Определяне на обезщетение по каско и задължението за мотивиране на експертиза

Текстът на акта

Ключови фрази

Плащане на застрахователно обезщетение * застраховка "автокаско" * задължения на въззивния съд * експертиза * заключение на вещо лице

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

при участието на секретар Ина Андонова в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2277 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД срещу решение № 81/09.05.2022 г. по в. гр. д. № 31/2022 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, в полза на А. С. П. е присъдено допълнително обезщетение в размер на 7 480 лв. по застраховка „Пълно Каско“ полица № 0020185101900996 и допълнително обезщетение за забава в размер на 396, 86 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения при оценка на събрания доказателствен материал, което е довело до необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон, а именно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховане /КЗ/, според който при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена стойност, както и чл. 400, ал. 1 КЗ, който предвижда, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. В процесната хипотеза съставът на Апелативен съд Бургас е използвал „специални знания“, за да определи действителната пазарна стойност на откраднатия автомобил като е прибавил към определената от вещото лице стойност още 20% заради AMG тунинг. Приетата от съда стойност от 38 880 лв. не отговаря на нито една от стойностите, определени от вещите лица. Релевира се, че съдът не е възприел заключението на вещите лица, изслушани в хода на въззивното производство, без да изложи мотиви, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК и създадената съдебна практика. Според касатора постановяване на решение без да е изяснен въпросът каква е действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие води до нарушаване правата на страната и до необоснованост на решението, тъй като вещите лица в нито едно от заключенията си не са извели извод, че AMG пакетът на процесния автомобил оскъпява цената му с 20%. Отделно, съдът не е изложил мотиви дали като е определял пазарната цена е имал предвид датата на производство на автомобила, или датата на първата му регистрация като отправна точка. Съдебната инстанция не е направила изцяло самостоятелен анализ на доказателствата в тяхната съвкупност, с което е неглижирала задължението си за обективно всестранно и пълно изясняване на фактите по делото. В касационната жалба се прави искане за постановяване на решение, с което въззивното бъде отменено в обжалваната част с присъждане на разноски.
Ответникът по касация А. С. П. оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. В отговора изразява становище за пълно и всестранно изясняване на спора от въззивната инстанция. Заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните не изпращат представители.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е преценил за безспорно между страните обстоятелството, че ищецът А. С. П. извежда своята материалноправна легитимация от валиден застрахователен договор на имущество, както и настъпило застрахователно събитие – кражба на автомобил. Констатирал е, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е заплатено от застрахователя. При обжалван от ищеца размер на присъденото му застрахователно обезщетение /31 400 лв./ съставът на Апелативен съд Бургас е приел, че спорът между страните е концентриран само около този въпрос. Счел е за неоснователни оплакванията на въззивника, че оценката на застрахованото имущество следва да бъде извършена при прилагане на Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховател по чл. 249, т. 1, и т. 2 КЗ /отм./ като се възприемат изводите на вещото лице А. по приетата пред първа инстанция оценителна експертиза. Съдът е допуснал изслушването на основна и допълнителна експертиза в рамките на въззивното производство. Назначените вещи лица са дали заключение при прилагане метода на сравнимите пазарни аналози и коригиране стойностите по офертите с дисконт и увеличение за постигане на резултат към датата на застрахователното събитие и са посочили, че средната цена на автомобила към 17.12.2019 г. /датата на кражбата/ е в размер на 32 400 лв. Съдът е кредитирал изслушаните и приети в хода на въззивното производство експертни заключения, но е приел, че определеното от вещите лица обезщетение следва да бъде завишено с 20% заради тунинговане на откраднатия автомобил – оптичен тунинг на екстериор и интериор. В мотивите на решението е пресъздал отговорите на експертите, дадени при разпита им в съдебно заседание, че подобен тунинг, макар да повишава цената като нов, няма формираща и определяща значимост при оценяването на употребяван автомобил, дори при продажба този фактор може да е отрицателно влияещ върху цената. При формиране на решаващите си изводи обаче съставът на апелативния съд е завишил определеното от Окръжен съд Бургас обезщетение със 7 480 лв. при съобразяване на обстоятелството, че процесният автомобил е бил произведен през 2012 г., добавяйки 20% върху определеното от експертите обезщетение, в резултат на което е присъдил обезщетение в общ размер от 38 880 лв.
Въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Бургас и отхвърлени претенциите на А. С. П., е влязло в сила като необжалвано.
С определение № 516/04.07.2023 г. при преценено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд Бургас решение за проверка на съответствието му с разрешенията, дадени в решение № 157/2019 г. по гр. д. № 4152/2018 г. на I г.о., решение № 10/2022 г. по гр. д. № 1921/2021 г. на III г.о., решение № 241/2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на г.о., ВКС по въпроса: „ Налице ли е задължение на съда да изложи мотиви при преценка на прието по делото експертно заключение, когато не го възприема?“. В цитираните съдебни актове е дадено разяснение, че, когато на съда липсват специални знания, той трябва да ползва експерти, за да установи релевантните за спора факти. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещите лица дори и когато страните не са направили възражение срещу него. При всички случаи той трябва да обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви обосноваващи преценката му за годността на експертното становище независимо дали го приема или не. При противоречиви становища на вещите лица по изслушани в исковото производство експертизи по въпрос, за отговор на който се изискват специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което да не почива на негови собствени предположения. Настоящият състав изцяло споделя дадените разрешения по поставения за разглеждане въпрос. В процесния случай въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС по релевантния въпрос и в разрез с разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, които изискват съдът да постанови решението си въз основа на приетото от него за установено, да обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, да прецени доказателствата и направи фактически констатации и правни изводи, които да изложи в мотивите към решението. Отделно, съдът е нарушил правилата, регламентирани в чл. 195, ал. 1 ГПК, чл. 202 ГПК и чл. 203 ГПК, които го задължават да ползва помощта на вещи лица, когато изясняването на спорен въпрос изисква специални знания, и да вземе становище по разногласията на вещите лица като изложи подробни мотиви защо приема, респективно не приема едно експертно заключение, а не да постанови решение, обосновано с предположения относно въпроси, за разрешаване на които съдът не притежава специални знания.
Като е прибавил 20% към пазарната оценка на процесния автомобил при отклонение от даденото от експертите заключение без да обоснове този си извод, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е рефлектирало в необоснованост на постановеното от него решение – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК. Експертите, изслушани в хода на въззивното производство, много ясно са заявили, че AMG тунингът е само оптичен, но не и силов /подобрение на двигателя/ и той оскъпява цената на автомобила с 20%-50%, но само, ако се продава като чисто нов /лист 79 от делото на Апелативен съд Бургас/. На въпрос на съда коя от вариативно дадените стойности считат за най-близка до пазарната стойност на автомобила вещите лица категорично са заявили, че това е стойността, която са дали в първоначалната си експертиза, отчитайки датата на производство, а именно 2012 г., т. е. 32 400 лв.
Решението на Апелативен съд Бургас е неправилно, нарушило е правата на касатора, поради което следва да бъде отменено.
Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК и предявеният иск да бъде уважен в размер на 32 400 лв. Няма основание да се приеме, че даденото от трите вещи лица пред въззивната инстанция заключение е необективно необосновано и неправилно. То не е било оспорено и се доближава до заключението на вещото лице З., изслушано от първоинстанционния съд и послужило за основа на присъденото от Окръжен съд Бургас обезщетение. Вследствие на този извод претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде увеличена с 53, 05 лв., а не с 396, 86 лв., както е определил въззивния съд с помощта на електронен калкулатор, достъпен на сайта www.calculator.bg .
Поради изложеното, решението на Апелативен съд Бургас следва да бъде отменено с преразпределяне на отговорността за разноски.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски за трите съдебни инстанции в доказания по делото размер от 8 581, 37 лв. лв., съразмерно с уважената част от исковете и приспадане на присъдените от първа инстанция, а именно – 3 006, 62 лв., а ищецът дължи на ответника разноски за настоящата, въззивната и първа инстанция в размер на 574, 74 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска и приспадане на присъдените разноски от първа инстанция.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 81/09.05.2022 г. по в. гр. д. № 31/2022 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, в полза на А. С. П. е присъдено допълнително обезщетение в размер на 7 480 лв. по застраховка „Пълно Каско“ полица № 0020185101900996 и допълнително обезщетение за забава в размер на 396, 86 лв., включително в частта за разноските, вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, да заплати на А. С. П. сума в размер на 1 000 лв., представляваща разлика между присъдената с първоинстанционното решение сума от 31 400 лв. и дължимото обезщетение от 32 400 лв. по застраховка „Пълно Каско“, полица № 0020185101900996/2019 г. по заведена щета № 0020-185/0045/17.12.2019 г., и сумата 53, 05 лв. – обезщетение за забава на главницата от 1 000 лв. за периода 14.01.2020 г. – 22.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 32 400 лв., считано от 23.07.2020 г. до окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. П. срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми в размер съответно на 6 480 лв. - главница по застраховка „Пълно Каско“, полица № 0020185101900996/2019 г. по заведена щета № 0020-185/0045/17.12.2019 г., представляваща разлика между присъдено обезщетение от 32 400 лв. и такова в размер на 38 880 лв., и сума в размер на 343, 81 лв. – обезщетение за забава на главница в размер 6 480 лв. и период на забава 14.01.2020 г. – 22.07.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на А. С. П. сума в размер на 3 006, 62 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. С. П. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД сума в размер на 574, 74 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.