Погасителна давност при Павлов иск по чл. 135 ЗЗД и извънредното положение

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е № 475

гр. София, 12.07. 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 4788 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от А. Б. С. и А. А. С., чрез адв. Б. от АК-П. и от Сдружение в обществена полза “Аероклуб М.”, чрез адв. Б. от АК-М. срещу решение № 231 от 05.08.2022 г. на Окръжен съд – Монтана, постановено по в.гр. д. №155/2022г., поправено с решение № 240 от 20.09.2022г. по реда на чл.247 ГПК, с което е потвърдено решение № 260017 от 26.01.2022год., постановено по гр.дело №1078/2020г. на Районен съд – Монтана. С първоинстанционното решение е уважен предявеният иск по чл.135 ЗЗД, като е обявена за недействителна по отношение на ищеца „Глоуейв България“ ЕООД, извършената покупко-продажба на недвижим имот, съгласно нот. акт № **, том **, peг. № ****, дело № 144 от 2015 г. на нотариус В. Т., с рег.№ *** в НК, с която ответниците А. Б. С. и А. А. С. продават за 7200 лв. на Сдружение в обществена полза „Аероклуб М.“, следния свой недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно: имот № ****** в землището на [населено място], ЕКАТТЕ *****, [община], с начин на трайно ползване летище в местността Ч. с площ от 3.000 дка (три декара) при граници: имот № ***** - жил. територия на А. Б. С., имот № ***** – нива на С. И. Д., имот № ***** - местен път на [община], имот № ***** - нива на А. Б. С., имот № ***** - полски път на А. Б. С., без намиращите се в имота сгради-бунгала. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителите на касаторите адв. П. и адв.Б. поддържат касационните жалби и са представени писмени защити по делото.

Ответникът по касация „Глоуейв България“ ЕООД в отговорите на касационните жалби сочи, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване и решението е валидно, допустимо и правилно. В съдебно заседание представителят на ответната страна адв. Й. поддържа отговорите на касационните жалби и представя писмена защита.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2175 от 14.07.2023г. за проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение предвид постановките на ТР № 1 от 09.07.2019г., постановено по т.дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС.

В цитираното тълкувателно решение е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по П. иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато П. иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

В случая ищецът се легитимира като кредитор на ответниците – физически лица с 15 броя записи на заповед, които са авалирани от ответниците за обезпечаване на задължения на платеца „А. СПОРТ“ ООД, възникнали от каузални правоотношения по договор за заем и договор за лизинг. Както се посочи, предмет на настоящия спор не е вземането на кредитора, но при наличие на друг процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора, и който ще бъде от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, производството по този иск следва да бъде спряно. Тази хипотеза в случая не е налице. В касационните жалби се твърди, че преюдициални за настоящия спор са производството по несъстоятелност, открито по отношение на „А. СПОРТ“ ООД, която не е страна по настоящото дело, както и производството по иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, заведено от същото дружество срещу „Глоуейв България“ ЕООД, в което ответниците по настоящото дело не участват. Освен че, липсва идентичност на страните по тези дела със страните в настоящия спор, изходът от тези производства е ирелевантен за настоящия спор. Това е така, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 ТЗ задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат /издател на записа на заповед/ - както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение (в този смисъл решение № 26 от 24.04.2014 г. по т. д. № 1027/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 194 от 1.02.2018 г. по т. д. № 84/2017 г. на ВКС, II т. о. и решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ВКС, II т. о.). От страна на авалиста са допустими всякакви възражения (в т. ч. и лични) във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Следователно, доколкото в случая физическите лица не твърдят да е налице порок във формата при менителничното поръчителство, нито са страна по каузалното правоотношение и могат да противопоставят възражения, произтичащи от него, изходът от цитираните производства е без значение за настоящия спор. Относно производството по чл. 422 ГПК, образувано от „Глоуейв България“ ЕООД срещу А. С. и А. С., за признаване на съществуване на вземането по един конкретен запис на заповед, по която физическите лица са авалисти, следва да се посочи, че в настоящото производство „Глоуейв България“ ЕООД не се легитимира като кредитор само въз основа на този запис на заповед. Следователно качеството му на кредитор няма да отпадне дори искът по чл. 422 ГПК да бъде отхвърлен и решението по този иск не е обуславящо за производството по чл. 135 ГПК. В обобщение, тъй като липсва връзка на преюдициалност между настоящия спор и цитираните от касаторите други производства, не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а оттам и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Обжалваното решение е допустимо.

При това положение след като са налице вземания и ищецът има качество на кредитор на ответниците физически лица, които са се разпоредили със свое имущество в полза на третия ответник следва да бъдат разгледани своевременно въведените в първоинстанционното производство- с отговора на исковата молба и поддържани и пред касационната инстанция възражения на касаторите относно погасяването на иска по давност. В практиката няма съмнение, че правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, като тя започва да тече от датата на сключване на самата увреждаща сделка. Установените давностни срокове не могат да се скъсяват или удължават по съглашение между страните, нито може да се установява различен от законово определения начален момент, от който започва да тече давностният срок. Хипотезите, в които давност не тече или се прекъсва, са регламентирани от законодателя с повелителни правни норми. Нито правните действия на кредитора по реализиране на вземането, включително предявяването му по исков ред, нито правните действия на длъжника, ако последният признае вземането, са от естество да прекъснат давността за реализиране на правото кредиторът да иска отмяна на увреждаща го сделка съгласно чл. 135 ЗЗД - предвид неговата самостоятелност, потестативния му характер и материалните предпоставки за упражняването му (в този смисъл решение № 12 от 11.03.2014 г. по гр. д. № 3547/2013 г. на ВКС, III г. о.).

В случая атакуваната сделка е извършена на 17.03.2015 г. и от този момент е започнал да тече 5-годишният давностен срок за предявяване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, който изтича на 17.03.2020 г. С решение на Народното събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г., което впоследствие е удължено до 13 май 2020 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Поради което на основание разпоредба на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП в този период срокът е спрял до отмяна на извънредното положение. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр (обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван в ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. и влиза в сила на същата дата. Следователно петгодишният давностен срок е спрял да тече през периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Срокът е продължил да тече от 21.05.2020 г. и към изтеклия до 13.03.2020 г. следва да се прибавят и останалите още 5 дни или към датата на подаване на исковата молба – 15.06.2020 г., вече е бил изтекъл. Неправилно в случая въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП, според която с един месец от отмяната на извънредното положение се удължават сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Срокът за погасяване на иска по чл. 135 ЗЗД е от категорията срокове, обхванати от разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и затова предвиденото в чл. 4, ал. 1, т. 1 удължаване на срокове не се отнася за него.

Предвид изложеното, възражението на ответниците за изтекла погасителна давност, заявено своевременно е основателно, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Вместо това, искът по чл.135, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен след като е погасено по давност правото на ищеца да иска обявяването на сключената разпоредителна сделка за относително недействителна.

С оглед изхода на спора на касаторите, ответници се дължат направените разноски по делото. На Сдружение в обществена полза “Аероклуб М.” следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за първоинстанционното производство /съобразно договор за правна защита и съдействие на л. 250 от делото/ и 100,23 лв. разноски за въззивното производство съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 188 от въззивното дело/. На касатора А. А. С. следва да се присъдят разноски в размер на 100,23 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 189 от въззивното дело/.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 231 от 05.08.2022 г. на Окръжен съд – Монтана, поправено с решение № 240 от 20.09.2022г. по реда на чл.247 ГПК, постановени по в.гр. д. №155/2022г., с което е потвърдено решение № 260017 от 26.01.2022год., постановено по гр.дело №1078/2020г. на Районен съд – Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявения от „Глоуейв България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу А. Б. С., ЕГН [ЕГН], А. А. С., ЕГН [ЕГН] и Сдружение в обществена полза “Аероклуб М.”, БУЛСТАТ[ЕИК], иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищеца „Глоуейв България“ ЕООД извършената покупко-продажба на недвижим имот, съгласно нот. акт № **, том **, peг. № ****, дело № 144 от 2015 г. на нотариус В. Т., с рег.№ *** в НК, с която ответниците А. Б. С. и А. А. С. продават за 7200 лв. на Сдружение в обществена полза „Аероклуб М.“, следния свой недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно: имот № ****** в землището на [населено място], ЕКАТТЕ *****, [община], с начин на трайно ползване летище в местността Ч., с площ от 3.000 дка (три декара) при граници: имот № ****** - жил. територия на А. Б. С., имот № ****** – нива на С. И. Д., имот № ****** - местен път на [община], имот № ****** - нива на А. Б. С., имот № ****** - полски път на А. Б. С., без намиращите се в имота сгради-бунгала.

ОСЪЖДА „Глоуейв България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Сдружение в обществена полза „Аероклуб М.“, БУЛСТАТ[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1100,23 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Глоуейв България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на А. А. С., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 100,23 лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: