Разваляне на договор за издръжка и гледане при неизпълнение на нужните грижи

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50169

гр. София, 02.12. 2022 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и деветнадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2939/2021 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК .
Разглежда се касационна жалба на М. Г. М. чрез адв.Н. Д. срещу решение №260057 от 13.04.2021г по в.гр.дело № 50/2021г. на Варненски апелативен съд ,с което след отмяна на решение от 21.10.2020г по гр.д.№153/2020г на Окръжен съд- Шумен в една част по същество е уважен евентуално предявения иск на Г. М. О. за разваляне на договор прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане,сключен с нот. акт №...., том ........, рег.№ ..........., дело № ............ от 11.07.2013г. от покойната му майка и наследодател Д. О. , с неговия син (и неин внук) М. Г. М., понастоящем касатор .Потвърдено е отхвърлянето на иска за прогласяване нищожност на пълномощното , по силата на което ответникът е представлявал прехвърлителката на двата описани недвижими имота при сключване на договора по нот. акт №.........., том ......, рег.№ ........., дело № .......... от 11.07.2013г. и за прогласяване на недействителност на основание чл.42 от ЗЗД. В тази част решението на въззивния съд не обжалвано от ищеца Г. М. О. и е влязло в сила .

За да уважи иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД по същество въззивният съд е приел ,че ответникът не е поел засилените грижи, наложени от здравословното съсояние на прехвърлителката. Ангажирането на болногледачка не може да се прецени като изпълнение на поетите по договора задължения в пълния им обем, или поне в достатъчна степен Той не е престирал лично и в договора няма изрично изразено съгласие кредитора да приема изпълнение чрез трето лице. Отвен морално, каквото задължение е имал и изпълнявал ищеца , неговото е и договорно . Поради това, по иск на наследника договорът е развален.

Решението е обжалвано като незаконосъобразно, постановено в нарушение на зъдължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Не са обсъдени показания на доведени свидетели относно обстоятелства , довели до сключване на договора и от съществено значение за изпълнението му, мотивите на прехвърлителката за сключване на договора ,релевантни факти при определянето на грижите ,които е изисквала и приемала от ответника в хода изпълнението му ,както и участието свидетелката Н. А. (О.), ангажирана срещу заплащане при полагането им.Не е обсъден доводът ,че като кредитор покойната прехвърлителка е приела грижите на внука си и е била удовлетворена Не е обсъдено, че нейна е била волята договорът да се запази в тайна, положението да се запази такова,каквото е било до сключване на процесния договор и в това се изразява задължението на приобретателя да полага грижи така ,че да й осигури спокоен живот какъвто е водила дотогава.Изпълнението е прието,поради което ищецът като неин наследник не може да претендира заявените с иска права Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска със законните последици

В отговор ответникът по касационната жалба Г. М. О. изтъква ,че съществени процесуални нарушения при обсъждане на гласните доказателства не са допуснати ,тъй като показанията на майката на ответника,негова бивша съпруга , са заинтересовани , освен това не е допустимо с тях да се установяват скрити съглашения,в които ответникът участва . Не са били уговорени ограничения в дължимата издръжка и грижи ,при което дължими от ответника са цялата необходима издръжка и всички необходими грижи ,каквито последният не е полагал , както е установено по делото. Задължението е единно и неделимо ,следва да се осъществява ежедневно ,редовно и съобразно нуждите.Ответникът не го е изпълнявал съобразно установените нужди на прехвърлителката, която е била сериозно болна и пожизнено инвалидизирана , само е заплащал на трето лице (св.Н. О. ) за хигиенния режим , за пет дни от седмицата. Необходимите ежедневно грижи от медицински и немедицински характер е полагал ищецът ,тъй като е имал морално задължение, докато задължението на ответника е договорно и не е изпълнявано в договорния обем. Не е справедливо за него да се отклоняват последиците от неизпълнението. Претедират се разноски

С определение №291 от 14.04.2022г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане по процесуалноправен въпрос за основаване изводите на съда на обсъждане на всички , а не на избрани доказателства ,доводи, становища и възражения ,без да се обсъдят другите относими и допустими доказателства ,съобразно наведени от страните доводи и възражения

По изведения процесуалноправен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква последователната съдебна практика,формирана в ППВС№1/1953г, ТР №1/2001г по т.д№1/2000г ОСГК , ТР №1/2013г ОСГТК на ВКС и реш. №127/2011г по гр.д №1321/2009г ІV г.о ,реш №212/2012г на ІІ отд на ТК, решение № 223 по гр.д. № 1006/2012 г., ІV г.о. реш. № 338 по гр.д. № 1383/2011 г., ІV г.о реш. № 98/2020г на 1-во отд . ТК , реш. №22/2015г по гр. д № 4581/2014 на ВКС , реш. № 97/2014г та 4-то г.о на ВКС и др , споделяна от настоящия съдебен състав. Съдът е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на решението всички доказателства по делото, всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право, както и доводите на страните. Алеаторният характер за задължението, поето с договора за издръжка и гледане , сочи необходимостта изводът за изпълнението му да се основава на нуждите от грижи за прехвърлителя, в която насока съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на страните. На обсъждане и преценка подлежат и обстоятелства , по отделно и в съвкупност съответно доказателствата ,свързани с приемане от кредитора на грижите за него като достатъчни, особено при лица в близки родствени потношения , обвързани с договор ,както и правните съображения на страните в този спор.Конкретни ангажименти като ползване услугите на асистент /болногледач/ срещу заплащане, когато не са отразени в съдържанието на договора, но са били известни , очаквани от кредитора-прехвърлител и на практика поети от длъжника за негова сметка след сключваяне на договора, съставляват действия по изпълнение одобрени от кредитора , но не изчерпват задължението на приобретателя,уговорено най-общо за бъдеще време да поеме издръжката и гледането, като „осигури на прехвърлителните спокоен и нормален живот ,какъвто са водели до сега”.Подобно съдържание отразява типичното разбиране за гледане и издръжка, когато договорът се сключва с низходящ родственик.Касае се за поето задължение за издръжка и гледане без изрична конкретизация в договора, за осигуряване на нормален стандарт на живот , необходима издръжка и осигуряване на грижи за здравословното състояние ,каквито и когато се налагат .. Изпълнението, както и неговото приемане подлежат на доказване от задължените приобретатели по договора за издръжка и гледане .Извод за изпълнение на задължението съдът следва да направи при съвкупна преценка на доказателствата предвид засвидетелствана удовлетвореност на кредитора от изпълнението,като признаците , критериите и особеностите на самото изпълнение ,както и тези на приемането му ,са изяснени в последователната и обилна практиката на ВКС, включително тълкувателна- Тълкувателно решение №96 по гр.д. № 65/1966 на ОСГК, Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981г. на ОСГК относно съдържанието на понятието „точното изпълнение на договора по вид, обем и качество”, решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г ВКС, ІІІ г.о.,решение №363/26.05.2010г. по гр.д.№756/2009г. ВКС, ІІІ г.о., решение №165/01.03.2010г. по гр.д.№71/2009г. ВКС, ІІІ г.о. ,решение №70/05.07.2011г. по гр.д.№612/ 2010г. ВКС, ІІІ г.о.,реш. №818/2010г по гр.д №1371/2009 ІV г.о, реш.№327/2015 по гр.д № 1205/2014 ІV г.о и др .

Съществено значение при разваляне на договора поради неизпълнение има интересът на кредитора(чл.87, ал.4 ЗЗД ), като при договор за издръжка и гледане този интерес не се изразява в механично съотношение на изпълнена и неизпълнена част от задължението Дължимото поведение с която законът скрепва изпълнението,се извежда от общата норма на чл. 63 ЗЗД ,при специфичните особености на алеаторния договор, разяснени в практиката на ВС на РБ и ВКС като негова проява Поетото с договора за издръжка и гледане задължение на приобретателя трябва да се изпълнява точно и добросъвестно,а другата страна по двустранната сделка ,която вече е изпълнила своите задължения по този начин , трябва да не пречи на длъжника да изпълни своите задължения по същия начин.

Поведение на страните в тази насока подлежи на конкретна преценка от съда предвид установените по делото обстоятелства . Включително за случаи , при които иск за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение на задължението е предявен от наследник на прехвърлителя ,съдът е длъжен да обсъди поотделно и във взаимна връзка всички събрани по делото доказателства , засвидетелстващи полагането на грижи и осигуряването на издръжка ,както и всички доводи и възражения на страните ,отнасящи се до престацията в нейния установен обем .

По касационната жалба.

Въззивният съд не е обсъдил показания на част от свидетелите , ангажиран от ответника за установяване на основните му твърдения , доводи и възражения по иска. Гласните доказателства са обсъдени обобщено и единствено по въпроси, за които няма противоречиви показания ,нито спор между страните .

Прехвърлителката е починала на 23.02.2014 год., като от сключването на договора до смъртта си е живеела с ищеца в едно домакинство, в дома си в [населено място],общ. Шумен.Ответникът М. Г. М. ,поел алеаторното задължение като приобретател да издържа и гледа прехвърлителката докато е жива, като й осигури спокоен живот, съобразно стандарта, който е имала досега и съобразно нуждите й, през този преиод е живеел и учел в [населено място] . Не е спорно и по делото е безпротиворечиво установено ,че до смъртта си прехвърлителката Д. О. не е останала лишена от реално необходимите й издръжка и грижи. Тя е изразявала задоволството си пред съседите заради подкрепата, която е получавала от сина и внука си, който извод на въззивния съд намира опора в събраните гласни доказателства Спорът между страните е дали тази установеност е резултат от изпълнение на договора от страна на ответника,съответно има ли неизпълнение от негова страна, даващо основание за развалянето му ,когато необходими и същевременно включени в обема на договореното грижи е полагал не приобретателят М. М., а ищецът Г. О. ,подпомаган от жената с която живее на семейни начала в дома на прехвърлителката и в едно домакинство с нея ,полагал ги е самостоятелно и без договорно задълженият да му е възлагал това, по който според въпрос изводите на съда са останали немотивирани.Съгласно приета по делото СМЕ ,за преиода 04.03.2013г-23.02.2014г състоянието на прехвърлителката е налагало комплексни и ежедневни хигиенни и медицински грижи ,тъй като е страдала от инсулиново зависим зцахарен диабет с множествно усложнения. Според показанията на всиички свидетели нуждата на прехвърлителката от грижи е била ежедневна, предвид състоянието й към момента на сключване на договора,била е в невъзможност да се придвижда и обслужва самостоятелно и „на легло” , което състояние не се е променило към подобряване за срока на действето му. Грижи за нея са полагани ежедневно, като извън някои спорни детайли безпротиворечиво се установява , че тези грижи е полагал предимно ищецът Г. О. който е поставял инсулина,набавял е и е следил за прима на други медикаменти ,като неговата съжителка го е подпомагала по отношение на нуждата на майка му от специална храна и хигиена .Домакинското оборудване , необходимо за тази цел също е набавено от него През 2013г , със сключваненто на договора част от грижите и издръжката е поел ответника М. -преобладаващо престирани не лично ,а като е заплащал вече уговорено възнаграждение за асистентски грижи ,възложени на жена от същото село – свидетелката Н. О.. От нейните показания се изяснява ,че през 2013г първоначално е била ангажирана от ищеца да гледа Д. О. , но след като не получила възнаграждение три поредни месеци от него ,зявила че ще напусне. Тогава ответникът М. я ангажирал за тази работа и поел нейното заплащане. Грижите които е полагала я ангажирали в работно време през седмицата, със смяна на бельо ,3-4 пъти смяна на памперси,къпане.Ползвала почивка на обяд.При това асистиране, нейният контакт с ответника бил предимно по телефона.Така М. се информирал за състоянието на баба си и от какво има нужда Памперсите набавял както той,така и Г. О., последният се грижел изключително за приема на инсулин , за посещенията при лекар за храната и други битови условия.Разпределени по този начин грижите продължили до смъртта на прехвърлителката, като безпротиворечиво се изяснява ,че нейното здравословно състояние е налагало и грижи,надхвърлящи възложените на ангажираната срещу заплащаните на О.. Тази необходимост е компенсирана от грижите, полагани от ищеца с начален период 2009-2010г ,който не ги е осъществявал за своята майка за да подпомага или замести ответника ,не се твърди и не се установява той да е знаел, че последният е поел задължение по договор за издръжка и гледане ,срещу което е получил възмездно всички нейни имоти. При действието на договора прехвърлителката е продължила да живее в едно домакинство със сина си О., разчитайки и на неговите грижи, което е налагало съдът да обсъди два основни довда в защитата на ответника.

Първият довод е ,че действиетлното очакване на неговата баба е било ситуацията да се запази, затова нейно е било и условието договорът да остане в тайна ,което според защитата на ответника ,заради нейни спокойни старини е определящо за обема на алеаторното задължение при тълкуване на договора и съдържанието му. Вторият довод е,че така установените обстоятелствна са очертали пределите на изискваното ,необходимото и възможно изпълнение по издръжка и гледане ,което прехвърлителката изисквала ,очаквала е и е приемала от внука си Ответникът е изпълнявал грижите така, както са били желани и поискани от страна на прехвърлителката .Тя е била удовлетворена .

Тези доводи са неоснователни.

Осъщественото в издръжка и грижи изпълнение на алеаторното задължение ще е пълно и съобразно договора, когато кредиторът приживе го е одобрил и приел като пълно изпълнение. Факти, които да обосноват твърдението на ответника в тази насока , не са установени по делото .За тях свидетелства майката на ответника и бивша съпруга на ищеца И. П. Освен че нейна заинтересованост произтича от родствената връзка и стремеж да защити придобитото в итерес на детето си ,свидетелката е и активен участник в подготовката на оспорваната сделка, нейната заинтересованост е ясно проследима и в снетите по делото показания .Като цитира заявеното от прехвърлителката по отношение на мотивация и условия, тази свидетелка си противоречи. От една страна се свидетелства ,че Д. О. не била доволна от отношението на сина си към нея ,не се осланяла на него ,защото бил употребявал алкохол ,понякога проявявал грубост и я обиждал, а от друга страна тя изискала всичко да остане, както е било до тогава. Цитираните от свидетелката изявления на прехвърлителката към приобретателя не звучат достоверно, като думи изречени от баба на внук.В цитатите звучат тезите на защитата.Дори не се свидетелства да е изречено условие сделката да се запази в тайна за Г. О. , а че то се подразбрало от казаното на ответника в присъствие на майка му „ искам ти да ме гледаш ,ти да се грижиш за мене ,ти да ми осигуриш спокойствието , от което имам нужда, но много те моля моля да изпълниш волята ми да не променяш досега както е било, Г. да продължава да живее в къщата ,да продължи да получава пенсията ми „

Като при тези обстоятелства ответникът М. М. е решил,че от него се изискват грижи и издръжка за прехвърлителката,които да се престират така ,че баща му който живее в едно домакинство и реално полага грижи за нея , да не разбере за полагането им ,то налага се извод,че касаторът е в неизпълнение на задълженията си.Предвид отговора на правния впърос,предложено от длъжика и прието от кредитора поемане на разходи по заплащане възнаграждение за асистирана помощ ,в определено работно време от лице осигурено при частно договаряне , не е определящо за пълния обем на алеаторното задължение и не изчерпва изпълнението му, ако нужната грижа е по- голяма. Дължимата грижа по алеаторния договор е конкретна като съдържание на насрещно задължение.Тази конкретност се определя от необходимостта.Поради това и извод за неизпълнение на задължението следва да се направи , когато грижата от страна на длъжника обективно не съотвества на необходимостта,както в случая.За необходимите грижи в пълния им обем покана не е била необходима, нито отсрочка или опрощаване са били дадени приживе от кредитора. Не е липса на съдействие,нито възпрпятства изпълнението поведение на кредитор , който приема ежедневните грижи за здравето си от други лица. Облигацията е връзка между две страни и в този конекситет се разглежда и неизпълнението, включително се поражда правото за разваляне на договора Както е изяснено и в ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС, наследниците на кредитора – прехвърлител ,могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от длъжника,до размера на субективните им права, произтичащи от наследяването.Ако правото е възникнало,но не е упражнено приживе от прехвърлителя,то може да бъде упражнено от правоприемниците- реш. № 285/11 гр.д.№ 1328/ 2009 г.ІV, реш. №20/2015г по гр.д №1853/2014г ІV г.о и др.Възможността правото на разваляне на договора да бъде упражнено от наследник не е ограничена от вида неизпълнение на алеаторното задължение ,включително и от гледна точка на дължимия негов обем.Ограничение не се извежда от приетото в съдебната практика на ВКС, че по отношение на престирани и вече приети от прехвърлителя като пълно изпълнение грижи, т.е когато кредиторът е удовлетворен от изпълнението защото го счита за пълно, наследникът не би могъл да установявава друго.Не представлява освобождаване на длъжника от задължението му в пълен обем и приетата от страна на прехвърителката асистирана грижа срещу заплащане. Обстоятелството, че Д. О. не е манифестирала договора пред своя син, дори възможна причина за това да е рискът от влошаване отношенията ,или загуба на покрепа от която не е искала да се лишава ,това не променя условията при които приобретателят е поел задължението и е длъжен да го изпълнява .Кредиторът по алеаторния договор не е длъжен да манифестира прехвърлителната сделка.След като е сключена,естеството на изпълнението на насрещната страна е договорено явно и по своите обективни характеристики , то се изпълнява по явен начин. Определящо за дължимото поведение в случая е също така явното съдържание на сключения договор,при което не може да се смята ,че тълкувано от задължената страна скрито условие предопределя изпълнението в намален обем ,което да е противопоставимо на насрещната страна. Различно разрешение не съдържа формираната практика на ВКС в изтъкваните от защитата решение №20/2019г по гр. д № 2298/2018г, решение № реш.№ 863/2010г по гр. д № 1534/2009г и реш. № 494/2011г по гр.д № 642/2011г , трите на 4-то г.о на ВКС . Доводът на защитата е несъстоятелен и поради това ,че изпълнението на алеаторното задължение трябва да е добросъвестно.Може да се смята за добросъвестно престирано и прието от кредитора изпълнение ,когато макар да не е било уговорено изрично, прехвърлителят е приел при определени обстоятелства трето лице да замества отчасти длъжника, изпълнявайки за него,но не може да се приравнят на прието изпълнение за длъжника по сключения договор положени грижи и подпомагане от сина на прехвърлителката, мотивирани от моралното му задължение към родител с който живее в едно домакинство ,при положение че самият договор е бил държан в тайна от него, каквато теза съдържат възраженията на ответника по иска.

Предвид изложеното,въззивният е достигнал до правилен краен извод ,като е уважил иска за разваляне на договора поради неизпълнение. Поради това въззивното решение следва да бъде оставено в сила .

Следва да бъдет присъдени разноските на ответника по касационната жалба,установени като платени за адвокатска защита в размер на 2256 лв ( с вкл ДДС). Разгледан е по същество спор за разваляне на договор , с който е прехвърлена собственост върху два недвижими имота , сборната данъчна оценка на които е 41100,90лв .При тази цена на иска и защитимия интерес, платеното адвокатско възнаграждение не превишава значително минимално определеното по Наредба №1/2004г на ВАдв.С. Предвид фактическата и правна сложност на делото , възражението на касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл. 78 , ал.5 ГПК настоящият състав на ВКС намира за неоснователно

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение №260057 от 13.04.2021г по в.гр.дело № 50/2021г. на Варненски апелативен съд

Осъжда М. Г. М. да заплати на Г. М. О. сумата 2256 лева разноски за адвокатска защита пред настоящата съдебна инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛ