Възлагане на неподеляемо жилище при сделки между наследници

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 368

гр. София, 15.06.2026 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 752 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 134542 от 4.12.2024 год., подадена от В. Н. В. и Г. Н. В., двамата чрез адв. Д. А. и адв. Хр. Х. от САК и касационната жалба с вх. № 596 от 2.01.2025 год., уточнена с вх. № 9164 от 27.01.2025 год., подадена от Д. П. П., чрез адв. А.. Д. от САК, срещу решение № 5802 от 25.10.2024 год. по в. гр. д. № 2826/2023 год. по описа на Софийски градски съд.

И двете групи касатори поддържат становище за неправилност на обжалваното решение по извършване на делбата поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изложени са доводи за неправилност на извода на съда за наличие на смесена съсобственост, вследствие на което делбеният имот е изнесен на публична продан, вместо да се възложи по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, за което претендират съделителите В. В. и ответницата Д. П..

Съделителите, в откритото съдебно заседание чрез пълномощниците, поддържат претенциите си за възлагане на делбения имот, като считат, че въззивното решение в частта му, с която имотът е изнесен на публична продан следва да се отмени и вместо това делбата се извърши чрез възлагане, като всеки от претендиращите възлагане на имота счита, че предпоставките за това са в негова полза. Съделителката Д. П., чрез пълномощника й адв. И., поддържа, че спорът относно наличие на предпоставки за вълзагане не е изяснен, което обосновава връщане на делото за ново разглеждане от въззивният съд.

Съделителите претендират и присъждане на направените разноски, като ответницата възразява за прекомерност на направените такива от другата страна.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:

С обжалваното решение Софийският градски съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил първоинстанционното решение от 18.11.2022 год. по гр. д. № 6311/2004 год. на Софийски районен съд в частта по извършване на делбата, с която допуснатият до делба апартамент № 9, подробно описан в решението, е поставен в дял на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ на съделителя В. Н. В., при условието в шестмесечен срок от влизане в сила на решението същият да заплати на другите съделители парично уравнение на дяловете им в посочените в решението размери, а претенцията за възлагане на съделителката Д. П. П. е отхвърлена, като вместо това е постановено друго решение , с което делбеният апартамент е изнесен на публична продан, на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, като е постановено получената от продажбата сума да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им. Претенциите за възлагане са отхвърлени и са присъдени разноски.

Въззивният съд е съобразил, че с решение от 5.01.2018 год. по гр. д. № 6311/2004 год. на Софийския районен съд между страните по делото е допусната съдебна делба на апартамент № 9, находящ се на VІ етаж в [жилищен адрес] вх. „А“ на [улица][жк], [населено място], състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща площ 101.87 кв. м., при посочените в решението съседи, заедно със зимнично помещение и таванско помещение, при посочените съседи и с 2.62 % от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при дялове: за В. Н. В. и Г. Н. В. – по 5/12 ид. ч. за всеки и за Д. П. – 1/6 ид. ч. Съсобствеността е възникнала при условията на наследствено правоприемство от Г. П. А., починал на 5.10.2003 год., Ю. В. е негова дъщеря, в полза на която той е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане 4/6 ид. ч. от процесния имот, придобити по време на брака й с Н. В., прекратен 1996 год. Със споразумение по брачното дело придобитите по време на брака им 4/6 ид. ч. са поставени в дял на Ю. В. и в нейна изключителна собственост, наследени след нейната смърт /починала на 5.03.2015 год./ от низходящите й В. и Г. В.. Посочено е, че след смъртта на Г. А. същият оставил за наследник освен дъщеря си и ответницата Д. П., дъщеря на починалия преди него П. Г. П., негов син. В това си качество същата се легитимира за собственик на 1/6 ид. ч. От данните по делото въз основа на събраните доказателства за принадлежността на делбения апартамент в патримониума на дядото и бабата на страните и придобивния способ покупко-продажба по време на брака им с нот. акт № 167/1974 год., по наследствено правоприемство след смъртта на бабата- Д. А. /през 1992 год./ процесната 1/6 ид. ч. е придобита от бащата на Д. П., наследена след смъртта му през 1994 год. от нея.

От заключението на приетата във втората фаза на делбата техническа експертиза е прието за установено, че делбеният имот е неподеляем, като искане за възлагане в първото по делото заседание след допускане на делбата са направили съделителите В. В. и Д. П., на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./.

За да постанови изнасяне на делбения имот на публична продан, след частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че съсобствеността е смесена предвид извършеното прехвърляне на 4/6 ид. ч. от имота от общия наследодател Г. А. на дъщеря му Ю. В. и наличие на договор за делба на същата с бившия й съпруг при развода им. Приел, че към откриване наследството на Г. А. същият е бил собственик на 2/6 ид. ч. от имота, тъй като останалите части е разпоредил приживе. Позовал се е на съдебна практика по въпроса за смесена съсобственост при делбата.

Касационните жалби срещу въззивното решение са допустими като подадени от легитимирани страни по делото, постъпили са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос, свързан характера на съсобствеността в настоящия случай и приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ при наличието на смесена /нееднородна/ съсобственост.

По така поставения правен въпрос,след като съобрази установената съдебна практика, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., намира следното: Действително, по този въпрос са приложими разясненията в ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, в т. 8 от което е постановено, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан – чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./. В представените към изложенията на касаторите решения на ВКС, постановени след приемане на горното тълкувателно решение е прието, че не е налице смесена съсобственост в случаите на последващи сделки между наследниците, тъй като сделката на разпореждане не променя наследствения характер на имота, а само уголемява частта на наследника, приобретател. В този смисъл: Р 239 от 6.08.2012 год. по гр. д. № 81/2011 год. І г. о., Р № 18 от 27.02.2013 год. по гр. д. № 572/2012 год., І г. о., Р № 158 от 25.11.2016 год. по гр. д. № 2233/2016 год. ІІ г. о., Р № 144 от 11.07.2014 год. по гр. д. № 7209/2013 год., І г. о. Такъв е и настоящият случай – видно е от доказателствата по делото, че след смъртта на Д. А. през 1992 год., съпруга на Г. А., придобитият по време на брака им процесен имот е преминал в наследство при квоти 4/6 ид. ч. за преживелия съпруг и по 1/6 ид. ч. за низходящите й – П. П. и Ю. В.. Първият се е разпоредил със своите 4/6 ид. ч. в полза на дъщерята Ю. В., при което нейният дял в съсобствеността се е увеличил на 5/6 ид. ч., а този на брат й останал 1/6 ид. ч., наследена след смъртта му през 1994 год. от съделителката Д. П.. Наследственият характер на съсобствения имот е запазен, само квотите на низходящите са променени.

Разпоредителната сделка в полза на Ю. В. от нейния баща действително е по време на брака й, и тъй като е възмездна, прехвърлената идеална част е придобита в режим на СИО с оглед на това, че съпругът е ползващо се от договора лице, на основание чл. 19, ал. 1 СК /отм./. При развода им със споразумение, одобрено от брачния съд, същите са уредили отношенията си по повод на придобитите 4/6 ид. ч. от имота, които са останали в дял и изключителна собственост на Ю. В.. Това споразумение има вещнопрехвърлително действие и същото следва да се зачете. В този смисъл е приетото в приложената съдебна практика, че в този случай също не се обосновава смесена съсобственост, тъй като съпругът участва не като трето лице, придобиващо част от наследствения имот, а по силата на закона с оглед статута му /Р № 18 от 27.02.2013 год. по гр. д. № 572/2012 год., І г. о./.

Настоящият състав на ВКС споделя горната практика на ВКС. Изводът на въззивния съд в обжалваното решение, че разпоредителните сделки между наследниците, респ. съпрузите са обосновали смесена съсобственост противоречи на приетото в нея, поради което и съдът неправилно е приложил ТР № 1/2004 год. по въпроса за приложимия способ за извършване на делбата - публичната продан. Решението му в тази част следва да се отмени, като делото следва да се върне на въззивния съд за преценка на предпоставките за възлагане на делбения имот. Искане в горния смисъл са направили двама от съдилетелите - В. В. и Д. П., като при новото разглеждане на делото съдът следва, след преценка на всички релевантни факти и поддържаните от страните доводи да се произнесе относно наличието на материалните предпоставки за възлагане, предвидени в чл. 349, ал. 2 ГПК /чл. 288, ал. 3 ГПК, отм. съгласно обжалваното решение/.

Предвид изложеното, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия по произнасянето по въпроса за възлагането на неподеляемото сънаследствено жилище, съобразно указанията по приложението на материалния закон в ТР № 1/2004 г. на ОСГК, т. т. 7 и 9.

Настоящата инстанция не дължи произнасяне по въпроса за разноските, тъй като съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при повторно разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение № 5802 от 25.10.2024 год., постановено по в. гр. д. № 2826/2023 год. по описа на Софийски градски съд и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: