Обезсилване на решение поради произнасяне по непредявен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Неоснователно обогатяване * Обезсилване на решение * произнасяне по непредявен иск

6

РЕШЕНИЕ

№ 205

София, 30.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2283 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Еми“ АД, чрез адв. Б. Б. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 188/04.04.2025 г. , постановено по в. т. д. № 41/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 с-в, в частта, в която след частична отмяна на решение № 1155/15.08.2024 г., постановено по т. д. № 1045/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав, „Еми“ АД е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на Н. Н. К. сумата от 64396,80 лв., представляваща недължимо заплатена на 13.06.2022 г. сума - при начална липса на основание, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 24.01.2023 г., до окончателното заплащане на главното парично притезание. Като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Ивент“ ЕООД срещу „Еми“ АД кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 64396,80 лв., представляваща недължимо заплатена на 13.06.2022 г. сума - при начална липса на основание, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 24.01.2023 г., до окончателното заплащане на главното парично притезание.

Касаторът поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявен от Н. Н. К. срещу „Еми“ АД кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание в размер на сумата от 64396,80 лв. Твърди, че настоящото исково производство е образувано по предявени от „Ивент“ ЕООД и Н. Н. К. активно субективно съединени отрицателни установителни искове за установяване със сила на пресъдено нещо, че двамата ищци не дължат на „Еми“ АД общо сумата от 326092 лв., които са кумулативно съединени с осъдителен кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен обаче само от един от ищците - „Ивент“ ЕООД, срещу „Еми“ АД за заплащане на сумата от 64396,80 лв., но не и от Н. Н. К.. Счита, че с влязло в сила определение от 19.12.2023 г., постановено от първоинстанционния съд, съдебното производство е било прекратено по отношение на предявените активно субективно съединени отрицателни установителни искове, като предметът на делото е включвал единствено предявения от „Ивент“ ЕООД срещу „Еми“ АД осъдителен кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Изложил е правни съображения и за неправилността на въззивното решение в обжалваната от него част.

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, като е представил и писмена защита с молба от 21.05.2026 г., в които развива правни съображения за неоснователност на касационната жалба. Счита, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са се произнесли по действително предявен от Н. Н. К. срещу касатора „Еми” АД кондикционен иск за връщане на 64396,80 лв., представляваща заплатена на 13.06.2022 г. без годен юридически факт сума (при начална липса на правно основание), ведно със законната мораторна лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 24.01.2023 г., до окончателното ѝ заплащане, поради което неоснователен се явява поддържаният от касатора правен довод за недопустимост на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че съдът е сезиран с кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от „Ивент“ ЕООД и Н. Н. К. срещу „Еми“ АД. Без да уточнява точно кой от приетите за ищци правни субекти е навел съответни фактически твърдения по този иск, апелативният съд е приел, че ищецът поддържа в исковата молба, че ответникът е получил от него сумата 64396,80 лв. - при начална липса на основание, с която се е обогатил неоснователно за негова сметка. Изяснил е, че при този осъдителен иск в тежест на ответника е да установи правното основание, на което е получил сумата, като докаже неговото съществуване. Тъй като ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, именно в негова тежест е да докаже само даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищецът-физическо лице е заплатил на ответника сумата в размер на 64396,80 лв. Ответното търговско дружество релевирало правно твърдение, че между страните в настоящото исково производство била учредена облигационна връзка, породена от сключен между тях договор за наем. Апелативният съд е изяснил, че договорът за наем е съглашение между наемодателя и наемателя, с което се поражда, урежда или прекратява наемното правоотношение, като с този договор наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. В конкретния случай, дори да се приеме, че издавеното на заповед № 3/13.05.2022 г. представлява отправено предложение за сключване на договор за наем към ищцовото дружество за отдаване под наем на терена, на който са паркирани автомобилите му, то за приемане на това предложение могло да се счете писмото, изпратено от Н. Н. К. до „Ивент“ ЕООД и получено от търговското дружество на 08.06.2022 г., поради което едва към този момент би могло да се приеме, че между страните е постигнато съгласие за възникване на облигационна връзка. Едностранното определяне на наемна цена не било начало на облигационна връзка между страните. По същество, такава не би могла да съществува и тъй като били събрани доказателства, от които се установявало, че на ищеца е бил забранен достъпът до терена, предмет на наемното правоотношение, т.е. липсвал основен елемент от договора за наем - ползването на наетата вещ.

Апелативният съд не е споделил правния извод на СГС, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за наем, като според първоинстанционният съд този правнорелевантен факт се доказвал от плащането и осчетоводяването (ползването на данъчен кредит за тази сума) на определената от ответника наемна цена, като по този начин „се е съгласил с основанието и размера на претендираната сума“. Въззивният съд е приел за установено, че на ищеца е бил забранен достъп до притежаваните от него автомобили, които са останали паркирани на територията на „Еми“ АД. Ответната страна е определила едностранно „наем“ за терена, върху който те са били паркирани и е отказала да ги предаде преди плащането на тази сума. В този смисъл, тези обстоятелства не могат да послужат за обосноваване на правен извод, че между страните е бил сключен договор за наем, респ. че изобщо е сключен договор – не било постигнато съгласие между страните за пораждане между тях на действителна облигационна връзка. Въз основа на така изложените правни доводи апелативният съд е счел, че предявеният кондикционен иск за връщане на полученото от ответника при начална липса на основание е основателен, поради което го е уважил. Заключил е, че първоинстанционното решение трябва да бъде отменено само по отношение на ищеца-физическо лице, тъй като от събраните по делото доказателства се изяснявало, че именно той е заплатил на ответника исковата сума. В този смисъл, след отмяната на обжалваното решение в тази част е постановено ново решение, с което ответникът е осъден да заплати на този ищец сумата от 64396,80 лв., ведно със законната мораторна лихва от предявяването на иска до окончателното ѝ заплащане, а в частта, в която искът е отхвърлен – по отношение на ищеца „Ивент“ ЕООД, обжалваното решение е потвърдено.

С определение № 512/19.02.2026 г. по т. д. № 2283/2025 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд въз основа на самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за проверка дали обжалваното решение е вероятно недопустимо - в обжалваната му част, с оглед на поддържания в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК правен довод за произнасяне от въззивния съд по непредявен от Н. Н. К. срещу „Еми“ АД кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

С исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство, са предявени следните активно кумулативно субективно и обективно съединени искове по ищци, както следва: 1) от „Ивент” ЕООД и Н. Н. К. – отрицателни установителни искове за отричане със сила на пресъдено нещо, че „Еми” АД не притежава следните парични притезания: сумата от 47372 лв. – наемно възнаграждение за съхранение в продължение на 26 дни на документи в помещение с площ от 18,22 м 2 ; сумата от 72800 лв. – наемно възнаграждение за съхранение в продължение на 26 дни на лични вещи в помещение с площ от 28 м 2 и сумата от 205920 лв. - наемно възнаграждение за съхранение в продължение на 26 дни на бидони за джибри за ракия в помещение с площ от 79,20 м 2 и 2) от „Ивент” ЕООД – кондикционен иск за връщане от „Еми” АД на сумата от 64396 лв. с ДДС, представляваща недължимо заплатена на 13.06.2022 г. сума - при начална липса на основание, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 24.01.2023 г., до окончателното заплащане на главното парично притезание.

Установява се, че с влязло в сила определение от 19.12.2023 г., постановено от първоинстанционния съд, съдебното производство е било прекратено по отношение на предявените от „Ивент” ЕООД и Н. Н. К. активно субективно съединени отрицателни установителни искове, като предметът на делото е включвал единствено предявения от „Ивент“ ЕООД срещу „Еми“ АД кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

За да обоснове осъдителният иск - за връщане на даденото без правно основание, ищецът „Ивент“ ЕООД е навел фактически твърдения, че Р. Р. като изпълнителен член на ответното търговско дружество „Еми” АД е издал Заповед № 3/13.05.2022 г., с която едностранно е определено наемно възнаграждение от по 100 лв./м 2 за всяко имущество, което е собственост на „Ивент” ЕООД, чийто принципал е Николай К., на когото със Заповед № 2/13.05.2022 г. е забранен достъпът до територията на „Еми” АД. Ищцовото дружество е заявило, че не е било породено наемно правоотношение между него и ответното търговско дружество, но въпреки това „Ивент” ООД е било заставено да заплати на „Еми” АД сумата от 64396,80 лв. с ДДС за наем на паркингова площ от 20,64 м 2 – „тъй като дружеството не е разполагало с други ППС, то, за да получи фактическата власт върху собствените си ППС, находящи се на терен, собственост на ответника и за да може да развива дейността си, е било принудено да заплати на „Еми” АД исканата сума”. Съобразно така изложените правопораждащи предявеното спорно материално право юридически факти (основанието на иска по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) само ищецът „Ивент” ООД, но не и Н. Н. К., е поискал от съда „Еми” АД да бъде осъдено да му възстанови заплатената без годен юридически факт сума в размер на 64396,80 лв. с ДДС (т. нар. петитум на иска по смисъла на чл. 124, ал. 1, т. 5 ГПК). Именно ищецът „Ивент” ООД е поискал от първоинстанционния съд да бъде обезпечен предявения от него кондикционен иск, като обезпечителната заповед е издадена в негова полза. В исковата молба не се релевират фактически твърдения нито че извънсъдебно ответникът е считал Николай К. за страна по наемно правоотношение, нито че заплатената сума, чието връщане се иска, е излязла от патримониума на това физическо лице. В този смисъл, в частта, в която е бил предявен кондикционният иск, исковата молба е била редовна, като чрез изложените обстоятелства и релевираното искане за съдебна защита е очертан от обективна и субективна страна предметът на спора по този осъдителен иск. В допълнителната искова молба отново е заявено искането „Еми” АД да бъде осъдено да заплати на „Ивент” ЕООД сумата от 64396,80 лв. с ДДС – „платена от ищеца без основание”.

В противоречие с основния принцип на българския граждански процес – диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), първоинстанционният съд се е произнесъл освен по кондикционния иск на „Ивент” ЕООД и по непредявен от физическото лице Николай К., негов принципал, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради което – в частта, в която непредявеният от Николай К. кондикционен иск е отхвърлен, неговото решение е недопустимо.

С въззивната жалба, предявена от „Ивент” ЕООД и Николай К. (като управител и в „лично качество”), отново е поискано да бъде осъдено ответното търговско дружество да заплати на ищеца „Ивент” ЕООД сумата от 64396,80 лв. с ДДС – „платена от ищеца без основание”. В този смисъл, макар и първоинстанционното решение да е било недопустимо в частта, в която непредявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е бил отхвърлен по отношение на Николай К., в тази част – като необжалвано, то е влязло в сила и апелативният съд не е притежавал функционална компетентност нито да се произнесе по неговата основателност, нито да го обезсили (арг. чл. 269, изр. 1, предл. 2 ГПК, предписващ, че въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на първоинстанционното решение само в обжалваната му част). С молба от 12.03.2025 г., подадена от въззивниците, отново е поддържана първоначално предявената искова претенция за осъждане на ответното дружество за връщане на исковата сума на „Ивент” ООД, но въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба, с която не е сезиран – в частта, в която е отхвърлен непредявен от Николай К. срещу „Еми” АД кондикционен иск, поради което в тази част то ся явява недопустимо и следва на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК да бъде обезсилено, а въззивното производство прекратено - в тази част.

При този изход на спора въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК „Еми” АД е осъдено да заплати на Н. Н. К. сумата от 8377,87 лв. - разноски за първата инстанция и сумата от 7089,94 лв. – разноски за въззивната инстанция. Съдебните разноски пред първата инстанция трябва за останат така, както са присъдени от СГС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „Еми” АД трябва да се присъди сумата от 3559,82 евро (равностойност на 6962,40 лв.) съдебни разноски пред въззивния съд, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред САС, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 4233,67 евро съдебни разноски пред ВКС, представляваща сбора от заплатените държавни такси за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба, както и за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК

РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 188/04.04.2025 г. , постановено по в. т. д. № 41/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 с-в, в частта , в която след частична отмяна на решение № 1155/15.08.2024 г., постановено по т. д. № 1045/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав, „ЕМИ“ АД, ЕИК[ЕИК] е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на Н. Н. К., ЕГН [ЕГН] сумата от 64396,80 лв., представляваща недължимо заплатена на 13.06.2022 г. сума - при начална липса на основание, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 24.01.2023 г., до окончателното заплащане на главното парично притезание, като ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 188/04.04.2025 г. , постановено по в. т. д. № 41/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 с-в, в частта , в която „ЕМИ“ АД е осъдено на основание 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК да заплати на Н. Н. К. сумата от 8377,87 лв. - разноски пред СГС и сумата от 7089,94 лв. – разноски пред САС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Н. К. да заплати на „ЕМИ“ АД сумата от 3559,82 евро – съдебни разноски пред САС, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сумата от 4233,67 евро – съдебни разноски пред ВКС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.