Практика · Върховен касационен съд · 03 Април 2024
Валидност на съдебно решение, подписано само с електронен подпис
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Окръжният съд е обявил за нищожно първоинстанционно решение, тъй като е изготвено електронно и подписано само с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно на хартия. Върховният касационен съд не се съгласява и отменя това решение. Делото е върнато на въззивния съд, за да разгледа спора по същество.
Какво приема съдът
Съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано от съдията с квалифициран електронен подпис, е напълно валидно и не е нищожно.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
електронен подписелектронно решениенищожностелектронно правосъдиеподпис на съдия
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 265 гр. София 26.04.2024 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело № 2296/2023 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от М. А. С., чрез адв. Н. Б., против въззивно решение № 425/14.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 636/2022 г. на Окръжен съд - Русе, с което е прогласена нищожността на решение № 1112/12.08.2022 г., постановено по гр. д. № 6785/2021 г. на Районен съд - Русе. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос - нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното: Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, въпросът е релевантен след измененията в ЗСВ /нова глава X. „А“/ и ГПК /нова глава XI „А“/, уреждащи извършване на процесуални действия и издаване на актове от органите на съдебната власт в електронна форма, като разпоредбите в двата закона не са съгласувани надлежно както помежду си, така и с действащите разпоредби на ГПК и създават неяснота относно валидността на издадените актове в електронна форма и подписани с електронен подпис. Не е имало колебания в съдебната практика преди въпросните законодателни изменения, че съдебно решение, което не е изготвено писмено или не е подписано с ръкописен подпис от съдията, е нищожно. /Тълкувателно решение № 1/ 10.02.2012 г. по тълк.д.№ 1/ 2011 г., ОСГТК, ВКС/. По аналогия, съдебната практика прилага това тълкувателно разрешение и по отношение на останалите съдебни актове издавани от съдилищата. С измененията в ЗСВ /ДВ бр.62 от 2016 г./ законодателят предвиди, че органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма /чл.360 а ал. 1 ЗСВ/, както и създаването на единен портал за електронно правосъдие. Предвидено беше образуването на електронни дела /чл.360з ЗСВ/, както и създаване на регистър на актовете на съдилищата, както и задължение за всеки съд незабавно да обявява актовете си в регистъра /чл.360о ал.2 ЗСВ/. Тази нормативна уредба все още допуска съмнения дали законодателят изоставя изискването за писмена форма на актовете на съда и урежда издадените в електронна форма и подписани с електронен подпис актове като алтернатива на писмената форма и саморъчния подпис. С измененията в ГПК обаче, извършени със ЗИДГПК ДВ бр. 110/ 2020 г., такава уредба е създадена. Разпоредбата на чл.102а ал.1 ГПК изрично предвижда, че съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт , освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин. Нормата не е съгласувана с текстовете на чл.235 и чл.236 ГПК, изискващи писмена форма за валидност на решението и подписването му с ръкописен подпис, но очевидно тя урежда като валидни актовете на съда, изготвени в електронна форма и подписани с електронен подпис. С новата правна уредба обаче законодателят изрично е регламентирал издадените съдебни актове в електронна форма и подписани с квалифициран електронен подпис, като валидни. Затова и отговорът на въпроса, следва да бъде отрицателен - след влизане в сила на измененията в ГПК ДВ бр. 110/ 2020 г., не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. То е валидно, също както и подписаното с ръкописен подпис писмено решение.В този смисъл - решение по гр. д. № 746/2023 г., ІV г.о.; решение по гр. д. № 4782/2022 г., IV г.о. , постановени по реда на чл. 290 ГПК. По касационните основания В касационната жалба и в открито съдебно заседание се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.Претендират се разноски за настоящата инстанция. Ответната страна Б. Л. К.,в писменния отговор, подаден чрез адв. Юл. Д., излага съображения, че жалбата е неоснователна, а решението - правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Заинтересованата страна ДСП Закрила на детето - гр. Русе не изразява становище по жалбата. Производството пред Окръжен съд - Русе е образувано по подадена въззивна жалба от Б. Л. К., чрез пълномощника му адв. Юл. Д., против решение № 1112/12.08.2022 г., постановено по гр. д. № 6785/2021 г. на Районен съд - Русе, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Б. К., [дата на раждане] е предоставено на майката М. А. С., където е определено и неговото местоживеене, определен му е режим на лични отношения и е осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 300 лв., както и издръжка за детето Н. Б. К., [дата на раждане] в размер на 250 лв. При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното решение е нищожно, тъй като при постановяването му Районен съд - Русе не е спазил изискванията за форма на съдебното решение, регламентирани в чл. 235, ал. 4 ГПК. Според решаващия състав нормата изисква изготвянето на съдебното решение в писмена форма, а обжалваният акт бил изготвен в електронна форма, подписан с електронен подпис и изпратен на въззивната инстанция на хартиен носител със заверка по чл. 102а, ал. 4 ГПК с характер на официален препис на документа. Макар чл. 102а ГПК да урежда електронната форма за извършваните процесуални действия и издаване на актове, законът е запазил изискването крайните актове на съда /решения, определения, разпореждания/, да се създават и в още една форма – писмена, като този писмен акт следва да бъде подписан материално от всички съдии взели участие в постановяването му, съгласно чл. 236, ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 102а, ал. 1 ГПК е обща, касаеща всички актове и процесуални действия на съда, а тези на чл. 235, ал. 4 ГПК и чл. 236, ал. 3 ГПК са специални и касаят само крайния акт на съда, затова е налице изключението по чл. 102а, ал. 1, предл. последно ГПК и електронната форма не е достатъчна за валидността на акта. Ако не е спазена писмената форма със саморъчен мастилен подпис на съдията, който го е постановил, решението е нищожно. Релевираните касационните оплаквания са основателни. С оглед отговора на поставения въпрос, въззивното решение, с което първоинстанционното решение е обявено за нищожно, е неправилно. По делото е приложен на хартиен носител препис от постановеното в електронна форма решение, заверен при условията на чл.102а ал.4 ГПК,който документ законът признава за официален препис на издаденото в електронна форма решение и доказващ, че е подписано от съответния съдия. Издаденият в електронна форма акт е валиден, породил е правни последици, поради което страната, чиито интереси засяга, законосъобразно е упражнила правото си на жалба срещу него. Въззивният съд следва да разгледа тази жалба по същество, тъй като преди той да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, не е допустимо правният спор да бъде разгледан от касационната инстанция. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да разгледа по същество предявените искове. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 425/ 14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 636/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.