Прекратяване на наказателно дело поради настъпило психично разстройство

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * невменяемост * прекратяване на наказателно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

гр. София, 26 февруари 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 103 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство е по реда на чл.346, ал.1 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на частните обвинители А. С., А. С., Т. С., Р. С., А. С. и Л. С., чрез повереника адв. А. В., против въззивно решение № 316/14.10.2024 г., постановено по внохд № 732/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Според повереника назначените множество експертизи с различни вещи лица дават противоположни отговори на поставените им въпроси дали в действителност подсъдимият К. страда от психотична декомпенсация на параноидно личностово разстройство, която ограничава способността му да разбира свойството и значението на поведение му, въпреки че всички са категорични, че към инкриминирания момент той е бил напълно вменяем, поради което следвало производство да продължи и подсъдимият да понесе своята наказателна отговорност. Отправена е претенция за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание частните обвинители А. С., А. С., Т. С., Р. С., А. С. и Л. С., чрез преупълномощения повереник адв. Т. М. поддържат жалбата и пледират тя да се уважи.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че при отсъствието на съществени процесуални нарушения, законосъобразно апелативният съд е потвърдил изцяло определението на градския съд, с което е прекратено наказателното производство.

Подсъдимият А. К. и защитникът адв.К. също считат, че атакуваното решение, тъй като кореспондира с цялостния материал, събран в хода на съдебното следствие, е правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С протоколно определение от 16.05.20024 г. по нохд № 1248/2020 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.5 от НПК е прекратено наказателното производство, водено срещу подсъдимия А. К. с обвинение по чл. 343, ал.1, б. „В“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Първоинстанционният съд е приел, че след инкриминираното деяние, подсъдимият е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта му по смисъла на чл.33, ал.1 от НК.

По жалба на частните обвинители, чрез повереника адв.В., е образувано внохд № 732/2024 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановения съдебен акт, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдено изцяло атакуваното определение.

В жалбата не е заявено конкретно някое от визираните в чл.348, ал.1 от НПК основания, а буквално е възпроизведена въззивната жалба, без съдържанието й да е съобразено със спецификата на касационното производство. В сезиращия документ не са очертани пороци в аналитичната дейност на въззивния съд, а е изразено единствено несъгласие с установеното личностово разстройство на подсъдимия, което е довело до дълбоко качествено нарушение в психичните му процеси, следствие на което К. е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието. Възпроизведеното съдържание на заключенията по назначените по делото експертизи трудно би могло да послужи за проверка на материално правната законосъобразност на атакувания въззивен съдебен акт. Действително в процеса са назначени множество експертизи, но в основата на разрешаването на фундаменталния въпрос - дали подсъдимият е вменяем или не, са поставени последните две заключения - на комплексната съдебно психиатрична и психологична и допълнителната разширена такава, които са приети без възражения от страните и касаят актуалното състояние на К.. Макар и с известни различия в тях /дали се касае за параноидно личностово разстройство, в стадий на декомпенсация с разгръщане на протрахирано налудно разстройство или за параноидно разстройство на личността в състояние на декомпенсация с параноялно-параноиден синдром и сензитивно-кверулантен синдром/, всички експерти - четирима психиатри и двама психолози са категорични, че психичното състояние на подсъдимия не му позволява да разбира свойството и значението на собственото си поведение и да го ръководи, въпреки че самият той настойчиво твърди, че е психично здрав и не желае наказателното производство да се прекратява, а иска делото да продължи, за да се докаже, че е невинен. Според вещите лица не е изпълнен волевият критерий за дееспособност на подсъдимия, тъй като той е в трайна невъзможност да подлага на рационален анализ факти от действителността, касаещи процесното пътно транспортно произшествие, като налудно отхвърля всички, които са в разрез с неговите представи за естеството на събитието и поставя реални факти в нереален контекст. На тази основа правилно предходните инстанции са достигнали до извода, че констатираното личностово разстройство на подсъдимия е довело до дълбоко качествено нарушение на психичните процеси, при което адаптивната функция в психиката на подсъдимия е дълбоко смутена и е довела до тежко разстройство в способностите му за справяне и ориентиране в реалността. В този смисъл неоснователно се явява единственото възражение в жалбата, че предходните инстанции не са разрешили правилно въпроса относно приложението на чл.33, ал.1 от НК.

По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 316/14.10.2024 г., постановено по внохд № 732/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: