Погасителна давност за отделните вноски по потребителски кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * цесия * давностен срок * установителен иск в заповедно производство * предсрочна изискуемост

9

Р Е Ш Е Н И Е
№ 161

Гр . София , 24.06.202 5г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 1509 по описа за 202 3г ., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

С определение № 236/24.01.2025г. по к.т.д. № 1509/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 378/22.06.2023г., постановено по гр. д. № 157/2023г. на Окръжен съд – София, с което е потвърдено решение № 174 от 02.11.2022г. по гр.д. № 416/21г. на РС - Сливница и е признато за установено съществуването на вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Ц. Л. Белоперкина за сумата 10 785,05 лв., включваща: 7 254,06 лв. - непогасена главница, 1238,83 лв. - договорна лихва за периода от 28.11.2016г. до 27.01.2020г., 2050,32 лв. - обезщетение за забава на просрочени задължения за периода от 29.07.2014г. до 12.03.2020г., 174,28 лв. - договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 67,56 лв. - обезщетение за забава на просрочените задължения за периода от 14.05.2020г. до 27.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 28.05.2020г. до окончателното плащане на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 316/2020г. на РС - Сливница.
В касационната жалба на Ц. Л. Белоперкина се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката твърди, че исковата молба била недопустима, тъй като ищецът е прехвърлил вземанията си на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД още преди подаването й, но нито първоинстанционният съд, нито въззивният съд бил съобразил това. Твърди, че неправилно СОС е приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран, въпреки цесията на вземанията. Счита, че е неправилен изводът на въззивния съд, че погасителната давност тече от датата на крайния падеж на кредита, тъй като в договора била уговорена автоматична предсрочна изискуемост по т. 30 от Общите условия, считано от 151-ия ден от неплащането, в случая от 29.12.2014г. и оттогава тече петгодишен давностен срок, който е изтекъл на 29.12.2019г., т.е. вземането е погасено по давност. Претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на разноски. В проведеното съдебно заседание поддържа жалбата и претендира уважаването й чрез процесуалния си представител – адв. И., като изразява становище и в писмена защита, в която сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 3/2023г. по т.д. № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС относно давностния срок.
Ответникът по касационната жалба - „Първа инвестиционна банка“ АД е подал писмен отговор чрез процесуалния си представител – адв. Г. В., от 19.09.2023г., в който оспорва жалбата по подробно изложените съображения. Не изразява допълнително становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски окръжен съд е приел, че е безспорно, че е сключен договор за потребителски кредит № 328-143/10.04.2012г. между Ц. Белоперкина и универсалния праводател на „Първа инвестиционна банка“ АД - „МКБ Юнионбанк“ АД, с последващо наименование “Юнионбанк“ ЕАД, за сумата 9 000лв., със срок за връщане - 27.01.2020г. Приел е, че длъжницата е изпаднала в просрочие на 28.07.2014г., като са били просрочени 67 вноски по главница и 39 вноски по лихва. Въззивният съд е отчел, че няма изрично обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради което е необоснован доводът, че погасителната давност е започнала да тече през декември 2014г. и изтекла на 29.12.2019г. Приел е, че падежът на кредита е настъпил на 27.01.2020г. на основание раздел Първи, т.10.1 от договора, а искът е предявен на 28.05.2020г., поради което петгодишният давностен срок не е изтекъл и с оглед горното е потвърдил първоинстанционното решение за признаване за установено, че ответницата дължи описаните суми.
С определение № 236/24.01.2025г. по к.т.д. № 1509/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа на всяка вноска, или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“.
Съгласно постановеното Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г. по т.д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД свързва началния момент на течението на давностния срок с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който може да се търси изпълнение. От редакцията на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД не може да се направи извод, че давността за всяка една от последователно разсрочените във времето вноски, чиято изискуемост вече е настъпила, започва да тече след като целият дълг стане изискуем (от падежа на последната вноска или в хипотезата на предсрочна изискуемост). С оглед изложените мотиви, с Тълкувателното решение е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Когато поради неизпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът обяви дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост. За вноските с вече настъпил падеж, давността тече от датата на тяхната изискуемост. Настоящият съдебен състав намира, че това е отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и че при необявяване/ненастъпване на предсрочна изискуемост, погасителната давност тече за отделните вноски от датата на тяхната изискуемост, а не от крайния падеж на кредита.
По основателността на касационната жалба:
Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г. по т.д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС. Неправилно въззивният съд е приел, че след като крайната дата на издължаване на кредита е 27.01.2020г., от тази дата тече погасителна давност за всички вземания по кредита и до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.05.2020г. не е изтекъл давностния срок, при положение, че вноски по кредита не са изплащани от 28.07.2014г. по отношение на главницата, а по отношение на лихвата – считано от 28.11.2016г. Съобразно разрешението, дадено с Тълкувателното решение, при необявяване/ненастъпване на предсрочна изискуемост, погасителната давност тече за отделните вноски от датата на тяхната изискуемост, а не от крайния падеж на кредита. Приемайки противното, Софийски окръжен съд е постановил решение, което се явява в противоречие със задължителната практика на ВКС. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор следва да бъде разрешен по същество.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на касаторката, че решението е недопустимо поради нарушение на съдопроизводствените правила, като постановено според нея по недопустима искова молба, тъй като след депозирането й, банката била прехвърлила вземанията си по договора за кредит с договор за цесия на трето лице – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. За горното са представени доказателства с молба – отговор от 17.09.2024г., но това е ирелевантно както за допустимостта на производството, така и за основателността на иска. Договорът за цесия е от 08.06.2021г., т.е. след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от когато се счита висящо делото по реда на чл. 422 ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 ГПК, делото продължава своя ход между първоначалните страни, независимо от прехвърлянето на спорното право в течение на производството. Съгласно изричните постановки на т.10б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Безспорно е по делото и се установява от събраните доказателства, че по предоставения й кредит, ответницата Ц. Белоперкина е заплащала суми, като на 28.07.2014г. е изпаднала в просрочие. Банката не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като няма и твърдения да е сторила това. Неоснователен е доводът на касаторката, че е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита съгласно т.30 от договора, поради неплащане в продължение на 150 дни от датата на падежа, считано от 151-ия ден, който според нея е 29.12.2014г. С Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/13г. ОСГТК на ВКС по въпроса за настъпване на предсрочната изискуемост на договор за банков кредит се прие, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В случая няма твърдения и доказателства, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК банката е направила изявление за упражняване на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, нито за достигането му до кредитополучателя. Следователно твърденията на касаторката, че погасителна давност тече за всички суми, считано от 29.12.2024г. са неоснователни и не могат да бъдат споделени.
С оглед разрешението, дадено в ТР № 3/21.11.2024г. по т.д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност тече от датата на изискуемост на всяка вноска, като за главницата давностният срок е петгодишен, а за лихвите – три годишен. Съгласно представените извлечения от сметки и заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза, дължимите вноски, които не са платени, за главница са с дати на падеж, считано от 27.07.2014г., откогато плащанията са спрели, и са просрочени вноските, дължими считано от 28.07.2014г. Първата вноска е погасена със закъснение със суми, внесени на 13.01.2015г. и 23.03.2015г. Следователно с изтичане на петгодишния давностен срок, който се определя с оглед датата на завеждане на заповедното производство – 28.05.2020г., са погасени по давност вноските за главница с настъпил падеж от 27.08.2014г. до 27.05.2015г. включително, чийто размер по таблицата по заключението на експертизата възлиза на сумата от 772,47 лв. За тази част от претендираната главница искът се явява неоснователен поради изтекла погасителна давност и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на вноските за дължима лихва, които се претендират от ищеца за период, считано от 28.11.2016г., погасени по давност са вноските до 28.05.2017г. – тригодишен срок назад от датата на заявлението, които по таблицата по заключението на експертизата са в общ размер на сумата от 328,23 лв. По отношение на присъденото обезщетение за забава за просрочени задължения в размер на 2 050,32лв., обозначено от банката като наказателна лихва, претендирана за периода от 29.07.2014г. до 12.03.2020г., погасена по давност се явява частта от същата до дата – 27.05.2017г., като вещото лице е изчислило, че за периода 28.05.2017г. до 27.01.2020г. дължимата сума е 1434,83 лв., а разликата до 2 050,32 лв., или сумата от 615,49 лв. се явява погасена по давност.
Следователно решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която е потвърдено решението на РС – Сливница по отношение на горепосочените суми, за които е основателно възражението на ответницата за изтекла погасителна давност и за същите исковите претенции следва да се отхвърлят. В останалата част, решението следва да се остави в сила.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по касационната жалба трябва да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото съобразно изхода на спора за настоящата инстанция. Разноските на касаторката съгласно списък, инкорпориран в писмената й защита, възлизат на сумата от 216,89 лв. – заплатени държавни такси, като е включена и сумата 3000 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в представения с касационната жалба документ е отразено, че е платено в брой и съставлява и разписка за получената сума, а и е представена изрична такава / стр.16 от касационното дело/. Предвид горното общо разноските на страната за касационното производство по представения списък възлизат на сумата от 3 216,89 лв. В отговора на касационната жалба, процесуалният представител на „Първа инвестиционна банка“ АД е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал намаляването му до размера по Наредба №1/09.07.2004г. Настоящият съдебен състав намира, че искането е основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, касае договор за кредит, но спорът е единствено относно погасителната давност. С оглед възражението за прекомерност и при преценка на горепосочените обстоятелства, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер на сумата от 1500 лв., с включен ДДС в него. С оглед постановеното задължителното за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / загл. изм. ДВ бр.14/2025г./ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да я приложи, поради което размерът на възнаграждението не може да бъде определен съобразно разпоредбите на Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗАдв., възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. Като съобрази конкретните обстоятелства във връзка с осъществената процесуална защита пред настоящата инстанция, съдът намира, че възнаграждение от 1500 лв. / при общ размер на претенциите, по които се осъществява защита от 10785,05 лв. / се явява справедливо и обосновано. Предвид горното за настоящата инстанция при съобразяване на възражението за прекомерност, приетият размер на разноските на касаторката възлиза на 1 716,89 лв. Съобразно изхода на спора, а именно прието е за основателно възражението за изтекла погасителна давност за следните суми: 772,47 лв. – главница, 328,23 лв. – възнаградителна лихва, 615,49 лв. – лихва за забава, или общо претенциите се отхвърлят за сумата от 1716,19 лв. спрямо общ размер на претендирани суми от 10785,05 лв., присъдени с решението, разноски се следват съразмерно. С оглед горното на касаторката се следват разноски съобразно изхода на спора в размер на 274,70 лв. На ответника за настоящото производство не следва да се присъждат разноски, тъй като не е заявено такова негово изрично искане.
По отношение на разноските, които са присъдени в полза на ищеца за първата и втората инстанция, решението следва да бъде отменено частично и същите да бъдат редуцирани съобразно изхода на спора. Районният съд е присъдил разноски в размер на 665,70 лв., като следващите се трябва да бъдат редуцирани със сумата от 106,51 лв. или за разликата над 559,19 лв. да бъде отменено осъждането на ответницата да заплати разноски на ищеца. За въззивното производство не са присъдени разноски на ищеца и не следва да се постановява друго по отношение на неговите разноски. Пред въззивния съд ответницата е претендирала разноски по списък – адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., а противната страна е заявила възражение за прекомерност, поради което съобразно гореизложените мотиви за липса на фактическа и правна сложност и справедлив размер на адвокатското възнаграждение с оглед предмета на делото, съдът намира, че за въззивното производство следва да се приеме, че разноските на жалбоподателката са в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, като съобразно изхода на спора й се следват от тях сумата от 240 лв. Разноските на ищцата за първоинстанционното производство са съгласно представения списък в размер на 1200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по разписка, и по отношение на същото няма възражение за прекомерност, като съобразно изхода на спора, й се следват разноски в размер на сумата от 192 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 378/22.06.2023г., постановено по гр. д. № 157/2023г. на Окръжен съд – София, в ЧАСТТА , с която е потвърдено решение № 174 от 02.11.2022г. по гр.д. № 416/21г. на Районен съд – Сливница, за признаване за установено, че ответницата Ц. Л. Белоперкина дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за потребителски кредит 328-143/10.04.2012г., както следва: главница за разликата над сумата от 6 481,59 лв. до размер от 7 254,06 лв., договорна лихва за разликата над 910,60лв. до размер 1238,83 лв., обезщетение за забава на просрочени задължения за периода от 29.07.2014г. до 12.03.2020г. за разликата над сумата от 1434,83 лв. до пълния размер от 2050,32 лв., както и в частта за разноските за разликата над сумата от 559,19 лв. до присъдените на ищеца в размер на 665,70 лв., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], срещу Ц. Л. Белоперкина, с ЕГН [ЕГН], с адрес - [населено място], община Сливница, област Софийска, ул. „31-ва“, искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че Ц. Л. Белоперкина дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за потребителски кредит 328-143/10.04.2012г., както следва: главница за разликата над сумата от 6481,59лв. до размер от 7254,06лв., договорната лихва за разликата над 910,60 лв. до размер 1238,83 лв., обезщетение за забава на просрочени задължения за периода от 29.07.2014г. до 12.03.2020г. за разликата над сумата от 1434,83 лв. до пълния размер от 2050,32 лв., които вземания са прехвърлени по договор за цесия от 08.06.2021г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], като погасени по давност.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА , на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Ц. Л. Белоперкина, с ЕГН [ЕГН], с адрес - [населено място], община Сливница, област Софийска, ул. „31-ва“, сумата от 274,70 лв. – съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, сумата от 240 лв. - разноски за въззивното производство и сумата от 192 лв. – разноски за първоинстанционото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.