Допускане на експертиза и обосноваване на правен интерес при спор за земеделски имоти

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 29

София, 12.04.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1804 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Ж., чрез пълномощника й адвокат Л. С., против решение № 149 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 456 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 247 от 30.10.2018 г. по гр.д.№ 495/2015 г. на Районен съд-Костинброд за отхвърляне на предявения от Б. Г. Ж. против Й. Л. М., К. В. С., А. С. В. /починал на 12.06.2020 г., в чиито права са конституирани наследниците му Г. Ф. В., С. А. В., А. А. К. и Т. А. В./, П. Л. Т., И. Г. С., Н. Н. Г., Г. Н. Г., М. Ц. В., В. С. И. /починала на 22.09.2019 г., в чиито права са конституирани наследниците й Е. И. А., С. И. Г., М. И. Б., И. А. И. и Е. А. И./, Р. П. С., Е. Д. В., Б. В. В. /починал на 23.05.2019 г., в чиито права са конституирани наследниците му В. Р. В., Л. Б. В. и А. Б. В./, В. А. С. /починала на 25.02.2021 г., в чиито права са конституирани наследниците й П. С. С. и А. С. С./, П. С. С., А. С. С., М. Л. Р., Р. М. Ц., С. Ц. Ц., Б. Л. Я., К. С. Т., Г. А. К., Л. А. Т. и М. А. Ф. отрицателен установителен иск за собственост по отношение на имоти № * с площ 0.169 дка и № * с площ 0.250 дка по КВС на землището на [населено място], местност „Н.“, при посочени граници.

Писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден от К. В. С., чрез пълномощника му адвокат В. Т. и от Г. Ф. В., С. А. В., А. А. К. и Т. А. В., чрез пълномощника им адвокат М. Ц., които оспорват основателността на касационната жалба.

Г. Ф. В., С. А. В., А. А. К. и Т. А. В. претендират възстановяване на направените разноски.

С определение № 60272 от 21.06.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: за задължението на въззивния съд по чл. 266, ал. 3 ГПК, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне съдебно-техническа експертиза по спор за собственост, по който и двете страни разполагат с решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници по ЗСПЗЗ, обвързани са от съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за имот в същата местност, но с различна площ и без посочен номер по КВС, с която експертиза страната цели установяване на начина на заснемане на имот по плановете, за които има данни, че съществуват от 1915 г. и записванията по разписните листи с цел преценка дали с оглед предмета на доказване при подобен спор за собственост въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на въззивния съд да допусне експертиза, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна.

Данните по делото са следните:

В исковата молба ищцата Б. Г. Ж. е заявила, че с оглед отговора на ответниците и в зависимост от конкретните им възражения, ще ангажира и други доказателства, включително при необходимост и съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание на 1.10.2018 г. районният съд е отказал да допусне съдебно техническа експертиза и да даде възможност на ищцата да формулира задачата й. По повод искането във въззивната жалба за допускане на експертизата, съдът е приел, че обстоятелствата, които се цели да се установят /стар имот № * по плана на [населено място] от 1915 г. на какви по големина дялове и в чия собственост е разпределен при последващите изменение на действащите планове в землището от 1977 г. и 1992 г.; недвижими имоти № * и * каква част са от стар имот № * по плана на [населено място] от 1915 г., съобразно действащия план от 1992 г., с каква площ и при какви граници са определени спрямо останалите новообразувани дялове от стария имот; налице ли е записване в емлячния регистър от 1949 г. на имоти в м.“Н.“ в землището на [населено място] на името на В. А., придобити от него чрез покупко-продажба в размер на площта от 250 кв.м. и 169 кв.м.; имоти № * и *, придобити от наследодателя на ищцата Н. Ж., идентични ли са с посочения от ответниците недвижим имот, придобит по тяхно твърдение чрез покупка на 1400 кв.м. от Р.М. Т. и представляващ част от стар имот № * в землището на [населено място], м.“Н.“/ са неотносими и не са необходими за установяване на релевантните за спора факти и е отхвърлил искането за допускане на експертизата.

Постановявайки решението си, Окръжният съд е констатирал, че доводите във въззивната жалба /съвпадащи с тези по касационната жалба/ са следните: самостоятелното право на собственост на ищцата като наследник на Н. Ж. е установено с писмените доказателства по делото, а ответниците неправомерно са предявили претенции върху тези имоти, позовавайки се на решение по протокол № 14/27.10.2010 г. на ОСЗ, което е незаконосъобразно като издадено въз основа на предходно решение по протокол № 21/27.11.2008 г., което е било отменено с влезли в сила съдебни решения, като ответниците не са представили други доказателства за правото си на собственост, освен оспореното решение по протокол № 21/27.11.2008 г. на ОСЗГ, което не е влязло в сила; излагат се и възражения срещу преценката на районния съд досежно значението на решението по адм.д. № 724/2011 г. на Административен Съд-София област, като се сочи, че предмет на спора по това дело е имот, различен от процесните имоти.

В исковата молба ищцата твърди, че Н. Ж. е притежавал собствеността върху част от стар имот № * по плана на [населено място] от 1915 г., обособени по плана от 1992 г. като имот № * с площ 169 кв.м. и № * с площ 250 кв.м., по КВС на землището на [населено място], като правото на собственост е установено с влязло в сила решение № 87/29.09.1994 г. на ПК-К., решение от 04.08.2009 г. по гр.д. № 166/2009 г. на Районен съд-Костинброд и нотариален акт № 56, т. І, рег. № 162, д. № 69/56 от 1999 г. на нотариус К.Ч.. В отговора на исковата молба ответника П. Л. Т. се е позовал на влязло в сила решение по гр.д. № 170/2000 г., с което е отхвърлен предявения от наследодателя на ищцата Х. Ж. против наследниците на В. А. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въз основа на което съдебно решение е издадено протоколно решение № 21/27.11.2008 г. на ОСЗ-гр.Костинброд, като решението по гр.д. № 166/2009 г. на Районен съд-Костинброд не обвързва наследниците на В. А., които не са били страна по него, а следва да бъдат зачетени последиците на влязлото в сила решение по к.адм.д. № 724/2011 г. на АССО, с което горепосоченото решение на КРС е обезсилено в частта му относно отмяната на решенията по т. 6, взети с протокол № 21/27.11.2008 г. на ОСЗ-гр.Костинброд, като издаденото ново протоколно решение № 14/27.12.2010 г, с което се анулира протоколно решение № 21, т. 6 от 27.11.2008 г. е било отменено с влязло в сила съдебно решение, т.е. влязлото в сила решение № ПР21/27.11.2008 г., с което процесните имоти са били възстановени на наследниците на В. М. А., придружено със скици на имотите, легитимира последните като собственици на тези имоти. Към отговора на исковата молба е приложено влязлото в сила решение от 19.06.2000 г. по гр.д. № 170/1999 г. на Районен съд-Костинброд, с което е отхвърлен предявения от Х. Н. Ж. против С. В. М., П. С. В., В. С. В., К. В. С., Й. Л. М., М. Р. Р., М. Ц. В., Ц. Т. В., Г. В. М., Е. Г. В., Н. Н. Г., Г. Н. Г. и И. Г. С. /като наследници на В. Н. А./ иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на нива от 0.500 дка в землището на [населено място], при съседи: от две страни Х. Ж., наследници на Г. Ж. и В. К..

В съдебно заседание на 11.04.2018 г. П. Л. Т. е заявил, че спорът е за имот, който прабабата на ищцата Р. Ж. е продала през 1933 г. на неговия дядо В. А., който го е внесъл в ТКЗС, а процесуалните представители на ответниците Й. Л. М. и К. В. С. са възразили, че не е ясно на какво основание ищцата претендира собственост върху имот № *, с което да обоснове правния си интерес от иска по отношение на този имот. Съдът е указал на ищцата да представи доказателства за собственост на този имот, в изпълнение на което са представени и приети документи от периода 1928 г. – 1947 г. Процесуалните представители на Й. М. и К. С. са оспорили относимостта на документите, тъй като не се установява идентичност на имотите по тези документи и процесните.

Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е наследник на Х. Н. Ж., който от своя страна е един от наследниците на Н. Ж. Т., а ответниците са наследници на В. М. Г./А./. Въз основа на писмените доказателства е счел, че правото на собственост е възстановено с влязло в сила решение № ПР 21/27.11.2008 г. на ОСЗГ-гр.Костинброд на наследниците на В. М. А. и това решение има конститутивно действие. Счел е, че при оспорване на това решение, ищцата неоснователно се позовава на влязлото в сила решение по гр.д. № 166/2009 г. на КРС, с което е отменено решение на ОСЗГ-Костинброд по протокол № 21/27.11.2008 г. Решението по гр.д. № 166/2009 г. на КРС е постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и има за предмет обжалване на т. 6 от взето с протокол № 21/27.11.2008 г. от заседание на ОСЗ-Костинброд решение, с което се анулира решение № 87/29.09.1994 г. за имот № * по преписка № А252 на наследници на Г. Ж. Т.; анулира се възстановяването на имот № * по преписка № А350 на наследници на Н. Ж. Т.; анулира се решение № 17.1/29.10.2003 г. за имот № * по преписка № А871 на наследници на Р.М.Т.; възстановяват се на наследниците на В. М. А. по преписка № А532 имоти № *, *, *, *, *. Посочил е, че в случая постановяването на решение, с което се анулира предходно решение на ПК не е било необходимо, тъй като не са налице предпоставките на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Предвид влизането в сила на съдебното решение по гр.д. № 170/1999 г. на КРС, с което е решен спорът за материално право между наследодателя на ищцата и наследниците на В. А. досежно правото на възстановяване на процесните имоти, органът по земеделска реституция е бил длъжен да постанови ново решение за възстановяване на собствеността на лицата, в чиято полза е разрешен спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като постановяването на такова ново решение не е обусловено от издаване на решение за отмяна на предходно решение. В случая решението № ПР 21/27.11.2008 г. на ОСЗГ-Костинброд, с което на наследодателя на ответниците В. А. са възстановени процесните имоти, е издадено след приключило производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което със сила на пресъдено нещо е решен спора за принадлежността на правото на собственост към минал момент. Без основание и безпредметно е било постановяване на изрично решение на ОСЗГ за „анулиране“ на предходните решения. При наличието на влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е решен спорът за материално право към минал момент срещу лицата, в чиято полза е издадено решението на ПК № 87/29.09.1994 г., неприложим е предвиденият в чл. 14, ал. 7 ЗСППЗ ред за отмяна на влязлото в сила решение за възстановяване по аргумент на чл. 14, ал. 7, изр.последно. С оглед на това и решението по гр.д. № 166/2009 г. на КРС е неотносимо към релевантната по настоящия спор преценка за валидността и материалната законосъобразност на възстановителното решение № ПР 21/27.11.2008 г. на ОСЗГ-гр.Костинброд, на което се легитимират ответниците като реституирани собственици на процесните имоти, и което има своето основание в решаването на спора за материално право между същите страни. С оглед на липсата на основание за постановяване на решение по протокол № 21/27.11.2008 г. за анулиране на предходни решения, то и всички последващи административни производства по обжалването му, образувани по жалби на различни лица, и постановените по тях актове, не се отразяват по никакъв начин на валидността и правното действие на възстановителното решение № ПР 21/27.11.2008 г., което легитимира ответниците като собственици на възстановените имоти.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

С т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

Това тълкуване намира приложение и хипотеза, при която и двете страни по спора разполагат с решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници по ЗСПЗЗ за един и същ имот, индивидуализиран по картата на възстановената собственост и са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за имот в същата местност, но с различна площ и без посочен номер по картата на възстановената собственост. За да установи обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът следва да формира извод, че с него е разрешен спорът за това кое лице е легитимирано да реституира именно процесния имот, т.е., че спорът за собственост към момента на обобществяването касае именно процесен по делото имот. При липса на признание на този факт или обявяването му за безспорен между страните и след като не са ангажирани други доказателства в тази насока, съдът е длъжен да назначи експертиза, чрез която да установи дали имотът по съдебното решение, описан с граници към момента на обобществяването е идентичен с процесен имот, описан по картата на възстановената собственост. Само ако такава идентичност е налице, може да се формира извод, че със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът кое лице има право на реституция, с оглед на което да разреши и спорът по предявения иск за собственост. Ако не може да се установи, че решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е именно за процесен имот, то тогава съдът следва да формира извод спрямо коя от страните е налице право да реституира имота, т.е. да прецени материалноправните предпоставки за реституцията. В тази хипотеза и след като са налице данни за наличие на планове от 1915 г. и при твърдения, че правата на наследодателя на ответниците са придобити от наследник на наследодател, чийто наследник от друго коляно се явява и ищцата, то с оглед оплакването във въззивната жалба и искането за събиране на доказателства, съдът е длъжен да назначи експертиза за установяване заснемането на имотите и вписванията в разписните листи, тъй като липсата на тези данни обуславят непълнота на доказателствения материал.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение в частта, касаеща имот № * е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК и относно правомощията на въззивния съд да събере доказателства, които се събират служебно от съда. Този имот е възстановен в стари реални граници с площ от 169 кв.м. в местността „Н.“, както на наследниците на Н. Ж. Т. с решение № 97 от 29.09.1994 г. на ПК-гр.Костинброд, така и на наследниците на В. Н. А. с решение № ПР 21 от 27.11.2008 г. на ОСЗ-гр.Костинброд. Индивидуализацията на имота и в двете решения е по настоящи граници, отразени в картата на землището. Решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ между Н. Т. и наследниците на В. А. касае нива от 0.500 дка в местността „Н.“, но с граници към момента на обобществяването. Напълно необоснован е изводът на съда, че спорът коя от страните има право на реституция за имот * е разрешен със сила на пресъдено нещо, доколкото от индивидуализацията на имота в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не може да се направи извод, че е разрешен спор относно някои или и двата процесни имота. За да прецени обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 14, ал .4 ЗСПЗЗ съдът е следвало да изслуша експертиза, по която вещото лице да провери как са установени старите реални граници на имот № * и на съседния № * в производството пред ОСЗ и дали те съвпадат с границите, посочени в решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

В нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК съдът не е допуснал и поисканата още в първоинстанционното производство от ищцата експертиза, която да проследи заснемането на имот № * по плана от 1915 г. и съответно по последвалите планове, както и записванията в разписните листи. Тези обстоятелства са относими при твърдения на ищцата, че процесния имот № * е част от притежавания от наследодателя й Т. В. имот № * и при твърдението на ответника П. Л. Т., че В. А. е придобил правата си през 1933 г. от Р. Ж., която, както и ищцата е наследник на Т. В., но от друго коляно. Ако се установи, че с решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е разрешен спор коя от страните има права да реституира този имот, въз основа на всички доказателства, касаещи материалноправните предпоставки на реституцията по ЗСПЗЗ съдът следва да формира извод доказала ли е ищцата качеството си на реституиран собственик, с което е обосновала правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, което ще обуслови основателност на иска или не го е доказала, което ще обуслови неоснователност на иска, тъй като при наличие на две решения за реституция по ЗСПЗЗ на един и същ имот в полза на различни лица конститутивното действие на административния реституционен акт се поражда за това решение, за постановяването на което са налице предвидените в ЗСПЗЗ материалноправни предпоставки за възстановяване правото на собственост.

Поради изложеното въззивното решение относно имот № * се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на Софийски окръжен съд за ново разглеждане с оглед необходимостта от изслушване на експертно заключение.

По отношение на имот № * въззивното решение е процесуално недопустимо. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, както и че при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

От това тълкуване следва, че условие за допустимост на процеса е ищецът да посочи фактите, от които извежда правния си интерес от предявяване на иска, а доказването на тези факти е предпоставка съдът да пристъпи към разрешаване на спора дали ответникът е носител на отричането от ищеца право.

В случая ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на отрицателните установителни искове с твърдението, че е собственик на имоти № * и * по реституция по ЗСПЗЗ, като е представила решение за възстановяване правото на собственост и издаден въз основа на него констативен нотариален акт за собственост. В посочените документи обаче е отразен само имот № *. След указания на първоинстанционният съд ищцата е посочила документи от преди обобществяването на земята, касаещи договори за покупко-продажба на недвижими имоти и за продажба на наследство. Посочените документи от периода 1928 – 1947 г. не могат да бъдат свързани с твърденията в исковата молба, с които е обоснован правния интерес от иска за имот *, а именно реституция по ЗСПЗЗ, като неясно остава дали по отношение на този имот ищцата твърди, че не подлежи на възстановяване, като изложи и съответните факти, които са обусловили запазване на собствеността и след обобществяването на земята /с оглед което представя документите от период до 1947 г./ или твърди, че имотът подлежи на реституция, в който случай са необходими и твърдения, дали имотът е заявен за възстановяване и съответно приключила ли е и как за него реституционната процедура.

Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са констатирали посочените противоречия и неясноти в твърденията на ищцата относно осъществен придобивен способ на собствеността, с притежанието на която е обоснован правния интерес от предявения иск за имот № *. Искова молба, в който липсват твърдения относно фактите, обуславящи правния интерес /а е посочена само последицата – притежание на право на собственост/ е нередовна, а постановеното по нея решение е процесуално недопустимо.

Поради изложеното въззивното решение, с което е разгледан отрицателния установителен иск относно имот № * следва да бъде обезсилено и делото да се върне на Софийски окръжен съд, за предприемане действия по отстраняване нередовността на исковата молба, като се укаже на ищцата да посочи фактите, от които извежда претендираното право на собственост, чрез което е обосновала правния си интерес от отрицателния установителен иск.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по претенцията на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 149 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 456 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен, предявения от Б. Г. Ж. против Й. Л. М., К. В. С., А. С. В. /починал на 12.06.2020 г., в чиито права са конституирани наследниците му Г. Ф. В., С. А. В., А. А. К. и Т. А. В./, П. Л. Т., И. Г. С., Н. Н. Г., Г. Н. Г., М. Ц. В., В. С. И. /починала на 22.09.2019 г., в чиито права са конституирани наследниците й Е. И. А., С. И. Г., М. И. Б., И. А. И. и Е. А. И./, Р. П. С., Е. Д. В., Б. В. В. /починал на 23.05.2019 г., в чиито права са конституирани наследниците му В. Р. В., Л. Б. В. и А. Б. В./, В. А. С., П. С. С., А. С. С., М. Л. Р., Р. М. Ц., С. Ц. Ц., Б. Л. Я., К. С. Т., Г. А. К., Л. А. Т. и М. А. Ф., отрицателен установителен иск за собственост по отношение на имот * с площ 0.169 дка по КВС на землището на [населено място], местност „Н..

ОБЕЗСИЛВА решение № 149 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 456 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен, предявения от Б. Г. Ж. против Й. Л. М., К. В. С., А. С. В. /починал на 12.06.2020 г., в чиито права са конституирани наследниците му Г. Ф. В., С. А. В., А. А. К. и Т. А. В./, П. Л. Т., И. Г. С., Н. Н. Г., Г. Н. Г., М. Ц. В., В. С. И. /починала на 22.09.2019 г., в чиито права са конституирани наследниците й Е. И. А., С. И. Г., М. И. Б., И. А. И. и Е. А. И./, Р. П. С., Е. Д. В., Б. В. В. /починал на 23.05.2019 г., в чиито права са конституирани наследниците му В. Р. В., Л. Б. В. и А. Б. В./, В. А. С., П. С. С., А. С. С., М. Л. Р., Р. М. Ц., С. Ц. Ц., Б. Л. Я., К. С. Т., Г. А. К., Л. А. Т. и М. А. Ф., отрицателен установителен иск за собственост по отношение на имот № * с площ 0.250 дка по КВС на землището на [населено място], местност „Н.“.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: