно от процесното дело, осъденият е установен в Кралство Нидерландия и е предаден на българските власти.

3. При така описаното процесуално развитие на делото, от правна страна съдът прие следното:

3.1. Възобновяването на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 НПК е гаранция за правата на обвиняемия, уредени в чл. 55, ал. 1 НПК, и в частност на правото му на лично участие в наказателното производство. Целта на производството е да възстанови нарушеното право на лично участие в процесуалните действия, предприети срещу осъдения в рамките на наказателното преследване, като подсигури изискуемия стандарт на справедливия процес по чл. 6, т. 3, б. „c“ и „d“ КПОЧОС.

До момента съдебната практика на касационната инстанция по делата по чл. 423, ал. 1 НПК е константна по въпроса, че разглеждането на делото в отсъствие на осъдения при условията на т.нар. задочно производство не поражда безусловно задължение за последващо възобновяване на наказателното дело. Последното би било допуснато само ако причината за неприсъственото разглеждане на делото не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на самия осъден.

Към поставеното от националната съдебна практика изискване следва да се прибавят и условията, посочени в решение на СЕС от 20 май 2025 г. по дело С-135/25 г. Решението е тълкувателен акт по член 267 от ДФЕС, постановен по преюдициално запитване на ВКС, който е поискал да се установи съвместима ли е с нормативните изисквания на правото на Съюза по чл. 8, параграф 4 и чл. 9 от Директива (ЕС) 2016/343, национална правна уредба – чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК, която изключва възобновяването на наказателното дело и отрича правото на нов съдебен процес на задочно осъдено лице, когато то се е укрило след като лично му е било предявено обвинението в досъдебното производство и поради укриването му съдът не е могъл да го уведоми за датата и мястото на съдебния процес, както и за последиците от неговото неявяване пред съда.

С тълкувателното решение на СЕС се приема, че правото на Съюза допуска национална правна уредба, при която осъденият може да бъде съден in absentia (в отсъствието му) и лишен от правото на нов съдебен процес, ако са изпълнени условията по чл. 8, параграф 2 от Директивата, а именно:

- първо - компетентните национални власти да са използвали всички средства, до които разумно са можели да прибегнат, за да установят местонахождението на задочно осъденото лице преди съдебния процес и

- второ - това лице да е било уведомено своевременно за последиците от неявяването си или недвусмислено да е упълномощило адвокат да го представлява пред съда в негово отсъствие.

Отнесено към процесния казус, като взе предвид дадените в съобразителната част на акта на СЕС разяснения, настоящият състав прие следното:

3.2. На първо място, компетентните органи не са използвали целия инструментариум за установяване местонахождението на осъдения. Вярно е, че след като той официално е бил уведомен, че е обвинен в извършването на престъпления и поради това е знаел, че срещу него ще се води съдебен процес, осъденият не е бил открит на адреса, който сам е посочил като такъв за връзка с него. Вярно е, че компетентните органи са положили усилия, за да установят местонахождението на Ч. в страната и да го призоват извън този адрес, като са изискали нови адресна справка и справка от граничните власти, както и справки от ГД „ИН“, НСС, НОИ и мобилните оператори. Осъденият обаче не е бил обявен за международно издирване чрез пускане в съответния канал на Шенгенската информационна система в съответствие с член 34 от Регламент 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на ШИС в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Шенгенската информационна система е най-широко използваната и най-голямата система за обмен на информация в областта на сигурността и управлението на границите в Европа и е успешен инструмент за сътрудничество между граничните, имиграционните, полицейските, митническите и съдебните органи в ЕС и асоциираните към Шенген държави, особено като се има предвид липсата на проверки по вътрешните граници на тези държави. В конкретния случай издирването чрез ШИС е било част от разумните усилия, които органите е следвало да приложат, тъй като те са разполагали с информация, че осъденият е напуснал пределите на страната, след което е подал документи за издаване на временен паспорт в българското посолство в гр. Хага. Информацията за това, че осъденият се е намирал в Кралство Нидерландия е била потвърдена и от негови близки родственици – майка и брат, които пред полицейски органи официално са обявили, че лицето пребивава в тази държава, макар и на неизвестен за тях самите адрес. При тези налични по делото данни, част от „разумните усилия“ за издирване на осъдения - коментирани в т. 52 и т. 54-56 от решение по дело 135/25 на СЕС - са предполагали още на досъдебното производство да бъде подаден сигнал в ШИС, касаещ осъдения. Този сигнал в процесния случай е представлявал „другото ефективно средство“, което би позволило установяване на местонахождението на осъдения в държава – членка, в която в крайна сметка след влизане на осъдителната присъда по отношение на него той е бил открит. В съдебната фаза съдът е предприел начални усилия в тази насока, доколкото в заседанието на 22.11.2021 г. е разпоредил осъденият да бъде включен в ШИС. Данни за изпълнение на това съдебно определение, респ. отговор от овластените институции обаче няма – по делото е налична единствено докладна записка на л. 74 от с.д., че лицето е обявено само за общодържавно, но не и за друго издирване, като до финала на съдебното производство последващи усилия в тази насока не са предприемани.

3.3. Правото на нов процес на осъдения не може да бъде отречено, още защото той нито е бил уведомен за последиците от неявяването си, нито изрично е упълномощил служебния си адвокат да го представлява в задочния процес.

В контекста на чл. 8, параграф 2, буква а) от Директива 2016/343, изискването обвиняемото лице да бъде уведомено за последиците от своето неявяване означава, че то трябва изрично да бъде информирано, че при неявяване съдебното производство няма да бъде отложено и може да бъде постановена присъда (включително осъдителна) в негово отсъствие. Съгласно точка 39 от решение на СЕС по дело С-135/25 и т. 51 от решение на СЕС по дело С-644/23, уведомяване относно възможността делото да бъде разгледано и решено в отсъствие на обвиняемия може да бъде осъществено още в досъдебната фаза и в различни форми. Въпреки това, при липса на ефективно и своевременно съобщаване на тази информация по начин, който с достатъчна сигурност да гарантира, че тя е достигнала до обвиняемия и е реално получена от него, не може да се приеме, че е изпълнено второто условие по чл. 8, параграф 2, буква а) от Директивата. Следва изрично да се има предвид, че според разясненията на СЕС – т. 40 от решение С-135/25 - макар уведомяването за привличането като обвиняем да може разумно да създаде на осъдения очакване за предстоящо съдебно производство, само това уведомяване не е достатъчно, за да му стане ясно какви ще бъдат последиците от евентуалното му неявяване.

В процесното дело, нито при присъственото привличане на осъдения Ч., нито в производството по чл. 64 НПК, при което е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, нито в двете последващи производства по чл. 65 НПК (habeas corpus), нито в постановлението на прокурора, с което задържането е било отменено поради изтичане на максимално допустимите срокове, нито по какъвто и да е друг начин, е било съобщено на осъдения, че при евентуално неявяване в съдебното производство делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие. Второто условие на чл. 8, параграф 2, б. а) от Директива 2016/343 следователно не е спазено.

Не е изпълнено и алтернативното изискване на чл. 8, параграф 2, б. б) от Директива 2016/343. Въпреки че в двете фази на производството задочно осъденият е бил защитаван от професионален адвокат П. В., а еднократно на досъдебното производство и от служебен защитник П. В., няма данни същите да са били изрично упълномощени от него да го представляват в производството, проведено in absentia. Това изискване е утвърдено в практиката на Съда на Европейския съюз – в т. 41 от решение по дело С‑135/25 и в т. 56 от решение по дело C‑569/20, където се приема, че „упълномощаването“ по смисъла на чл. 8, параграф 2, буква б) от Директивата предполага засегнатото лице изрично да е възложило на адвокат – независимо дали служебно назначен или договорно ангажиран – задачата да го представлява в съдебното производство, водено в негово отсъствие.

Предвид гореизложеното, доколкото изискванията на чл. 8, параграф 2 от Директива 2016/343 не са били изпълнени, осъденият А. Ч. има право на нов съдебен процес. Това правно разрешение е в съответствие с коментираните по – горе решения на Съда на ЕС, които са източник на право, имат действие erga omnes и обвързват всички юрисдикции и компетентни органи от държава – членка на ЕС. То е възприето и в решение по к.д. № 1107/2024 г. на ВКС, НК, 1 наказателно отделение и в решение по к.д. №420/2025 г. на ВКС, НК, 2 наказателно отделение.

Ето защо наказателното производство по н.о.х.д. № 10364/2021 г. по описа на Районен съд – София следва да бъде възобновено и постановената по него присъда следва да бъде отменена. Тъй като порокът може да бъде отстранен в съдебната фаза, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на СРС от стадия на съдебното заседание.

4. Разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК изисква от съда произнасяне и по мярката за неотклонение на осъдения. В случая, за да бъде възпрепятствано укриването и бягството му от правосъдието, а и предвид данните за предходните осъждания на лицето, за да бъде обезпечено явяването му по делото, спрямо А. В. Ч. следва да бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража.

Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела присъда №366/04.07.2023 г. по н.о.х.д. №10364/2021 г. на РС-София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

ВЗЕМА по отношение на А. В. Ч. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.