Прекратяване на договор за допълнителен труд с преподавател във висше училище

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

Гр.София, 09.06.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3532 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Русенски университет /РУ/ „Ангел Кънчев“ срещу решение №.94/10.05.21 по г.д.№.115/21 на ОС Русе – с което, след отмяна на реш.№.260035/19.01.21 по г.д.№.4892/20 на РС Русе, предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са уважени. Моли се за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно; претендират се разноски.

Ответната страна С. В. К. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.142/28.02.22 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно приложението на нормата на чл.58 от Закона за висшето образование /ЗВО/.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че докато е било обвързан с основно трудово правоотношение с Община Русе, ищецът е сключил договор за външно съвместителство с ответника - за длъжност „главен асистент, висше училище“ на половин щатна бройка в катедра „Европеистика“ към Факултет „Бизнес и мениджмънт“. Обстоятелството, че впоследствие основният трудов договор с Община Русе е бил прекратен, не е превърнало останалия да действа договор с Русенски Университет от такъв за допълнителен труд в такъв за „основно трудово правоотношение“. Доколкото последният е бил прекратен на основание чл.334 ал.1 КТ и се касае се за освобождаване от длъжност на лице от академичния състав, е приложим режимът на чл.58 ЗВО, като трудовият договор би могъл да бъде прекратен само на визираните в чл.58 ЗВО основания предвид специфичната преподавателска дейност. Те не изключват приложението на общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, визирани в КТ, когато те са осъществени, но нормите на КТ са приложими само когато липсват специални такива в ЗВО. В разглеждания случай, след като е установено, че К. е упражнявал преподавателска дейност, то уволнението му не на основание чл.58 ЗВО, а на основание чл.334 КТ, е намерено за незаконосъобразно, тъй като специалната норма на ЗВО дерогира общата. При тези обстоятелства исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са приети за основателни и уважени.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

По отношение освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав и преподаватели във висшите учебни заведения са налице два паралелни режима - единият, уреден в разпоредбите на чл.58 от Закона за висшето образование, а другият в разпоредбите на чл.35 ЗРАСРБ. Законът за висшето образование с нормите на чл.58 и чл.58а създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица предвид специфичната преподавателска дейност - например при доказано по установения начин плагиатство, отнемане на научното звание и научната степен, две последователни отрицателни атестации, при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала и пр. Тези специални основания за освобождаване от длъжност, обаче, не изключват общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, когато те са осъществени. Както изрично е посочено в чл.59 ЗВО, за неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на КТ. Очевидно трудовото правоотношение с преподавателите във висшите училища може да бъде прекратено и на някое от предвидените в КТ общи основания - като нормите на КТ са приложими само когато липсват специални норми в ЗНО /реш.№.172/15.01.20 по г.д.№.3825/18, III ГО, реш.№.29/18.02.21 по г.д.№.2474/20, ІV ГО, реш.№.1725/7.01.04 по г.д.№.1032/02, III ГО, реш.№.190/13.02.01 по г.д.№.1205/00, III ГО и др./.

По основателността на касационната жалба:

По делото е безспорно, а се установява и от приложените доказателства, че:

-пред периода 8.11.12 - 7.11.19 С. К. е работил по трудов договор с Община Русе на длъжност „заместник кмет“;

- на 18.12.14 е подписал с Русенски университет трудов договор, съгласно който е бил назначен за „главен асистент, висше училище“ на половин щатна бройка в катедра „Европеистика“ към Факултет „Бизнес и мениджмънт“, с място на работа катедра „Европеистика“, със срок на договора „до заемане на длъжността въз основа на конкурс, но не по-късно от 1.01.16“, на пълно работно време „до 20 часа седмично“; с допълнителни споразумения /от 15.04.15 и 1.07.19/ договорът е трансформиран в безсрочен и са променени длъжността /на „главен асистент в отдел ФМБ катедра “Европеистика и международни отношения“/ и работното време /на 4 часа непълно работно време/;

-на 1.10.20 на ищеца е връчено 15-дневно предизвестие и Заповед №.56/25.09.20 за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.334 чл.1 КТ, считано от 1.01.20.

Съгласно разпоредбата на чл.111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Възникналото между страните трудово правоотношение представлява именно такова по външно съвместителство - за допълнителен труд при друг работодател – доколкото към момента на пораждането му ищецът вече е работил по трудов договор с [община]. Двете трудови правоотношения – основно и по договор за външно съвместителство, са съществували успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. Прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не е превърнало трудовия договор за допълнителен труд в основно трудово правоотношение, доколкото уговореното между страните съдържание на трудовия договор не може да бъде променено без тяхно съгласие (чл.119 КТ), нито да бъде поставено в зависимост от стоящи извън волята им външни фактори /реш.№.512/12 от 14.01.13 по г.д.№.1464/11, ІV ГО, реш.№.169/06.07.15 по г.д.№.427/15, ІІІ ГО/.

Доколкото ищецът е работил като главен асистент, предвид отговора на правния въпрос следва да се приеме, че по отношение освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав и преподаватели във висшите учебни заведения са налице два паралелни режима - единият, уреден в разпоредбите на чл.58 от Закона за висшето образование, а другият в разпоредбите на чл.35 ЗРАСРБ. Законът за висшето образование с нормите на чл.58 и чл.58а създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица предвид специфичната преподавателска дейност - например при доказано по установения начин плагиатство, отнемане на научното звание и научната степен, две последователни отрицателни атестации, при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала и пр. Тези специални основания за освобождаване от длъжност не изключват общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, когато те са осъществени. Съгласно изричната разпоредба на чл.59 ЗВО, за неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на КТ - т.е. трудовото правоотношение с преподавателите във висшите училища може да бъде прекратено и на някое от предвидените в КТ общи основания - като нормите на кодекса са приложими само когато липсват специални норми в ЗНО. В разглежданата хипотеза ЗВО не съдържа правила за прекратяване на договор за допълнителен труд и не урежда отделно и самостоятелно такова понятие. Затова и се прилагат правилата на КТ – вкл. чл.334 КТ - за прекратяване на този вид договори. В случая няма намаляне на обема на работа и невъзможност да се осигури лекционен курс - за да трябва да се приложи специалното основание по чл.58 ЗВО. При това положение и доколкото КТ се прилага субсидиарно за неуредени въпроси, при липса на уредба на въпросите на допълнителния труд, е приложим чл.334 КТ. При тези обстоятелства прекратяването на трудово правоотношение с ищеца на това основание е законосъобразно.

Въззивният съд, като е приел, че процесният трудов договор за полагане на допълнителен труд не може да бъде прекратен на основание чл.334 КТ вр. с чл.59 ЗВО, е постановил решение в нарушение на закона. То следва да бъде отменено като незаконосъобразно на основание чл.281 т.3 ГПК, а предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ - да се отхвърлят. На касатора се дължат и 2082лв. разноски за платен адвокатски хонорар за касационната инстанция на основание чл.78 ал.3 ГПК. Възражението по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност е неоснователно-макар възнаграждението да надвишава минималното по Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не се касае за дело с малка фактическа и правна сложност, пълномощникът на страната е изготвил подробна касационна жалба и изложение на касационните основания и се е явил да защитава интересите на страната в открито съдебно заседание.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.2 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.94/10.05.21 по г.д.№.115/21 на ОС Русе, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. К. срещу Русенски университет искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за отмяна на извършеното със Заповед №.56/25.09.20 уволнение, възстановяване на работа и заплащане на 3957,60лв. обезщетение за оставане без работа.

ОСЪЖДА С. В. К. да плати Русенски университет 2082лв. /две хиляди и осемдесет и два лева/ разноски по делото на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: