Задължение на съда да назначи експертиза за медицински и психологически въпроси

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 433

София, 02.07.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 май две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

,

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 1941 /2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 597 от 12.02.2024 г., по касационна жалба, подадена от М. С. Г., ЕГН [ЕГН] и Л. Е. И. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 20 от 16.01.2023 г. по гр.д.№ 233/2022 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 57 от 03.02.2022 г., по гр.д.№ 1144/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница. С последното е отхвърлен иска, предявен на основание чл. 45 ЗЗД от касаторите против Н. А. Д. за заплащане на обезщетение за причинени им неимуществени вреди от преждевременната смърт на Г. Е. И., починала на 15.09.2018г. – дъщеря на първата и сестра на втория, поради това, че под въздействие на ответника, е отказала да се лекува с утвърдените от медицината методи, а била склонена от ответника да се лекува с нетрадиционни такива. Претендираните обезщетения, за което предявените частични исковете са отхвърлени, са в размер на 5001 лв. за ищцата М. С. Г. /предявен като част от глобална претенция от 800000 лв./ и в размер на 5001 лв. за ищеца Л. Е. И., /като част от глобална претенция от 500 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2018г.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 45 ЗЗД, защото съдът е приел за недоказан един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – наличието на причинна връзка между поведението на ответника и преждевременната смърт на Г. И.. Твърди се необоснованост на решението поради липса на анализ на събраните доказателства и формулиране на изводи, които не са свързани с тях.

Ответникът по касация оспорват касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По делото е установено следното:

Твърденията в исковата молба са, че през юни-юли 2017 г. е установено, че дъщерята, респективно сестрата на ищците Г. И. страдала от тежко заболяване - рак, след като направила изследвания – по едно в Благоевград и в болница Токуда-София. Лекарят в болница „Токуда“ й е обяснил, че трябва да се изреже тумора заедно с матката и е назначил биопсия. Г. И. е говорила по телефона с лекар от плевенската онкология, който и е предложил алтернатива - само химиотерапия. Тя обаче отказала медицинско лечение под въздействието на ответника, с когото живеела на съпружески начала от 2015 г., а на 20.05.2018 г. сключили брак. Тъй като в публичното пространство се тиражирала информация, че Д. извършва дейност, като лечител чрез нетрадиционни методи, без да е медицински работник, считат, че той й е въздействал да се лекувала чрез гладуване и вода. Въпреки, че състоянието й се влошавало, под въздействие на ответника, тя не предприела действия да се лекува чрез традиционната медицина и на 15.09.2018 г. починала. Аутопсия не е правена, била кремирана. Ищците твърдят, че Г. И. е починала преждевременно, което има връзка с внушенията на ответника, че съвременните методи за лечение на рак са неефективни. От смъртта й ищцата изпаднала в шок, не могла да повярва, не могла да се раздели с нея, известно време не могла да отиде на работа и да изпълнява задълженията си, не могла да спи, плачела постоянно, като се обвинявала за смъртта на дъщеря си, имала главоболие и пиела болкоуспокояващи и успокоителни лекарства. Ищецът имал силна връзка със сестра си. От преждевременната й смърт изпаднал в безизходица, двамата взаимно си помагали, смъртта й дълго нарушила ритъма му на работа, тъй като за много неща разчитал на нея. Променил се, станал по-затворен, контактувал с хора само при нужда. Имал главоболие, което наложило да пие лекарства, усещал тревожност у себе си от липсата на сестра си и нейната опора.

Ответникът е дал обяснения по чл. 176 ГПК, че не е ограничавал контактите на Г. с абсолютно никой, тя сама пожелала да не контактува с нейните близки - майка й и брат й, правила е изследвания в различни болници и че не е извършил спешна кремация, а ако ищците са искали, са могли да поискат аутопсия.

По делото са представени доказателства за двете изследвания с предписание в амбулаторния лист от болница Токуда-София за изследвания и „за постъпване“. Разпитани са и свидетели, от показанията на които се установява, че след второто изследване, лекаря посочил, че е необходимо спешно да се оперира, но тя под въздействие на ответника отказала започнала нетрадиционно лечение с глад и билки, виждали я в състояние на гладолечение и само на вода, нямала видимо подобрение, но отказвала да се лекува с методите на традиционната медицина и в разговорите, които водили казвала, че ще следва „другия път“ и че всеки път когато говорела със св. Д. и с майка си била разколебавана. На 9 юни 2018 г. св. Д. се видяла с Г., която заявила, че се чувства добре на село, спокойно й е и от тогава до датата на смъртта тя не вдигала телефона. Г. заявила на свидетелката, че ще се лекува с напътствията на Д. – глад, вода с кислород, ябълки и молитва. Те живеели заедно Г. избрала да се лекува по този начин, защото вярвала на него – на Н. Д.. По телефона, Г. споделила, че той й е направил люлка, за да се люлее и по време на разговора се люлеела и звучала като зомбирана. В разговор между свидетелката Д. и Н. Д. през м.септември, 2018 г. той заявил, че поема отговорността за всичко, което прави – за лечението, което той е поел, защото близките й и приятелките й я отклоняват от правилния път. От показанията на свидетелката В. Х. се установява, че Г. и ответникът Н. Д. взели решение да се лекува с алтернативна медицина след поставената й диагноза – режим на хранене и на гладуване, билки, но не предписани от лекар. Г. имала счетоводна къща и работела заедно с майка си в офиса, имали чудесни отношения с майка й, майка й била много усмихната преди, но след смъртта на Г. не я виждала да се усмихва. Г. не желаела да се вижда с майка й и брат й, защото те и св. Х. настоявали да се консултира с лекар и да се лекува по друг начин, с методите на традиционната медицина. Г. споделила, че заедно с Н. са чели и са се интересували, свързали са се с хора, които са оздравели по този начин и заедно с него ще се лекува по този начин. До м. март Г. работила в офиса и се виждали, приключила счетоводната година, а след това заминала на [населено място], където живеела последните месеци с ответника. През м.май или м.юни св. Х. се видяла с Г., но тя не изглеждала добре, имала характерен вид на болен човек - цвета на кожата й бил променен.

Приети са материали по преписка от РПУ-Рила, образувана по сигнал на починалата Г. И. при посещение на ищцата пред дома й в [населено място]. За прилагане на преписката, искане е заявил ответника и е представил като доказателства материали от нея, а ищците не са възразили и също са поискали да се приемат, но са ги оспорили по същество. Съдът е отказал да изиска поради неотносимост прокурорски преписки или вече образувани дела срещу ответника в Ямбол, Дупница и Благоевград, по оплаквания срещу ответника във връзка с дейността му като лечител. Тези искания са били заявени по т. 2,3 и 4 от исковата молба.

При тези доказателства, РС е приел, че не е доказана причинна връзка между извършеното деяние от ответника и претърпените вреди, т.е. не е установено избора на лечение от страна на Г. И. да е довело да нейната преждевременна смърт. Обосновал е своя извод с житейски установената невъзможност да бъде съпоставена продължителността на живота с проведения начин на лечение, респективно липсата на такова.

Въззивната инстанция е приела, че дори и да се презюмира, че ответника виновно не е положил дължимата грижа относно здравословното състояние на неговата съпруга Г., не се установява безспорно наличието на причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди за ищците. По делото не е била назначена медицинска експертиза. Въззивната инстанция се е мотивирала с това, че е ноторно известно, че „раковите заболявания са злокачествени, респективно наличието на мутирали клетки с агресивен растеж и неконтролируемо делене са способни да убият човек за време с различна продължителност“. Въззивният съд е позовал на „медицинската статистика“, че ракът се нарежда на първо място сред смъртността, че „в повечето случаи, с навременното откриване и диагностициране на заболяването, както и с компетентно лечение, ракът може да бъде преодолян. Много често обаче има такива ситуации, когато заболяването вече е диагностицирано в късна фаза, което означава, че процесът е необратим и няма шанс за оцеляване за пациента с рак“. Без СМЕ, съдът е приел, че от приложеният по делото резултат на лист 6 от делото на РС се установява, че „по класификацията на Папаниколау (РАР) Г. И. е била диагностицирана с последната най-тежка фаза, свързана с наличие на множество ракови клетки, инвазивен карцином“.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за проверка за очевидна неправилност на решението поради цитираните мотиви, в които изводите са изведени не от доказателствата по делото и от конкретни факти, а от общо позоваване на статистика, която не фигурира по делото. Изводите на съда не кореспондират на доказателства по делото, формирани са в нарушение на правилата на логиката и почиват на обобщени предположения, несвързани с конкретните факти по спора, а не на опитни и общоприложими научни правила. Въззивното решение е постановено и в проктиворечие с т.10 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което изисква при необходимост, когато делото е останало неизяснено и за изясняването му са необходими специални знания, съдът да назначи експертиза дори да не е формулирано искане за това от страните. Изложеното налага извод за неправилност на решението, което налага отмяната му.

В случая съдът е следвало да назначи СМЕ, която въз основа на представените документи по делото да изясни на какъв стадий от заболяването е била Г. И., какви са били перспективите за лечение при установения стадий на заболяването, какви са били прогнозите за преживяване при предприемане на действия за лечение чрез методите на традиционната медицина. Предприемането на гладолечение чрез вода с кислород, ябълки и билки, като алтернатива на традиционната медицина има ли отношение към преживяемостта и продължителността на живот на заболялата и какво. Специални знания са необходими и в областта на психологията, поради което е удачно назначаването на комплексна СМЕ /вместо единична такава/ за установяване възможно ли е и в каква степен въздействие върху волята на болен от констатираното заболяване за методите на лечение от близките му, живеещи с него и имало ли е такова конкретно върху Г. И., като съобрази събраните доказателства по делото за поведението й. За събиране на тези доказателства, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 293, ал.3 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 20 от 16.01.2023 г. по гр.д.№ 233/2022 г. на Окръжен съд-Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: