Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение при редовно призоваване

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

София, 27.06. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 1295/2022 година

Производството е по чл.303, ал.1,т.1, т.5 и т.6 ГПК.

Образувано е по подадена от адв. Е. Й. – пълномощник на Д. И. Д., молба за отмяна на влязло в сила решение № 260419 от 12.07.2021 г. по гр.д.№ 1941/2020г. по описа на Кюстендилски районен съд.

Молителят поддържа, че е налице поддържаното основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Като такива сочи влязло в сила решение от 13.01.2020г., постановено по гр.д.№7/2020г. на КРС, и влязло в сила решение от 18.04.2018г., постановено по гр.д.№17/2018г. на КРС, както и издадените във връзка с тях заповеди за защита от домашно насилие. Поддържа, че е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК- поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неспазена процедура по призоваване и по назначаване на особен представител, е била лишена от възможност да участва в делото и да се защитава. Твърди също наличие и на основанието по чл.303 ал.1 т.6 ГПК – че „е била или не е била представлявана от лице по чл.29 ГПК“. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

В проведеното открито съдебно заседание молителят се представлява от адв. Й., който поддържа молбата за отмяна.

Ответникът по молбата за отмяна – И. Н. С. не е подал писмен отговор по чл.306 ал.3 ГПК. В открито съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище.

Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със сочените основания за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл.303, ал.1, т.1, т.5 и т.6 от ГПК.

По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези новооткрити /а не нововъзникнали/ факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Новооткритите факти са такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Освен това, новооткритите доказателства следва да съставляват допустими доказателствени средства за установяване на факти, твърдени по време на висящността на производството и относими към спора, но които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Нововъзникнали факти, осъществили се след приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, не представляват основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като тези факти не се считат за преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и ако те са породили някакви права за молителя, то те могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл. 303 ГПК.

В случая във връзка с това основание молителят се позовава на влязло в сила решение от 13.01.2020г., постановено по гр.д.№7/2020г. на КРС, и влязло в сила решение от 18.04.2018г., постановено по гр.д.№17/2018г. на КРС, както и издадените във връзка с тях заповеди за защита от домашно насилие на молителката от ответника по първото дело и на трето на процеса лице – А. И. С., от ответника – по второто дело. В молбата за отмяна се поддържа, че ако съдът е знаел за тези доказателства е щял да разбере, че свидетелят Р. Е. Б. е в служебни правоотношения с И. Н. С., че е бил разпитван като свидетел, посочен отново от С., и в тези производства, както и да констатира противоречия в показанията, дадени в настоящото производство, и тези, дадени в другите две производства.

Както бе посочено по-горе в решението в производството по реда на чл. 303 ГПК съдът не проверява правилността на решението, а единствено наличието на поддържания от страната конкретен фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителят поддържа, че е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което изисква последният като страна по спора да е твърдял определени обстоятелства и/или да се е позовавал на доказателства, но по независещи от него причини не е могъл да се снабди с тях, или пък не е знаел за новите обстоятелства или новите писмени доказателства, които са от съществено значение за делото при неговото решаване. Очевидно сочените като такива от него не притежават тези характеристики, а и не са и от естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила.

Не са нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК документи, чието наличие или знанието за тях няма връзка с релевантните факти по делото, свързани със спорното право и обсъждани с решението, и които документи могат да бъдат единствено предпоставка за изтъкване на съображения за това дали, съответно доколко, показанията на конкретен свидетел са били заинтересовани, респ. какъв е възможният източник на тази заинтересованост. Представените към настоящата молба писмени доказателства имат отношение единствено към тези съображения на молителя.

Не е и допустимо да се поставя стабилността на влязлото в сила съдебно решение единствено в зависимост от индиции, свързани с вероятната причина, довела до противоречиви показания на свидетел. Нови доказателства, представени в подкрепа на доводите за това в кой от двата случая – при разпита в настоящото дело или при разпита в другите две производства по ЗЗДН свидетелят е казал истината, не могат да обосноват ново разглеждане на настоящия спор при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не е достатъчно и да се установи противоречие в показанията на един свидетел, дадени по различни дела, за да се обоснове различен краен резултат по спора. А ако се установи, че не се касае единствено за противоречиви показания, а свидетелят е заявил пред съда неистина, то основанието за отмяна на съдебното решение, основано на тези показания, е нормирано в чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Тогава евентуално ще е допустима отмяна на влязлото в сила съдебно решение, но не на посоченото в настоящата молба основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Само в допълнение и за пълнота на изложението следва да се посочи, че фактът, че свидетелят Р. Е. Б. е в служебни правоотношения с И. Н. С., не е бил спорен по делото – сам С. в исковата си молба е посочил, че Р. Б. е негов „втори шофьор“. Този факт е изрично признат и от свидетеля в показанията му. В случая със сочения от молителя факт и доказателства за него се цели да се установи противоречие в показанията и да се опровергае достоверността на показанията на свидетеля, разпитан по делото.

Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството – ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. Във всеки случай, за да е налице това основание за отмяна, е необходимо действията на съда да са в противоречие с процесуалните правила и като пряка последица от тях да е осуетено участието на страната в производството. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато при нарушаване на процесуалните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК.

В случая според молителя не е спазена процедурата по призоваването й и по назначаване на особен представител, вследствие на което е била лишена от възможност да участва в делото и да се защитава.

Видно от книжата по делото, посоченият адрес за ответника ,сега молител, е: [населено място], ул.Б., [жилищен адрес] вх.В, ап.74. Препис от исковата молба е изпратен на ответника на този адрес.Връчен е на майка й К. Б. Н. на 16.11.2020г. С молба до съда от същата дата последната е заявила, че не може да предаде книжата на дъщеря си, тъй като същата в момента е в чужбина, няма връзка с нея и не знае точното й местонахождение. Съдът е направил опит да открие данни за местоработата на лицето, но не е установил такава след 2003г. в НБДН. Установил е, че посоченият в исковата молба адрес е регистрираният постоянен и настоящ адрес на ответницата. Приложени са по делото съобщения с отбелязване от връчителя, че адресът е посетен на 29.11.,09.12.,21.12.,29.12.2020г. като на последната дата е залепено и уведомление. По разпореждане на съдията докладчик от 13.01.2021г. съдебните книжа са изпратени на адреса и с писмо с обратна разписка. Пратката е върната с отбелязване „непотърсена“. Няма данни за друг регистриран постоянен и настоящ адрес в страната, освен този, от който са върнати книжата. При тези данни е приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК и на ответника е назначен особен представител – адвокат Х., който е представил отговор по чл. 131 ГПК и е представлявал ответницата в процеса.

При тези данни следва извод, че не са налице допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в делото. Няма спор, че настоящият и постоянен адрес по смисъла на чл. 38 ГПК е този, на който е извършвано призоваването като ответникът не е намерен. След като четири пъти в продължение на месец / в случая дори шест пъти за месец и половина, четири от които са посещенията в рамките на един месец/ ответницата не е намерена на адреса и не е намерено лице, което да се съгласи да приеме съобщението, правилно е приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК. Невъзможността ответникът да бъде намерен е констатирана по предвидения в същата разпоредба ред и правилно са приложени разпоредбите на чл. 47, ал. 1 ГПК /поставено е уведомление/ и на чл. 47, ал. 6 ГПК – назначен е особен представител. Констатациите в съдебните книжа са направени от длъжностното лице по призоваване и представляват официално удостоверяване. Твърденията на молителя, че не е търсена на адреса в рамките на един пълен месец, както изисква законът, са неверни, не са подкрепени с доказателства, а са оборени от данните по делото.

Доколкото молителят твърди, че бил представляван от особен представител, т. е. навежда доводи и по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, следва да се посочи, че и това основание не е налице. Спазена е процедурата по назначаване на особен представител. Процесуалното представителство е осъществено от посочения по надлежния ред - чл. 25 и сл. ЗПП адвокат.

С оглед изхода на производството на молителя разноски не се следват, а ответникът не е претендирал такива.

По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. Д., подадена чрез адв. Е. Й., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, т.5 и т.6 от ГПК на влязлото в сила решение № 260419 от 12.07.2021 г. по гр.д.№ 1941/2020г. по описа на Кюстендилски районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: