Участие на наследниците при иск за установяване на престъпно обстоятелство

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 690

София, 21.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 4251 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на А. М. А. и М. М. А., двамата от [населено място], подадени чрез адвокат С. Ц., и на Т. В. М. - Ч., [населено място], чрез адвокат С. Б., срещу решение № 5543 от 20.08.2018 г. по в.гр.д. №13248/2016 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 26.07.1999 г. по гр.д. № 6093/1994 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. И. М., починала в хода на процеса с правоприемници по чл. 120 ГПК (отм.) - Т. В. М. – Ч., В. И. М., З. И. М. и В. И. М., последните и като ищци на собствено основание, и С. И. М., починала в хода на процеса с правоприемници по чл. 120 ГПК (отм.) - А. М. А. и М. М. А., също и ищци на собствено основание, срещу Н. П. Ж., починала в хода на процеса с правоприемници по чл. 120 ГПК (отм.): З. З. З., М. З. З. – К., М. В. Х. и Н. В. И.; В. К. П., починала в хода на процеса с правоприемник по чл. 120 ГПК (отм.) С. Й. Ц.; Л. С. Ц. – Х., починала в хода на процеса с правоприемник по чл. 120 ГПК (отм.) К. Х.; С. Й. П.; Д. А. Й., починал в хода на процеса с правоприемници по чл. 120 ГПК (отм.) Н. Д. Й. и Б. Д. Й.; В. К. В.; М. К. В.; С. С. Ц., починал в хода на процеса с правоприемници по чл. 120 ГПК (отм.) К. С. Ц. и С. С. Ц. – син; както и по-късно конституирания Х. Х. П., искове по реда на чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) за признаване за установено, че по гр.д. № 7710/1980 г. на Софийския районен съд са депозирани съзнателно неверни заключения от вещите лица Х. Х. П. и С. И. К., на които е основано решението по делото.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове по реда на чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), с които се иска установяване на престъпното обстоятелство, а именно че вещите лица Х. Х. П. и С. И. К. съзнателно са депозирали неверни заключения по гр.д. № 7710/1980 г. по описа на СРС, въз основа на които е постановено и решението по делото. С оглед дадените с решение № 180 от 25.10.2016 г. по гр.д. № 1221/2014 г. на ВКС, III г.о. указания като ответник – необходим другар е конституиран Х. Х. П.. По отношение на искането на ищците за конституиране като ответник наследницата на второто вещо лице е прието, че с оглед предмета на делото - установяване на евентуално реализирано престъпление от вещото лице по чл. 291, ал. 1 НК и доколкото наказателната отговорност е лична и не е наследима, наследницата на С. К. няма качеството на необходим другар на ответниците и не е конституирана като страна по делото.

Прието е, че за ищците е налице правен интерес от предявяването на исковете, тъй като от представените постановления на прокуратурата е установено, че наказателно преследване по отношение на вещите лица не е могло да бъде реализирано поради наличие на пречката по чл. 21, ал. 1, т. 3 НПК - изтичане на абсолютната давност по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, и единственият останал ред за установяване наличието на евентуалното престъпно обстоятелство е исковият. От събраните по делото доказателства е установено, че с решение от 08.05.1981 г., постановено във втората фаза по извършване на делбата по гр.д. № 7710/1980 г. на СРС, съделителите, ищци в настоящото производство, са осъдени да заплатят надвнесени суми в извършен групов строеж на основание чл. 286 ГПК (отм.), въз основа на приетите заключения на вещите лица. Ищците в съответствие с носената от тях доказателствена тежест не са установили обективните елементи на престъплението по чл. 291 НК. Приетите при първоначалното разглеждане на делото експертизи не са задължителни за съда. Същите не са разгледани от съда, тъй като е преценил, че доколкото изводите на вещите лица не са основани на доказателствата, послужили при изготвянето на експертизите, чиято невярност се домогват да докажат ищците, а и са изготвени повече от 20 години след релевантния момент, то не могат да установят действителното фактическо състояние на сградата каквото е било към същия момент. Не е обсъдено и представеното по прокурорската преписка заключение на тримата експерти от ТОА „Лозенец“, доколкото то е събрано в друго производство, не по установения от ГПК ред, и в този смисъл представлява частна експертиза, а не официален документ. Прието е и че представените постановления на прокуратурата, в които се съдържат данни за евентуалното извършено престъпление по чл. 291 НК от вещите лица по гр.д. № 7710/1980 г., не обвързват съда, тъй като констатациите и фактите, сочени от прокуратурата, подлежат на проверка въз основа на събраните съответно в наказателното производство или гражданското такова. В заключение е прието, че не са доказани нито обективните, нито субективните елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 291 НК.

В касационната жалба на А. М. А. и М. М. А. са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според тях изводът на съда, че липсват доказателства заключенията на вещите лица да са неверни, не е правилен. Престъплението по чл. 291 НК е такова на просто извършване, като няма значение причината, поради която заключението е невярно. Към релевантния момент обективно е била налице нормативна уредба във връзка с метода, използван при изготвяне на заключението, който не е съобразен от вещите лица. Излагат се доводи, че фактическото състояние на сградата към 1976 год. не е спорно обстоятелство между страните и няма промяна в обема и квадратурата на сградата от завършването ѝ и към настоящия момент. В мотивите на обжалваното решение не става ясно въз основа на какви документи, съставени след 1997 г., са изготвени заключенията на вещите лица С. и Ч., които са дали основание на съда да не ги вземе предвид при преценката на доказателствения материал, както и не са коментирани достатъчно подробно останалите приети по делото експертизи и защо не са кредитирани от съда.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК касационната жалба се оспорва като неоснователна от адвокат Д. К. в качеството му на особен представител на З. З. З., Н. В. И. и М. В. Х., и от адвокат И. В. в качеството ѝ на особен представител на К. С. Ц. и С. С. Ц. – син.

В касационната жалба на Т. В. М. – Ч. се твърди, че противно на изводите на въззивната инстанция, нормата на чл. 291 НК не поставя изискване за умисъл на вещите лица при осъществяване на престъпното деяние. Посочва, че заключенията на вещите лица С. и Ч. са изготвени на базата на данните, които са съществували и при изготвянето на заключенията на вещите лица П. и К., както и че от експертизите, назначени пред въззивната инстанция, се установява неверността на заключението на вещото лице П..

Срещу касационната жалба на Т. В. М. - Ч. са депозирани отговори от А. М. А. и М. М. А. и от адвокат С. П. в качеството ѝ на особен представител на Д. В. В., които се присъединяват към твърденията в жалбата, и от адвокат И. В. в качеството ѝ на особен представител на К. С. Ц. и С. С. Ц. – син, адвокат Д. К. в качеството му на особен представител на З. З. З., Н. В. И. и М. В. Х., които оспорват жалбата.

С определение № 3056 от 17.06.2023 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 5543 от 20.08.2018 г. по в.гр.д. № 13248/2016 г. на Софийския градски съд на основание чл. 280, ал. 2, предложение второ ГПК за извършване на служебна проверка за евентуалната недопустимост на въззивното решение. Със същото определение към настоящото производство е присъединено за общо разглеждане производството по ч.гр.д. № 4250/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., образувано по подадената от Т. В. М. - Ч., частна жалба вх. № 279043 от 05.04.2022 г. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК (чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) определение № 261829 от 21.03.2022 г. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното решение, намира същото за недопустимо поради следните съображения:

Съществуването и надлежното упражняване на правото на иск зависи от наличието на конкретни процесуални предпоставки, които следва да са налице към всеки един момент от висящото производството до постановяването на крайния съдебен акт. Процесуалната легитимация на страните е условие за съществуване правото на иск, от което възниква и правомощието на съда да се произнесе по него. Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо.

В ТР № 20/01.03.1968 г. по т. д. № 20/1968 г., ВС, ОСГК е прието, че по иск, предявен на основание чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), като ответници следва да бъдат конституирани както лицата, извършили престъплението, предмет на установителния иск, така и лицата, по отношение на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. Когато извършителят на престъплението, предмет на установителния иск, не е открит, искът следва да се предяви против лицата, на които установените с решението престъпни обстоятелства следва да се противопоставят. Когато извършителят на престъплението е починал, установителният иск по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) следва да се предяви против наследниците му и лицата, на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. При действието на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., който в чл. 124, ал. 5 урежда възможността за предявяване на същия иск при същите условия, като съдът следи служебно за надлежната процесуална легитимация на ответника и при нередовност на исковата молба дължи указания на ищеца да вземе мерки за конституирането по делото на надлежния ответник.

Искът по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК прави възможно да бъдат установени по съдебен ред престъпни обстоятелства, които са от значение за граждански правоотношения или за отмяна на влезли в сила решения, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или проведено поради пречки, установени в чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК, а също и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Искът за установяване на престъпно обстоятелство се предявява срещу претендирания извършител на деянието, а ако той е починал – срещу неговите наследници. Когато искът по чл. 124, ал. 5 ГПК е насочен срещу ненадлежен ответник, това съставлява нередовност на исковата молба, която следва да бъде отстранена по служебната инициатива на съда, който е длъжен да я остави без движение, като укаже на ищеца в съответния срок да вземе мерки за конституирането на посочени от съда лица, които са надлежно легитимирани да участват като ответници по предявения иск.

В този смисъл са били дадените указания при първото касационно разглеждане на делото с решение №180 от 25.10.2016 г. по гр. дело №1221/2014 г. на ВКС, III г.о. Те не са били изпълнени от въззивния съд, на който делото е изпратено съобразно т.17 от ТР №1/2000 г. от 04.01.2001 г. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Отказано е конституирането като ответница по делото на наследницата на вещо лице С. К.. Указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Това не е направено от въззивния съд.

Освен това страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на процеса. Поради това, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството и предприема процесуалните действия, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да обезпечи тяхното по-нататъшно участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, поначало да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона (ex lege). В случаите, когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) след приключването на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл.182, ал. 2, изр. 2 ГПК(отм.) съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след това – ако решението му подлежи на обжалване, трябва да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 183 ГПК(отм.). Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са конституирани процесуалните й правоприемници, то – именно предвид изричната законова разпоредба, същото е процесуално допустимо. Целта на това изключение е бързина и процесуална икономия – да се обезпечи участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в производството по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция, след като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в процеса – в събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания, които се провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене. Във всички останали случаи, – когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на устните състезания (при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г. - преди приключване на съдебното дирене) пред съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, – вече с участието на процесуалните й правоприемници.

Изложеното налага касиране на въззивното решение на основание чл. 293, ал. 4 ГПК. С искова молба от 1994 г. са предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), с които се иска установяване на престъпното обстоятелство, а именно че вещите лица Х. Х. П. и С. И. К. съзнателно са депозирали неверни заключения по гр.д. № 7710/1980 г. по описа на СРС, въз основа на които е постановено и решението по делото.

С първото касационно решение по делото е обезсилено въззивното решение, като постановено при липсата на конституирани по делото необходими задължителни другари – вещите лица, за които се претендира, че са извършили престъплението по чл. 291 НК. Касационната инстанция е указала, че като ответници следва да бъдат конституирани лицата, извършили престъплението, предмет на установителния иск, и лицата, по отношение на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. При повторното разглеждане на делото с определение № 9345 от 03.04.2017 г. по в.гр.д. № 13248/2016 г. на Софийския градски съд само частично са изпълнение дадените указания, като Х. Х. П. е конституиран като ответник. Неправилно обаче е отказано конституирането на наследницата на второто вещо лице – С. И. К.. От представеното удостоверение за наследници се установява, че същият е починал през 1999 г. – тоест в хода на производството, по което е следвало да бъде конституиран като задължителен необходим другар. С оглед изрично дадените от ВКС указания и противно на приетото от съда, по делото следва да бъде конституирана В. С. К. - наследница на вещото лице С. И. К.. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да повтори процесуалните действия, извършени пред първата инстанция без участието на задължителния другар – съответно участието на дъщеря му като негов наследник, след което да разгледа и реши делото по същество, съобразно разрешенията на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, приложими в случая.

От приложената по делото справка от Национална база данни „Население“ се установява, че и един от останалите конституирани по делото ответници - В. К. В. е починал на 04.08.2017 г., а наследниците му са конституирани с определение от 29.03.2019 г. Видно от приложения протокол от съдебното заседание, проведено на 09.11.2017 г., именно тогава са приключили устните състезания, а решението е постановено на 20.08.2018 г. Както вече беше посочено, процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и тъй като се установява, че преди приключване на устните състезания и към момента на постановяване на въззивното решение, ответникът В. В. не е била надлежна страна, тоест не са били налице изискванията, при които делото може да се реши по същество, постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено и на това основание, за да се осигури надлежното участие във въззивното производство на наследниците на починалия ответник.

С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция следва да бъде отменено и определение № 261829 от 21.03.2022 г. за изменението на обжалваното решение в частта му за разноските, като съдът ще се произнесе по този въпрос при повторното разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 5543 от 20.08.2018 г. по в.гр.д. № 13248/2016 г. на Софийския градски съд.

ОТМЕНЯ определение № 261829 от 21.03.2022 г. по в.гр.д. № 13248/2016 год. на Софийския градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.